РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Ямбол , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20202330102229 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по молба на ЗАД „Армеец”
АД,по
предявени срещу Агенция „Пътна инфраструктура" ОПУ-Сливен, обективно
кумулативно съединени искове- осъдителен главен иск с правна
квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, за сумата 410,60 лева, съставляваща
престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС"за вредите, причинени на МПС
марка „Ауди", модел „Ку 7" с per. № СН2244ВВ, управляван от водача П. В.
Т. от настъпило на 12.11.2014 г. ПТП- по пътя от с. Н. към с. В. на около 10
км. след П. в посока гр. С., където управляваното МПС попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на
което настъпват щети на процесното МПС, за които е заведена щета при
ищцовото застрахователно дружество № ***, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й
погасяване и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на законна мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в
общ размер на 125 лв. за периода от 11.11.2016 г. до 11.11.2019 г.
В исковата си молба ЗАД „АРМЕЕЦ" АД твърди, че при настъпило на
1
12.11.2014 г. застрахователно събитие- около 19:00 часа по пътя от с. Н. към
с. В. на около 10 км. след П. в посока гр. С. управляваното МПС попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно вследствие на
което настъпват щети на процесното МПС, за които е заведена щета при
ищцовото застрахователно дружество №***. По отношение на процесното
МПС марка „Ауди", модел „Ку 7" с per. № СН2244ВВ била сключена
имуществена застраховка „Каско на МПС" от 29.07.2014 г., със срок на
действие до 28.07.2015 г., по силата на която застрахователят-ищец определил
и изплатил на застрахованото лице собственик на увреденото МПС
застрахователно обезщетение в размер на 400,60 лева и 10 лева
ликвидационни разноски, изплатено на 24.11.2014 г. с разходен касов ордер №
*** от 24.11.2014 г. Причината за настъпилото ПТП била неравности на
пътното платно и отговорността за неотстраняването, несигнализирането и
необезопасяването на пътното платно била на АПИ ОПУ -Сливен. Позовава
се на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата и на чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1,
т. 1 от същия закон. Застрахователят бил изпратил регресна покана на ОПУ
Ямбол, която била получена на 11.03.2015 г., като до този момент не била
заплатена сумата. Претендира разноски по делото.
Агенция „Пътна инфраструктура" ОПУ-Сливен, е депозирала в срока на
чл.131 ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска по основание и
размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията.
Позовава се на чл. 378, ал. 6 КЗ, съгласно която регресните искове на
застрахователя се погасяват с изтичането на петгодишна давност от
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено
лице. Позовава се на ППВС № 7/77 г., както и на постоянна практика на ВКС.
Счита, че не са налице предпоставките на чл. 213 КЗ /отм./ Алтернативно в
случай, че се приеме иска за основателен прави възражение за съпричиняване,
т.к. водача на автомобила не е съобразил поведението си с наличието на
опасен участък с оглед разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и е допринесъл за
настъпване на застрахователното събитие. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
2
В подкрепа на иска си ищецът е представил комбинирана
застрахователна полица № *** за застраховка „КАСКО“ и „Злополука“
сключена на 29.07.2014г. по отношение на лек автомобил „Ауди“, модел“Ку
7“, рег.№ СН 2244 ВВ, собственост на К. А. З. и срок на застраховката
29.07.2014г. – 28.07.2015г. Представени са и Общите условия на застраховка
на МПС /каско/ на ЗАД „Армеец“ и документи свързани със застраховката.
С уведомление-декларация от 13.11.2014г. П. В. Т. е уведомил ищеца за
станалото събитие на 12.11.2014г. и уврежданията по автомобила – предна
лява гума. Представени са доказателства по образуваната № *** – опис на
претенцията, експертиза по нея, описание на разходите по нея, доклад по
щета № ***, в който е посочена сума за изплащане от 400.60лв.,
представляваща размера на обезщетението. Тази сума е била изплатена на К.
З. А. с разход касов ордер № ***г.
Ищецът е отправил до ответника регресна показа за възстановяване на
изплатената сума изх.№ ***г., връчена му на 11.03.2015г. видно от
приложеното известие/обр.разписка. В отговор ответника е изпрати писмо
изх.№ ***г., че отказва плащане, т.к. счита претенцията за неоснователна.
По делото бе изготвена съдебна автотехническа експертиза, която
зава даключение за механизма на настъпилото ПТП, а именно че на
12.11.2014г., около 19.00ч., в условията на нощна тъмнина и движение на
осветеността на фаровете, л.а. Ауди Q7, рег. № СН 2244 ВВ се движи в
посока от с.Н., в посока с.В.. Водачът на автомобила е П. Т.. На около 10км.
След пътен възел „***“, в посока гр.С., автомобилът преминава през
необозначена и необезопасена пътна неравност /дупка/, при което предна
лява гума на автомобила е тотално увредена. Предвид обстоятелството,
водачът Т. завежда щета в ЗАД Армеец, където има сключена зактраховка
Каско. Описания механизъм на настъпване на уврежданията е допустим при
попадане на гумата по време на движение на автомобила в пътната неравност.
Вещото лице е определило като стойност на причинената щета на автомобила
398.50лв. същото е посочило, че разходите, съпроводени с изготвянето на
ликвидационната преписка по щета се определят от финансовата политика на
застрахователната компания, като обикновено са в деапазон 1.00 – 20.00 лева.
По делото бе изслушан като свидетел П.Т.. Същият заяви, че той бил
3
шофьора на автомобил „Ауди Ку-7“ - джип. Посочва, че имало поредица от
дупки по пътното платно, като той влязъл в една от тях. След това усетил, че
гумата е пукната и спрял. Тези дупки били на пътното платно. Посочва, че е
сменил гумата и на следващия ден отишъл в „Армеец“ с гумата и им казал
какво се е случило. Бело вечерта, когато се случи това, затова отишъл на
другия ден.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.213 от КЗ/отм./, във вр. с
чл.49 от ЗЗД и във вр. с чл.30, ал.1 от Закона за пътищата. Предявен е и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да се уважи искът следва ищеца да установи наличието на следните
кумулативни предпоставки: 1.наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между пострадалия и застрахователя-ищец; 2.заплащане на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца, както и наличието на
деликт, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между тях, както
и вредите да са причинени от вредното въздействие на вещта по начина по
който се твърди в исковата молба.
Съгласно чл.213 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Ищеца е обвързал претенцията си към
ответника с възложените му задълженията да ремонтира и поддържа
пътищата изключителна държавна собственост съгл. Закона за пътищата.
Безспорно се установи, че собственикът на МПС марка „Ауди", модел
„Ку 7" с per. № СН2244ВВ е застраховал същия при ищеца със застраховка
„Каско МПС” със срок на действие от 29.07.2014г. – 28.07.2015год.,
включващ датата на произшествието. Установи се, че ищецът е извършил
плащане по тази застраховка на застрахователно обезщетение в размер на
исковата сума от 410,60лв. Според заключението на авто-техническата
експертиза, този размер е 398.50лв. Същата установи механизма на ПТП-то и
причинно-следствената връзка между щетите и даденото произшествие.
4
Съдът кредитира заключението на в.л. и допълненията към него, дадени в с.з.,
т.к. същото кореспондира с другите доказателства по делото – писмени и
гласни. В тази връзка следва да се отбележи , че нито едно от представените
от ищеца писмени доказателства не бе оспорено по надлежния процесуален
ред от страна на ответника, поради което и заключението на вещото лице и
било изготвено върху допустими и относими към предмета на спора писмени
доказателства, като направените в тази връзка възражения относно
представените писмени доказателства са неоснователни. От показанията на
разпитания по делото свидетел Т., на които съдът дава вяра, т.к. е пряк
очевидец т.к. той е бил шофьора управлявал увредения автомобил,
конкретизира мястото и причините довели до произшествието. Същият
посочи, че имало поредица от дупки по пътното платно, поради което не е
бил в състояние да ги избегне и попаднал в една от тях. Поради това и при
липса на други доказателства възраженията за съпричиняване на вредоносния
резултата от страна на водача са неоснователни.
В случая не е бил съставен протокол за ПТП, т.к. съгл. разпоредбата на
чл.6, т.4 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП пътните инциденти не се посещават от органите на
МВР – „Пътна полиция” , и не се съставят документи за повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, поради което направените от
възражения от ответника са неоснователни.
В конкретния случай доколкото застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение на застрахования, той е встъпил в правата на
застрахованото лице и може да търси причинените вреди от причинителя на
вредите. Такова е изплатено въз основа на подадено заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение и в съответствие с Общите условия на
застраховка „Каско” на ищеца, валидни към датата на застрахователното
събитие. От същите, както и от гласните доказателства събраните по делото
безспорно се установиха начина и причините за произшествието, вида и
размера на вредите и причинно-следствената връзка между неравността на
пътя и вредите по автомобила. От писмените доказателства се установи, че
произшествието е станало на път от с.Н. към с.В., на около 10 км. след
„***“, представляващ участък от републикански път, чиято поддръжка в
изправност е вменена по закон на ответника, поради което съдът намира иска
5
за доказан до размера от 398.50лв.
Относно направеното възражение за давност:
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на
застрахователя съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в
ППВС № 7/77 и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - решение №
131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на I т. о., решение №70/23.06.2011 г. по
т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008
г. на II т. о. и др. В посочените актове е прието, че регресните искове на
застрахователя, се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. Това е
залегнало и чл. 378, ал. 6 от новия КЗ, който в случая е неприложим. В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че
ищцовото дружество е изплатило застрахователното обезщетение на
увреденото лице на 24.11.2014г , от който момент и тече петгодишната
погасителна давност, която към датата на предявяване на настоящата искова
претенция - 16.12.2019 г. е изтекла. Поради това искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
Искът по чл.86 от ЗЗД като акцесорен следва съдбата на главния иск,
поради което също следва да се отхвърли. Отделно от това и този иск е
погасен по давност, т.к. съгл. разп. на чл.111 б.”в” от ЗЗД с изтичане на три
години се погасяват вземанията от лихви, който срок е изтекъл към датата на
депозиране на иска в съда.
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.3 ГПК ищецът дължи на
ответника направените от него разноски по делото, които са в размер на
300лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД“АРМЕЕЦ“ със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Средец, ул.“Стефан Караджа“ №2,
6
представлявано от М. И. – изп.директор и В. К..М.-изп.директор иск по чл.213
от КЗ/отм./, във вр. с чл.49 от ЗЗД и във вр. с чл.30, ал.1 от Закона за
пътищата против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” – гр.София,
бул.”Македония” №3, ЕИК ***, със съд.адрес: гр.Ямбол, ул.”Д.Благоев” №16-
Областно пътно управление-Ямбол, представлявано директора инж.Г. К. за
сумата от 410.60лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАД“АРМЕЕЦ“ против АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от
12.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД“АРМЕЕЦ“ да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” направените по делото разноски в размер на 300лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7