№ 12092
гр. София, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110160449 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД сумата
от 2458.59 лева, представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди
по лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ 5338 АА вследствие на ПТП от 24.03.2021г.,
настъпило по вина на водача на товарен автомобил „Волво“ с рег. № ВН 3642 АА, чиято
деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата
на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.10.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 60.79 лева, представляваща обезщетение за
забава, дължимо върху непогасения остатък от регресното вземане за периода от
16.07.2021г. до 12.10.2021г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 24.03.2021г., в гр. София, на ул. „Гюешево“ № 83,
настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на договор за
имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ 5338 АА и
товарен автомобил „Волво“ с рег. № ВН 3642 АА, гражданската (деликтната) отговорност на
водача на който била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено
застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че водачът на
товарния автомобил, извършвайки маневра на посоченото място на инцидента, ударил
паркирания на улицата лек автомобил „БМВ Х5“, в резултат на което му причинил
увреждания по задна лява врата, външната й дръжка и задния ляв панел на обща стойност
4902.19 лева, която сума била изплатена от ищеца на 04.06.2021г. в полза на правоимащото
лице, като във връзка с определяне на обезщетението били извършени разходи в размер на
15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на товарния автомобил бил поканен да заплати регресната
претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски, като
заплатил само част, възлизаща на сумата от 2458.60 лева. По изложените съображения в
1
настоящия процес ищецът претендира неизплатената част от заплатеното от него
застрахователно обезщетение, обезщетение за забава, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че водачът на
товарния автомобил В. В. не е действал виновно и противоправно при процесния пътен
инцидент, като уточнява, че при извършване на предприетата от водача маневра било
осигурено и лице, което да му сигнализира за опасности на пътя. Релевира в условията на
евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил „БМВ Х5“, който, като паркирал автомобила си на улицата, на разстояние по-
малко от 5 метра след кръстовището на ул. „Гюешево“ с ул. „Хайдут Велко“, както и срещу
вход/изход на намиращите се в близост търговски предприятия, вкл. упражняващи
логистична дейност, затруднил свободното и безпрепятствено придвижване на останалите
участници в движението. Оспорва в тази връзка доказателствената стойност на протокола за
ПТП. Поддържа наред с това, че размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е
прекомерно завишен, като счита в тази връзка, че не е било налице основание за
отремонтиране на увредения автомобил в официален сервиз с оглед конкретните клаузи на
застрахователния договор за застраховка „Каско“ и срока на експлоатация на МПС.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване по смисъла
на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото като безспорни и
поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни
обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че
гражданската (деликтната) отговорност на водача на товарния автомобил е била обезпечена
по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 4902.19 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и че в изпълнение на регресното си
задължение ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 2458.60 лева. Наред с това,
тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени
писмени доказателства: образуваната при ищеца застрахователна преписка във връзка с
процесното събитие, застрахователна полица за застраховка „Каско“ № 440220213023296,
справка от интернет страницата на Гаранционния фонд за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за товарен автомобил с рег. № ВН 3642 АА, платежно нареждане
от 06.07.2021г.
Ответникът не е оспорил и настъпването на описаните от ищеца вреди, както и че
2
същите се намират в причинно- следствена връзка именно с процесния пътен инцидент. Тези
правнорелевантни факти се установяват и от заключението на съдебно- техническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, ясни и обосновани отговори на поставените
задачи, и което в тази му част е изготвено въз основа на надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства.
Спорният по делото въпрос касае точния механизъм на настъпване на сблъсъка, в
частност конкретно осъщественото от всеки от двамата водачи поведение, което да бъде
преценявано като допринесло за настъпване на сблъсъка, а с това и на вредите от него.
Съгласно изготвения непосредствено след настъпване на ПТП двустранен констативен
протокол произшествието е настъпило на 24.03.2021г., около 08:12 часа, на ул. „Гюешево“
№ 83, като към момента на удара соченият за увреден лек автомобил „БМВ Х5“ е бил
паркиран в дясната част на улицата спрямо посоката на движение на товарния автомобил
„Волво“, а последният е извършвал маневра завой наляво за навлизане в паркинг/частен
терен. В съставената от водачите в графа 13 от протокола скица на пътната обстановка
паркираният и ударен лек автомобил е изобразен срещу лявата част на входа на
паркинга/частния терен, към който товарният автомобил е предприемал завой наляво.
В идентичен смисъл са и показанията на водача на товарния автомобил В. Банков,
който твърди, че при процесния пътен инцидент управлявал ТИР „Волво“ с рег. № ВН 3642
АА, като трябвало да влезе във фирмата за разтоварване на стоката, която превозвал, при
което, без да усети, ударил паркирания пред входа на предприятието лек автомобил, чиито
марка и модел свидетелят заявява, че не помни. Допълва, че при извършване на маневрата
имало и други паркирани автомобили, както и че мястото било „много тясно“.
Следва да се изясни, че макар свидетелят З. Д., паркирал процесния лек автомобил на
мястото на инцидента, да не бе разпитан в хода на настоящото производство, същият в
писмените си обяснения до застрахователя по застраховка „Каско“ сам е посочил, че към
момента на удара автомобилът му е бил паркиран отдясно на ул. „Гюешево“, срещу
автомобилния портал на Бизнес център „Сердика“, което обстоятелство следва да се цени
при преценка достоверността на коментираните по- горе писмени и гласни доказателства.
С оглед на така възпроизведената доказателствена съвкупност, доколкото при
преценката на показанията на свидетеля В. Банков по реда на чл. 172 ГПК за съда не
възниква съмнение по отношение на тяхната логичност, обоснованост, а с това и
правдивост, доколкото между страните не съществува спор относно точното разположение
на всеки от участващите в ПТП автомобили един спрямо друг и на пътното платно, а и
доколкото всички налични по делото данни са в идентичен смисъл, следва да се приеме, че
към момента на удара увреденият лек автомобил е бил паркиран в дясната лента на платното
за движение на ул. „Гюешево“ спрямо посоката на движение на товарния автомобил, като се
е намирал срещу входа на паркинга на бизнес центъра, находящ се на тази улица, на която
съгласно заключението на съдебно- автотехническата експертиза не са налични знаци,
забраняващи паркирането и престоя.
Що се отнася до поведението на водача на товарния автомобил, следва да се изясни, че
по делото няма данни, а и твърдения същият, преди да предприеме маневарата за завиване
наляво към паркинга, да е бил с ограничена видимост към пътното платно, в частност към
неговата дясна лента по посоката му на движение, в която се установи да е бил паркиран лек
автомобил „БМВ Х5“. С оглед на това и доколкото съгласно изричните разяснения на
вещото лице в проведеното на 22.02.2023г. открито съдебно заседание водачът на товарния
автомобил „Волво“ категорично е имал възможност с няколко маневри да извърши завоя
наляво, без да удари лекия автомобил, считайки, че водачът на МПС „Волво“ не е оставил
достатъчно разстояние и не е обезопасил добре маневрата, настоящият съдебен състав
намира, че водачът на товарната композиция е следвало да съобрази поведението си с
3
пътната обстановка, в т. ч. с намиращите се вдясно от него пракирани автомобили- арг. от
нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като извърши завоя наляво, предприемайки нужните за това
маневри и спазвайки нужната дистанция- по начин, че да избегне удара на паркирания
автомобил, за който няма спор, че е възприел своевременно.
За пълнота и прецизност и във връзка с наведения в отговора на исковата молба довод
в тази насока следва да се изясни, че дори и да се приеме, че паркирайки на платното за
движение (макар съгласно данните по делото да е разположил автомобила си съобразно
нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП) и срещу (в този смисъл са приобщените писмени и гласни
доказателства) паркинга на процесния бизнес център, водачът на лекия автомобил е
допуснал нарушение на нормата на чл. 98, ал. 2, т. 1 ЗДвП, съгласно която престоят и
паркирането са забранени пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на
други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства,
настъпилият впоследствие пътен инцидент не се намира в пряка причинно- следствена
връзка с евентуалното неспазване на посочената норма. Настоящият съдебен състав намира,
че в случая не би могло да се приеме, че подобно нарушение има конкретен обективен
принос за настъпване на ПТП, т. е. че се намира в пряка причинна връзка с него. Тук следва
да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди,
причинени на увредения може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на
вредоносния резултат. Според практиката на съдилищата не всяко поведение на
пострадалия, дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Такова е
становището на ВКС и в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС и
последователната практика на съдилищата. Следователно съобразно трайно установената
практика съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице само когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. (Решение №
78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС).
При съобразяване на конкретно установеното поведение на водача на лекия автомобил
и на изложените правни разяснения относно релевантното за редуциране отговорността на
делинквента поведение на пострадалото лице, съдът намира, че само по себе си паркирането
на пътното платно срещу вход/изход на паркинг/логистична база, макар и принципно да е
годно да създаде предпоставки за ПТП, не би могло да бъде възприето като обективно
допринесло за конкретния пътен инцидент, доколкото съгласно доказателствата по делото
последният се дължи на недобрата оценка на пътната обстановка от водача на товарния
автомобил при обективно съществуваща за него възможност, а и задължение съгласно
посочените разпоредби на ЗДвП, безаварийно да извърши завоя при констатираната пътна
обстановка, вкл. паркираните вдясно на платното за движение автомобили, обективно
възприета от него.
Недоказано в нужната за процеса степен- пълно и главно съобразно нормата на чл. 154,
ал. 1 ГПК и указанията на съда с доклада, се явява и твърдението на ответника, че лекият
автомобил е бил паркиран на разстояние, по- малко от 5 метра от кръстовището на ул.
„Гюешево“ с ул. „Хайдут Велко“, а още по- малко съществуването на пряка причинна
връзка между това нарушение на ЗДвП и процесния удар.
По изложените фактически и правни съображения съдът намира за необосновани
4
възраженията на ответника за липса на противоправно поведение от страна на водача на
товарния автомобил, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увреденото МПС, поради което счита, че легитимиран да отговаря по претенциите за
обезщетяване на вредите от процесния пътен инцидент е единствено водачът на товарния
автомобил, станал изключителна причина за настъпване на ПТП, респ. застрахователят на
гражданската (деликтната) му отговорност.
Съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- автотехническата
експертиза, стойността, необходима за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП,
представляваща възстановителната стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на
сумата от 4118.29 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 4133.29 лева, включваща стойността, необходима за
отремонтиране на детайлите, възприети от застрахователя- ищец като увредени от ПТП
съгласно приложения към исковата молба опис- заключение, определена по средни пазрани
цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Ето защо, при съобразяване на извода в последния смисъл и на изплатената от
ответника преди процеса сума в размер на 2458.60 лева, искът с правно основание чл. 411
КЗ следва да бъде уважен за сумата от 1674.69 лева, а за разликата до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо от
11.06.2021г., получено от ответника на 15.06.2021г., последният е поканен да заплати
процесната сума. След изтичане на 15.07.2021г. на срока за плащане, без в него да е
извършено цялостно плащане/погасяване на извънсъдебно предявената сума, считано от
16.07.2021г. ответникът е изпаднал в забава, продължила до края на исковия период-
12.10.2021г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, размерът на законната мораторна лихва върху установения като дължим на
ищеца остатък от регресното му вземане за сочения от него период, чийто начален момент е
именно денят на настъпването на забавата, възлиза на сумата от 41.40 лева, до която искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер- отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 603.48 лева, представляваща част от сторените от него разходи за
държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице, както и възнаграждение за един
5
адвокат, съответна на уважената част от претенциите.
Съобразно отхвърлената част от исковете на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 223.19 лева, представляваща
част от стопрените от него разноски за депозити за възнаграждения на вещото лице и
свидетеля, както и от определеното му от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение от общо 200.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1674.69 лева, представляваща
непогасена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „БМВ Х5“
с рег. № СВ 5338 АА вследствие на ПТП от 24.03.2021г., настъпило по вина на водача на
товарен автомобил „Волво“ с рег. № ВН 3642 АА, чиято деликтна отговорност в качеството
му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 21.10.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 41.40 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо върху непогасения
остатък от регресното вземане за периода от 16.07.2021г. до 12.10.2021г., а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК- сумата от 603.48 лева, представляваща разноски за настоящото производство,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите до пълните предявени размери, както следва: иска с
правно основание чл. 411 КЗ- за разликата до 2458.59 лева, а иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД- за разликата до 60.79 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, сумата от 223.19
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6