Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 13.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1732 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН
Производството
е образувано по жалба на ***, в качеството му на управител и представляващ „***”
ЕООД, ЕИК ***, който не е съгласен с Наказателно постановление № 348290-F389156 от 17.07.2018 г. на Директора на ТД на НАП –
Велико Търново, с което за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 84 и чл.
117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС са наложени
пет "Имуществени санкции" в размер на 2 199,33 лева, всяка. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно,
несъобразено с реалната фактическа обстановка, издадено в противоречие с
доказателствата по преписката и противоречащо на материалноправните разпоредби
на ЗДДС, ЗАНН и ДОПК, по подробно изложени съображения. Моли за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. К. П.
от ВТАК, поддържа жалбата с изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност
и неправилност на издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, чрез
процесуалния си представител - старши юрисконсулт Донев, изразява становище, че
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съобразено
с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.06.2018 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F389156, за
това, че при извършена проверка по прихващане или възстановяване за периода:
01.01.2018 г. – 31.03.2018 г., възложена с РИП от 24.04.2018 г. е установено,
че търговското дружество – жалбоподател, като задължено лице е извършило ВОП на
пет броя ремаркета Кьогел от Германия по получени фактури, за което са издадени
Протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС след законоустановения срок по чл. 117, ал.
3 от ЗДДС, с което „***” ЕООД не е начислило дължимия данък по реда на чл. 86
от ЗДДС, както следва: по фактури №№ 17249183/11.12.2017 г.;
17248979/07.12.2017 г.; 17248980/07.12.2017 г.; 17248981/07.12.2017 г. и
17250030/14.12.2017 г., всички издадени от „Kogel Trailer GMBH & CO KG” с VIN № DE********* са издадени Протоколи №№ 5, 6, 7, 8 и 9,
петте от 23.01.2018 г., всеки на стойност 43 986,62 лева, с начислен ДДС в
размер на 8 797,32 лева, като същите е следвало да бъдат издадени до
26.12.2017 г., 22.12.2017 г., 22.12.2017 г., 22.12.2017 г. и съответно
29.12.2017 г., включително и да бъдат отразени в отчетните регистри по чл. 124,
ал. 2 /дневник продажби/ за данъчен период месец декември 2017 г., вместо в
дневника за месец януари 2018 г. В АУАН е посочено, че с неизпълнение на
това си задължение дружеството е определило по-малък размер на дължимия
данък за месец декември 2017 г. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 86,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 84 и чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС.
Актът за административно нарушение е връчен надлежно на въззивника на 12.06.2018
г., като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано възражение с довод, че петте
Протоколи по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС са изготвени на датата на получаване на
стоката /ремаркета Кьогел/, а именно на: 23.01.2018 г., с което са спазени
разпоредбите на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и за данъчния период, в който са
съставени протоколите, дружеството ги е включило в отчетните регистри по чл.
124, ал. 2 от ЗДДС.
Позовавайки се
на констатациите в посочения АУАН, на 17.07.2018 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 348290-F389156 на Директора на
ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 86, ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 84 и чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС и на основание чл.
182, ал. 2 от ЗДДС, на „***” ЕООД, ЕИК *** са наложени
пет "Имуществени санкции" в размер на 2 199,33 лева, всяка.
По делото са разпитани в качеството на свидетели М.Д. - актосъставител и
свидетелят по акта М.А..
Представени и приети като доказателства по делото са и 5 броя потвърждения
за пристигане на стоката на 23.01.2018 г.; 5 броя Протоколи за ВОП; справка –
декларация за ДДС за данъчен период 1 / 2018 г. на жалбоподателя; дневник за
покупките и дневник за продажбите на „***” ЕООД за 1.2018 г.; Акт за прихващане
или възстановяване № П-04000418076238-004-001/14.05.2018 г.
С оглед вмененото задължение за служебна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните изводи:
На първо място, посочената като нарушена разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС визира действия на регистрираното лице тогава, когато данъкът е станал изискуем. По делото, към всяка една от петте фактури са представени пет броя потвърждения за пристигане на стоката в друга държава – членка на ЕС, от което се установява, че стоките /процесните ремаркета/, предмет на фактурите, са получени в България от Германия на дата 23.01.2018 г., т. е. тогава е възникнало задължението на данъчнозадълженото лице да издаде протоколите по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС. Видно от представените писмени доказателства, а и съобразно констатациите на административнонаказващият орган дружеството е начислило дължимия ДДС по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗДДС, при съблюдаване на предпоставките по чл. 117, ал. 1 и ал. 3, като протоколите са отразени в отчетните регистри за данъчния период, когато е настъпила изискуемостта на данъка, а това е датата на фактическото предаване на стоката на получателя /момента на прехвърляне на собствеността/ – 23.01.2018 г., а не издаването на фактурата, което действие не прехвърля в собствеността върху вещта. След като изискуемостта на данъка не е настъпил към датата на издаване на фактурата, а към прехвърляне на собствеността върху движимите вещи /фактическото получаване на стоката/ неправилно административнонаказващият орган е достигнал до извод, че търговското дружество – жалбоподател е извършил нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 84 и чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС.
От друга
страна, вменените на ответното
дружество деяния неправилно са били подведени под хипотезата на чл. 182, ал. 2
от ЗДДС. Елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 182, ал.
1 от ЗДДС е наличието на вредоносен резултат - определяне на данък в
по-малък размер, а съответно приложената в настоящия случай от административнонаказващия
орган санкционна норма на чл. 182,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС
също включва като допълнително условие да е налице определяне в по-малък размер
на данъка като последица от издаването на протоколите по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС
и отразяването им в отчетните регистри по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, в
периода, следващ данъчния период, в който този документ е следвало да бъде
отразен. В конкретния случай, нито в АУАН,
нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление не са отразени
важни обстоятелства, свързани с нарушението, а именно какъв е размера на
определения данък за процесния данъчен период, как се променя размера на
дължимия данък в резултат на несвоевременно отразяване на протоколите по ВОП в
дневника за продажби и точната величина на определения по - малък размер на
данъка за месец декември 2017 г., като е посочено единствено, че издадените пет
броя протоколи са на стойност 43 986,62 лева с начислен ДДС в размер на
8 797,32 лева. Наличието на констатация в АУАН и в НП за това каква е
разликата между определения размер на данъка за периода и дължимия данък при
своевременно отразяване на протоколите в дневниците за продажби за съответния
период е задължителна предпоставка за обосноваване размера на наложената
имуществена санкция, която следва да възлиза на 25 на сто от определения по -
малък размер данък, но не по-малко от 250 лева /чл. 182, ал. 2 от ЗДДС/. Следва
да се отбележи, че съгласно чл. 87, ал. 2
от ЗДДС за всеки данъчен период, който е едномесечен и съвпада с
календарния месец, регистрираното лице формира определен резултат. Този
резултат съгласно чл. 88, ал. 1
– 3
от ЗДДС представлява разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от
лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за който е
упражнено правото на приспадане през този данъчен период, и може да бъде данък
за внасяне или данък за възстановяване, т. е. не винаги неотразяването на
данъчен документ в отчетните регистри води до определяне на данък в по-малък
размер за съответния период, какъвто е изискваният от чл. 182, ал. 1
и 2 от ЗДДС
вредоносен резултат. Действително, неотразяването на издаден данъчен документ в
общия случай води до некоректно определяне на декларирания резултат за
съответния данъчен период, но в чл. 182, ал.
1 и 2 от ЗДДС
се визира като нарушение единствено това поведение, което води до определяне на данъка в по-малък размер, а не до невярно
отчитане на данъчния резултат въобще. Липсата на фактически и правни изводи относно
предпоставките за формиране размера на имуществените санкции, наложени на
дружеството, води до извод, че атакуваното наказателно постановление е издадено
в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като такова се явява
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
На следващо място, обжалваното НП е незаконосъобразно и поради това, че е издадено въз основа на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, а именно не съдържа адрес /още повече точен адрес/ и единен граждански номер на посочения в него свидетел – М.П.А.. Изискванията в чл. 42 от ЗАНН са гаранция за достоверността, обективността и безпристрастността на констатациите на актосъставителя и нарушаването им води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв акт наказателно постановление. Юридическият ефект на АУАН може да се прояви само ако същият е редовно съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща функции. Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура - със законосъобразни актове, въз основа на които да докаже обективираните в тях твърдения, с валидни доказателства.
Мотивиран от гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348290-F389156 от 17.07.2018 г., издадено от Директора на ТД
на НАП – Велико Търново, с което на "***"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от ***, за
нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 84 и чл. 117, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС са наложени пет "Имуществени
санкции", всяка в размер на 2 199,33 лева /две хиляди сто деветдесет
и девет лева и тридесет и три стотинки/, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: