Решение по дело №285/2018 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 93
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20182160100285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 №93

гр.Поморие, 13.05.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                              СЪДИЯ: Д.Д.

 

при участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 285 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от „Е.” ООД гр.Варна, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.К.Д., против Ц.С.Г. ***.

Исковата молба е уточнена от ищеца с молба вх. № 2576/29.05.2018 г.

Предявени са искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 10 000 лв., предоставена в заем от ищеца на ответника по договор за заем от 06.02.2017 г. и невърната от ответника, както и сумата 400 лв., представляваща договорена възнаградителна лихва за предоставените в заем средства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 04.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

Претендират се и разноските по делото, както и тези, направени от ищеца по ч.гр.дело № 203/2018 г. по описа на РС – Поморие, за обезпечаване на предявените по настоящото дело искове.

Правното основание на исковете е чл.79 ЗЗД вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник и съдебен адреса*** – адв.Н.Б., е подал отговор, с който предявените претенции са оспорени като допустими, но неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител – адв.Д., който поддържа исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът не се явява, редовно призован, също се представляват от надлежно упълномощения си процесуален представител – адв. Б., които поддържат заявените с отговора становища, възражения и оспорвания.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен препис от договор, датиран от 06.02.2017 г., сключен от ищцовото дружество от една страна, като заемодател и ответника от друга страна, като заемател, по силата на който страните са се договорили заемодателят да даде, а заемателят да получили в тридневен срок от сключване на договора сумата 10 000 лв., която заемателят да върен на заемодателя в срок до 31.12.2017 г.

С договора е уговорена годишна лихва за получената от заемателя сума в размер 4% върху нея.

Представено е извлечение от разплащателна сметка на ищеца в  „УниКредит Булбанк” АД, съгласно което последният е превел по банкова сметка ***. на 08.02.2017 г.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума – съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.

В случая ответникът не оспорва наличието на твърдяната от ищеца облигационна връзка между страните по договор за заем от 06.02.2017 г., както и получаването на заетата сума в размер 10 000 лв., а и ищецът установява елементите на фактическия състав на процесния договор за заем с горепосочените доказателства, поради което съдът намира, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на реалното предаване на процесната сума на ответника по договор за заем от горепосочената дата.

Несъмнено е настъпила и датата, представляваща уговорения от страните падеж за връщане на заема – 31.12.2017 г.

Ответникът не представя доказателства, а и не твърди да е изпълнил задължението си да върне на заемодателя заетата сума, като обосновава неизпълнението си с твърдения за наличието на уговорка между страните заетата сума да се използва от ответника за ремонт и оборудване на рибарски лодки, с които да бъде осъществяван промишлен риболов, уловът от който да се изкупува от ищеца, като за сметка на част от продажната цена да бъде погасявана заетата сума, както и с твърденията, ме ищецът не е изпълнил договорено с ответника прехвърляне на свободен капацитет по смисъла на Наредба № 54/28.04.2006 г. за водене на регистрите по чл. 16 от ЗРА, поради което ответникът бил поставен в невъзможност да осъществява стопански риболов, а така и в невъзможност да върне заетата сума.

Твърдените от ответника уговорки са изцяло недоказани, те не фигурират в договореното от страните по заемното правоотношение, поради което и не са основание за освобождаване на ответника от задължението му да върне заетата сума в срок.

Ищецът не е и в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД, тъй като не се установява ответникът да е предложил изпълнение – връщане на заетата сума, което ищецът да не е приел неоправдано.

В съвкупност от изложеното съдът намира предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 10 000 лв., заета от ищеца и невърната от ответника по договор за паричен заем от 06.02.2017 г., за основателен и като такъв същият следва да бъде уважен изцяло.

Основателена е и като такава следва да бъде изцяло уважена и претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сума в размер сумата 400 лв., представляваща писмено уговорена между страните възнаградителна лихва за предоставените в заем средства.

И двете страни претендират присъждане на разноските по делото.

Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в размер 1 330 лв., от които 450 лв., заплатената държавна такса за образуване и водене на делото и 880 лв., адвокатско възнаграждение.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в обезпечителното производство, което предвид уважаването на исковете му също е основателно –т.5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, ето защо на ищеца следва да се присъдят и разноски в размер 61 лв., от които 40 лв. такса за образуване на обезпечително производство – ч. гр.дело № 203/2018 г. на РС – Поморие, служебно известно на съда, 15 лв., такса за вписване на забрана и 6 лв. банкови такси.

Искането на ответника за присъждане на разноски предвид уважаването на претенциите на ищеца е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Ответникът е направил искане при намиране на исковите претенции за основателни съдът да разсрочи изпълнението на решението. Съгласно чл.241, ал.1 ГПК, при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Посочените предпоставки на закона за разсрочване изпълнението на решението не са налице, тъй като ответникът не е представил каквито и да е доказателства относно имотното си състояние или относно други обстоятелства, налагащи разсрочването, поради което искането на ответника за разсрочване изпълнението на решението следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Ц.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Н.Б., да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул., представлявано от Л.Д.Г., със съдебен адреса*** – адв. К.Д.,  сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева), заета от ищеца на ответника и невърната от последния по договор за паричен заем от 06.02.2017 г., както и сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляваща договорена възнаградителна лихва за предоставените в заем средства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 04.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Ц.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Н.Б., да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адреса*** – адв. К.Д., сума в размер 1 330 лв. (хиляда триста и тридесет лева), представляваща разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА Ц.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Н.Б., да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адреса*** – адв. К.Д., сума в размер 61 лв. (шестдесет и един лева), представляваща разноски в производството по ч. гр.дело № 203/2018 г. на РС – Поморие, по обезпечаване на предявените по настоящото дело искове.   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Н.Б., за присъждане на разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Н.Б., за разсрочване на изпълнението на решението, на основание чл.241, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :