№ 362
гр. К., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100693 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ******,
представлявано от Ю.Б.Ц. чрез: адв. В.Г., САК, против: А.С.А., ЕГН
********** с правно основание: чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК и цена на
иска: 166,98 лв.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител сочи, въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу А.С.А., ЕГН ********** било
образувано ч.гр.д. № ****/2021г., по описа на РС – К.. Сочи, че ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу А.С.А. въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "**"
ООД, ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„****" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „***" ЕАД прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка. Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът ползвал предоставените от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на
абоната № *****. Сочи, че между кредитора „****" ЕАД, ЕИК: ****** и
А.С.А., ЕГН ********** бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от дата 13.04.2018 г., с
който била уговорена интернет услуга при условията на тарифен план *** 100
с месечна абонаментна такса 37.80 лв., както и телевизионна услуга при
условията на тарифен план *****+ с месечна абонаментна такса 28.99 лева.
Срокът на споразумението е бил 24 месеца - до 13.04.2020 г. Били издадени
фактури № **********/22.10.2018 г., ******/22.11.2018 г.,
*******/22.12.2018 г., за периода от 22.09.2018 г. до дата 21.12.2018 г. на
стойност 90.92 лева.Абонатът потребил и не заплатил услуги, фактурирани за
три последователни отчетни месеца 10/2018, 11/2018 и 12/2012.
1
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на ***/чл.50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т.1 да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалния договор на
ответника мобилният оператор издал по клиентски номер № ***** на дата
22.01.2019г. крайна фактура № ******. В издадената крайна фактура било
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за интернет и
телевизионна услуги в размер на 166.98 лв. Датата на деактивация на
процесния абонамент била 08.01.2019 г., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Сочи, че между
ответника и „****" ЕАД, ЕИК: ******, валидно действали гореописания
договор, по който длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в
срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението
на задълженията на абоната-длъжник обусловило правото на мобилния
оператор „****" ЕАД, ЕИК: ******, да прекрати предсрочно гореописания
договор на дата 08.01.2019 г. и да претендира неустойка в размер на 166.98
лв., уговорена в т.2 от договора, представляващо сбор от трикратния размер
за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, както следва: 3 х 24.15 лева (двадесет и четири лв. и 15ст.) за
тарифен план *****+ /без ДДС/. 3 х 31.50 лева (тридесет и един лв. и 50ст.) за
тарифен план *** 100 /без ДДС/. Сочи, че и двата договора за цесия са
облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за
страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не били елемент от тях. Отделно от това и двата
договора за цесия били рамкови договори, с оглед на това. че предвиждат
клаузи относно бъдещи сделки. В изпълнение на т.1.1.1. от договор за цесия
от дата 16.10.2018 г., вземането спрямо длъжника А.С.А., ЕГН **********,
било прехвърлено на дата 24.02.2020 г. от „****" ЕАД, ЕИК: ****** на
"*******" ЕАД, с ЕИК: *******/законен правоприемник на "*********" ООД
ЕИК ****, съгласно Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата
16.10.2018 г. С Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на дата
10.03.2020 г. "*******" ЕАД, с ЕИК: ******** /законен правоприемник на
"*****" ООД, ЕИК ****/ прехвърлило придобитото от „****" ЕАД, ЕИК:
****** вземане, спрямо същия длъжник, на „***" ЕООД ЕИК ******. В
представеното по делото Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018 г. от *** ЕАД, било описано, че неразделна част от него е
Приложение 1 в електрона форма във вида, уговорен в т. 1.7. от Договора за
цесия от дата 16.10.2018 г., съдържащо пълната информация за вземанията,
предмет на прехвърлянето. В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че
по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за
извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът декларирал в чл. 3.5
от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение № 1, не съществуват други правоотношения. Ищецът сочи, че
представя и моли съда да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на Анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия
от дата 01.10.2019 г., сключен със "*******" ЕАД, с ЕИК: *****/законен
правоприемник на "*********" ООД, ЕИК ****/, което дружество от своя
страна придобило вземането от „****" ЕАД, ЕИК: ****** на дата 24.02.2020
2
г., съгласно Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г.,
„***" ЕООД ЕИК ****** е единствен титуляр и разпоредител на вземането
спрямо длъжника А.С.А., ЕГН **********. Сочи, че „***" ЕООД е встъпило
в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК, придобило права върху
цедираните вземания ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
договорни неустойки, ако има такива и други. Прехвърлянето на вземане
било договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето
лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на
договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминавало от цедента върху цесионера в състоянието, в което то
се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като
цесията засягала интересите освен на страните по договора и на трето лице -
цедирания длъжник, се налагало извършването на допълнително действие -
съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал.З и ал.4 от ЗЗД. За да породи
действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал.З от
ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има
значение с Оглед на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера. Като изпраща съобщение до
длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е
цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между
длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. Законът не бил
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено, дори
да е получено за пръв път с исковата молба. Отделно от това следвало да се
посочи, че въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по
никакъв начин не се отразява върху валидността и действието на договора за
цесия между двете страни по него и доколкото не се твърди този договор да
страда от породи водещи до неговата недействителност, то следвало да се
приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие, че
посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са
валидно прехвърлени в патримониума на *** ЕООД още на датата, посочена
в договора за цесия като дата на влизане в сила на прехвърлянето. Твърди, че
неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако
след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради
незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Сочи, че към
исковата молба прилага уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на "*********" ЕАД /законен правоприемник на "****" ООД,
ЕИК ****/, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019г. Посочва съдебна практика. Моли съда да постанови Решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника А.С.А., ЕГН
**********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „***"
ЕООД, ЕИК ******, в размер 166.98 лв. (Сто шестдесет и шест лв. и 98 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *****
сключен между длъжника и мобилния оператор „****" ЕАД, ЕИК: ******,
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
******/22.01.2019 г., за периода от 22.01.2019 - 21.02.2019 г. Претендира за
3
разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения
представител на ответника. Счита предявената искова молба за недопустима и
неоснователна. Сочи, че в исковата молба се навеждали доводи за договорни
отношения между ответника и трето лице, като в петитума се претендирало
на собствено основание осъждането му за тези суми. Това било недопустимо,
без да си в качеството си на процесуален субституент. След описание на тези
псевдо договорни отношения и твърдения за дължими суми за ищеца се
уточнявало, че г-н А., не бил уведомен относно наличието на представените
цесионни договори. Освен това, липсвало надлежното обявяване на длъжника
за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора с трета
страна. Сочи, че исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127,
ал.1, т.2 от ГПК и не следвало да бъде даван ход на настоящото производство.
Настоящото производство следвало да бъде прекратено, поради липса на
законова възможност ищецът да претендира чужди права. Ответникът не бил
уведомен за вероятното прехвърляне на твърдени вземания, по смисъла на
чл.99, ал.З - 4 от ЗЗД. Такова уведомяване, не можело да бъде извършено и
чрез неговия особен представител, назначен по-късно в това производство.
Връчването на съдебните книжа на особения представител, не можело да
предизвика никакъв материално правен ефект. Спрямо ответника, дори
предявената по този начин искова молба, не можела да се счита за
едностранно обявена предсрочна изискуемост. Възразява срещу размера на
претендираната сума. Особеният представител, не можел да приема
задължения за представлявания, без изрично упълномощаване или в други
предвидени от закона случаи. Липсвала представителна власт на
процесуалния представител да приема задължения за ответника в настоящото
производство. Моли съда да прекрати настоящото производство като
недопустимо, предявено при абсолютна липса на процесуална легитимация и
без наличие на правен интерес. Алтернативно, моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Заявява, че към настоящия
момент не е осъществил контакт с ответника и не може да посочи други
доказателства. Моли съда да отхвърли така предявеният иск като
неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установи се по делото, че между „****" ЕАД, ЕИК: ****** и А.С.А., ЕГН
********** е имало сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ***** от дата 13.04.2018 г., с който била уговорена
интернет услуга при условията на тарифен план *** 100 с месечна
абонаментна такса 37.80 лв., както и телевизионна услуга при условията на
тарифен план *****+ с месечна абонаментна такса 28.99 лева, със срок на
споразумението 24 месеца. Договорът, както и приложимите към него общи
условия са приложени като писмени доказателства по делото. Приложени са
по делото фактури № **********/22.10.2018 г., ******/22.11.2018 г.,
*******/22.12.2018 г., за периода от 22.09.2018 г. до дата 21.12.2018 г.,
издадени от „****" ЕАД, ЕИК: ****** въз основа на цитирания договор. Не
са налице доказателства за заплащане на тази сума от ответника. Приложена е
по делото както и крайна фактура № ****** от 22.01.2019г., с баланс от
предходни периоди 90,92 лева.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. "***" ЕАД е
4
прехвърлило на "*******" ООД свои вземания, описани подробно в
Приложение № 1. С Пълномощно от 24.10.2018 г. "***" ЕАД е
упълномощило "*******" ООД в качеството му на цесионер по Договор за
цесия от 16.10.2018 г., да представлява "***" пред лицата, чиито задължения
към "***" са предмет на прехвърляне по договора за цесия при и по повод
изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
като подписва съответните уведомителни писма.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. "*******" ООД
е прехвърлило на "***" ЕООД свои вземания, описани подробно в
Приложение№1, сред които и вземането срещу ответника А.С.А..
Било е изпратено Уведомление за цесия от "*******" ООД в качеството на
пълномощник на "***" ЕАД, до ответника за извършената цесия между двете
дружества на 16.10.2018 г., както и за извършената на 01.10.2019 г. цесия
между "*******" ООД и "***" ЕООД, като няма данни по делото това
уведомително писмо да е стигнало до знанието на ответника.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният в настоящото производство иск е допустим, като подаден в
законоустановения срок по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК
и от надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество
обаче, същият се явява неоснователен, поради следните съображения:
По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от
които ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между "***"
ЕАД и ответника А.С.А., ЕГН ********** е бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от дата
13.04.2018 г., с който била уговорена интернет услуга при условията на
тарифен план *** 100 с месечна абонаментна такса 37.80 лв., както и
телевизионна услуга при условията на тарифен план *****+ с месечна
абонаментна такса 28.99 лева., като срокът на договора е бил 24 месеца.
Вземането по този договор е било валидно цедирано от "***" ЕАД на
"*******" ООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г, и съответно от "*******" ООД на "***"
ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му
бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се
установява както към датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК, така
и до приключване на устните състезания в настоящото производство. Както
приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но, за да има
цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство
не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на
приключване на устните състезания по делото. До ответника е било изпратено
уведомително писмо за извършените, коментирани по-горе, прехвърляния на
5
вземания, но то не е достигнало до знанието му. Не може да се приеме и че
длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително,
няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,
по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и
приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47
от ГПК. Затова, тъй като ответника не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия
все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и
уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника,
назначен му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, уведомяването му за
цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се
касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези
обстоятелства съдът приема, че процесната цесия не е породила действие
спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от
процесния договор, в полза на цесионера – дружеството ищец. Това води до
неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК. В този смисъл е и формиралата се практика на
Окръжен съд-Хасково, който в случая се явява и последна инстанция,
предвид цената на предявения иск – Решение № 475/05.12.2018 г. по В. гр. д.
№ 736/2018 г., Решение № 4/11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение
№ 32/30.01.2019 г. по В. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35/30.01.2019 г. по
В. гр. д. № 800/2018 г. и много други.
Ето защо, съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения иск да се признае за установена
дължимостта на присъдените със Заповед № ****/******** г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/2021г., по описа
на РС – К. суми, като на ищеца не се следват разноски, предвид изхода на
делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес - гр.
С., бул. "*****" ****, против А.С.А. ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул.
"************, иск за признаване за установено, че последният му дължи
сумата 166,98 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер *****/13.04.2018 г., сключен между длъжника и мобилния
оператор „****” ЕАД, като на 16.10.2018 г. с договор за цесия „****” ЕАД е
прехвърлило вземането на „*******” ЕАД, а на 01.10.2019 г. с договор за
цесия „*******” ЕАД е прехвърлило придобитото от ****” ЕАД вземане
спрямо длъжника на „***” ЕООД, за което вземане е издадена Заповед №
****/******** г., по ч.гр.д. № ****/2021г., по описа на РС – К., като -
6
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ****/2021г., по описа на РС
– К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7