РЕШЕНИЕ
№ 1452
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300502127 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Профи
Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. И., против решение №1846 от
25.05.2022 г., постановено по гр.дело № 18839/2021 г. на РС-Пловдив, ХХІІІ
гр. състав, с което е прието за установено по отношение на „Профи Кредит
България“ ЕООД по предявения от М. М. П. иск с правно основание чл. 124
ГПК, че договор за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" №
300493* от 22.12.2015 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл.10, ал. 1 ЗПК и е осъдено „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на М. М. П. сумата от 950 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 18839/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
необоснованост на решението. Договорът за потребителски кредит според
жалбоподателя е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. Оспорва се
заключението на СТЕ, тъй като вещото лице не е изследвало оригинала на
документите. Твърди се, че чл. 10, ал.1 от ЗПК в частта за минималния размер
на шрифта противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО. Иска се отмяна
1
на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли искът, като на
страната се присъдят разноските за двете инстанции, включително по 300 лв.
за юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в
който се излагат съображения, че жалбата е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.
Посочва се, че съдът се е позовал на императивни норми при постановяване
на акта си, като се иска присъждане на разноски.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 10,
ал. 1, ал. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 а, т. 10 ЗПК вр. чл. 4 ЗПФУР и вр. чл. 26, ал.2 ЗЗД.
С исковата молба ищецът М. М. П. е предявил против „Профи
Кредит България“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове за
приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за паричен заем “Профи Кредит
2
Стандарт” № ********** от 22.12.2015 г. е недействителен на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9а, т. 10 ЗПК и на основание
чл. 4 ЗПФУР, както и на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД, поради неспазване на
законоустановената за това форма, сключване на договора в заобикаляне на
закона, морала и добрите търговски практики.
Ищецът е твърдял, че между страните е сключен договор за
паричен заем “Профи Кредит Стандарт” №3004936* от 22.12.2015 г. , по
силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена
сумата от 3000 лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 41,17% и
годишен процент на разходите от 49,90%, със срок за погасяване от 36 месеца
на 36 погасителни вноски, всяка от които в размер на 211,33 лв. Общият
размер на всички плащания бил в размер на 7607,88 лв. Твърди, че
сключеният договор е потребителски по смисъла на ЗПК, като последният не
е изготвен в изискуемата за това форма по чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
шрифтът е под предвидения в закона минимум – 12; нарушена е разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т.7 ЗПК, тъй като не е посочен коректно общия размер на
кредита, като общата дължима сума значително надвишава заемната, както и,
че липсва погасителен план; нарушена е и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а
ЗПК, защото в договора не е посочено по какъв начин се определя и
изчислява лихвения процент. Твърди допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, тъй като посочения в договора годишен процент на разходите не
отговаря на реалния. Сочи, че при сключване на договора е допуснато
нарушение на чл.4 ЗПФУР, тъй като в общите условия към него е предвидена
възможността заемодателят да промени параметрите на заявения заем по свое
усмотрение, без да дължи обосновка за това. Счита, че договорът е сключен
при допуснато нарушение на добрите нрави. Моли за уважаване на
предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор, като излага подробни
съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че преди
сключване на договора по смисъла на ЗПФУР в полза на потребителя е
предоставена преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр. При сключване на договора са спазени предписанията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като е написан по ясен и разбираем начин, при спазване
на законовите изисквания за шрифт. Сочи, че общо дължимата сума по
кредита няма как да бъде равна на заемната сума, тъй като последният е
възмезден и се дължи заплащане на възнаградителна лихва и такса по избран
от ищеца пакет от допълнителни услуги. Счита, че разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 9 и 9а ЗПК са неприложими, тъй като в договора е установен фиксиран
лихвен процент, а не референтен. Сключеният договор отговаря на
изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в него е установена цялата
необходима информация, няма основание за приложение на разпоредбата на
чл. 22 ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съставът на
3
първоинстанционният съд е приел, че са предявени кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7, т. 9а, т. 10 ЗПК вр. чл. 4
ЗПФУР и вр. чл. 26, ал.2 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, а и това
обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за паричен
заем “Профи Кредит Стандарт” № 3004936* от 22.12.2015 г., по силата на
който в полза на ищеца – кредитополучател била предоставена сумата от 3000
лв. при фиксиран лихвен процент по заема от 41,17% и годишен процент на
разходите от 49,90%, със срок за погасяване от 36 месеца, на 36 погасителни
вноски, всяка от които в размер на 211,33 лв., като общият размер на всички
плащания бил в размер на 7607,88 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на
договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи
по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза,
установила размера на използвания шрифт при съставяне на договора за
кредит. Вещото лице при работата си с представените в производството по
делото писмени документи е установило, че договорът за кредит, общите
условия и погасителния план към него са написани със серифен шрифт - sans
serif font, подобен на семейство шрифтове Ариел, като размерът на шрифта на
договора за потребителски кредит е 11 пункта, на общите условия е 11,2
пункта, а на погасителния план – 11,1 пункта.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Ето защо от
състава на районния съд е прието, че е нарушена нормата на чл.10, ал.1 ЗПК,
при установено съществено отклонение в размера на използвания шрифт,
което води до невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на
договора без затруднение. Прието е, че предявеният иск за установяване
недействителността на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 10, ал.1 от ЗПК е основателен, поради което не следва да се пристъпва
към изследване и на останалите сочени от ищеца основания за
недействителност на договора.
Изводите като краен резултат се възприемат и от въззивната
инстанция.
Жалбоподателят е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
ЗКИ, доколкото в предмета на дейност е включена възможността да отпуска
4
заеми. Въззиваемата страна е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и
ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той е длъжен да
провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на
договора. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
императивните изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23
ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други
разходи.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК /действаща към момента на
сключване на договора/, регламентира задължение за изготвяне на текстовата
част на съглашението с шрифт, не по – малък от 12. От заключението на
приетата СТЕ, която съдът изцяло е кредитирал, се установява, че размерът на
шрифта на договора за потребителски кредит е 11 пункта, на общите условия
е 11,2 пункта, а на погасителния план – 11,1 пункта. Касае се за императивна
норма, която е нарушена. Без значение са причините, поради които това се е
случило. Ето защо се споделя извода на първоинстанционния съд, че дори и
само това нарушение е достатъчно, за да се приеме, че договора е
недействителен. Без значение е дали потребителят е разбрал съдържанието на
договора, дали го е изпълнявал и колко дълго – както вече се посочи, касае се
за императивна норма на закона, като неизпълнението води до
недействителност на договора. Не се посочват изключения или възможност за
санирането му.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че от вещото
лице, изготвило съдебно техническата експертиза, е изследвано приложеното
по делото заверено копие от договора за кредит, а не – оригинал.
Възражението е неоснователно. И двете страни са представили по делото
именно заверени копия, въпреки възможността да представят оригинали. От
експерта са изследвани приложените копия на договора, както и
представените общи условия и погасителен план от жалбоподателя.
Заключението не е оспорено от страната. Недопустимо е едва във въззивното
производство да се правят възражения, които страната е могла да направи в
първоинстанционното производство.
Неоснователни са и доводите, че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК
в частта, в която е определен минимален размер на шрифта, на който следва
да са написани всички елементи на договора за кредит, противоречи на
приетото в Директива 2008/48/ЕО. В чл.10, ал.1 от Директивата изрично е
5
посочено, че договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен
носител. Всяка от страните по договора получава екземпляр от договора за
кредит. Настоящият член не засяга националните правила, отнасящи се
до действителността на сключването на договорите за кредит, които са в
съответствие с правото на Общността. Ограничение в правото на
Общността в тази насока – за определяне минимален размер на шрифта на
договора - няма.
Неоснователни са и доводите, касаещи разпоредбата на чл.22, т.1
от посочената Директива. В текста е предвидена възможност държавите-
членки да не запазят или да въвеждат разпоредби, различни от предвидените
в директивата, но не и задължение при транспониране на нормите в
националното законодателства да се ограничат единствено до тях.
Доколкото от първоинстанционния съд не са обсъдени останалите
доводи на страните във връзка с действителността/недействителността на
договора, същите не следва да се обсъждат за първи път от въззивната
инстанция.
По изложените съображения доводите във въззивната жалба, че
договорът не противоречи на императивните правила на ЗПК не се
възприемат от настоящия състав. Жалбата е неоснователна и се оставя без
уважение.
Разноски са поискани от страните. С оглед изхода на делото обаче
не следва да се присъдят на жалбоподателя, а само на въззиваемата страна.
Доколкото е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът, като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, прие, че същото е основателно. Ето защо на
въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
съответствие с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (редакцията към момента на сключване на
договора) в размер на 710 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №1846 от 25.05.2022 г.,
постановено по гражданско дело №18839/2021 г. на Районен съд Пловдив,
ХХІІІ граждански състав.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, бул. Б***, да заплати на
6
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на М. М. П., ЕГН **********, от с. К*, ул. ***,
сумата от 710 (седемстотин и десет) лв. разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7