№ 265
гр. Пещера, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Е. С. М.
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20215240100836 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от "ПроСпед Лоджистик" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1592, р-н
„Искър", ж.к. „Дружба", бл. 56, вх. А, ет, 6, ап. 17, с управител Стр. В. Ат.,
чрез адв. Т.Н. М.,съдебен адрес: гр. София, ул. „Узунджовска" №11, етаж 2
над партер, против „ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пещера, п.к. 4550, ул. Михаил Такев № 2А,
представлявано от управителя С. М. К., с основание чл.92 ЗЗД.
Твърди ищецът, че дружество "ПроСпед Лоджистик" ЕООД е търговско
дружество, чийто основен предмет на дейност е предоставянето на
спедиторски услуги. Дружеството "ПроСпед Лоджистик" ЕООД се е
намирало в търговски отношения с "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД, като на
01.09.2020г. между двете дружества е подписан Заявка-договор за транспорт
№ 2467/01.09.2020 г. , с който "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД като
изпълнител/превозвач се задължава да превози товар от Испания до България,
с дата на товарене 01.09.2020 г. и дата на разтоваряне 07.09.2020 г.
Твърди още, че "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД е превозвач/спедитор, като
извършва превози или ангажира свързани с него превозвачи за извършването
на превозите Н.ари. Това се потвърждавало от справките от Speditor. NET
1
интернет сайт, използван за свързване на спедитори и превозвачи.
Ответникът - "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД не изпълнил поетия
ангажимент да Н.ари на 01.09.2020г. От проведената кореспонденция между
страните става ясно, че на 01.09.2020г. шофьор на "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД е
бил на товарния адрес, но е „отказал да Н.ари по разпореждане на „шефа",
който му е казал, че ще товари от друго място След като станало ясно, че на
01.09.2020 г. няма да може да се товари от страна на "ЛИДЕР АГРО БГ"
ЕООД, били признали, че е станал „голям гаф " и поемат ангажимент на
03.09.2020 г. по обяд на мястото на товарене да има други камиони, които да
Н.арят и извършат превоза.
До края на 03.09.2020 г. и тази уговорка не е спазена. Тези събития се
установяват от проведената кореспонденция между "ПроСпед Лоджистик"
ЕООД и "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД. След като става ясно, че ищцовото
дружество не може да изпълни задълженията си да организира товаренето на
01.09.2020 г. до 03.09.2020, поради действията и бездействията на "ЛИДЕР
АГРО БГ" ЕООД, от страна на поръчващия товаренето - "ДРАГО" ЕООД,
ЕИК ********* на 03.09.2020 г. в края на работния ден, е поставено
ултимативно условие на "ПроСпед Лоджистик" ЕООД товаренето да бъде
извършено най-късно до петък 04.09.20 г., в противен случай ще бъде отказан
товара и ще бъдат приключени бъдещите бизнес отношения с "ПроСпед
Лоджистик" ЕООД.
Това се установявало от имейл от товародателя до "ПроСпед
Лоджистик" ЕООД от 03.09.2020 г. в 17.04 ч. От посочената по-горе
кореспонденция става ясно, че е засегнато сериозно реномето и търговските
отношения на "ПроСпед Лоджистик" ЕООД с основен и редовен клиент,
поради неизпълнението на задълженията на "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД по
Заявка-договор за транспорт № 2467/01.09.2020г.
За да избегне негативите и за да запази доброто си име и търговски
отношения с клиент "ПроСпед Лоджистик" ЕООД се принуждава да намери
друг превозвач, който да извърши превоза, дори и при по-неизгодни условия.
Поради това са сключени Заявка-договор за транспорт № 2487/03.09,2020г. с
нов изпълнител/превозвач - „Аде Транс 76" ЕООД, ЕИК ********* и
съответно Заявка-договор за транспорт № 2487/03.09.2020 г. с
клиент/товародател "Драго" ЕООД, ЕИК ********* . Превозът е извършен от
2
„Аде Транс 76“ ЕООД съгласно договореното, видно от ЧМР от 04.09.2020г.,
с потвърдена доставка на 08.09.2020 г. Като потвърждение за извършването
на превоза от „Аде Транс 76" ЕООД, а не от "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД,
прилагат и Фактура от 09.09.2020 г Фактура от 11.09.2020 г. и платежни
нареждани във връзка с тези фактури . От горното е видно, че "ЛИДЕР АГРО
БГ" ЕООД не е изпълнило задълженията си към "ПроСпед Лоджистик" ЕООД
по Заявка-договор за транспорт № 2467/01.09.2020 г.
Във връзка с това неизпълнение и с оглед развитието на събитията
"ПроСпед Лоджистик" ЕООД претендира неустойка, която да се заплати от
„ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД на основание т. 1.13 (в случай на сторниране на
заявката) и чл. 1.16 (при уронване на престижа на "ПроСпед Лоджистик"
ЕООД пред клиента му) от общите условия към Заявка-договор за транспорт
№ 2467/01.09.2020 г.
Твърди в исковата си молба ищеца, че Общите условия / ОУ/ са
инкорпорирани в заявката и са подписани от страна на „ЛИДЕР АГРО БГ"
ЕООД. Съгласно т. 1.13 от ОУ в случай на сторниране на заявката се дължи
неустойка в размер на 200 евро. Съгласно т. 1.16 при уронване на престижа на
"ПроСпед Лоджистик" ЕООД пред клиентите му се дължи неустойка в размер
на навлото, което в случая е 1800 евро без ДДС. Във връзка с неустойката
"ПроСпед Лоджистик" ЕООД издава общо 2 (две) фактури, които не са
заплатени от ответника, съгласно посочения списък: ********** / 08.09.2020
г. - 3520.49 лева (равностойността на 1800 евро без ДДС) ********** /
08.09.2020 г. - 391.17 лева (равностойността на 200 евро без ДДС) . С оглед на
обстоятелството, че сумите са за неустойки, то не е начислявано ДДС.
Общата стойност на неплатената сума възлиза на 3911.66 (три хиляди
деветстотин и единадесет лева и 66 ст.).
Фактурите са изпратени и получени от "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД на
14.09.2020 г., видно от приложеното известие за препоръчана доставка на
Български пощи.
Въпреки отправените покани и липса на оспорване на посочените
фактури, последните не са заплатени и към настоящия момент. По повод на
тези задължения многократно са провеждани разговори и водена
кореспонденция с представители на ответника и са отправяни покани за
доброволно изпълнение, които не са изпълнени и до момента.
3
Във връзка със задълженията на ответното дружество било проведено
обезпечително производство по чл. 390 от ГПК, по което беше образувано гр.
д. № 32424/2021, 75с-в, СРС, като прилага обезпечителната молба и
определението за допускане на обезпечението. За обезпечителното
производство "ПроСпед Лоджистик" ЕООД е направило разходи в общ
размер на 520 (петстотин и двадесет), от които 480 лева с ДДС за адвокатски
хонорар за депозиране на молба за обезпечение и 40 лева за държавна такса .
Тези разходи са породени от несвоевременното изпълнение от страна на
ответника. По обезпечителната заповед е образувано изпълнително дело №
646/2021г. по описа на ЧСИ Деница Станчева (Приложение 17). За
изпълнителното производство "ПроСпед Лоджистик" ЕООД е направила
разходи за образуване на изпълнителното дело и налагане на запори - такса в
размера 140.50 лв. и адвокатско възнаграждение в размера на 350лева.
Тези разходи са породени от несвоевременното изпълнение от страна на
ответника и моли при уважение на исковата претенция да бъдат присъдени
на ищеца.
Формулират петитум : Да се осъди "ЛИДЕР АГРО БГ " ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пещера, п.к. 4550, ул.
Михаил Такев № 2А, представлявано от управителя С. М. К. да заплати на
"ПроСпед Лоджистик" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1592, р-н „Искър", ж.к. „Дружба", бл. 56, вх. А, ет.
6, ап. 17, с управител Стр. В. Ат., следните суми: сума в общ размер на
3911.66 (три хиляди деветстотин и единадесет лева и 66 ст.), формирана от
вземания за неустойки по Заявка-договор за транспорт № 2467/01.09.2020 г.
на основание чл. 92 от ЗЗД, за които са издадени фактури, като
претендираните суми по всяка фактура са както следва: По фактура №
********** / 08.09.2020 г. - 3520.49 лева - за неустойка по т. 1.16 от общите
условия към Заявка-договор за транспорт № 2467/01.09.2020 г.; По фактура №
********** / 08.09.2020 г. - 391.17 лева - за неустойка по т. 1.13 от общите
условия към Заявка-договор за транспорт № 2467/01.09.2020 г. , ведно със
законната лихва върху сумите; Да се осъди "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД , ЕИК
*********, да заплати на "ПроСпед Лоджистик" ЕООД, ЕИК *********,
следните суми- сума в общ размер на размер на 520 (петстотин и двадесет) лв.
по гр. д. № 32424/2021, 75с-в, СРС от които 480 (четиристотин и осемдесет)
лева с ДДС за адвокатски хонорар за депозиране на молба за обезпечение и 40
4
(четиридесет) лева за държавна такса за обезпечителното производство; Да
се осъди "ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на "ПроСпед
Лоджистик" ЕООД, ЕИК *********, сума в общ размер на 390.50 (триста и
деветдесет лева и 50 ст.) , от които 140.50 (сто и четиридесет лева и 50 ст.)-
разноски изпълнително дело № 646/2021г. по описа на ЧСИ Деница Станчева
и 350 (триста и петдесет) лева адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
Правят доказателствени искания и претендират разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника "ЛИДЕР АГРО БГ"
ЕООД, ЕИК *********. Излага , че исковете са допустими, но по съществото
си са неоснователни. Твърди, че Заявка-Договор за транспорт
№2467/01.09.2020 г. приложена към връчената искова молба, е силно
нечетима в частта досежно общите условия. Твърди че Общи условия не са
валидни за всички превозвачи, тъй като, от третата заявка-договор
№2487/03.09.20 г. за превозвача Драго ЕООД са приложими съвсем различни
Общи условия. Според т.1.13 на тези Общи условия правото на ищеца на
неустойка в посочения там размер възниква: „при сторниране на заявка в
рамките на 24 часа преди товарене“. Тъй като в процесния казус дори не се
твърди ЛИДЕР АГРО БГ ЕООД да е сторнирал каквато и да било заявка в
посочения срок /24 часа преди товарене/, нито пък изобщо да е сторнирал
заявка, то очевидно е, че в полза на ищеца правото на тази неустойка не е
възникнало.
Не е налице и основанието, предвидено в т.1.16 от общите условия на
приложения към исковата молба Заявка-Договор за транспорт
№2467/01.09.2020 г. Оспорват твърдението в исковата молба, че поради
действие или бездействие на ответното дружество е пострадало „сериозно
реномето" и търговските отношения на ищеца. Според т.1.16 на тези Общи
условия правото на ищеца на неустойка в посочения размер възниквала
според договора, ако със своето действие или бездействие служител на
транспортната фирма урони престижа на ПроСпед Лоджистик ЕООД пред
клиентите на същия, дължи неустойка, равна на навлото. В исковата молба не
бил посочен „служител на транспортната фирма", извършил някакви
действия или пък въздържал се от определено действие. Не са описани
подобни „действия" и/или „бездействия". Липсват доказателства за твърдяно
„уронване престижа на ПроСпед Лоджистик ЕООД".Т.е. липсва неизпълнение
5
на задължения, които да бъдат обезпечени с неустойка.
От друга страна твърди ответника, че от изложените в исковата молба
твърдения, не можело да се направи и извод за претърпени от ищцовото
дружество вреди, които да бъдат обезщетени по реда на чл.92 ЗЗД. Макар в
исковата молба това да не било посочено, очевидно се имали предвид
неимуществени вреди, претърпени от ЮЛ, което било недопустимо. Твърди
че неустойката не е законово установена последица на неизпълнението, а е
договорна негова последица. И като такава, трябва да бъде изрично уговорена
от страните, респ. ищецът и ответникът да са страни по договор, в който
подобни неустойки са договорени. Между настоящите две дружества нямало
подобна правна връзка - ответникът не е подписал приложения към исковата
молба договор, респ. не е приел инкорпорираните в същия договор Общи
условия. В този смисъл предявените искове били неоснователни.
Твърди, че на 01.09.2020 г в 8.30 часа камион на „ЛИДЕР АГРО БГ "
ЕООД е бил на мястото, определено за товарене. Шофьорът, след като е чакал
повече от два часа, без никой да му обърне внимание, се е обадил на
представляващия дружеството, и му е разказал това. Поради което и
шофьорът е бил насочен към друг товар.Тръгвайки от мястото, до камиона са
дошли работници на ищцовото дружество и са му казали, че вече може да
товари, но шофьорът им обяснил, че управителят му е разпоредил да поеме
нов товарен курс и си е тръгнал.При проведен телефонен разговор между
представители на двете дружества от страна на ответника е обяснено, че
поради забавяне на товаренето от страна на ищеца новата възможна дата, на
която може да стане това, е 03.09.2020 г, и то в късния следобед. На тази дата
обаче не успели да осигурят камион, и незабавно информирали ищеца, че ще
му изпратят такъв рано сутринта на следващия ден. Час по-късно им било
казано, че ищецът отказва поръчката.
Оспорва твърденията в исковата молба за неспазени уговорки от страна
на ЛИДЕР АГРО БГ ЕООД. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и за претенцията за разноски в обезпечителното
и изпълнителното производство.Оспорва истинността на Заявка-Договор за
транспорт №2467/01.09.2020 г -този документ не е подписан от управителя на
ЛИДЕР АГРО БГ ЕООД.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
6
Пещерският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда чл. 235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представената по делото Заявка-договор за транспорт №
2467/01.09.2020 г. се установява, че между ищеца и ответника са възникнали
договорни отношение по извършване на превоз на товар. Следвало е да се
извърши превоз от ответника от Испания на дата 01.09.2020г. до адрес в
България на дата 07.09.2020г. с посочени номера на превозните средства, с
които ще се извърши превоза. Посочено е, че е договорено навло в размер на
1800 евро без ДДС. Положени са подписи и за двете страни.
Приети са две заявки - Заявка-договор за транспорт № 2487/03.09.2020
г. с нов изпълнител/превозвач - „Аде Транс 76" ЕООД и Заявка-договор за
транспорт № 2487/03.09.2020 г. с клиент/товародател "Драго" ЕООД, както и
ЧМР от 04.09.2020г. за доставка от „Аде Транс 76" ЕООД; Фактура от
09.09.2020 г., Фактура от 11.09. 2020 г., от които е видно че изпълнител на
доставката е друг превозвач – Аде Транс , който е Н.арил стоката на
04.09.2020г. и я е доставил на 08.09.2020г.
За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно
почеркова експертиза, която даде заключение, че подписа положен в заявката
договор за ответника, не е на управителя С.К.. Експертизата е приета в о.с.з.
Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове за заплащане
на договорна неустойка с правно основание на иска по чл. 309 от ТЗ, чл. 288
от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Нормата на чл. 92 ЗЗД дава възможност на страните по една търговска
сделка да договорят изпълнението на задължение да се обезпечи с неустойка
и поетите по този начин задължения ги обвързват, като по отношение на
търговците с оглед нормата на чл. 309 ТЗ неустойката има засилена
наказателна функция. За да възникне задължение за заплащане на неустойка
следва да е налице неизпълнение на конкретно договорено между страните
задължение на една от тях, като от съществено значение е договарянето на
неустойката да се извърши при сключване на договора.
Съдът не приема за доказано твърдението на ищеца, че между страните
7
е бил сключен приложения като доказателство писмен Договор за транспорт
№2467/01.09.2020 г. В тази връзка бе открито производство по реда на чл.
193, ал.1 от ГПК, по оспорване истинността на представения от ищеца
договор. Видно от заключението на вещото лице по назначената
графологическа експертиза, подписите за "за превозвач" в Договор за
транспорт от 01.09.2020 г. между „ПроСпед Лоджистик“ЕООД и „ЛИДЕР
АГРО БГ“ не са изписани от представляващия и управляващ дружеството С.
М. К.. С оглед на това обстоятелство съдът приема, че ответникът е доказал
оспорване истинността на представения от ищеца писмен договор и
последният не следва да бъде обсъждан по съществото на спора. Този писмен
договор не е обвързал страните със съдържащите се в него клаузи. Ето защо
приема, че между страните е бил сключен неформален договор за превоз по
смисъла на чл. 367 от ТЗ, който е обвързал страните. Съгласно този
неформален договор страните са постигнали уговорка за извършване
транспортирането на товар, като договорили и превозната цена.
Предвид на изложеното сумите по претендираните две неустойки са
недължими. Както бе посочено по-горе се приема, че ответникът не е
подписал приложения от ищеца писмен договор и същият не произвел за
него правно действие. Този договор не следва да бъде обсъждан. Това от своя
страна води по същество до недоказаност на исканата неустойка. Исковата
претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на изложението намира и че клаузата за неустойка в
размер на навлото, дължима като санкция за уронване на престижа на
ищцовото дружество, е нищожна. Съгласно мотивите по т. 3 на ТР № 1/09 г.
от 15.06.10 г. на ОСТК на ВКС за спазването на добрите нрави по иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Претенцията за неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди (няма данни за заявителя да са настъпили пряко вреди) е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Клаузата е
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорена е извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В т. 1.16. от ОУ е предвидено, че ако със своето действие или
бездействие служител на транспортната фирма урони престижа на ищцовото
8
дружество пред клиентите на същия, дължи неустойка равна на навлото.
Посочената разпоредба от договора касае поведение на служител на
фирмата, който да урони престижа на ищеца пред клиентите му, като ищеца
не доказа по какъвто и да било начин, че е уронен престижа му пред неговите
клиенти, нито че служител на ответното дружество е имал подобно виновно
поведение. Липсват каквито е да било доказателства в тази посока, както и че
клиенти на ищцовото дружество са прекратили договорните си отношения с
него, или е загубило клиенти именно поради „лош имидж“.
Също така за пълнота следва да се отбележи и че по отношение на
неустойката за сторниране на доставката, също липсват каквито и да било
доказателства, както по отношение на това кой е извършил сторнирането ,
така и по отношение на времето, когато е направено.
Предвид на което исковете за неустойка по чл. 92 ЗЗД следва да се
отхвърлят. Като последица от този извод следва да се отхвърлят и исковете за
разноски направени за обезпечение и за образуване на изпълнително
производство.
На основание чл. 78 ал. 2 от ГПК на ответника се дължат разноски в
размер на адвокатското възнаграждение в размер на 450 лева, претендирани
още с отговора на исковата молба и с приложен списък на разноските към
него.
Претенциите на ищеца за заплащане на разноски не следва да се
уважават. Правото на разноски за обезпечителното производство е
предпоставено кумулативно от положителния изход на това производство за
молителя и от разрешаване на спора по същество в исковото производство
изцяло или частично в негова полза, с оглед на това, че обезпечителният
процес, от една страна, е отделно производство от исковото, но от друга
страна, има обслужващ характер спрямо исковия процес. Предвид очертаната
специфика, компетентен да се произнесе относно отговорността за разноските
за обезпечителното производство е исковият съд, разглеждащ спора по
същество- т.5 от Тълкувателно решение № 28 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/
2012г. на ОСГТК на ВКС. Възмездяването на тези разноски е последица от
уважаването на исковете и не съставлява предмет на самостоятелен иск, който
следва да отговаря на всички изисквания на чл. 127 - 128 ГПК, вкл. за
дължима държавна такса. В този смисъл е и Определение №876 от 02.12.2014
9
год. на ВКС по ч.т.д. №3490/2014 год., I т.о., ТК, постановено по реда на
чл.274, ал.3 от ГПК. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски, направени по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на
ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК., определение № 876 от 02.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336
от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Предвид изхода
на делото, а именно направеният извод за недължимост на претендираните
суми, то и разноските по обезпечаването на иска и последвалото го
изпълнително производство, не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пещерския районен съд ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПроСпед Лоджистик" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. 1592, р-н
„Искър", ж.к. „Дружба", бл. 56, вх. А, ет, 6, ап. 17, с управител Стр. В. Ат.,
против „ЛИДЕР АГРО БГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пещера, п.к. 4550, ул. Михаил Такев № 2А, представлявано от
управителя С. М. К., искове за заплащане на неустойка в общ размер на
3911.66 (три хиляди деветстотин и единадесет лева и 66 ст.), от които сума в
размер на 3520.49 лева, представляваща неустойка по т. 1.16 от ОУ към
Заявка-договор за транспорт № 2467/01.09.2020 г. по фактура № **********
/08.09.2020 г. и сума в размер на 391.17 лева, представляваща неустойка по
т. 1.13 от ОУ към Заявка-договор за транспорт № 2467/01.09.2020 г. по
фактура № **********/ 08.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите
от датата на подаване на исковата молба, като неоснователни.
ПРИЕМА за доказано оспорването истинността на представения от
ищеца Заявка - Договор за транспорт № 2467/ 01.09.2020 г.
ОСЪЖДА "ПроСпед Лоджистик" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София п.к. 1592, р-н „Искър", ж.к. „Дружба", бл.
56, вх. А, ет, 6, ап. 17, с управител Стр. В. Ат., да заплати на „ЛИДЕР АГРО
10
БГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Пещера, п.к.
4550, ул. Михаил Такев № 2А, представлявано от управителя С. М. К., сумата
от 450,00/четири стотин и петдесет лева/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик.
Да се връчи препис от решението на страните !
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11