Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от председателя Д.
Недева адм. дело № 377 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба вх.№ 18840/22.12.2021г. от „Агро-Бел 2001“
ЕООД, ЕИК: *********,
с. **, общ. **, обл. ** и „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, ЕИК: *********, ---------------------
първоначално подадени пред Административен съд - гр. **, против Решение № 32-382339/29.11.2021г. на директора на ТД Митница-Варна, с
което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр.чл.5, т.39,
чл.48, чл.173, пар.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр.чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ,
вр.чл.55 и чл.56 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/: 1/ е
отказана промяна на данните Е.Д. 3/15 „Вносител“ и Е.Д 3/18 „Декларатор“ по митническа декларация MRN
20BG002002038537R2 от 26.10.2020г. по искане за корекция с рег.№
32-343180/23.11.2020г.; 2/ разпоредена е корекция на декларацията като: Е.Д.
3/26 „Купувач“ да се чете - „Райфайзен Лизинг България“
ЕООД; Е.Д. 4/9 „FF - Транспортни, застрахователни и разходи за
товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията
на страната до местоназначение на стоките в страната“ - да се чете 10541,30, в
резултат на което е изчислено задължения за ДДС в размер на 117094,63лв; 3/ на
основание чл.104, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и чл.56 от ЗДДС са взети
под отчет начислените с решението дължими вземания; 4/ начислен е и взет под
отчет ДДС в размер на 115546,92лв. - заплатени; 5/ дължим ДДС за доплащане -
1547,72лв.
Изложените
в жалбата доводи са за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като
същото е немотивирано, а съдържащите се в него мотиви са логически
противоречиви, което не позволява да се разбере защо исканата корекция не
следва да се допуска. Оспорва се основният аргумент, с който ответникът е
мотивирал отказа си да извърши корекция в процесната MRN от 26.10.2020 г., а
именно, че „….задължението му за
заплащане на вносните мита /от „Агро-Бел 2001“ ЕООД / е уговорено и в
представения тристранен договор за покупко-продажба от 09.09.2020 г. между
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, „Агро-Бел 2001“ ЕООД и „Allround
vegetable processing“ – Холандия“, като се твърди, че такава клауза
в посочения договор няма. Спорният въпрос по делото е дали е необходимо и
възможно процесната МД да се коригира при условията на чл. 173 от Митническия
Кодекс на Съюза /МКС/ така, че в нея като „Вносител“/ „Декларатор“ да се посочи „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД,
който е действителният собственик и
купувач на внесената стока, а не „Агро-Бел 2001“ ЕООД.
Изразено е становище, че в разглеждания случай не е налице нито една от
предвидените в чл. 173 от МКС предпоставки за постановяване на отказ за
извършване на корекция. Още повече, че изложените в оспореното решение
аргументи не сочат на извод за деклариране на неверни данни, а за
наличие на несъответствия, които е можело и е следвало да бъдат
отстранени служебно още при уреждане на митническите формалности. Изтъква се,
че исканата промяна не застрашава нито заложените в митническата правна уредба
цели, нито ефективното събиране на начислените митнически и данъчни задължения
по вноса. Още в заявлението от 23.11.20202 г., с което ответникът е сезиран с
искане за извършване на корекция в МД от 26.10.2020 г., двете дружества изрично
са заявили, че по частно-правен път ще уредят помежду си платените от „Агро-Бел
2001“ ЕООД за сметка на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД публични задължения по
вноса. На изложените основания и двете дружества настояват за отмяна на
процесното Решение № 32-382339/29.11.2021г. на директора на ТД Митница-Варна.
С
молба с.д. № 5110 от 29.03.2022 г. оспорващото дружество „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД конкретизира предмета на правния спор като сочи, че Решението не
се оспорва в частта, с която е извършена корекция в MRN 20BG002002038537R2 от
26.10.2020г. като е посочено информацията в Е.Д. 3/26 „Купувач“ да се чете -
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, както и в частта, с която са определени
допълнителни задължения по вноса (т. 2, т.3, т.4 и т.5 от Решението). Изрично
подчертава, че при решаване на спора и в зависимост от неговия изход следва да
се съобрази кое е задълженото лице, което следва да заплати допълнителните
митни сборове, незаплатени до подаване на жалбата, именно поради липса на
яснота по този въпрос. Становище в същия смисъл изразява и процесуалния
представител на второто оспорващо дружество - „Агро-Бел
2001“ ЕООД в проведеното на 30.03.2022 г. открито
съдебно заседание.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят
„Агро-Бел 2001“ ЕООД, чрез процесуалния си представител по съществото на
правния спор и с допълнително представени писмени бележки поддържа жалбата в
смисъла на направеното уточнение. Претендира присъждане на разноски в полза на
„Агро-Бел 2001“ ЕООД.
Жалбоподателят
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, не изпраща представител. С писмени бележки
с.д. № 7807/ 18.05.2022 г. , чрез пълномощник, поддържа жалбата според
направеното уточнение, присъединява се към изразеното от „Агро-Бел 2001“ ЕООД
становище. Счита, че от приложените към делото доказателства категорично се
налага изводът, че именно
„Райфайзен Лизинг България" ЕООД /лизингодател/ е
купувач и собственик на внесеното оборудване, поради което неправилно то е
декларирано от името на лизингополучател
„Агро - Бел 2001" ЕООД. Според изложеното в писмената защита, отказът да
бъде извършена търсената корекция в МД от 26.10.2020 г., освен всичко останало,
нарушава и принципа на данъчната справедливост, тъй като по формални причини
нито една от двете компании - „Райфайзен Лизинг
България" ЕООД /която не е титуляр по МД/, респективно „Агро - Бел
2001" ЕООД /която, макар и да е титуляр според съдържанието на
процесната МД, не е задължено лице, тъй като не е собственик и не притежава
съответните фактури и други документи, обосноваващи възстановяване на ДДС/,
няма право да иска възстановяване на внесеният по повод митническата декларация
ДДС, който предвид че касае инвестиционна стока и са налице всички останали
предпоставки за възстановяване, няма как да бъде претендиран. Не заявява
претенции за присъждане на разноски в полза на оспорващото дружество.
Ответникът
по делото – Директорът на Териториална Дирекция „Митница“ - Варна, чрез
процесуалния си представител, по същество и с допълнително представено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника и прави възражение за прекомерност на
претендираното от оспорващите дружества адвокатско възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет
на обжалване в настоящото съдебно производство, след изрично направени
уточнения, е Решение № 32-382339/29.11.2021г. на директора на ТД Митница-Варна в
частта по т.1, с която на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.5, т.39,
чл.48, чл.173, пар.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр.чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ,
вр.чл.55 и чл.56 от ЗДДС е отказана промяна на данните досежно Е.Д. 3/15 „Вносител“
и Е.Д 3/18 „Декларатор“ по митническа
декларация MRN 20BG002002038537R2 от 26.10.2020г. по искане за корекция с рег.№
32-343180/23.11.2020 г., депозирано от
„Райфайзен Лизинг България" ЕООД и „Агро - Бел 2001" ЕООД.
На
26.10.2020 г. „Агро-Бел 2001“ ЕООД, посочено в Е.Д. 3/18 като „Вносител“,
декларира с MRN 20BG002002038537R2 от същата дата в режим „допускане за
свободно обращение“ стока, описана като: „поточна линия за сортиране и
калибриране на зеленчуци /лук и картофи/, в разглобен вид-1 к-кт“ 27795,00 кг.
бруто тегло, с деклариран код по ТАРИК **********, държава на износ Индия,
деклариран произход Индия, условие на доставка CIF Варна.
Видно
от събраните по делото доказателства вносът е извършен във връзка със сключен
тристранен договор (в превод на български език на стр. 59 – 64 от делото) от
09.09.2020 г., между „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, „Allround vegetable
processing“- Холандия и „Агро-Бел 2001“ ЕООД. Според договора нидерландското
(холандското) търговско дружество е продавач на новото оборудване –
(една) нова линия за преработка (сортиране) на картофи/лук, купувач на
оборудването е „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, съответно е и лизингодател
по отношение на третото дружество - „Агро-Бел 2001“ ЕООД, което от своя страна
е лизингополучател, съгласно Договор за финансов лизинг на оборудване с
остатъчна стойност № 014364-RF-056 от 08.09.2020 г. (л. 70 – 72 от делото). В
чл. 1.2. от тристранния договор е посочено, че Купувачът придобива от Продавача
оборудването по искане на Лизингополучателя и го предоставя за ползване
на същия - Лизингополучателя, съгласно условията на договора за финансов
лизинг.
Към
процесната MRN 20BG002002038537R2/26.10.2020 г. са приложени: търговска фактура
№ ANDJIK от 20.04.2020 г. с получател „Агро-Бел 2001“ ЕООД, фактурна стойност
293958,00 EUR, опаковъчен лист GST2021/100, генерален коносамент № MEDUMG153999
от 19.10.2020 г., застрахователна полица, фактури за терминални такси, такса
оглед, такса документация и митническо представителство №№ **********/21.10.2020
г. и **********/22.10.2020 г., платежно нареждане за плащане към бюджета на
ДДС.
След
вдигане на стоката в ТД Северна морска (към настоящия момент ТД Митница Варна)
е постъпило искане вх. № 32- 343180/23.11.2020 г. (л. 39 и л. 40 от адм.
преписка), подписано съвместно от представляващите „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД и „Агро-Бел 2001“ ЕООД за корекция на митническа
декларация с MRN 20BG002002038537R2/26.10.2020 г. относно вписаните в нея данни
за Вносител/Декларатор като вместо „Агро-Бел 2001“ ЕООД в митническата
декларация за вносител и декларатор да бъде записан „Райфайзен Лизинг България“
ЕООД. Искането е мотивирано с обстоятелството, че между двете дружества има
сключен договор за лизинг, поради което лизингодателят /„Райфайзен Лизинг България“
ЕООД/ се явява собственик на стоката, съответно - неин вносител и задължено
лице по смисъла на Закона за митниците и ДОПК, независимо от това, че внасяната
стока /поточна линия за сортиране и калибриране на зеленчуци/ ще се ползва от
лизингополучателя „Агро-Бел 2001“ ЕООД до изплащане на последната лизингова
вноска. Едва след изпълнението на това условие собствеността ще се трансформира
и премине в „Агро-Бел 2001“ ЕООД. В искането се акцентира върху факта, че
договорът за лизинг не прави лизингополучателя собственик на внасяната стока
нито го оправомощава да извършва внос на същата от свое име и за своя сметка. В
допълнение към горното е посочено, че поради допуснатата грешка при подаване на MRN
20BG002002038537R2/26.10.2020 г. нито едно от двете дружества не може да
заприходи стоката в своето счетоводство тъй като „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД не разполага с митническата декларация, а единствено
с търговските документи, както и с извършени на тяхна база разплащания и
разчети с доставчика/продавача „Allround vegetable processing“ – Холандия, и
обратно - „Агро-Бел 2001“ ЕООД не е извършвало разплащания с доставчика и няма
разчети с него, но разполага с митническа декларация, в която е вписан като
вносител/доставчик на стоката. Изрично е пояснено в искането на двете
дружества, че отношенията, възникнали по
повод вноса на конкретната стока, ще бъдат уредени между тях като извършените
действия и внесените от „Агро-Бел 2001“ ЕООД суми по МД от 26.10.2020 г. следва
да се считат за извършени от името и за сметка на „Райфайзен Лизинг България“
ЕООД.
По
повод постъпилото искане служители на ТД Югозападна (от 31.07.2021 г. ТД
Митница София) извършили проверка в рамките на последващия контрол на основание
чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ на „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД, ЕИК ********* с обхват счетоводните записи, търговската,
счетоводната и друга документация на проверяваното лице, която е от значение за
точността и пълнотата на информацията в декларация за поставянето под режим
„допускане за свободно обращение“ на стоките с MRN
20BG002002038537R2/26.10.2020 г., в която като вносител е посочено „Агро-Бел
2001“ ЕООД.
Проверени
и анализирани са документи, свързани с вноса на поточната линия за приемане и
сортиране на зеленчуци (лук и картофи) с произход – Индия. Сред проверените
документи са и следните :
- МД с MRN 20BG002002038537R2 от
26.10.2020г. и придружаващите стоката документи;
- Договор за покупко-продажба между
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД - купувач, „Allround vegetable processing“
Холондия - продавач и „Агро - Бел“ ЕООД - лизингополучател;
- Търговска кореспонденция от 20.04.2020
г. (ANDJK,20/04/2020) между „Агро-Бел 2001“ ЕООД и посоченият за продавач
„Allround vegetable processing“-Холандия, с приложено потвърждение за поръчка
на стойност 293 958 EUR;
- Фактура № 20700862/03.09.2020 г.,
издадена от Allround vegetable processing“-Холандия за „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД на стойност 293 958 EUR;
- Платежни нареждания, счетоводни справки,
търговска кореспонденция и други документи, относими към исканата корекция.
За
резултатите от проверката на „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД е съставен Доклад № BG005800/2/14/09.06.2021 г. (32-192653/17.06.2021
г.) на ГД Югозападна (от 31.07.2021 г. ТД Митница София), в който проверяващият
екип е посочил, че поради констатирани несъответствия между представените
платежни и счетоводни документи и договорените търговски отношения между „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД — купувач, „Allround
vegetable processing“-Холандия - продавач и „Агро-Бел 2001“ ЕООД -
лизингополучател, не са налице основания за корекция в Е.Д. 3/18
„Вносител/Декларатор“ на МД с MRN 20BG002002038537R2. От съдържанието на Доклада
е видно, че установените несъответствия не касаят вида и произхода на внасяната
стока, както общата договорна цена – 293 958 EUR, което съответства и на
декларираната фактурна стойност.
С
писмо peг. № 32-266382/19.08.2021 г. (л. 22 от преписката) „Агро-Бел 2001“ ЕООД
и „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД са уведомени за
мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган по подаденото
заявление в съответствие с нормата на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС)
№952/2013, а именно, корекция в данни Вносител/декларатор не следва да бъде
разрешена. На двете дружества-заявители е предоставена възможност за отговор.
Писмото е получено от „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД и от „Агро - Бел 2001“
ЕООД на 20.08.2021 г., видно от известие за доставяне на „Български пощи“ ИД PS
9028 004AKJ Н.
Във
връзка с висящото административно производство и предстоящото издаване на
решение, в ТД „Митница“ – Варна е постъпило искане за предоставяне на документи
вх. № 32-277869 от 30.08.2021 г. от „Уърлд Транспорт Оувърсийз – България“ ЕООД
в качеството на представител на двете дружества - „Райфайзен Лизинг България“
ЕООД и „Агро - Бел 2001“ ЕООД.
След
подробно запознаване с мотивите на Доклада и в посочения в писмото срок от
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД е депозирано становище peг. индекс
32-299569/21.09.2021 г., с което е изразено съгласие с изложените в доклада
мотиви по отношение на начислените допълнителни разходи, които да бъдат
включени в основата на облагане с ДДС по митническа декларация с MRN 20BG002002038537R2/ 26.10.2020г. Със същото
становище е поискано да се извърши корекция на Е.Д 3/26 “Купувач“, като в
празната клетка за купувач на стоката бъде записан „Райфайзен Лизинг България“
ЕООД.
При
съобразяване на доказателствата, събрани в хода на последващия контрол по чл.
84 от ЗМ, извършен от назначената комисия, и заключението от Доклада от
09.06.2021 г., ответникът в настоящото производство издал Решение №
32-382339/29.11.2021 година. Същото е оспорено частично в частта досежно т.1, с
която е отказано данните досежно лицето „Вносител“ и „Декларатор“ по митническа
декларация с MRN 20BG002002038537R2 от 26.10.2020 г. да бъдат променени, във
връзка с подаденото от „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД и „Агро-Бел 2001 “ ЕООД
искане за корекция с peг. №32-343180/23.11.2020 г.
В решението си
ответникът се позовал на легалното определение на понятието „декларатор“,
дадено в чл. 5, т. 15) от Регламент (ЕС) №952/2013. Съгласно цитираната
разпоредба „декларатор“ е лицето, което подава митническа декларация,
декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена
декларация за напускане, декларация или уведомление за реекспорт от свое име
или лицето, от чието име се подава такава декларация или уведомление. Цитирана
е и разпоредбата на чл. 77, т. 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, съгласно която
отговорен за заплащане на митническото задължение (длъжник) е деклараторът,
който според данните от проверяваната МД е дружеството „Агро-Бел 2001“ ЕООД.
Като основен мотив в оспореното решение за отказ от извършване на корекция
ответникът е посочил уговореното в представения тристранен договор за
покупко-продажба от 09.09.2020 г. задължение за
„Агро-Бел 2001“ ЕООД да заплати вносните мита, които към датата на издаване на
решението са платени именно от „Агро-Бел 2001“ ЕООД.
Цитирано е и
Приложение Г от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, Дял ІІ,
съгласно което в Е.Д. 3/15 „Вносител“ се посочва страната, която изготвя или за
чиято сметка се изготвя декларация за внос. Във връзка с искането е посочено
също, че в Бележките досежно изискванията за данните в
Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, за купувач в митническата
декларация следва да се посочи последният известен субект, на който са
продадени стоките или който се е съгласил стоките да му бъдат продадени.
След
уведомяване на двете дружества за издаване на Решение № 32-382339/29.11.2021г.
на директора на ТД Митница-Варна е предприето оспорването му по съдебен ред.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от лица, които са адресати на оспореното
Решение, съответно - разполагат с правен интерес от обжалването му, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се
преценява на всички основания по чл. 146 от АПК - дали актът е издаден от
компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Решението е
издадено след осъществен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл.
48 от Регламент (ЕОС) № 952/2013 на ЕС и чл. 84 от
Закона за митниците, по отношение на който липсват нормативно разписани
процесуални правила. Последното навежда на извод, че в хода на производството
пред ответника не са допуснати нарушения на производствените правила от
категорията на съществените, които винаги са основание за отмяна на акта като
незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК. Участниците в
административното производство са били запознати с хода му и със съставените
във връзка с него документи като им е дадена възможност да изразят становище,
което също не е спорно.
След извършване
на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган, по предвидения от закона ред и в предписаната от закона
форма за издаване на индивидуалните административни актове, поради което не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Спорът в
настоящото съдебно производство не е досежно фактите, а за правилното
приложение на материалния закон. Формира се спор, могат ли принципно да бъдат
извършвани корекции в митническите декларации за внос на стоки от трети страни,
каквато в случая е Индия, в режим „допускане за свободно обращение“ и след
вдигане на стоката. Ако отговорът на този въпрос е положителен, следва да се
отговори на въпроса, какви точно корекции могат да бъдат извършвани.
В настоящия
случай приложими са разпоредбите на Закона за митниците и Регламент № 952/2013
на ЕС. По-конкретно въпросът за поправките на митнически декларации е уреден в
чл. 173 от цитирания регламент.
При решаване на
правния спор следва да се съобрази, че при тълкуването на разпоредба от правото
на Съюза трябва да се взема предвид не само нейния текст, но и контекстът
ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (Решение на СЕС от
16.07.2020 г. Pfeifer & Langen GmbH & Co.KG по С-97/19 т. 34; Решение
от 22.06.2016 г., Thomas Philipps, С-419/15 и др.). Тоест, както
административните органи в производствата пред тях, така и съдът следва да се
съобразяват с духа на закона, което в контекста на разглеждания казус означава
митническата процедура да бъде съобразена с действителното положение на нещата
без да се допуска злоупотреба с права и като се гарантира, че поисканата
поправка не може да застраши останалите цели на митническото законодателство,
една от които е целта за борба с измамите (Решение на СЕС от 16.07.2020 г.
Pfeifer & Langen GmbH & Co.KG по С-97/19 т. 44 и т. 45).
Както се посочи
по-горе в изложението, вносът е извършен във връзка със сключен тристранен
договор от 09.09.2020 г., между „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД, „Allround vegetable processing“- Холандия и „Агро-Бел 2001“
ЕООД, според който нидерландското дружество е продавач на новото оборудване –
поточна линия за преработка (сортиране) на картофи/лук, купувач на оборудването
е „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, съответно е и
лизингодател по отношение на третото дружество - „Агро-Бел 2001“ ЕООД -
лизингополучател, съгласно Договор за финансов лизинг на оборудване с остатъчна
стойност № 014364-RF-056 от 08.09.2020 г. (л. 70 – 72 от делото).
На първо място
следва да се посочи, че съдът не се споделя становището на ответника, съдържащо
се в оспореното решение, че отговорността на „Агро-Бел 2001“ ЕООД за заплащане
на вносните мита произхожда от уговореното в тристранния договор от 09.09.2020
г., поради което същото дружество правилно и основателно е посочено в
митническата декларация като декларатор/длъжник, съгласно разпоредбата на чл.
77, т.3 от Регламент № 952/2013 на ЕС. Това се опровергава от договореното в
чл. 2.3. от тристранния договор, съгласно който всички банкови комисионни и
разходи в страната на Продавача /„Allround vegetable
processing“- Холандия/ са за сметка на Продавача, всички банкови комисионни
и разходи в страната на Купувача /„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД/ са за
сметка на Купувача.
Настоящият
състав на съда намира, че при изготвяне на митническата декларация MRN 20BG002002038537R2/ 26.10.2020г. е допусната
грешка/неточност като в данните относно „Декларатор/Вносител“ вместо
действителния вносител „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД е посочен
лизингополучателя „Агро-Бел 2001“ ЕООД като последното дружество е внесло и
дължимия по вноса ДДС. Ноторно известно е, че лизингополучателят получава,
респективно - ползва стоката, която е предмет на лизинговия договор, но не е
неин собственик до изплащане на последната лизингова вноска, падежът на която в
разглеждания случай е 30.04.2025 год. (виж погасителен план, приложен на лист
71- гръб и 72 от делото). По силата на договора за лизинг собственик на
внесената от Индия поточна линия е лизингодателят, съответно – в неговата
правна сфера възникват всички задължения, свързани с вноса. В същия смисъл са и
констатациите на комисията, извършила проверката в рамките на последващия
контрол по чл. 48 от Регламент
№ 952/2013 на ЕС и чл. 84 от ЗМ, резултатите от която са обективирани в
представения с административната преписка Доклад № BG005800/2/14/09.06.2021 г.
(32-192653/17.06.2021 г.). Именно във връзка с тези установявания в Доклада е
посочено, че „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД е
следвало да бъде деклариран в Е/Д 3/26 като купувач. Това кореспондира с
Бележките досежно изискванията за данните в Делегиран регламент на Комисията
(ЕС) 2015/2446, според които за купувач в митническата декларация следва да се
посочи последният известен субект, на който са продадени стоките или който се е
съгласил стоките да му бъдат продадени. Този прочит на приложимата правна
уредба е мотивирал ответника в т. 2 от оспореното Решение (същата не е предмет
на спора) да допусне корекция на MRN 20BG002002038537R2 от 26.10.2020г. като в
Е/Д 3/26 „Купувач“ да се чете „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД.
Въпросът за
възможността за извършване на корекции в подадени вече митнически декларации е
предмет на уредба в чл. 173 от Регламент №
952/2013 на ЕС.
Според ал. 1 от разпоредбата, по заявление на декларатора митническите
органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в
митническата декларация, след като тя вече е била приета. Във второто изречение
на същата алинея е поставено едно единствено ограничение - при поправката не
могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.
Допълнителни ограничения за извършване на поправки са поставени в ал.2 на същия
член от Регламента, а именно не се разрешават поправки, когато заявлението е
направено, след като митническите органи са: а) информирали декларатора за
намерението си да извършат проверка на стоките; б) установили, че данните в
митническата декларация са неверни; в) разрешили вдигането на стоките. В
разглеждания случай искането за корекция не е подадено след уведомяване на
декларатора за предстояща проверка от митническите органи, поради което не е
налице хипотезата на т. „а“. Не е направено и след установени от страна на
митническата администрация неверни данни в митническата декларация. Искането е
подадено след като е разрешено вдигането на стоката. Последното основание обаче
не следва да се абсолютизира, тъй като то е преодоляно в следващата алинея –
ал.3, където нормата е доразвита. Според текста на тази правна норма, по
заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на
митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде
разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни
задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния
митнически режим.
Следва да се
има предвид, че нито една от цитираните разпоредби на Регламент № 952/2013 на
ЕС, на МКС или други разпоредби, свързани с митническото законодателство на
Съюза, не забранява изрично данни от митническата декларация, каквато е
информацията, свързана с личността на декларатора, да могат да бъдат променяни,
ако това съответства на действителните факти.
Да се счита, че
след като веднъж в митническата декларация като „Декларатор/Вносител“ е
вписан „Агро-Бел 2001“ ЕООД, това не
може да бъде променено, противоречи на приложимата правна регламентация, както
на съюзното, така и на вътрешното право. В случая, предвид липсата на изрично
упълномощаване, следва да се приеме, че е налице хипотезата на водене на чужда
работа без пълномощие по смисъла на чл. 60 – чл. 62 от ЗЗД. Още повече, че в
чл. 5.1. (л.60 от делото) от тристранния договор от 09.09.2020 г. изрично е
уговорено, че Лизингополучателят /„Агро-Бел 2001“ ЕООД/
се задължава да получи оборудването от Продавача /„Allround vegetable
processing“- Холандия/ от името на Купувача /„Райфайзен Лизинг България“
ЕООД/.
Искането за
извършване на корекция досежно данните за „Декларатор/Вносител“ е подадено от
името на двете дружества - „Агро-Бел 2001“ ЕООД и „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД, което безспорно налага извод, че и двете дружества
желаят данните в MRN 20BG002002038537R2/26.10.2020г. да бъдат съобразени с
действителните факти. Исканото изменение
не касае вида на внасяната стока, нейното тарифиране, физико-химичните ѝ
свойства или други данни, които не биха могли да бъдат проверени след вдигане
на стоката, биха застрашили основни цели
на митническото законодателство или биха довели до вреди за фиска. Чрез
съвместното подаване на искането е изпълнено условието на чл. 62 от ЗЗД, т.е.
заинтересуваният е одобрил управлението на водената вместо него работа, поради
което следва да се приложат правилата за пълномощието. Целта на поисканата
корекция е не погрешно посоченият, а действителният вносител - „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД, да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето
на стоките под съответния митнически режим, което съобразено с разпоредбата на
чл. 173, ал.3 от Регламент № 952/2013 на ЕС.
Горното налага
извод за материална незаконосъобразност на оспореното Решение на Директора на
ТД „Митница“ – Варна в оспорената част, което е основание за неговата отмяна по
чл. 146, т.4 от АПК.
Една от
основните функции на административната дейност е да подпомага правните субекти
за правилното осъществяване на тяхната дейност – икономическа или друга,
съобразно приложимата правна регламентация като при всички случаи се държи
сметка за действителното положение на нещата. Като не е извършил исканата от
оспорващите дружества корекция относно данните за „Декларатор/Вносител“
ответникът поставя двете дружества в ситуация, при която нито едно от тях не
може да впише поточната линия за сортиране на зеленчуци (лук/картофи) като свой
дълготраен материален актив, което е в разрез с принципите за водене на
счетоводството. Отказът води и до това, допълнително установените задължения за
митни сборове и ДДС да не могат да бъдат внесени в държавния бюджет от лицето,
което действително ги дължи, съответно – води до вреда за фиска или най-малкото
до изкривяване на финансовия резултат за всяко от двете дружества. Такова
положение е правно недопустимо.
Следователно, подложеното на съдебен контрол Решение на Директора на
„Митници“ – Варна в оспорената част (т.1) не е съобразено и с целта на
закона – основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т.5 от АПК.
Доколкото
естеството на спора не позволява решаването му по същество от съда следва на
основание чл. 173, ал.2 от АПК след отмяна на Решение № 32-382339/29.11.2021г.
на директора на ТД Митница-Варна в частта на т.1 делото да се върне на органа като преписка за ново
произнасяне при съобразяване с мотивите на съда досежно правилното приложение
на материалния закон.
При този изход
на спора своевременно заявената претенция на „Агро-Бел 2001“ ЕООД за присъждане
на разноски се явява основателна. С оглед на съдържащите се по делото разписки
и квитанции, следва на основание чл. 143, ал.1 от АПК ответникът ТД „Митници“ –
Варна да бъде осъден да заплати в полза на „Агро-Бел 2001“ ЕООД, ЕИК *********
сума в общ размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева, от които 50,00 лв.
държавна такса и 500,00 лв. адвокатски хонорар.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Агро-Бел 2001“ ЕООД, ЕИК: *********, с.**, общ.**, обл.** и
„Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, ЕИК: *********, --------------------, Решение
№ 32-382339/29.11.2021г., издадено от директора на ТД Митница-Варна на
основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр.чл.5, т.39, чл.48,
чл.173, пар.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., вр.чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ,
вр.чл.55 и чл.56 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ в
частта на т.1, с която е отказано да се извърши промяна на данните Е.Д 3/15
„Вносител“ и Е.Д 3/18 „Декларатор“ по митническа
декларация MRN 20BG002002038537R2 от 26.10.2020г. по искане за корекция с рег.№
32-343180/23.11.2020г. и
ВРЪЩА преписката на директора на ТД Митница-Варна за
ново произнасяне в отменената част в съответствие с дадените в мотивите на това
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД Митница-Варна да заплати на „Агро-Бел 2001“ ЕООД, ЕИК: ********* сума в
размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на
Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :