Р Е Ш
Е Н И Е
№………
19.02. 2020г., гр.
В.Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, единадесети
състав, в публично заседание на 28.01.2020г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пенко Цанков
при секретаря – Ц. Зинева, като разгледа
докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 2300/2019г. по описа на съда, за да се
произнесе взема предвид :
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е oбразувано по жалба на адв. Л. Б., в качеството му на защитник на В.В.В., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 115/01.11.2019г., на Председател на Патентно ведомство на Република България, за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закон за Марките и географските означения (ЗМГО) и на основание чл. 81, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лв., а по реда на чл. 81, ал. 5 от ЗМГО е постановено отнемане в полза на държавата и унищожаването на описаните стоки (12 бр. чанти). Навеждат се оплаквания, според които обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно. Претендирана е неговата отмяна. Излагат се твърдения, според които въззивникът не е субект на процесното нарушение и не следва да му бъде налагана административнонаказатателна отговорност за същото.
В производството пред ВТРС, въззивникът, чрез процесуален представител (адв. Л. Б.) поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Въззиваемата страна, чрез депозирано писмено становище оспорва подадената жалба и направеното в нея искане. Твърди, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без приложен АУАН, въз основа на Постановление от 01.11.19г. на РП - В.Търново, за прекратяване на наказателно производство по ДП № ЗМ 40/2017 г., по описа па ОД на МВР -В.Търново. Същото е водено за извършено престъпление по чл. 172,б ал. 1 от НК, като на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК е прекратено наказателното производство. При това е постановено, на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, препис от постановлението ведно с веществените доказателства по делото да бъдат изпратени на патентно ведомство на Р.България, по компетентност за извършване на преценка, относно наличие на извършено административно нарушение.
Въз основа на това е издадено Наказателно постановление № 115/01.11.2019г., от Председател на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева на В.В.В., ЕГН: **********. управител на юридическото лице "ВЕНКОМ 1960" ЕООД. НИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. В.Търново, ул. *******, стопанисващо търговски обект- магазин "Спектър". Описаното административно наказание е за това, че на 14.03.2017г., в търговски обект- магазин "Спектър", находящ се на адрес- гр. В.Т, ул. "****" №**, въззивникът е използвал в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2. т. 2 от ЗМГО, като е предлагал за продажба стоки - 12 /дванадесет/ броя чанти, означени със знаци "LOUIS VUITTON", идентични и/или сходни на регистрирани те търговски марки с peг. № 00032758 (словна), с peг. № 416052 (словна) LOUIS VUITTON. с peг. № ********* (словна), с peг. № 551663 (комбинирана), с peг. № 447981 (фигуративна) и с peг. № 1095708 (комбинирана), без съгласието на притежателя Louis Vuitton Malletier. При това и на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО. гореописаните стоки - 12 броя чанти е постановено да бъдат отнети в полза на държавата и да се предадат за унищожаване.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е прието, че на 14.03.2017г. служители от ОД на МВР- В.Търново, извършили проверка в търговски обект- магазин "Спектър", находящ се в гр. В.Т, на ул.******. стопанисван от "ВЕНКОМ 1960" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. В.Търново, с управител - В.В.В., при която установили, че на видно място в обекта, с обявени цени, в български лева, били изложени за продажба стоки - 12 /дванадесет/ броя чанти, означени със знак "LOUIS VUITTON". на стойност от 48 113.42 лв., което се осъществявало без съгласието на притежателя LOUIS VUITTON MALLETIER S.A., носител на регистрираните търговски марки. В съдържанието на НП е отразено, че с Протокол за претърсване и изземване от 14.03.2017г., В., предал гореизброените чанти на служители от ОД на МВР- Велико Търново. Относно произхода на стоките, В. бил заявил, че същите били закупени от ЕТ "ИВИМЕКС- И К", за което му била издадена фактура на стойност от 300.00 лв. При това жалбоподателят бил посочил, че на етикета на всяка една от стоките, е поставил допълнителна, информация, че същите са внос от Република Турция, като за производител бил посочен "NAG BAG" LTD., чрез вносител "ТЕОВИ 2002" ЕООД.
Обжалваното НП било връчено на жалбоподателя на 18.11.2019г., който на 25.11.19г., недоволен от обжалваното постановление, е депозирал жалба пред наказващия орган, по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Същите не са спорни между страните. Оспорено в хода на съдебното производство е обективираният чрез НП извод, касателно авторството на процесното нарушение и в частност по отношение на неговия субект в лицето на жалбоподателя В.В.В..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав приема, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Не са допуснати и нарушения при връчването на АУАН и НП. Предвид на изложеното въззивният съд приема, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно от формална страна.
По отношение на приложимия за извършеното нарушение закон настоящият състав приема, че от данните по делото по категоричен начин се установява извършване на нарушение (изпълнителното деяние) по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО.
Съгласно разпоредбите на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО, действаща към момента на извършване на деянието -14.03.17г., (понастоящем чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, изм. с ДВ. бр. 98/13.12.19г.) - лице, което използва в търговската дейност, по смисъла на чл. 13, стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
При това в чл. 13, ал. 1 от ЗМГО се обективира правото на притежателя на търговската марка да я използва; да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват, в търговската дейност, знак идентичен или сходен с търговската марка. В т. 2 от същата разпоредба е регламентирано, че защитата на това право обхваща и осъществяване на търговска дейност със стоки и услуги, който поради поставен знак идентичен или сходен с марката и идентичност или сходството на стоките или услугите на марката, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.
На следващо място в чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО е посочено, че търговска дейност по смисъла на ал. 1 е и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак.
Въз основа на изложеното съдът обективира извод, че правото на притежателя на марката е защитено независимо от производителя на конкретната сходна стока или стока със сходен знак, т. е. от всяка употреба на подобни стоки във всички аспекти на търговската дейност, като меродавна е липсата на съгласие от страна на притежателя на търговската марка такива стоки или услуги да се пускат на пазара.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, и не е спорно между страните, че стоките предмет на нарушението съдържат върху себе си знаци сходни с регистрирани марки. Излагането на стоки и предлагането им за продажба в търговския обект, както и поставяне на цена върху същите предпоставя извод за употребата им в търговската дейност, която се осъществява в проверявания обект. При това не е налице съгласие от страна на притежателя на съответната марка, тези стоки да се включат в търговската дейност на лицето стопанисващо търговския обект. Независимо от това съдът приема, че наказващият орган, неправилно е определил субекта на отговорността за извършеното нарушение и наложеното в тази връзка административно наказание в лицето на жалбоподателя.
Както бе посочено по - горе в нормата на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм) е посочено, че субект на нарушението е всяко лице, което използва в търговската си дейност стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. При това е предвидено, че наказателно отговорни лица могат да бъдат - едноличен търговец или юридическо лице (което се наказва с имуществена санкция) или физическо лице извършващо описаните дейности, за което е предвидено налагане на наказание "глоба".
Административно наказателна отговорност за извършеното деяние по чл. 81, ал. 1 от ЗГМО следва да се наложи на лицето, което осъществява търговска дейност, като субект на административнонаказателна отговорност може да бъде и физическо лице, в случаите когато извършва търговска дейност, независимо, че не е регистрирано по надлежния ред.
В процесния случай жалбоподателят е осъществявал търговска дейност от името на юридическо лице -"ВЕНКОМ 1960" ЕООД, стопанисващ търговския обект - магазин "Спектър", находящ се в гр. В. Т. Данни в тази насока се съдържат в съдържанието на обжалваното НП, от които се установява, че същите били закупени от ЕТ "ИВИМЕКС- И К за което била издадена фактура на стойност от 300.00 лв.
Предвид на това и тъй като търговската дейност свързана с излагането и предлагането за продажба на процесните стоки се осъществява от името и за сметка на търговеца - "ВЕНКОМ 1960" ЕООД, въззивният съд приема, че юридическото лице е лицето (субектът), което извършва търговска дейност, респективно използва за това описаните по вид и количества вещи, поради което дружеството следва да отговаря за неизпълнението на задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 81 от ЗМГО (отм).
Допуснатото нарушение води до неправилно определяне на субекта на административнонаказателна отговорност, имащо за последица незаконосъобразност на обжалваното НП и водещо до неговата отмяна в т. І.
Относно отнемането на вещите, настоящата касационна инстанция счита, че в тази му част обжалваното НП следва да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 5 от ЗМГО, стоките по ал. 1, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването. Процесните стоки, доколкото са в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, т. е. върху тях е налице забрана за употребата им в каквато и да било търговска дейност, от което и да било лице поради липса на съгласие от страна на притежателя на регистрираната марка, то правилно с наказателното постановление по отношение на същите е било разпоредено отнемането им и тяхното унищожаване. Ирелевантно е обстоятелството, чия собственост са стоките, както и обстоятелството, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно в останалата му част.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че наказателното постановление относно приложението на чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (точка втора) е законосъобразно и правилно , поради което обжалваното НП, в тази част, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 115/01.11.2019г., на Председател на Патентно ведомство на Република България, в частта (т. 1), което на В.В.В., ЕГН **********,*** за извършено на 14.03.2017г., в гр. В. Търново нарушение на разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закон за Марките и географските означения (ЗМГО) и на основание чл. 81, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 115/01.11.2019г., на Председател на Патентно ведомство на Република България, в останалата обжалвана част (т. 2), в което на чл. 81, ал. 5 от ЗМГО, е постановено отнемане в полза на държавата и унищожаването на описаните стоки (12 бр. чанти).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново, в 14-дневен срок, от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: