№ 3541
гр. С, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110173759 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за осъждане на ответниците А. Ц. Й., ЕГН **********,
с адрес гр.С, ж.к. О К бл...., Ц. Р. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.З Ф, ул.“С“ № 5Б и
Г. Р. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплатят на ищеца стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. за
имот, отчитан с абонатен № ..., в размер на 1306.12 лв. за А. Й. и по 653.06 лв. за Ц. Й. и Г.
Й., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 23.12.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г. в
размер на 199.56 лв. за А. Й. и по 99.78 лв. за Ц. Й. и Г. Й..
Претендира се присъждане на вземания и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 11.58 лв. за А. Й. и по 5.79
лв. за Ц. Й. и Г. Й. и обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г. в
размер на 2.44 лв. за А. Й. и по 1.22 лв. за Ц. Й. и Г. Й..
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот, придобит по
наследство от Ц. Д. Й..
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
1
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил единствено от ответницата Ц. Р. Й..
Оспорва се ответницата Ц. Й. да притежава качеството потребител на топлинна
енергия и между нея и ищцовото дружество да е валидно възникнало облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот. Правят се оплаквания,
че не е проведено производство по чл.51 от ЗН.
Отбелязва се, че издадените фактури за исковия период са на името на лице, което е
починало през 2012 г., че те не са адресирани до ответницата и не са й връчени.
С отговора се оспорват приложените към исковата молба документи, като за договора
за извършване на услугата дялово разпределение се твърди, че е нищожен поради липсата на
годен правен субект – възложител.
По отношени епредставените Общи условия се прави оплакване, че съдържат
неравноправни клаузи, противоречащи на Директива /ЕИО/ 93/13 и на чл.142 от Закона за
защита на портебителите.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяване по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответницата Ц. Й. направените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът и ответникът Ц. Й. се представляват от упълномощени
представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора на същата
съответно искания и възражения. Останалите ответници не явяват, не се представляват и не
депозират становище по спора.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и права страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и
чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
От страна на ответницата Ц. Й. е направено възражение за липсата на облигацинно
правоотнощение с ищеца, както и за липсата на проведена процедура по приемане на
2
наследството по чл.51 от ЗН. С оглед на това, както и на липсата на ангажирани от ищеца
доказателства, че същата е потребител на топлинна енергия, което качество е възникнало по
реда на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ или въз основа на сключен договор – съобразно
възприетото в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, исковете спрямо Ц. Й. следва да бъдат
отхвърлени само на това основание.
От страна на ответниците А. Й. и Г. Й. не се оспорва качеството потребител на
топлинна енергия. По делото са налице и косвени данни в тази насока долокото същите като
наследници на Ц. Д. Й., който е декларирал имота като негов и на съпругата му Й К Й., с
декларация, подадена на 19.03.1998 г. пред Столична Община, след смъртта на
наследодателите си са станали собственици, респ. по отношение на тях е налице
предпоставката по чл.153, ла.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. –
м.02.2020 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2561.25 лв.
/отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово
разпределение/. Същата е формирана от потребление на топлоенергия за отопление, като
независимо, че в имота няма отоплителни тела, свързани към сградната инсталация, то
доколкото жилището се намира в топлоснабдена сграда, за него се разпределя енергия за
сградна инсталация. Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Освен това, според експерта,
потребявана е и топлинна енергия за подгряване на битово-гореща вода, отчитана от един
водомер. Видно от експертизата, общият топломер в абонатната станция в сградата, където
се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол, което дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
3
няма данни за извършени плащания.
От страна на ответниците не са ангажирани доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
2561.25 лв., като отговорността на ответниците А. Й. и Г. Й. следва да се ангажира
съответно за ½ и ¼ от тази сума, съобразно претенцията на ищеца, която не е оспорена в
срока по чл.131 от ГПК, а и в проведените о.с.з.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците. Такива не са
установени от вещото лице по ССчЕ, съобразно данните в счетоводството на ищеца, като с
оглед на това се прави извод, че дължими са останали процесните суми.
По така изложените съображения, съдът намира, че от дължимата сума за периода от
01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. в общ размер на 2561.25 лв., задълженията на А. Й. възлизат
на 1280.63 лв., а на Г. Й. 640.31 лв.
Именно до тези размери искът за главница следва да се уважи, като върху него като
законна последица се присъди и лихва от подаване на исковата молба – 23.12.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото. За разликата до пълните предявени размери искът
подлежи на отхвърляне.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 16.11.2021 г. в
размер на 345.40 лв. /съобразно отразеното на ред 1 и 2 от таблицата, поместена на стр.8 от
заключението по ССчЕ/. От тази сума задължението на А. Й. е 172.70 лв., а на Г. Й. – 86.35
лв. За разликата до пълните предявени размери, исковете следва да се отхвърлят.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно главница за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на 26.16 лв. и обезщетение за забава
4
за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г. в общ размер на 4.88 лв., следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответниците за услугата дялово разпределение. Ето защо исковете следва да се отхвърлят
изцяло.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и ответникът Ц. Й..
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че
ищецът е направил разноски за дължавна такса от 602.24 лв., за депозит за експертизи от
550.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв., определено по реда на
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.37 от Закона за правната помощ.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски в тежест на
А. Й. следва да се постави сумата от 527.93 лв., а в тежест на Г. Й. – сумата от 358.62 лв.
От страна на ответник Ц Й. се претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
които видно от отразеното на договора за правна защита и съдействие, приложен на л.92 от
делото, са реално извършени и следва да бъдат присъдения в пълния им размер от 300.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к. О К бл...., да заплати на “Т
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 1280.63
лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба – 23.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, и
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г. в размер на 172.70 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 1306.12 лв., както и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 199.56 лв.
ОСЪЖДА Г. Р. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплати на “Т С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 640.31 лв.,
5
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба – 23.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, и
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г. в размер на 86.35 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 653.06 лв., както и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 99.78 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за осъждане на Ц. Р. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.З Ф, ул.“С“ №
5Б, да заплати на ищеца сумата от 653.06 лв. представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 23.12.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
16.11.2021 г. в размер на 99.78 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за осъждане на А. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к. О К бл...., Ц.
Р. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.З Ф, ул.“С“ № 5Б и Г. Р. Й., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплатят на ищеца суми за дялово разпределение, извършвано в
имот, отчита с абонатен номер ..., а именно главница за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г. в размер на 11.58 лв. за А. Й. и по 5.79 лв. за Ц. Й. и Г. Й. и обезщетение за
забава за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г. в размер на 2.44 лв. за А. Й. и по 1.22 лв.
за Ц. Й. и Г. Й..
ОСЪЖДА А. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к. О К бл...., да заплати на „Т
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на
527.93 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото съобразно изхода му.
ОСЪЖДА Г. Р. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплати на „Т С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на 358.62
лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
да заплати на Ц. Р. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.З Ф, ул.“С“ № 5Б, сумата от 300.00
лв., представляваща направени от ответницата разноски по делото, съобразно изхода му.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6