Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в.
гр. дело № 374 по описа на Софийски окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение № 19
от 14.02.2020 г. по гр. д. № 274/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков П. н. Р. Б. е осъдена на основание чл. 4, вр.
чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) да заплати на Е.Е.М. сумата 900 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление по
чл. 314 от НК, по което ищцата е оправдана с влязло в сила решение по в.н.а.х.д.
№ 39/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, и изразяващи се в
психически страдания от преживени стрес, страх и емоционална потиснатост, срам
от повдигнатото й обвинение и ограничаване на контактите й в социалната й
среда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2014 г. до
окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 6 000
лева искът с правно основание чл. 4, вр. чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен. С решението П. н. Р. Б. е осъдена да заплати на ищцата сумата 190
лв. за разноски по делото.
Решението
е обжалвано от ответника в осъдителната част с оплаквания за неправилност.
Твърди се, че районният присъдил завишен размер на обезщетението и неправилно
не зачел наведеното възражение за погасяване по давност на задължението за
заплащане на законна лихва върху главницата за периода 28.03.2014 г. –
26.03.2016 година.
В
частта, в която искът е отхвърлен, решението е обжалвано от ищцата с доводи за
неправилност, тъй като съдът не присъдил справедлив размер на обезщетението.
Искането е за отмяна на решението в тази обжалвана част и за постановяване на
нов акт по същество, с който искът да бъде уважен изцяло.
Всяка
от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Софийският окръжен съд, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.
На
23.04.2013 г. срещу ищцата Е.Е.М. било образувано досъдебно производство №
353/2013 г. по описа на РУП – Д. за извършено
престъпление по чл. 314 НК.
С постановление от 17.06.2013 г. на разследващ полицай при РУП – Д. по ДП № 353/2013
г. по описа на РУП – Д. Е.Е.М. била привлечена в качеството на обвиняем за
това, че на 31.01.2013 г. в гр. Д. умишлено, чрез
подаване на заявление за постоянен адрес, действайки като упълномощено лице на
Е. Н. М. с пълномощно № 3004 от 07.09.2010 г., заверено от
нотариус Х., и адресна карта за настоящ адрес, действайки като
упълномощено лице на Е. Н. М. с пълномощно №
3004 от 07.09.2010 г., заверено от нотариус Х., е станала причина да се внесат неверни обстоятелства
за пребиваването на Е. Н. М. в гр. Д., ул. „Н. М.“ № .., в официални
документи: удостоверение за постоянен адрес № …/………… г. и
удостоверение за настоящ адрес № …/………… г., съставени съгласно установения ред въз основа на
направените заявления - престъпление по
чл. 314 НК. С посоченото постановление по отношение на ищцата била взета мярка
за неотклонение „подписка“.
С
решение № 835/23.10.2013 г. по н.а.х.д.
№ 881/2013 г. по описа на РС – гр. Дупница ищцата била призната за виновна в
извършване на престъплението, предмет на обвинението, като на основание чл. 78а НК била освободена от наказателна отговорност и съдът й наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
С
влязло в сила на 28.03.2014 г. решение № 35/12.03.2014 г. по в.н.а.х.д №
39/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд посоченото решение на РС – гр.
Дупница е отменено и ищцата е призната за невиновна и е оправдана по
повдигнатото обвинение.
От
показанията на свидетелите М. (майка на ищцата) и С., разпитани в производството пред районния съд, които
като единни и безпротиворечиви съдът кредитира
изцяло, се установява, че по време на наказателното производство ищцата
изпитвала притеснение, затворила се в себе си, започнала да страда от безсъние,
да не се храни редовно, избягвала контакти с приятели и роднини, отлагала
поемането на нови професионални ангажименти като архитект, а и отношението към
нея и майка й от страна на наемодателите им в гр. Д. охладняло.
При
тези факти съдът обоснова следните правни
изводи.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане
и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Субекти на тази отговорност
могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат
обвинения за престъпления от общ характер, какъвто
орган се явява ответникът по иска – П. Н. Р. Б.
В случая ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление
по чл. 314 НК. Наказателното производство е приключило с решение, с което тя е призната за
невиновна в извършване на престъплението, предмет на обвинението, и оправдана
по повдигнатото обвинение.
Основанието за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал.
1, т. 3, ЗОДОВ е обективният факт, че лицето
е било обвинено в извършване на престъпление
по НК и
оправдано от съда.
Установено е обстоятелството,
че незаконно воденото наказателно производство, продължило 11 месеца и 5 дни, е причинило
на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни
психични изживявания през периода, през
който е била привлечена като обвиняем в извършено престъпление от общ характер.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства: относително краткия перод, през който срещу ищцата е водено наказателно производство и същата е била привлечена като обвиняем в извършено престъпление; тежестта на престъплението,
в което е била обвинена - престъпление от общ характер;
младата възраст на ищцата; данните за конкретно изживените
от нея отрицателни емоционални страдания и интензитета им – чувство на притеснение и напрежение от факта на
повдигнатото обвинение; негативни изживявания от възникналата в резултат на воденото наказателно
производство невъзможност да общува пълноценно с околните.
Като взе предвид изложените
обстоятелства и разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата
1 500 лева би обезщетила ищцата за търпените от
нея неимуществени вреди от незаконно повдигнато
и поддържано обвинение за извършено престъпление
от общ характер. В останалата част, за разликата над
сумата от
1 500 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева, искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Правото на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане
в сила на оправдателната присъда, от който момент
и същото става изискуемо и се дължат законни лихви. В случая решението на окръжния съд е влязло в
сила на 28.03.2014 г., от който
момент се дължи законна лихва. Искът е предявен на 26.03.2019 година. Вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на
главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане, както е
предвидено в разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Лихви
се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. Когато искът
е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви,
не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния
срок от предявяване на иска. С обжалваното решение съдът е присъдил обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.03.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата. Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е предявен
на 26.03.2019 г., с което давността е прекъсната. Доколкото давностният
срок е тригодишен и вземането за лихва възниква ден за ден, тази част от
вземането, възникнала преди 26.03.2016 г. е погасена по давност. Следователно
лихва не се дължи за периода от 28.03.2014 г. до 25.03.2016 г. и се дължи
такава за периода от три години от 26.03.2016 г. до окончателното изплащане на
главницата, за който период вземането не е погасено по давност.
По
изложените съображения решението на районния съд следва да бъде потвърдено в
частта, в която искът е уважен за сумата
от 900 лева. В частта, в която искът е отхвърлен за разликата над присъдените
от районния съд 900 лева до сумата от 1 500 лева решението следва да бъде
отменено и вместо него, постановено друго, с което ответникът бъде осъден да
заплати на ищцата още 600 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление по чл. 314 от НК, по
което ищцата е оправдана с влязло в сила решение по в.н.а.х.д. № 39/2014 г. по
описа на Кюстендилския окръжен съд, и изразяващи се в психически страдания от
преживени стрес, страх и емоционална потиснатост, срам от повдигнатото й
обвинение и ограничаване на контактите й в социалната й среда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2016 г. до окончателното
изплащане на дълга. Решението следва да бъде отменено в частта, в която е
присъдена законна лихва върху главницата за периода от 28.03.2014 г. до
25.03.2016 г., като вместо него следва да се постанови нов акт, с който
искането за присъждане на законна лихва за периода от 28.03.2014 г. до
25.03.2016 г. бъде отхвърлено. В останалата обжалвана част решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора П. н. Р. Б. следва да заплати на ищцата допълнително разноски в размер
на 112.50 лв. за адвокатско възнаграждение в
производството пред районния съд.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19
от 14.02.2020 г. по гр. д. № 274/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков В
ЧАСТТА, в която П. н. Р. Б. е осъдена на
основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди да заплати на Е.Е.М. сумата
900 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
обвинение в извършване на престъпление по чл. 314 от НК, по което ищцата е
оправдана с влязло в сила решение по ВНАХД № 39/2014 г. по описа на
Кюстендилския окръжен съд, и изразяващи се в психически страдания от преживени
стрес, страх и емоционална потиснатост, срам от повдигнатото й обвинение и
ограничаване на контактите й в социалната й среда, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.03.2016 г. до окончателното изплащане на дълга.
ОТМЕНЯ решение № 19 от 14.02.2020 г. по гр. д. №
274/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Е.Е.М. против
П. н. Р. Б. с
иск с правно основание чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 900 лева до сумата от 1 500 лева., И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., на основание чл. 4, вр. чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да
заплати на Е.Е.М.
сумата от още 600 лв. (разликата над
900 лева до сумата от 1 500 лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинение в
извършване на престъпление по чл. 314 от НК, по което ищцата е оправдана с влязло
в сила решение по в.н.а.х.д. № 39/2014 г. по описа на Кюстендилския окръжен
съд, и изразяващи се в психически страдания от преживени стрес, страх и
емоционална потиснатост, срам от повдигнатото й обвинение и ограничаване на
контактите й в социалната й среда, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 26.03.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 19 от 14.02.2020 г. по гр. д. №
274/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков В ЧАСТТА, в която е присъдена
законна лихва върху главницата за периода от 28.03.2014 г. до 25.03.2016 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от
28.03.2014 г. до 25.03.2016 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19
от 14.02.2020 г. по гр. д. № 274/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П. н. Р. Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати на Е.Е.М., ЕГН: **********, разноски в размер на 112.50 лв.
(сто и дванадесет лева и 50 стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
Р България в 1 – месечен срок от съобщаването му на страните с преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: