МОТИВИ
към
Присъда № 587/10.10.2016 г.
постановена по НОХД № 636/2016 г. по
описа на Районен съд Разград
РРП е внесла
обвинителен акт против подсъдимия Е.М.А., роден на ***г***, адрес за
призоваване: с. Р., общ. Р., ул. ***, български гражданин, с основно
образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ТОВА,
ЧЕ:
За времето от
04.04.2011г. до 30.04.2012г., в гр.Разград и в с.Раковски, обл.Разград, в
условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален
документ – Експертно решение № 0589/19.03.2011г., на ТЕЛК за общи заболявания
при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“ АД, на което е бил придаден вид, че е
издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ -гр.Разград,
приложен към Заявление с вх.№ МП-5415/04.04.2011г. за отпускане на лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване и Заявление вх.№ МП-5416/04.04.2011г. за
отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на
РУ „Социално осигуряване“-Разград /ТП на НОИ-гр.Разград/, до Директора на
Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Разград /ТП на НОИ-гр.Разград/,
както и към
заявление-декларация вх.№ 1390/23.04.2012г. за предоставяне на безплатна
едногодишна винетка за ползване на републикански пътища за 2012г., представени
пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград, до Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград, е получил без правно основание
чуждо движимо имущество – парични средства в общ размер на 2528,84 лева, собственост на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт-Разград /при НОИ гр.София/, и безплатен винетен стикер за
2012г., на стойност 67,00 лева,
собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, всичко в общ размер на 2595,84 лева, с намерение да го присвои
– престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството
пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за
виновен, призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Конституиран в
качеството на ГИ бе НОИ като бе приет за съвместно разглеждане предявения
против подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата от 2 428.84
лв. /две хиляди четиристотин двадесет и осем лева и осемдесет и четири
стотинки/, ведно със законната лихва считано от 01.05.2012г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
от деянието по НОХД № 636/2016г. по описа на районен съд – Разград /НОИ признава, че още на ДП подсъдимия е
възстановил сумата от 100 лв. от причинените вреди в размер на 2595,84 лева /.
В съдебно заседание представителя на НОИ
поддържа исковата си претенция.
Конституиран в
качеството на ГИ бе и АПИ като бе приет за съвместно разглеждане предявения
против подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата от 67.00 лева ведно със
законната лихва считано от 01.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието по НОХД №
636/2016г. по описа на районен съд – Разград. В последствие АПИ депозира молба
с вх. № 9723 от 07.10.2016г., с която сочи, че подсъдимият е заплатил на АПИ
вредите, поради което следва да се приеме, че щетата предмет на предявения от
АПИ гр. иск по делото е възстановена /л.47/.
В съдебно
заседание, при редовност в призоваването АПИ не изпраща представител.
РРП поддържа
обвинението.
Защитникът
прави искане, наказанието да се определи при условията на чл. 55 НК. Излага
подробни съображения.
Подсъдимият се
присъединява към изложеното от защитника
си. Изразява съжаление за стореното и обещава постепенно да изплати всички
причинени вреди по делото.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено
следното:
Обвиняемият Е.М.А.
***.
Към
инкриминирания период той бил безработен, поради което в началото на 2011г.
решил по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност. За тази цел на
09.03.2011г. обв.Е.А. подал молба-декларация в Регионалната картотека на
медицинската експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград, заведена под № П-1123/09.03.2011г.,
с която заявил желание да бъде освидетелстван за първи път от ТЕЛК-Разград. Към същата обвиняемият представил Епикриза
за заболяването към ИЗ № 22548 от 2011г. и Протокол от ЛКК № 53/11.02.2011г.
издадени от МБАЛ АД-гр.Русе, отделение „Съдова хирургия“.
На
19.03.2011г. на името на обв.Е.А. бил съставен по неустановен начин и от
неустановено в хода на досъдебното производство лице, неистински официален
документ – Експертно решение № 0589
зас.№ 052 от 19.03.2011г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК)
за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград, въпреки, че той
не бил прегледан от лекарската комисия в състав председател: д-р Р.Д. и
членове: д-р В.М., д-р И.С. и д-р Пл.ИВ. НОИ.
В хода на
разследването е била изискана от изпълнителния Директор на МБАЛ-Русе справка дали обв.Е.А. след извършен
преглед са му били издадени приложените Епикриза
за заболяването към ИЗ № 22548 от 2011г. и Протокол от ЛКК № 53/11.02.2011г.
издадени от МБАЛ АД-гр.Русе, отделение „Съдова хирургия“.
Видно от
отговора на МБАЛ АД-гр.Русе, обв.Е.А. не е постъпвал за лечение в отделение
„съдова хирургия“ и съответно не му е издавана медицинска документация.
В експертното
решение било отразено, че обвиняемият е с водеща диагноза „Артериална емболия и
тромбоза”, била му определена 74 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като
за дата на инвалидизация била посочена – 06.02.2011г.,
а срок на инвалидността – пожизнен. След това горепосоченото експертно решение
по служебен път било изпратено в Районно управление „Социално
осигуряване”-гр.Разград, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с
Решение № 0588 от зас.№ 031 от 14.04.2011г., след което същото влязло в сила.
Въпреки че
знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК – гр. Разград, на 04.04.2011г. обв.Е.А.
лично подал заявление за отпускане на лична пенсия по чл.84 от КСО с вх.№ МП
5415/04.04.2011г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за
инвалидност по чл.90 от КСО с вх. № МП-5416/04.04.2011г. до директора на Районно
управление „Социално осигуряване”-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ
– гр. Разград/. Към заявлението обв. Е.А. приложил неистинският официален
документ – горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен
и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също приложил и документите
си за придобития трудов стаж.
Св.ПОЛИНА И.И.
работеща като специалист в сектор „Пенсионно обслужване“ в ТП на НОИ гр.Разград
приела подадените от обв.Е.А. заявления и придвижила документите му по надлежен
ред, с оглед извършване на преценка от социалните служители какъв размер пенсия
следва да бъде получавана от обв.Е.А. съобразно представените от него
документи. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка,
преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и
разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, обв. Е.А. има право да получи
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за
инвалидност. Степента на трудовата неработоспособност на обв.Е.А., която била
определена в горепосоченото Решение на ТЕЛК била 74 на сто от 06.02.2011г.
С
разпореждане № ********** от 05.05.2011г. на ТП на НОИ-Разград на обв.Е.А. била
отпусната съгласно чл.101 от КСО и § 8 от ПЗР на КСО – лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 142.88 лева и лична социална
пенсия за инвалидност в размер на 27.74 лева, считано от датата на
инвалидизирането му – 06.02.2011г.
Посочените
суми били изплащани по банкова сметка *** „ЦКБ“, посочена от обвиняемият. По
този начин за времето от 05.05.2011г. до 30.04.2012г. обв.Е.А. получил от ТП на
НОИ – гр. Разград парична сума в размер на 2528,84
лева представляващи изплатени парични средства за лична пенсия за инвалидност и
социална пенсия за инвалидност.
На
01.05.2012г. така отпуснатата пенсия на обв.Е.А. била спряна, от изплащане на
основание чл.95, ал.2 от КСО поради представяне на доказателства за
обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия
съгласно чл.96, ал.1 от КСО. Това станало с Разпореждане № Ра-343/23.04.2012г.
на ТП на НОИ – гр.Разград.
На 23.04.2012г. обв.Е.А. се
явил в Дирекция «Социално подпомагане»-град, където подал заявление-декларация
с № 1390/23.04.2012г. за получаване на безплатен винетен стикер за лек
автомобил «Опел Астра» с рег. № ****, който бил регистриран на негово име, но
бил придобит по време на брака им и бил СИО. Към молбата си обвиняемият
приложил инкриминирания неистински официален документ - Експертно решение № 0589/19.03.2011г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ ”Св. Иван Рилски”– гр. Разград с посочена 74 % ТНР, за да удостовери
заболяването си и по този начин да има основание за получаване на безплатен
винетен стикер за 2012г. В последствие на обвиняемият бил предоставен безплатен
винетен стикер за календарната 2012г. на стойност 67,00 лева.
Съгласно ЗДвП лицата с
увреждания 50 % и над 50 % ТНР имат право на безплатен винетен стикер, ако
притежават лек автомобил, семейна собственост, с габарити-2000 кубика, 117 киловата
или 160 конски сили. Правоимащите лица следвало да подадат в Дирекция «Социално
подпомагане» молба-декларация по реда на Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. за
условията и реда за освобождаване на лица с трайни увреждания от винетни такси
при ползване на републиканската пътна мрежа и да представят съответно експертно
решение за определена намалена работоспособност.
Видно
от заключението на назначената по ДП съдебно-икономическа експертиза, обв.Е. М.А.,
ЕГН ********** ***, е получил за периода от 06.02.2011г. до 30.04.2012г. лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност и
1 брой едногодишна безплатна винетка, общо в размер на 2 595,84 лева, като
горепосоченте парични суми били изплатени за периода от 05.05.2011г. до
30.04.2012г.
От
заключението на назначената по делото съдебно-почеркова /графическа/ експертиза
/л.107-109/ е видно, че:
1.Подписите,
положени в графа „председател“ и в графа „членове“ в ЕР № 0589/19.03.2011г. не
са изпълнени съответно от Р. Д. ДЖ., В. Х. М., ИВ. ИВ. СТ. и ПЛ. ИВ. ИВ.
2.Подписът,
положен в графа „получих решението“ в ЕР № 0589/19.03.2011г. не е изпълнен от Е.М.А.,
ЕГН **********.
3.Отпечатъкът
от печат в ЕР № 0589/19.03.2011г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК „Св.Иван
Рилски“-Разград.
4.Подписите,
положени в графа „подпис“ и „декларатор“ в заявление № МП-5415/04.04.2011г., в
заявление № МП-5416/04.04.2011г. и в заявление-декларация с вх.№ 1360/23.04.2012г.
са изпълнени от Е.М.А..
Така с
деянието си, обв.Е.А. е осъществил от обективна и субективна страна, при пряк
умисъл състава на престъплението по чл. 212, ал.1 от НК.
Същевременно
за времето от 05.05.2011г. до 30.04.2012г. на обв.Е.А. била изплащана
ежемесечна лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална
пенсия за инвалидност от ТП на НОИ-Разград, считано от датата на
инвалидизирането му – 06.02.2011г. в размер на 170,62 лв. Това обстоятелство от
своя страна обуславя и наличието на чл.26, ал.1 от НК, а именно, че деянието по
смисъла на чл.212, ал.1 от НК е извършено в условията на продължавано
престъпление.
От обективна страна обв.Е.А. лично се е
ползвал от неистински официален документ – Експертно решение № 0589/19.03.2011г.
на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при
МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, пред служители на ТП на НОИ – гр. Разград и
пред чрез служители на ДСП-Разград пред Агенция пътна инфраструктура гр.София,
в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство.
Функцията на
неистинският официален документ, използван от обв. Е.А. като средство при
осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание
за разпореждане от страна на служителите. В случай че обв. Е.А. не беше
представил експертното решение, то не би било налице и правно основание за
отпускането на личната социална пенсия за инвалидност.
Вследствие
на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните
движими вещи – пари на обща стойност 2 595,84 лева преминали във
фактическата власт на обв.Е.А..
От
субективна страна обв. Е.А. извършил престъплението виновно, при форма на
вината пряк умисъл, съзнавал, че използва неистински официален документ и че
отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението
на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие
от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е
искал настъпването на този резултат. Наред с това, у същият било налице и
намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.
Разпитан
в хода на досъдебното производство обвиняемият се е признал за виновен, като се
е възползвал от правото си да не дава обяснения.
Обвинението
се доказва от: заявление № МП-5415/04.04.2011г. /л.30-31/, заявление №
МП-5416/04.04.2011г. /л.33/, експертно решение № 0589/19.03.2011г. /л.36/,
заявление-декларация № 1390/23.04.2012г. /л.40/, показанията на свидетелите С.В.
/л.71/, Д.Й. /л.73/, Р.ДЖ. /л.75-76/, В.М. /л.77/, Ив.СТ. /л.78/, Пл.ИВ.
/л.79/, П.И. /л.80-81/, Н.А. /л.82-83/, съдебно-почеркова /графическа/
експертиза /л.107-109/, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване /л.112, 113, 114, 115, 116/, съдебно-икономическа експертиза
/л.118-124/, преводно нареждане/вносна
бележка /л.129/, вносна бележка /л.130/, платежно нареждане /л.131/ и
др.писмени доказателства.
Относно наложеното наказание.
За процесното
престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от
две до осем години, като на осн. ал.6 може да постанови конфискация до една
втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.
С оглед
императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената
процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 от НПК, задължение на съдилищата е да определят наказанието при
условията на чл. 58а НК. Този процесуален подход предполага индивидуализацията
да бъде проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат
съобразени и оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за
постигането на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за
него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за комплексното
реализиране на целите по чл. 36 от НК, които принципни положения повлияват
преценката за неговата справедливост.
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с
данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или
по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и
генерална превенция. Индивидуалната тежест и конкретна обществена опасност на
деянието е съществен фактор, макар и не единствен, при определяне на
наказанието, като измерението й е различно при всеки случай. Начинът на
извършване на деянието, обусловен от своеобразието от обстоятелствата, при
които е осъществено - видът и тежестта на престъпния резултат, причиняването на
други несъставомерни последици, използваните средства, а също и
продължителността и интензитетът на въздействие, има значение за обема на
наказателната принуда, защото съдържа информация и за степента на личната
обществена опасност на дееца, проявена чрез конкретното престъпно поведение,
която действително следва да се преценява не изолирано, а в комплекс с други
данни за неговата личност и то при положение, че не служи за определяне на
квалифициращо обстоятелство. В този смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение
от 18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о./.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство спрямо подсъдимия са дългия инкриминиран период, високата
стойност на полученото имущество. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и високата динамика на този
вид престъпления /в този смисъл вж.Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009г., III н. о.,
НК, докладчик съдията Павлина Панова, Решение № 55 от
2.04.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Севдалин Мавров/.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид направеното
самопризнание и съдействие още на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина, самокритичността изразена чрез съжаление за стореното,
както и тежкото материално състояние, желанието му да възстанови щетите, което
обаче не може да се осъществи предвид липсата на средства. Следва обаче да се изтъкне, че тежкото материално
състояние, не може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по
недопустим начин законните права и свободи на гражданите /така и Решение № 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д.
по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Смекчаващи и възстановяването на макар и малка част от предмета на престъплението
/възстановени 167 лв. от общо 2 595.84 лв./.
Съдът намира,
че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни,
нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се
приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила
неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните
й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже
несъразмерно тежко /така и Решение № 35 от 10.02.2003 г. по н. д. № 628/2002
г., ІІ н. о. на ВКС/. Ето
защо, исканото приложение на нормата на чл. 55 НК се явява неоснователно.
С оглед
обществена опасност на деянието и дееца, съдът намира, че най-лекото предвидено
в закона наказание – лишаване от свобода за срок от 2 г. се явява несъразмерно тежко.
Все пак съдът
отчита, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с превес. Ето защо, намери
че следващото се наказание лишаване от свобода следва да бъде – 3 години, което е около законовия
минимум / законовия минимум е 2 г./
Така според настоящия съдебен състав, наказание Лишаване от свобода за срок от 3 г. се явява съответно на процесното
престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК.
Съдът намери,
че горецитираното наказание се явява съответно на престъплението по см. на чл.
35, ал.3 НК и с него ще се постигнат заложените от закона цели по чл. 36 НК. Ето защо съдът не наложи
предвидените в чл. 212, ал.6 НК факултативни наказания – да постанови
конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права по
чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК.
На основание
чл. 58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, съдът намали така определеното
наказание /лишаване от свобода за срок от 3
г./ с една трета /1г./ и наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от 2г.
Съдът намери,
че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, поради което отложи
изпълнението на наказанието за срок от пет години, на осн. чл. 66, ал.1 НК. С оглед
обеществена опасност на деянието и дееца, съдът намери, че изпитателния срок от
5 г. се явява най-подходящ.
По гражданските искове.
Гражданската отговорност е
функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму,
доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие
за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя
поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от
престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на
престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимия е нанесъл
имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен.
Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението.
Става въпрос за деликтна
отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение
той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. Вредите,
по делото, представляват парично задължение от непозволено увреждане, което
виновният причинител дължи.
По иска на НОИ.
По делото е
установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с
извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което е налице
основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на
неговата отговорност по отношение настъпилите имуществени вреди.
Размерът на
предявения граждански иск от НОИ не надхвърля паричната равностойност на
предмета на обвинението.
Съобразно
изхода на делото съдът намери предявения граждански иск от страна на НОИ за основателен и доказан.
Ето защо, на
основание чл. 45 и чл. 86, ал.1 във вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, осъди подсъдимия да
заплати на НОИ сумата от 2 428.84
лв., ведно със законната лихва считано от 01.05.2012г обезщетение за
имуществени вреди ведно, до окончателното изплащане на сумата.
На основание
чл. 189, ал.3 във вр. ал.1 НПК, Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на районен съд - Разград и сумата от 97.15
представляваща дължима ДТ върху уважения граждански иск, тъй като съгласно чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) по искова молба се събира такса 4 на сто върху цената
на иска, но не по-малко от 50 лв.
По иска на АПИ.
Тъй като АПИ
депозира молба с вх. № 9723 от 07.10.2016г., с която сочи, че подсъдимият е
заплатил на АПИ вредите, поради което следва да се приеме, че щетата предмет на
предявения от АПИ гр. иск по делото е възстановена /л.47/, а и на л. 129 от ДП
се намира преводно нареждане от дата 08.07.2016г. за извършен превод на
претендираната сума от подсъдимия в полза на АПИ, съдът отхвърли този иск като
неоснователен и недоказан /плащането е извършено преди предявяването на иска/.
Тъй като в горецитираната молба не се съдържа изявление за оттегляне или отказ
от иска, нито искане за прекратяване на производството по този иск, съдът се
произнесе по същество на иска.
По разноските.
На основание
чл. 189, ал.3 във вр. с ал.1 НК, подсъдимият бе осъден да заплати в ОДМВР –
Разград сумата 272.55 /двеста седемдесет
и два лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща направени разноски
на досъдебното производство.
По веществените доказателства.
С оглед изхода
от делото, съдът на осн. чл. 301, ал.1, т.11 НПК, постанови:
- заявление № МП-5415/04.04.2011 г. /л.30-31
ДП/, ДА СЕ ВЪРНЕ на РУСО – Разград,
- заявление № МП-5416/04.04.2011 г. /л.33
ДП/, ДА СЕ ВЪРНЕ на РУСО – Разград,
- експертно решене № 0589/19.03.2011 г./л.36
ДП/ СЕ ОТНЕМА в полза на Държавата, на осн. чл. 53, ал.1, б.“Б“ НК и следва да
остане приложено по делото,
-
заявление-декларация № 1390/23.04.2012 г. /л.40 ДП/ – ДА СЕ ВЪРНЕ на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Разград.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
/Атанас Христов/