Решение по дело №10244/2021 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК.
Образувано е по внесено от СРП срещу А. С. ИВ. постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК, а именно, че на 20.11.2019 г. в гр. София, ж.к.
„Люлин”, пред вх. „Б“ на бл. 914, държал в себе си, без надлежно разрешение, съгласно Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсори, високорисково наркотично вещество - коноп с
нето тегло 4,35 грама, на стойност 26,10 лева, като конопът е високорисково наркотично вещество,
включено в Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗКНВП, и случаят е маловажен.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, неизпраща представител.
Обвиняемият не оспорва обвинението. Изразява съжаление за случая. Не се възползва от
право на последна дума.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Обв. А. С. И. е роден на , с българско гражданство, средно образование, неосъждан,
неженен, работи като крупие, адрес: гр. , ЕГН **********.
На 20.11.2019 г., свидетелите и - служители при 09 РУ - СДВР, били назначени като АП
– 195, за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч.
Около 17:50 ч. на 20.11.2019 г., при обход на маршрута в гр. София, ж. к. „Люлин“, пред
вх. Б на бл. 914, свидетелите забелязали две лица със съмнително поведение, а именно - св. и обв.
А. С. И., поради което решили да им направят проверка.
Слизайки от служебния автомобил, свидетелите видели, че обв. И., се навежда и с лявата
си ръка оставя на земята черна пластмасова кутийка, опитвайки се да я скрие от тях. В хода на
проверка при проведената беседа, обв. И. признал пред свидетелите , че черната кутийка е негова и
в нея има марихуана, която била за негова лична употреба. Заявил, че желае да предаде
доброволно държаната от него марихуана, което и направил, като бил съставен протокол за
доброволно предаване. Обв. И. и св. Крумов, който бил без документ за самоличност, били
отведен в сградата на 09 РУ - СДВР и били задържани по реда на ЗМВР, за срок до 24 часа.
В хода на разследването била назначена и изготвена физико - химична експертиза, от която
се установило, че предадената от обв. И. растителната маса представлява коноп, с нето тегло - 4,35
гр. и процентно съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 18%.
При разследването не било установено обв. И. да има надлежно разрешение за държане на
наркотични вещества.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите (л. 23 ДП), (л. 24 ДП) и (л. 25 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 27 ДП);
1

заключения на СДЕ (л. 36 ДП), ФХЕ (л. 41 ДП), СППЕ (л. 49 ДП) и СОЕ (л. 58 ДП); справки за
съдимост (л. 69 ДП) и за висящи наказателни производства (л. 78 ДП).
Доказателствената съвкупност не бележи вътрешни противоречия, по отношение на
подлежащите на установяване обстоятелства. Ходът и резултатът от полицейската проверка се
установяват от показанията на полицейските служители, като доброволно предаденото вещество е
било подложено на надлежна физико-химична и оценителна експертна работа, в резултат на която
е достигнато до еднопосочни и категорични резултати.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
обв. И. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Налице е годен предмет на престъплението. Конопът е вещество с висока степен на риск,
съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични в сила от 10.11.2011г. изд. въз осн. на чл. 3 ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите и включен в Списък I - растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
До момента на предаването му, веществото се е намирало у обвиняемия по начин,
покриващ критериите за държане.
Спецификата на процесното изпълнително деяние предопределя и формата на вина – пряк
умисъл, насочен към противоправно държане на забранени опиатни вещества (опитът за
захвърляне на кутийката, при появата на полицейските служители, е допълнителен аргумент за
наличието на умисъл за неправомерно държане, до този момент).
Същевременно, независимо от относително малкото количество наркотична маса,
настоящият съдебен състав намира случая за маловажен, а не – за малозначителен.
Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на
отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията.
Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената
система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства
следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение,
степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие,
отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ
относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред
обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на
престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено
престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По
изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но
само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен,
че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които
са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
2

признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не
е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали
един случай е малозначителен, съдът изхожда единствено от преценката за формалната
съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства.
В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 237 от 04.05.1971 г. по н.
д. № 192/1971 Г., I н. о. на ВС, за това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е
налице или да е явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д. № 367/1991
г., II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно
поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност
е явно незначителна. Според Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 г., II н. о. на ВС.
Съгласно Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно
минало на подсъдимата, много добрите характеристични данни от местоработата й и проявената от
нея висока финансова и трудова дисциплина имат значение за определяне конкретната обществена
опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието. сами по себе си те не са достатъчни да
обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. №
502/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на
всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия
може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени
качества на дееца. В Решение № 195 от 25.05.2010 г. по н. д. № 93/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС е
закрепено разбирането, че сам по себе си обаче предметът на престъплението по размер не може да
изключи приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се
извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично
проявление. Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС,
от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат,
както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за
определено засягане на този обект. В този ред на мисли могат да се посочат още редица решения
на Върховния съд и Върховния касационен съд, което, на този етап, се явява ненужно.
На следващо място и с оглед разграничението между маловажност и малозначителност,
следва да се отбележи, че легална дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, т.е. отчитат се не само обществената опасност на
деянието, но и тази на дееца, поради което и законодателят е преценил, че малозначителното
деяние не е престъпно, а маловажният случай е леконаказауем състав на съответно престъпление,
предвиден в Особената част на НК. В подкрепа на казаното е задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС,
съгласно което „маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават
и другите смекчаващи обстоятелства.” В този смисъл е и константната съдебна практика.
Съгласно Решение № 485 от 19.08.1991 г. по н. д. № 231/91 Г. I н. о. на ВС, този въпрос се решава
след комплексна преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят
обществената опасност на деянието (преди всичко вредните му последици), моралната укоримост
на психическото отношение на дееца към престъпния резултат (т.е. степента на вината) и
опасността на личността на дееца. В този смисъл е и Решение № 233 от 26.04.1971 г. по н. д. №
196/1971 г., I н. о. на ВС – „при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно
липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно
обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на
дееца”. В Решение № 319 от 10.10.2011 г. по н. д. № 1606/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС съдът е
приел, че се касае за маловажен случай, доколкото деянието и деецът кумулативно не бележат
3

значителна обществена опасност.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно
– да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за
което е повдигнато обвинение на обв. Миланов вредите не бива да се разглеждат в тесния смисъл,
а в широк такъв (включително и за самата нея). Предмет на престъплението по чл. 354а НК е
наркотично вещество, държавно без правно основание. В настоящия случай, действително И. е с
чисто съдебно минало, а стойността на наркотика подчертано не е голяма (малко над 26 лева), но
същата не е и за подценяване. Отделно от това, не може да се пренебрегне фактът, че се касае за
повече от една доза вещество, което дава основания да се разсъждава – дали същите не са били за
разпространение (близо 10 стандартни дози), а не – за лична употреба (макар първата хипотеза да е
самостоятелен състав на престъпление). В този смисъл, съдът намира, че обществената опасност
на случая е по-ниска от тази на класическото изпълнително деяние на държане на наркотици, но не
е пренебрежимо малка, поради което и случаят следва да се квалифицира именно като маловажен,
а не – като малозначителен.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че И. следва да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК законодателят е предвидил наказание „глоба”, в
размер до 1 000 лева. Доколкото И. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
този ред и тази категория деяния не причиняват съставомерни имуществени вреди, налице са
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание. При преценка размера на същото, обаче, съдът е силно ограничен в
преценката си. В нормата на чл. 78а, ал. 1 НК е предвиден специален минимум на глобата от 1 000
лева (без за нея да има опция за чл. 55 НК), а ал. 5 на същата разпоредба забранява наложената
глоба да надвишава предвидената за съответния вид престъпление (в този случай – 1 000 лева).
Казано с думи прости, законът забранява в конкретния случай да се налага глоба, по-ниска от 1 000
лева, както и същата да бъде определяна в размер, надвишаващ 1 000 лева. В този смисъл и съдът
отмери наказанието в единствения позволен от закона размер.

По веществените доказателства
Независимо от изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, доколкото не се
установява И. да е имал разрешение да държи наркотичните вещества, същите следва да бъдат
отнети в полза на държавата, на основание чл. чл. 354а, ал. 6 НК, както и опаковките към тях.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на обв.
И..

Така мотивиран, съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	487
Дата:	17 септември 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20211110210244
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 юли 2021 г.

Решение по дело №10244/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите