Присъда по дело №981/2024 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 26 от 30.04.2025г. на КжРС
по НЧХД № 981/ 2024г.
С тъжба е повдигнато обвинение срещу Ю. Р. Б. за извършено
престъпление по чл.130 ал.2 от НК на 04.06.2024г. в гр.Зл.. Съвместно в
наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански
иск от С. Р. Х. срещу подсъдимия Б. за сумата от 1500лв. за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК ведно със
законната лихва считано от 04.06.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските по делото.
Представителят на тъжителя моли съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата
обвинение по чл.130 ал.2 от НК, както и да уважи предявения граждански иск.
Пледира, че от обективна и субективна страна по един безспорен и
категоричен начин се доказало извършеното от подсъдимия престъпление при
форма на вината пряк умисъл. Моли да им се присъдят и направените по
делото разноски. Тъжителят С. Х. изразява съгласие с казаното от адвоката му
и заявява желание подсъдимият да бъде наказан, тъй като поведението му е
системно.
Подсъдимият Ю. Б. редовно призован, не се явява. Производството
по делото се разглежда по реда на задочната процедура като му е назначен
служебен защитник. Последният в хода на съдебните прения настоява, че от
събраните писмени и гласни доказателства се доказало по безспорен начин, че
двете страни по делото са в обострени отношения като съседи и между тях
често възниквали скандали и заплахи. В конкретният случай е доказано, че
подсъдимият е нападнал тъжителя и му е причинил телесни повреди, поради
което е доказано да е извършено престъплението, в което е обвинен той. Моли
съда да му наложи минимална присъда в рамките на предвидения в закона
размер. По отношение на предявения граждански иск настоява размерът му да
бъде съобразен с практиката на съда и да съответства на самите наранявания.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Ю. Р. Б., роден на ****. в
гр.Н., живущ в гр.Зл., български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********.
Тъжителят С. Х., подсъдимият Ю. Б. и свидетелят З. К. са съседи в
гр.Зл. и тримата живеели на **** в града. На датата 04.06.2024г. сутринта
около 9,30ч.- 10,00ч. подсъдимият Ю. Б. се ядосал на тъжителя С. Х., че е
паркирал мотора си на тротоара, при което се приближил до пострадалия като
му казал да махне превозното си средство от там. След това първият с крак
изритал тъжителя Х. по лявото бедро, след което с дясната си ръка го ударил
по лявата буза. После подсъдимият Б. се прибрал в дома си, а пострадалият С.
Х. съобщил за случилото се на ЕЕН 112 и после с автомобила си напуснал
произшествието като отишъл при личния си лекар. Прегледът бил
1

документиран в Амбулаторен лист № ****, в който била описана
повърхностна травма на ухото в областта на лявата ушна мида. След около
десетина минути на место пристигнал полицейски екип, където се намирал
свидетелят З. К., който им разказал за случилото се. По повод на тази
проверка била образувана прокурорска преписка **** по описа на РУ-
Златоград, по която страните по делото и свидетелят К. давали обяснения.
Същият ден тъжителят С. Х. посетил и съдебен лекар, който след преглед му
издал Съдебно- медицинско удостоверение ****, в което вписал, че установил
кръвонасядания на лявата ушна мида и лявото бедро, които увреждания били
получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било
възможно да са възникнали така, както обяснявал освидетелстваният, а
именно на 04.06.2024г. около 10,00ч. бил бит с ръце и крака от познато му
лице, с което му е причинено болка и страдание.
Тази фактическа обстановка се установи от свидетелските показания
по делото дадени от З. К., който е очевидец на случилото се, които са логични
и последователни, не е заинтересован от изхода на делото, а и кореспондират
на другите доказателства по делото- свидетелските показания дадени на Д. А.,
от писмото от ЕЕН 112 и диска към него, както и прокурорската преписка и
съдебно- медицинско удостоверение **** Именно поради това им бе дадена
вяра от настоящата съдебна инстанция, а и по делото не бяха събрани други,
които да ги оборват или да пораждат съмнения за истинността им.
Фактът на причинената телесна повреда на частния тъжител С. Х. от
страна на подсъдимия Ю. Б. съдът установи от следните доказателства: 1.от
свидетелските показания на З. К., които не са вътрешно противоречиви,
изцяло кореспондират с издаденото съдебно- медицинско удостоверение,
както и със свидетелските показания на Д. А.; 2.от представеното по делото
Съдебномедицинско удостоверение ****. за извършен на тъжителя преглед
още на същия ден след инкриминираното деяние, при които се установили
кръвонасядания на лявата ушна мида и лявото бедро, като тези увреждания
били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният, а именно
на 04.06.2024г. около 10,00ч. бил бит с ръце и крака от познато му лице; 3.от
писмените доказателства- Амбулаторен лист от 04.06.2024г., прокурорска
преписка **** по описа на РУ- Златоград и писмо от ЕЕН 112 ведно с диск
към него.
В крайна сметка се установи по делото, че именно от действията на
подсъдимия Ю. Б., изразяващи се в нанасяне на удари с ръка и крак, тъжителят
С. Х. е получил лека телесна повреда. Налице е и причинно следствената
връзка между ударите и увреждането, защото е безспорно, че пострадалият е
бил здрав на инкриминираното място преди случилото се на 04.06.2024г.
преди обяд, когато той е получил нараняване, което го е мотивирало на първо
място да подаде сигнал на ЕЕН 112, а след това да потърси веднага
медицинска помощ, както и да посети съдебния лекар още същия ден и да се
снабди с медицинско удостоверение.
2

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Причиняването на телесна повреда е
противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез
нарушаване на анатомичната му цялост, включително и физическата болка и
страданието, при което винаги има резултат. В случая изпълнителното деяние
на причиняването на лека телесна повреда е дадено в закона в две форми, като
в настоящият казус частният тъжител претендира това по чл.130 ал.2 от НК, а
именно причиняване на болка и страдание. Подсъдимият Ю. Б. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 от
НК. Изпълнителното деяние, с което е засегнал обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата
цялост на личността, той е осъществил чрез действие, а именно чрез нанасяне
на удар с ръка и крак по тялото на пострадалия. Деянието е извършено при
евентуален умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици и е допускал тяхното
настъпване. От гледна точка на въздействието върху обекта това
посегателство против здравето на пострадалия е типично резултатно
увреждащо престъпление, като в настоящият казус резултатът е оток и
кръвонасядания по главата и лицето, които представляват лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, тъй като са причинили болки и
страдания.
Причините за извършване на деянието се коренят в незачитане на
физическата неприкосновеност на личността, ниско правосъзнание и желание
за саморазправа.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК
наказание за престъпление по чл.130 ал.2 от НК- лишаване от свобода до шест
месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, като същото е
извършено умишлено, прецени, че може да се приложи института на чл.78а от
НК, тъй като подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, а и няма причинени
от престъплението имуществени вреди. При оценка на степента на
обществена опасност- типична; и след отчитане наличието на смекчаващи
обстоятелства- голям период от време изминал от деянието и чистото съдебно
минало, както и липсата на отегчаващи такива, намира, че следва да му
наложи наказание към минимума на предвиденото при превес на
смекчаващите обстоятелства. Съдът след като освободи дееца от наказателна
отговорност му наложи административно наказание „глоба“ в предвидения от
закона минимум от 1000лв., с което намира, че в пълна степен ще се
реализират целите на чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По гражданският иск: Съдът предвид изхода на делото намира, че са
налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимият
3

Ю. Б. е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на пострадалия С. Х. в
резултат на виновно и противоправно престъпно поведение извършено на
04.06.2024г. по чл.130 ал.2 от НК. Претендираното обезщетението за
неимуществени вреди трябва да съответства на тежестта на причинените
телесни увреждания, характера и продължителността на лечение и трайните
последици за здравето на увредения. В настоящият казус е налице засягане на
организма на тъжителя Х. нанасянето на удар по него с ръка и крак, при които
му е причинена лека телесна повреда представляваща кръвонасядания на
лявата ушна мида и лявото бедро, което преживяване и неприятно усещане
представлява в малка степен посегателство против физическата цялост на
личността. Предвид на изразеното и отчитане на неудобствата от увреждането
и здравословните проблеми, при съобразяване на практиката на съдилищата и
на критерият за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
съдът приема, че предявеният граждански иск от пострадалия, който е
конституиран като граждански ищец, е доказан и основателен в предявения
размер от 1500.00лв., представляваща причинени от престъплението
извършено на 04.06.2024г. неимуществени вреди ведно със законната лихва
върху тази сума от считано от 04.06.2024г. до окончателното изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, който предвижда, че когато
подсъдимият бъде признат за виновен следва да възстанови направените по
делото разноски на частния тъжител, съдът му ги присъди- 1517лв., от които
1450лв.- за адвокатско възнаграждение, 12лв.- за държавна такса за образуване
на дело, 5лв.- за държавна такса за справка за съдимост. Останалите разноски
също възложи на дееца- 60лв. за държавна такса върху уваженият размер на
гражданският иск, които да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали.
Бе постановено след влизане на присъдата в сила вещественото
доказателство по делото представляващо 1 брой диск предоставен от ЕЕН 112,
да остане по делото., както и да се уведоми ЕЕН 112 на основание чл.16 ал.6
от ЗНССПЕЕН112 за отпадналата необходимост от съхранение на поисканата
информация предоставена с рег.№ 1****г.
По изложените съображения от фактическо и правно естество и по
вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
4

Номер на акта:	26
Дата:	30 април 2025 г. (в сила от 16 май 2025 г.)
Съдия:	Здравка Запрянова

Дело:	20245140200981
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	17 декември 2024 г.

Присъда по дело №981/2024 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите