Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
Гр.Пловдив, 29.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 30.01.2019 г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При участието на секретаря В.Василева като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр.д.№2643/2018 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Е.Н.Н., ЕГН ********** *** чрез адв.Л.К. против решение №354/02.08.2018 г. по гр.д.№2520/2017 г. на АРС,1 гр.с., в частта, с което е признато за установено по отношение на нея по иска, предявен от М.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Б.К., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, че към датата на одобряване на кадастралната карта на гр. ****, Б. Н.Г., ЕГН ********** ***, починал на 03,05,2018г., е бил собственик на 8,88 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот №00702.514.63 по КККР на гр. ****, неправилно заснета като част от съседен ПИ с идентификатор 00702.514.66, която част се намира в югоизточната част на имот 00702.514.63, като южната му имотна граница неправилно е изчертана като вместо права линия е с чупка и навлизане в имота на ищеца на север, с последваща чупка на изток до ул. „****“, и която площ е означена с цифри 1, 2 и 3 на скица №6 към заключението на вещото лице В. Г. и е осъдена да заплати разноските на ищците по делото. Излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяне на друго такова, с което искът да се отхвърли. Претендира разноски.
По-конкретно
във въззивната жалба са изложени оплаквания, че Н. се легитимира като
собственик с НА от 2004 г. и се позовава на давностно владение върху спорната
част, считано от 2004 г. до подаване на ИМ; регулацията по плана от 1973 г.,
който според ищците променял границата
като начупена линия спрямо плана от 1959 г. - не е приложена;
последващите планове от 1992 г. и 2004 г.
възстановявали положението по плана от 1959 г.; не се събрали данни за
квадратурата на имата на ищците, дали квадратурата на спорната част се включва
в имота на ищците по всеки от плановете, а пък площта на имота на
жалбоподателката бил идентичен по всички планове; неправилно съдът е приел, че не се спори, че
праводателят на ищците Б. Н.Г. е придобил собствеността върху п.ХVIII-1250
в кв.94 по плана на гр.**** от 185 кв.м.
с ур. регулационнни сметки при граници
от две страни улици и наследници на Б. Д., ведно с построената в него ЖС
–счита, че ищецът се легитимира като собственик на 1/5 ид.ч. от нива от 1,3дка,
като не е доказана идентичността й със спорния имот. Жалбоподателката счита, че
от свидетелските показания се установявало, че границата между имотите е права
линия и е следвала стълбището на ищеца, а когато е станала начупена - е било за
сметка на имота на ответника. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на
св.А. и П., които кореспондирали със заключението на в.л., според които
границата е била права линия и ако е оформена чупка, която присъединява част от
имота на ответницата към този на ищците, то това място е било различно от
спорното; съдът не е обсъдил и възражението й за давност.
Въззиваемите М.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Б.К., ЕГН ********** с адрес: ***
и Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв.А. молят жалбата да се остави без уважение.
Претендира разноски. Подробни съображения са развити в отговора на въззивната
жалба: считат, че по иска с пр.осн.чл.54,ал.2 ЗКИР се установява
принадлежността на правото на собственост на пропроцесното място към минал
момент – към 08.07.2004 г. и тъй като въззивницата купува имота на 10.09.2004
г., т.е. след одобряването на КК и КР на гр.****, считат, че въпроса за
упражняването на давностно владение след 8.07.2004 г е правно ирелевантен. По
отношение на легитимацията на ищците за процесните 8.88 кв.м. считат, че към
1925 г., когато е закупен имота /като нива от 1,3 дка/, не е имало кад.основа и
рег.план – първият е от 1959 г.; от скица №5 на в.л. се установява, че част от
тази нива е включена в имот пл.№3824 от п.№ХVI,кв.281/със сини линии/, а
част от имота се предавала към южностоящия парцел №IХ-3817,3818,кв.281, който е отреден в съсобственост за 2
имота - пл.№3817/ кол. в жълто/-на
праводателите на въззивницата и №3818. От заключението на в.л. било видно, че
двата имота граничат в права линия и съвсем малка част от техния имот се
придавала към цит.южен парцел по силата на дворищната регурация, но регулацията
не била приложена, т.к. не била проведена специалната процедура по ЗПИНМ/отм./
и по ЗТСУ/отм./- по оценка и заплащане на предаваемото място и снабдяване н НА;
границата ,обаче, между двата имота не била променяна и останала в права линия,
по която се владеели имотите. В следващия рег.план от 1973 г. към имота на
въззиваемите се предава част от имота на праводателите на въззивницата,
обозначена от в.л. на скица №4 по
цифри1,2,4 и5 с 94 кв.м., собствеността на които е преминала на въззиваемите по силата на
дворищно-регулацинния план, който има отчуждително действие съгл.чл.110, ал.1
ЗТСУ/отм., но и те не са били платени , поради което не се претендирали от
възиваемите. Следващият рег. План от 1985 г.- скица №3 от закл. на в.л.отново
тези 94 кв.м. са били придаваеми към имот 3824, но пак не са били изкупени от
въззиваемите, които са владеели имота си по имотните му граници, в т.ч. и
спорното място, доказателство за което е прокарването на канализация за обратни
води и водопроводи за питейна вода преди повече от 30г. без някой да им е
пречил или противопоставял, които са се използвали и към 2004 г., и сега. Във
ВЖ се твърди, че планът от 1992 г. кореспондира с този от 1951 г., но това не
било така, т.к. първия одобрен план е от 1959 г. Не отговаряло на истината и
твърдението във ВЖ, че „когато границата се е преместила на север, то това е
станало за сметка на имота на праводателите на въззивницата“, т.к. при
съпоставянето на плановете е видно, че през чупката се навлиза в имота на
въззиваемите, а не в имота на въззивницата. Неоснователно е твърдението в ВЖ,
че в.л. не дало отговор относно площта на двата засегнати имота и
местоположението на между имотната граница спрямо настоящата такава, видно от
констативната част на заключението и комбинирата скица към него.
Въззиваемите считат, че по делото за делба от 1992 г. са
станали собственици на точно опредеделен парцел, включващ и спорното място от
8,88 кв.м., независимо, че в рег.план от 1992 г. южната имотна граница между
двата имота вече не е в права линия, а е изчертана с чупката, която навлизала в
техния имот, тъй като в този план била налице грешка в имотната граница, тъй
като спорнта част от имота им не е придобита по законен способ от собственика
на съседния имот /напрамер приложена предходна регулация с издаване на НА,
придобиване по давност нкъм 1992 г. или транслативна сделка/; в т.7 от
заключението на в.л. е видно, че със заповед №А-19/28.01.1992 г. е одобрен
рег.план на ****, който е действуващ и към настоящия момент, а със заповед
№А-880/2004 г. е одобрено изменение на рег.план, с което по червените кръстчета
в скица 2 се привеждат границите на УПИ ХХVI-1252 /на праводателите на
въззивницата/ да минат по имотни граници
по сините щрихи в скица №2, от
което се установявало, че имотната граница между двата имота не е в права линия
като част от техния имот е включен в обема на съседния имот без правно основание,
както и че парцелната граница след изменението на плана от 2004 г. вече минава
по имотната граница между двата имота, а спорната част е показана като част от
парцела на въззивницата.
Въззиваемият Н.М.Н.–не взема становище.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с направените оплаквания и доводи на
страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.53
ал.2 от ЗКИР в редакцията му след изм. в ДВ,бр.49/13.06.2014 г.
Решението на РС
в частта, с което е отхвърлен иска по отношение на Н.М.Н. – не е обжалвано и е
влязло в сила.
Ищецът твърди, че по наследство от Я. Г. е
придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
00702.514.63 по КККР на гр. ****. Южната му граница е заснета не като права
линия (както е във всички предходни кадастрални и регулационни планове), а навлизала
на север към неговия имот, извива на изток, като минава по масивно дворно
стълбище и излиза на ул.„****“. Така изчертаната чупка на същата оформя част от
имота с площ от 8,88 кв.м., намираща се в южната му част, която неправилно е
заснета в като част от съседния поземлен имот с идентификатор 00702.514.66,
собственост на ответниците Те отказали
да подпишат съставения акт за непълноти и грешки и да отстранят съществуващата
грешка по административен ред. Иска се да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено по отношение на тях, че към момента на одобряване
на кадастралната карта на гр. ****, той е бил собственик на тази част от дворно
място с площ от 8,88 кв.м., неправилно заснето като част от поземлен имот с
идентификатор 00702.514.66.
От приетите по делото
доказателства се установява следното:
Ищците са наследници на починалия в хода на процеса Б. Н.Г.,
който се легитимира като собственик на процесния имот на основание наследство
от янко димотров Г. и делба – с нотариален акт №524/1925г. праводателят му Я.
Д.Г. е закупил нива от 1,3 дка в м.“****“, Станимашко землище при съседи – С. С.,
А.Я., А. и път. С НА№30/1957г. Я. Д.Г. продава част имота с площ от 416 кв.м.
на бр.Н. и Б. Я. Г., а с договор за доброволна делба от 07,09,1992г. е
видно, Б. Н.Г. е получил в дял и е придобил правото на собственост върху
парцел ХVІІІ-1250 в кв. 94 по плана на гр. ****, състоящ се от 185 кв.м. с уредени
регулационни сметки при граници от две страни улици и наследници на Д. Б.,
ведно с построената в него жилищна сграда.
С нотариален акт
№107/10.09.2004г. ответниците Н.М.Н. и Е.Н.Н. са закупили съседния имот – УПИ
ХХVІ-1252г. в кв. 94 по плана на гр. **** с площ от 297 кв.м. при граници Д. С.,
Б. Я. Г. ***, ведно с жилищната сграда, построена в него и подобрения, а
техните праводатели се лигитимират като собственици с нотариален акт №2225/1965г.,
доброволна делба, обективирана в протокол от
18,07,1986г. по гр.д.№433/1986 г. на АРС, нотариален акт №361/1990г., №
764/1990г. От съдебно решение
№21/04,02,2013г. по гр.д.№2365/ 2012г. на Районен съд Асеновград е видно, че
бракът на ответниците е прекратен и е одобрено споразумението им, съгласно
което този поземлен имот е поставен в
дял на съпругата Е.Н.Н..
Или към настоящия момент н-ци
на Б. Н.Г. се явяват собственици на имот №00702.514.63, а Е.Н.Н. -на съседния
имот №00702.514.66.
От приетото по делото
заключение на в.л.В. Г. от 18.06.2018 г., неоспорено, в комбинираната скица №6,
се установява, че при проследяване на статута на процесната граница между ПИ с
идентификатори №00702.514.63,
№00702.514.64 и №00702.514.66 по плановете от 1992 г. и 1973 г., в КРП от 1973
г. е заснета имотна граница, различна от имотната граница в следващите планове
от 1992 г. и от 2004 г. – вещото лице е установило грешка в действащата
кадастрална карта, която следва да бъде поправена така, както е посочено в
скицата-проект към преписката за изменение на ККРР /приложена по делото, от
която е видно, че спорната площ е 8,88 кв.м./ и в скица №7 от заключението на
в.л., с което се иска възстановяване на границата между имоти пл.№1384 и
пл.№1317 по новите точки №1 и №2 в скица№7 с посочените координати –като се
приеме, че е налице заснемане без
основание на процесните 8,88кв.м. към имота на въззивницта вместо към имота на
ищеца.
За да стигне до този извод
вещото лице е проследило статута на двата съседни имота и е установило, че
процесният имот на ищците с ид.№ №00702.514.63 съставлява част от закупената
през 1925 г. нива от 1,3 дка. В тази връзка съдът намира за неоснователен
довода на въззивницата, че не била доказана идентичността на закупената нива
със спорния имот; Вещото лице е установило, че южната граница на този
имот-пл.№3824 със съседния имот- пл.№3817, в първия КРП от 1959 г. е
заснета в права линия, означена с цифри 1,2,3 в скица №5 към заключението; в
следващият КРП от 1973 г. границата между двата съседни имота е заснето отново
по същата права линия, означена с цифри 1,2,3 от скица №4 към заключението на
в.л. Вещото лице е констатирало, че по плана от 1959 г. в западната част към
имота на ищците се предавала по регулация част от общинско място, но
регулацията не била приложена, а по
плана от 1973 г. към имота на ищците се предавала по регулация част от имота на
ответника с площ от 94 кв.м., която регулацията
също не била приложена. Тъй като
ищците не претендират собсвеността върху придаваемите части към техния имот от
съдените имоти, без значение занастоящия казус е дали регулацията за тези
придаваеми места е приложена.
Вещото лице е изследвало, че
в КРП от 1992 г. спорната граница, означена с точки 1,2,3,3,5,6 в скица №2, е
заснета между имоти пл.№1250 и пл.№1252, вече не е права линия, а начупена
такава, като в.л. лице не е констатирало да е налице правно основание за
изменението й; по същия начин в действащите КККР от 2004 г. двата съседни имота
са обозначени като ПИ №00702.514.63 и ПИ№00702.514.66, а а границата между тях
е обзначена с цифри 1,2,3,4,5,6 в скица №1, която е идентична с тази в плана от
1992 г.
От заключението на в.л. се
установява, че квадратурата на спорната част се включва в имота на ищците по
всеки от първоначалните планове, както и че неправилно не се включва в
плановете от 1992 г. и действуващия от 2004 г., поради което доводът в
обратната насока във въззивната жалба е неоснователен.
Установи по
делото – от заключението на в.л. и от събраните гласни доказателства, че на
място в спорната площ съществуват подпорни стени, външни стълби, канализационна тръба, обслужваща ЖС в имота
на ищеца, което показва, че ищците и техните праводатели са владяли и владеят
имота по имотните му граници, т.е. твърдението на
въззивницата за придобиване на процесната реална част по давност е
неоснователна.
По делото са разпитани като
свидетели Д. Д. – б.р., Н. Г. – б.родство, Е. А.-б.родство и В. П. –б.родство.
Св.Д. и Св.Г. установиха, че от стената минавала обратна вода на ищеца, а от
2-3 години съседите искали да махне тръбата, защото мястото било тяхно; до
м.август на миналата година намало ограда – оградата била сложена след това от
съседите на ищеца и през него се минавало в имота на ищеца.
.
Св.А. /дъщеря на бившия
собственик на имота на въвззивницата/ установи, че границата между двата
имота винаги е била права линия, а сега
видяла, че има чупка; счита, че чупката е направена за сметка на имота на
ответницата, че ищеца е навлезъл в техния имот; ищецът бил прекарал тръби за
обратни води докато бил жив баща й, които минавали през тяхното място.
Св.П. /дъщеря на бившия
собственик на имота на въвззивницата/ установи, че границата на техния имот
била по права линия от край до край; ищецът поставил тръба за обратните води в
техния имот; тя и сестра й дали съгласие в Съвета тази тръба да минава праз
техния имот.
При така установеното от
фактическа страна ПОС намира, че въззивницата не доказва, че е придобила
спорния имот по давност, тъй като всички свидетели са единодушни, че южната
граница между съседите винаги е била по права линия, че спорното място винаги се е ползувало от
ищците, които са прекарали през него обратни води до къщата си; че едва
миналата година на чупката на границата е поставена ажурна ограда, т.е. не се
установява при главно и пълно доказване, че въззивницата е владяла спрония
имот, че е владял явно и необезпокоявано, нито твърди, нито е ангажирала
доказателства, че е отблъснала владението на въззиваемите.
По изложените съображения искът се явява
основателен и доказан, а жалбата – неоснователна.
До същия извод е достигнал и
РС, поради което решението му следва да се потвърди.
Съгл. чл.78/2/ ГПК на
въззивницата следва да заплати направените от въззиваемите разноски по делото
пред ПОС разноски в размер на 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №354/02.08.2018 г. по гр.д.№2520/2017 г. на АРС,1
гр.с.
ОСЪЖДА Е.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на М.Б.Г., ЕГН ********** с адрес:
***, Е.Б.К., ЕГН ********** с адрес: *** и Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата
800 лв. – разноски пред ПОС – платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1-месечен
срок от съобщението пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: