№ 39
гр. Момчилград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200074 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба срещу наказателно
постановление и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Жалбоподателят АМ. ГР., с ЛНЧ-*********, роден на 25.09.1951г.,
италиански гражданин, е обжалвал Наказателно постановление № 22- 0318-
0000 72 от 08.04.2022г. на Началник група при РУ- Кирково към ОДМВР-
Кърджали, с което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.2-ро от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и с
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. В жалбата
са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваният
акт, и се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез
адв.Р.Р. от АК- Бургас, не се явява и се представлява от адв.Р.,който
поддържа жалбата по развити в нея и в съдебно заседание доводи.
Въззиваемата страна- АНО, не се представлява и същият изразява
становище за неоснователност на жалбата, и иска потвърждаване на
1
атакуваното нак.постановление по изложените съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
в жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на
атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, като отговаряща на
изискуемите реквизити по чл.59– 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и
надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
04.02.2022г., около 15,20 часа, на пункта на ГКПП- Маказа, общ.Кирково, на
влизане в страната от Р.Гърция, жалбоподателят АМ. ГР., е управлявал лек
автомобил „БМВ Х 1“ с българска регистрационна табела и рег. № ******
При извършената проверка от граничен полицейски служител /св.К./, било
установено, че стандартната предна регистрационна е липсвала и вместо
такава е била сложена хартия с размерите на рег.табела, и с надпис на принтер
„******“. Задната рег.табела е била стандартна и истинска. Била направена
справка в ПП- МВР, при която се установило, че регистрационният номер на
този автомобил е бил „******“. Водачът на автомобила- жалбоподателят е
обяснил, че е бил с автомобила си в Италия, където е загубил предната
рег.табела, и вместо нея е снимал задната табела, принтирал я на хартия с
размерите на стандартната табела, след която я поставил отпред- на мястото
на липсващата предна табела. Жалбоподателя е бил задържан за случилото се,
като е било образувано ДП № 4/2022г. на РП- Кърджали за деяние по чл.345
ал.1 предл.2-ро от НК, по което след проведени процесуални-следствени
действия, наблюдаващият прокурор е постановил своят акт, а именно
Постановление от 21.03.2022г., с което е прекратил посоченото досъдебно
производство.
Видно от това постановление, наблюдаващият прокурор е приел, че
са налице условията по чл.9 ал.2 от НК, т.к. деянието на жалбоподателя
формално осъществява признаците на предвиденото от закона престъпление,
но поради своята явна малозначителност, не е обществено опасно. Посочил,
че това е така поради обстоятелството, че лицето е поставил хартия с
истинските рег.номера на автомобила, по които е било възможно да се
идентифицира МПС, т.е. поставил е нестандартна табела с истински номера,
вместо да няма въобще предна табела с рег.номера.Предвид на това
2
наблюдаващият прокурор е прекратил посоченото досъдебно производство и
изпратил преписката на МВР за реализиране на адм.наказателна отговорност
за деяние по ЗДвП.
В хода на досъдебното производство с протокол от 07.02.2022г. е
била предадена предната рег.табела / ******/, снимка от която е приложено
по делото; Като доказателства са приложени справка от ПП- МВР, че
процесният автомобил е регистриран в България на името на жалбоподателя,
и има следните рег.номера – ******* от 09.02.2022г. / а старите номера са
били ******- т.е. процесните/или, че автомобилът е бил с надлежна
регистрация към датата на извършване на деянието и с посочените номера.
За така установеното не е съставен АУАН, като въз основа на горното
Постановление на РП- Кърджали, срещу жалбоподателят е било издадено
процесното Наказателно постановление № 22- 0318- 0000 72 от
08.04.2022г. на Началник група при РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което за нарушение по
чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание
чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева, както и с „лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца“.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел Вл.К.
/граничен полицай/, който е установил нарушение, и който потвърждава
описаната в Нак.постановление фактическа обстановка.
По делото като доказателство е представено и копие на Наказателно
постановление № 22- 0318- 0000 33 от 25.02.2022г. на Началник група при
РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, упълномощен със заповед № 8121з-
515/14.05.2018г., изд.въз основа на АУАН № GА 522025 от 04.04.2022г., с
което за нарушение по чл.138 ал.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева - за това, че жалбоподателя по
настоящото производство на 04.02.2022г. около 15,20 часа по път Е 85-1- 5 на
км.391-600 м., посока на движение от Гърция за България, е управлявал
собственият си л.е. „БМВ Х1 Драйв 20 Д4 с рег. № ******, като е поставил
предна рег.табела, която не отговаря на изискванията на закона, като водача е
заявил, че е изгубил предната рег.табела и е поставил саморъчно направена
3
рег.табела. Няма данни кога е връчено цитираното нак.постановление, но
същото е представено от жалбоподателя, поради и което съдът приеме, че е
редовно връчено.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят
следните правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са
следните; Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
/респ. Постановлението на РП- Кърджали–/ или в наказателното
постановление- по арг. от нормата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото
закон.
При извършена служебна проверка са констатирани допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при
съставянето на АУАН /такъв не е съставен в конкретния случай/ и издаването
на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното
постановление на това основание.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган– НАЧАЛНИК-ГРУПА на РУ към ОДМВР-
Кърджали, видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи /което е служебно известно на съда, предвид много на
брой дела от тази категория, разглеждани от съда/. Не е съставен акт –АУАН,
от компетентно /териториално и материално/ лице– такова, което да е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП да е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП, и това е така защото по случая е било образувано
досъдебно производство, по което е издадено Постановление за прекратяване
на същото и самото НП е издадено въз основа на това постановление и по
реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Административно наказателното производство е
4
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН вр.чл.36 ал.2 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Съдът
приема, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието, въпреки
изчерпателното описание в НП, поражда двусмислие и неясното- а именно
дали лицето е управлявало МПС без поставени рег.табели, или с поставени
такива, поради което и са налице са допуснати нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към
момента на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места, т.е. изисква се двете предпоставки
да са налице едновременно. В нак.постановление не е посочено за коя от
двете хипотези става реч.
От своя страна, разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП, предвижда, че
се наказва се с наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
до 12 месеца и с „глоба от 200 до 500 лева“ водач, който управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Не се спори по делото, че управляваният от
жалбоподателя автомобил/ЛЕК/ безспорно е моторно превозно средство по
смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от
жалбоподателят на път, отворен за обществено ползване, и че същият е бил
надлежно регистриран.
По делото се установи, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил, освен, че е регистриран по надлежният ред, има и поставени
регистрационни табели- и това са рег.табели с номера, с който автомобилът е
регистриран в системата на Пътна полиция, както и че тези табели са
поставени на техните места. Отделен е въпросът, че една от табелите-
предната рег.табела с номера, не съответства на предвиденото в закона /не е
оригиналната, а е от хартия/, но това не води до извода, липсват рег.табели.
Именно защото една от табелите- предната рег.табела с номера, не
5
съответства на предвиденото в закона /не е оригиналната, а е от хартия/,
наложено наказание на жалбоподателя по настоящото производство /и това е
станало с Наказателно постановление № 22- 0318- 0000 33 от 25.02.2022г. на
Началник група при РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което за
нарушение по чл.138 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 лева, а имено за това, че жалбоподателя по настоящото
производство на 04.02.2022г. около 15,20 часа по път Е 85-1- 5 на км.391-600
м., посока на движение от Гърция за България, е управлявал собственият си
л.е. „БМВ Х1 Драйв 20 Д4 с рег. № ******, като е поставил предна рег.табела,
която не отговаря на изискванията на закона, като водача е заявил, че е
изгубил предната рег.табела и е поставил саморъчно направена рег.табела.
Ето и защо съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в срок, но в производството по издаването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на същото и съответно - да са основание за отмяна на
НП, и това поради неправилно материалния административен закон: Както и
по-горе се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В чл.140 ал.2 от ЗДвП е предвидено, че условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. И
това е НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, който е подзаконовият нормативен акт, който определя условията и
реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български
физически и юридически лица.
6
В чл. 10 от посочената наредба е предвидено, че за всяко
регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен
номер. Чл.10 ал.5 урежда, че табелите с регистрационен номер се закрепват
отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно
сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част,
така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При
закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата, целостта на
графиката и символите на номера. В ал. 8 на същата разпоредба е
регламентирано, че при загубване или открадване на табела/и с
регистрационен номер, отговаряща/и на българските стандарти БДС 15980 и
БДС ISO 7591 или Регламент /ЕО/ № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г.,
те се обявяват за издирване, а превозното средство се регистрира с нов
регистрационен номер. Старият регистрационен номер не се използва
повторно.
В обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за деяние по
чл.140 от ЗДвП, без да е ясно дали управлява автомобил, който не е с
поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място в
предната част на превозното средство или изцяло не е имало поставена
регистрационни табели или защото табелата е от друг материал- ако е
второто, то това съставлява нарушение по чл.138 ал.1 от ЗДвП- за което е
санкциониран с посоченото по-горе нак.постановление. Ако е първата
предпоставка, то водачът е управлявал регистрирано МПС с поставени
табели.
По делото не се оспорва, че към датата и мястото на извършената
проверка на жалбоподател е управлявал посоченото МПС-лек автомобил,
който е бил регистриран, с поставени на него регистрационни табели с
регистрационен № ****** и на двете страни, като на предната страна
табелата не е била оригиналната, а е била на хартия.
Предвид изложеното съдът приема, че нак.постановление е
незаконосъобразно, т.к. няма допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП-
като съображенията за това са дадени по-горе /жалбоподателя е управлявал
посоченото МПС-лек автомобил, който е бил регистриран, с поставени на
него регистрационни табели с регистрационен № ****** и на двете страни/.
Ето и защо и с оглед обстоятелството, че едната от двете рег.табели
7
не е била стандартната, и за което е бил санкциониран вече с цитираното
нак.постановление, следва настоящото, процесното нак.постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно.
В случая АНО, от една страна, е установил, че управляваното
превозно средство е било регистрирано, като свидетелството за регистрация е
съответствало на регистрационните табела на автомобила, като МПС е било с
две рег.табели, както повелява и изисква разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП, но от друга страна е наложил на водача наказание по чл.175 ал.3, пр.2-
ро от ЗДвП /но за друго нарушение – че управляваното МПС, което е било
регистрирано по надлежния ред и което е имало две регистрационни табели,
но една от двете не е била стандартната/.
Установената в хода на производството фактическа обстановка сочи
на извод, че се касае за нарушение, изразяващо се в регламентирано в чл.138
от ЗДвП и за което му е наложено съответното наказание.
Така по описаният начин наказващият орган не е съотнесъл правилно
и законосъобразно нарушената правна норма спрямо относимата санкционна
разпоредба, което представлява съществен процесуален порок на НП, водещо
до нарушаване на правото на защита на нарушителя, а именно, да разбере
точно за какво нарушение му е наложена съответната административна
санкция. Освен изложеното на лицето се налагат две наказания за едно и
също деяние, което е недопустимо. Това обуславя отмяната на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по искането
за присъждане на разноски по делото. От пълномощника на жалбоподателя са
поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.
63 „д“ ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63 „д“ ал.2 от ЗАНН
8
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 1000 лева, но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като
възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с
интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лева. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 1000 лева, като
предмет на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от
пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и
процесуално представителство на едно съдебно заседание. Заплатеният от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна
помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по
чл.36 ал.2 от ЗА /да е справедлив и обоснован/. Затова следва да бъде намален
до предвидения в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, а именно до
размера от 300 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно
същата в качеството й на юридическо лице, съгл.чл.37 ал.2 от ЗМВР следва да
понесе разноските по делото.
С оглед изложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22- 0318- 0000 72 от
08.04.2022г. на Началник група при РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали,
с което на АМ. ГР., с ЛНЧ-*********, роден на 25.09.1951г., италиански
гражданин, за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/ и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и с
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на
АМ. ГР., с ЛНЧ-******, роден на 25.09.1951г., италиански гражданин,
сумата в размер на 300 лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен съд-
Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10