Р Е Ш Е Н И
Е №260028
18.08.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Жулиета Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3373/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.К.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-003023/25.03.2020 г., издадено от М.В.М. – *** към ****,
сектор ***, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева и
административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление
(НП) и се моли за неговата отмяна. С писмена молба с вх. № 42831/21.07.2020 г.
жалбоподателят поддържа жалбата си, взема становище да липсва надлежно описание
на нарушението, да е налице противоречие във фактическите изводи на наказващия
орган относно стойността на наказуемата скорост, както и да е допуснато
процесуално нарушение чрез съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) на по-късна дата, вместо водачът да бъде спрян
на място и да се предприемат действия за реализирането на
административнонаказателната му отговорност. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
32067 от 15.06.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя
да е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.К.И., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Макар да не е изпълнено указанието на съда за
представяне на пълномощно от жалбоподателя, то по делото е постъпило писмено
становище, приложено от лист 20 до лист 22 от делото, подписано лично от
жалбоподателя И., в което той сочи, че поддържа жалбата си, която е подал срещу
процесното НП. При тези факти съдът приема, че жалбата е подадена със знанието
и съгласието на жалбоподателя И., той е одобрил извършеното действие, поради
което същата изхожда от легитимирана страна. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 13.05.2020 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на същата дата, поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 01.03.2020 г. в 20:38 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Марица“ № 186, в посока от запад на изток жалбоподателят А.К.И. управлявал лек
автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Р.Т.М., със скорост
на движение от 144 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на
жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 546.
Стойността на измерената скорост от техническото средство била 148 км/ч, като
след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена
стойност на скоростта на движение от 144 км/ч. Така извършеното деяние било
заснето и фиксирано в клип № 10149 от радар № 546. За използването на
техническото средство бил съставен протокол с рег. № 1030р-8190/02.03.2020 г.
На 05.03.2020 г. свид. А.Г.П. – *** в ***, съставил
акт за установяване на административно нарушение с бл. № 839148 против
жалбоподателя И., в негово присъствие, както и в присъствието на двама
свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят А.Г.П..
Същият сочи, че не е бил очевидец на деянието и не си спомня нищо за конкретния
случай, включително и как е определил мястото на извършването на нарушението.
Изяснява, че обичайно това обстоятелство преценява от събраните по преписката
писмени доказателства и най-вече от съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M е от одобрен тип и е със срок на валидност до
24.02.2020 г.
От Протокол № 4-32-19 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR-1M се
установява, че процесното техническо средство с идент. № 546 е преминало
последваща проверка на дата 08.03.2019 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
(протокол с рег. № 1030р-8190/02.03.2020 г.) се установява, че на дата
01.03.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е била разположена на място
за контрол гр. Пловдив, бул. „Марица“ №
186 и е заснела статични изображения с номера от 10144 до 10149, с начален
час на работа 20:00 ч. и краен час на работа 22:00 ч.
От писмо с вх. № 37156/01.07.2020 г. от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 9 от делото) се изяснява, че
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идент. № 546 на дата 01.03.2020 г. е била
разположена в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 186.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се
установява, че същото е собственост на Р.Т.М., ЕГН: **********.
От декларация по чл. 188 от ЗДвП от Р.Т.М. от
04.03.2020 г. се изяснява, че същият е посочил, че МПС с рег. № *** е било
управлявано от жалбоподателя И. на 01.03.2020 г. в 20:38 часа.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя А.К.И.
се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
30.04.2019 г., валидно до 30.04.2029 г. и с налични 26 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално
компетентен орган.
Въпреки това при служебно дължимата проверка за
законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление настоящият
съдебен състав намира, че същото е необосновано, тъй като при формиране на
фактическите си изводи административнонаказващият орган неправилно и в
противоречие със събраните доказателства е определил мястото на извършване на
нарушението. Така констатираният порок съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП. По делото по
категоричен начин се доказа, че мобилно техническо средство TFR1-M с идент. №
546 към датата и часа на извършване на процесното деяние е било разположено в
гр. Пловдив, на бул. „Марица“ № 186. Това обстоятелство е надлежно удостоверено
в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
представляващ протокол с рег. № 1030р-8190/02.03.2020 г., който е приет като
писмено доказателство по делото. Въпреки това в обжалваното наказателно
постановление АНО е приел, че нарушението е извършено не на така установеното
място за контрол, а на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1. За преодоляване на
противоречието съдът с разпореждане от 22.06.2020 г. /лист 6 от делото/ изрично
изиска от наказващия орган информация за мястото, на което е било разположено
процесното техническо средство и е осъществяван контрол за спазване на
правилата за движение към 20:38 часа на 01.03.2020 г. В постъпилия отговор,
представляващ писмо с вх. № 37156/01.07.2020 г., приложено на лист 9 от делото,
отново се сочи, че мястото на контрол е гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 186,
където на 01.03.2020 г. е осъществяван контрол с техническо средство TFR1-M. Така
събраните писмени доказателства съдът намира за еднопосочни, непротиворечиви и
взаимно кореспондиращи си, водещи до единствен извод, че деянието е осъществено
именно на бул. „Марица“ № 186 в гр. Пловдив, в посока на движение от запад на
изток. В НП обаче като място на извършване на нарушението е посочен бул. „Асеновградско
шосе“ срещу № 1. По делото не е събрано нито едно доказателство, което да
подкрепя този извод на АНО. Той не намира подкрепа и в показанията на свид. П..
Последният на първо място заявява, че не си спомня нищо за конкретния случай
дори и след предявяването му на съставения АУАН. Изяснява, че не е бил очевидец
на деянието и не си спомня как е определил мястото на извършването му в
конкретния случай, но по принцип се позовава на събраните писмени
доказателства, сред които уточнява, че за мястото определящо значение има
съставеният протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Независимо
от това АУАН е бил съставен в пряко противоречие със събраните доказателства,
включително и с посочения протокол, като е била допусната грешка при определяне
на мястото на извършване на деянието. Въпреки наличните противоречия между
констатациите по акта от една страна и събраните доказателствени материали от
друга наказващият орган е пренебрегнал задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
да провери акта за неговата обоснованост, като прецени и събраните
доказателства и е пренесъл допуснатия порок при определянето на мястото на
извършване на нарушението и в съдържанието на НП.
Мястото на извършване на нарушението е един от
основните белези – наред с времето, начина на извършването му и неговото авторство,
индивидуализиращи всяко деяние и позволяващи отграничаването му от кое да е
друго осъществено в обективната действителност деяние. В случая с обжалваното
НП жалбоподателят И. е наказан за деяние, което всъщност не е извършил с оглед
направеното му описание. Това е така, защото И. не е управлявал МПС в нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1, както е прието
от фактическа страна в НП. В действителност деянието е извършено на различно от
посоченото в НП място, а именно на бул. „Марица“ № 186 в гр. Пловдив. Във
въззивното производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на
НП. Последното не би могло да бъде потвърдено, ако съдът приеме, че нарушението
е извършено на различно от посоченото в НП място. Това би означавало за пръв
път с въззивното решение на наказания да бъдат предявени нови съставомерни
факти, обуславящи отговорността му, по които дотогава той не се е защитавал в
хода на целия административнонаказателен процес, което би било в грубо
противоречие с процесуалните правила. Предметът на доказване в процеса и
фактическата рамка на обвинението се очертават още с описанието на нарушението
в АУАН. Последиците от допуснатата в случая грешка при определянето на мястото
на извършване на нарушението не могат да се преразпределят в тежест на
жалбоподателя и следва да останат за АНО, който не е изпълнил задължението си
за разследване на спорните обстоятелства и не е положил дължимата грижа за
разкриване на обективната истина преди издаването на НП. Съдебната практика на
административните съдилища в страната също трайно приема, че неправилно
определеното място на извършване на нарушението опорочава съществено НП и
съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна – така Решение № 1081 от 15.01.2019 г. по к.а.н.д.
№ 1071/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково; Решение от 17.03.2015 г. по к.а.н.д. №
6/2015 г. на Административен съд – Добрич.
Неправилно определеното място на извършване на
нарушението препятства и възможността с НП да се формира сила на пресъдено нещо
за действително осъщественото деяние. Това е така, защото силата на пресъдено
нещо се разпростира върху посочените по-горе елементи на деянието – време,
място, начин на извършването му и неговото авторство. Следователно не би се
формирала сила на пресъдено нещо по обвинението жалбоподателят да е извършил
процесното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ №
186 и така да бъде изключена възможността административнонаказателната му
отговорност да бъде ангажирана в друго производство, но за обективно същото му
поведение, което е предмет на изследване в настоящото производство. Това е
така, доколкото в другото производство би се твърдяло да е налице съвсем
различно деяние, осъществено на друго място – в гр. Пловдив, бул. „Марица“ №
186, с което се отваря принципната възможност жалбоподателят да бъде наказан
два пъти за обективно едно и също свое деяние, но веднъж погрешно описано и
веднъж - правилно. Този пример ясно показва съществения характер на допуснатото
нарушение и обуславя защо НП трябва да бъде отменено.
На следващо място съдът намира, че по делото не беше
доказана с необходимата категоричност и авторството на деянието. Доказателство
за обстоятелството при управлението на кое МПС е извършено нарушението
представлява изготвената снимка от техническото средство, записваща дата и час
на нарушението. В тази връзка на приложения към преписката клип с № 10149 от
радар № 546 са изобразени три снимки на изцяло черен фон, на които не се вижда
никакво моторно превозно средство, включително и на кадър „измерен“. На
четвъртата снимка се вижда част от регистрационна табела, за която не може да
се установи нито дали е предна или задна такава, дали е разположена на превозно
средство, дали то е в движение. Не се установява и кой е регистрационният номер
на превозното средство, като последните две букви от съдържанието му въобще не
се виждат на снимката, а останалите букви и цифри са трудно четими. По тези
съображения съдът намира, че процесният клип № 10149 от радар № 546 не отговаря
на изискванията за валидност на клип при измерване на скорости по раздел VIII от
техническото описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M. Същите
изискват, за да е валиден клипът, в момента на засичане на скоростта превозното
средство да бъде в кадър, а посоката му на движение да съвпада с посоката,
указана на радара. Снимковият материал трябва да позволява и еднозначното
определяне на нарушителя. По делото обаче нито едно от тези изисквания не е
спазено. Приложеният снимков материал не позволява да бъде определена посоката
на движение на МПС, нито дали тя съвпада с посоката, указана на радара, както и
е налице невъзможност за еднозначно определяне на нарушителя. По тези
съображения съдът приема, че приложеният по преписката клип е невалиден, тъй
като не отговаря на изискванията за валидност, установени с инструкцията за
експлоатация.
В заключение съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано. Значимостта на защитаваните
обществени отношения и засиленият интензитет на неправомерното въздействие
върху тях не могат да бъдат основание за поставяне на занижени критерии към
административнонаказателната дейност на държавните органи спрямо обикновените
случаи на нарушения от този вид, нито за лишаване на административнонаказателно
отговорните лица от техни основни права в процеса. Напротив – значимостта на
защитаваните обществени отношения е изисквала от компетентните административни
органи да положат дължимите усилия и прецизност за установяване на обективната
истина и за законосъобразното развитие на производството, което в случая не е
сторено. Подходено е формално и повърхностно към осъществяването на отделните
елементи от процедурата по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, което е довело и до констатираните пороци,
обуславящи отмяната на НП.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
20-1030-003023/25.03.2020 г., издадено от М.В.М. – ***, сектор ***, с което на А.К.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за
движението по пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева и
административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ