Р Е Ш
Е Н И
Е
№
Град Добрич, 07.11.2017 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД втори състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и седемнадесета година в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
при
участието на секретар Геновева Димитрова
разгледа
докладвано от районния съдия гр. дело № 803 по описа за 2017г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба на Н.И.Г. ЕГН ********** ***, с която
против Областна дирекция на МВР – Добрич, ЕИК *********, град Добрич, ул. „М.
Горки“ № 12, са предявени обективно съединени искове:
1./ за признаване на
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” и извършеното на осн.
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, чл. 187, т. 8 и чл. 43,
ал. 3, т. 2 и ал. 4 от ЗМВР прекратяване на трудовото правоотношение за
незаконни и за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 357з-34/06.01.2017г.
на ВПД Директор на ОД на МВР - Добрич, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ;
2./ за възстановяване
на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***” в група
„Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“
на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ;
3/ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради
незаконното уволнение за периода от 21.01.2017г. до 06.07.2017г. в размер на
4004 лева (след допуснато изменение на иска с определение от съдебно заседание
на 16.05.2017г.), с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Претендират се законни
лихви върху паричната сума от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
Исковете се основават
на следните обстоятелства: ищцата работела в Областна дирекция на МВР – Добрич
по трудово правоотношение въз основа трудов договор с рег. № з-1109/18.02.2014г.
и допълнително споразумение към него № 357з-492/06.03.2015г.; заемала
длъжността „***“ в група „***“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“. Трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 06.01.2017г.,
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ със Заповед № 357з-34/06.01.2017г. на ВПД Директор ОД на
МВР – Добрич. Наказанието било наложено за това, че „на 25.10.2016г., около
10,30 часа, в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич,
ищцата, по време на изпълнение на служебните си задължения (произтичащи от
типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р19512/11.11.2015г., утвърдена със
Заповед рег.№ 3286з-21/05.01.2016г.) е получила в дар парична сума в размер на
10 лева, които не й се следват, за да извърши действие по служба – прием на
документи за регистрация на пътно превозно средство. Деянието е укоримо от
морална гледна точка и е предизвикало широк отзвук, като става достояние на
обществеността, правосъдни органи и служители на реда, чрез радио и местна
преса“. Ищцата твърди, че не е извършила описаното в заповедта деяние, поради
което същата е издадена без основание. В заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание била цитирана справка рег.№ 357р-10555/25.11.2016г., с която ищцата
не била запозната. Освен това работодателят не е спазил изискването на чл. 333,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 333, ал. 2 от КТ. Ищцата страдала от***, от месец юни
2014г. Работодателят следвало предварително да събере информация относно това
дали ищцата страда от заболяване по Наредба № 5 от 1987г., при наличието на
което тя се ползва от предварителна закрила при уволнение. След установяване на
заболяването е следвало да вземе мнението на ТЕЛК, след което да поиска
предварително писмено разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич. Тъй
като това не е изпълнено, съдът следва, съгласно чл. 344, ал. 3 от КТ, да
отмени заповедта за уволнение, без да разглежда спора по същество. Претендира
отмяна на заповедта, възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за
оставането си без работа за максималния 6-месечен срок (от 06.01.2017г. до
06.07.2017г.) в размер на 4536,02 лева, при последно брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец – декември 2016г., в размер на 722,67
лева.
Ответникът оспорва в
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК основателността на исковете. Противопоставя
възражение, че исковата молба е подадена в съда след изтичане на срока по чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ (с краен ден 07.03.2017г.), с оглед обстоятелството, че
при постъпване в Регистратурата на съда на 08.03.2017г. съдебен служител е
отбелязал, че е „получена по пощата/куриер, пощенско клеймо – не се чете“. На
следващо място ответникът изтъква, че ищцата е назначена на работа на
18.02.2014г., считано от 20.02.2014г. и твърди, че страда от ***от месец юни
2014г., но в представено с отговора медицинско свидетелство за постъпване на
работа в МВР от 10.02.2014г. не е посочено такова заболяване. В кадровото й
досие няма данни да е болна от захарен диабет. Напротив – при подписване на
заповедта за уволнение тя е подписала и декларация, че е здрава. Ако
ответницата е била посочила заболяването си, то тогава работодателят е щял да
спази процедурата, регламентираща закрила при уволнение, съгласно Наредба № 5
за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила,
съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. При липсата на представени доказателства обаче
за заболяване, не е налице основание за сезиране на ТЕЛК или Инспекцията по
труда. Според ответника, от представените към отговора доказателства, се
установява извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение. Ответникът оспорва по
основание и размер иска за сумата от 4536,02 лева. Твърди, че брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен от ищцата месец – октомври 2016г.,
е в размер на 728 лева; не е изтекъл пълният 6-месечен период; липсват
доказателства ищцата да е останала без работа.
Районният съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата е работила в
Областна дирекция на МВР – Добрич по трудово правоотношение въз основа трудов
договор с рег. № з-1109/18.02.2014г. и допълнително споразумение към него №
357з-492/06.03.2015г., като е заемала длъжността „***“ в група „***“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“. Трудовото й правоотношение е
прекратено, считано от 06.01.2017г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №
357з-34/06.01.2017г. на ВПД Директор ОД на МВР – Добрич.
Ищцата твърди, че не
е извършила нарушението, за което й е наложено дисциплинарно наказание, както и
че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 от КТ, въпреки, че към момента към момента на връчването на заповедта за уволнение
тя е страдала от болест, включена в чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 от
20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а именно ***.
На първо място следва
да бъде разгледана твърдяната незаконност на уволнението на ищцата, поради
неспазване на изискването за вземане на мнение на ТЕЛК и предварително
разрешение на инспекцията по труда от работодателя в хипотезата на чл. 333, ал.
1, т. 3 вр. ал. 2 от КТ. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
344, ал. 3 от КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварително съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било
искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Разпоредбите на чл.
333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ предвиждат, че в случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ надлежното упражняване на правото на уволнение на работодателя е
предпоставено от вземането на мнението на трудово-експертната лекарска комисия
и предварително разрешение на инспекцията по труда, когато се касае до
уволнение на работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба
на министъра на здравеопазването. Закрилата по този член се прилага, когато
работникът/служителят страда от заболяването към момента на извършването на
уволнението или по-точно към момента на връчването на заповедта за уволнение
(така чл. 333, ал. 7 от КТ).
От приетото по делото
и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза се установява, че от месец юни 2014г. ищцата страда от ****. Данни
за проведени изследвания на кръвна захар с показатели 6,4 ммол/л на 20.10.2014г.
в хода на периодични медицински прегледи се съдържат в личното здравно досие на
ищцата при работодателя, съхранявано в структурите на МИ – МВР (л. 161 – 182 от
делото). В картата за извършените прегледи като други заболявания са посочени
„ХБ“ и „ЗБ“. Изведена е препоръка за проследяване на кръвната захар,
кръвно-захарен профил и консулт с ендикринолог.
Не е спорно по
делото, че към момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” работодателят не е поискал и съответно не е получил
мнението на ТЕЛК и предварителното разрешение на инспекцията по труда по
конкретния случай. Ответникът представя декларация, подписана от ищцата на дата
06.01.2017г. (в деня на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“), с която тя е потвърдила писмено следното „във връзка с
уволнението ми от органите на МВР декларирам, че здравословното ми състояние е
добро, нямам никакви оплаквания и претенции в тази връзка и не желая да бъда
изпращана на медицински преглед“. Въз основа на тази декларация, а и предвид
липсата на каквито и да било данни в трудовото досие на ищцата същата да страда
от някаква болест, работодателят счита, че за него не е съществувало задължение
да поиска мнението на ТЕЛК и предварителното разрешение на инспекцията по труда.
Предварителната
закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ обхваща боледуващите от
посочените в наредба на министъра на здравеопазването болести работници и
служители. С предвиждането на тази закрила се цели да бъдат обхванати болести,
които са поначало тежки, заболяването, при които е трайно и при които
работникът или служителят изпитва поради това затруднения да си намери след
уволнението друга подходяща работа. В чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, издадена на основание на тази разпоредба, между
обуславящите закрила в чл. 1, т. 6 е посочена "****", без
разграничение и изключване на разновидности и на форми на заболяване. Въпросите
за разновидностите на "***" (а и на останалите пет вида заболявания),
за това дали проявената конкретна разновидност на предвиденото по вид
заболяване обуславя закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, и дали боледуващ
работник има нужда от закрила, са медицински и за тяхното разрешаване са
необходими специални знания. Затова законодателят е предвидил в чл. 333, ал. 2 от КТ, че за изясняването на последния въпрос е необходимо преди да бъде извършено
уволнението, като предпоставка за неговата законност, да се вземе мнението и на
трудово-експертната лекарска комисия.
Освен установяване на заболяванията, при които работникът/служителят се ползва от закрила при уволнение, Наредба № 5 определя и реда, по който следва да се процедира, като с правилото на чл. 2 и чл. 3 работодателят е задължен да събере от работника медицински документи в случаите, когато последният, попитан - твърди, че страда от заболяване, посочено в чл. 1 и да ги предостави на ТЕЛК. Разпоредбата на чл. 2 от Наредбата вменява задължение на работниците, които страдат от посочените в нея болести, при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет.
Закрилата по чл. 333
от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните
последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В решение № 492 от
17.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 477/2010г., ІV г.о., ГК, е прието, че за нейното
приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от
Наредбата, а има единствено значение дали към датата на връчване на заповедта
за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата.
Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен
характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение,
че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила. Във всички други
случаи неизпълнението на задълженията на работника да уведоми работодателя за
заболяването или да представи документи за него няма правно значение за
действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се прилага независимо
от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали
са представени медицински документи за него.
В конкретния случай в
хода на дисциплинарното производство работодателят не е бил изрично уведомен от
ищцата, че страда от заболяване, включено в чл. 1 от Наредбата. За да се приеме
обаче, че тя умишлено го е въвела в заблуждение относно здравословното си
състояние, е необходимо да бъде доказано изпълнението на задължението на
работодателя по чл. 1, ал. 2 от Наредбата – ответникът е следвало изрично да
запита ищцата дали страда от някоя от болестите, посочени в ал. 1. Само ако
работодателят стриктно изпълни задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредбата,
може да се приеме проява на недобросъвестност у работника/служителя, който не е
уведомил работодателя си за налично страдание, обуславящо ползване на закрила.
Точното изпълнение на задължението по чл. 1, ал. 2 от Наредбата изисква
работодателят да поиска от определения за уволнение работник/служител
информация дали той страда от заболяване, което му дава право на предварителна
закрила при уволнение, при това чрез посочване на тези заболявания. Тогава, ако
работникът/служителят декларира, че не страда от включените в списъка
заболявания, уволнението, извършено без мнението на ТЕЛК и без предварителното
разрешение на инспекцията по труда, не може да бъде признато за незаконно.
Съдът изрично е указал на ответника, че не е посочил доказателства да е
изпълнил задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. да
събере предварителна информация дали ищцата страда от болести, посочени в чл.
1, ал. 1 от Наредбата. Ответникът не е посочил доказателства в тази насока.
Така остава неизяснено по делото при какви обстоятелства ищцата е подписала
декларацията от 06.01.2017г. и по-точно дали при подписването й тя е била
изрично запитана дали страда от някое от заболяванията, включени в чл. 1, ал. 1
от Наредбата. От текста на самата декларация това не следва. Според изложеното
писмено в нея, ищцата е декларирала, че здравословното й състояние е добро,
няма никакви оплаквания и претенции в тази връзка и не желае да бъда изпращана
на медицински преглед, но от това изявление не става ясно, че от ищцата са били
поискани сведения не за моментното й здравословно състояние, а за това дали
страда от някое от конкретните заболявания: 1. исхемична болест на сърцето; 2.
активна форма на туберкулоза; 3. онкологично заболяване; 4. професионално
заболяване; 5. психично заболяване; 6. захарна болест. Така по делото е
установено, че работодателят към датата на връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ не е бил уведомен за проявеното към този
момент заболяване на ищцата „****“, но не е доказано, че той изрично е запитал
ищцата дали страда от някоя от болестите по чл. 1, ал. 1 от Наредбата, за да се
приеме, че тя умишлено е укрила това свое съществуващо заболяване. Само когато
незнанието на работодателя за предпоставки за закрила произхожда от липсата на
отговор от страна на работника/служителя, но след отправено до него запитване
за закрила, работодателят не носи отговорност поради нарушение на чл. 333 от КТ. В случай обаче, че незнанието на работодателя е резултат на липса на
отправено питане до работника/служителя за наличието на закрила, тогава
работникът се ползва от закрилата и от последиците на неприлагането й (така
решение № 66 от 12.02.2014г. на ВКС по гр.д.№ 5417/2013г., ІV г.о., ГК). Нещо
повече – в здравното досие на ищцата при периодичен медицински преглед от месец
октомври 2014г. като друго заболяване е посочено ***, както и изследвания на
кръвна захар със стойност 6,4 ммол/л, които са мотивирали даване на препоръка
за проследяване от ендокринолог. Това означава, че при работодателя е имало
документация, въз основа на която той да узнае, че ищцата има заболяване, което
обуславя ползването на предварителната закрила, а в този случай несъобщаването
на съществуващо заболяване не освобождава работодателя от последиците на
неспазване на предварителната закрила при уволнение (така решение № 1017 от
22.12.2009г. на ВКС по гр.д.№ 315/2009г., ІІІ г.о., ГК).
При така изложеното,
извършеното уволнение е незаконно и съдът следва да отмени заповедта за
уволнение само на основание неспазване на предварителната закрила при уволнение,
без да разглежда трудовия спор по същество /така чл. 344, ал. 3 от КТ/. Искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен, а като
обусловен от този резултат, основателен е и искът по бл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на ищцата на предишната й работа.
При уважен иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на работника или служителя се
следва обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от шест месеца. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
е за вредите и загубите, които незаконно уволненият работник или служител е
претърпял с оставането си без работа. Те се изразяват в брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение в хипотезата по чл. 225, ал. 1 от КТ, а в хипотезата на чл. 225, ал.
2 от КТ – в разликата в заплатите, но за не повече от шест месеца. За да са
основателни тези искове, ищецът трябва да докаже, че действително не е бил зает
по трудово правоотношение в посочения период, както и размера на обезщетението,
определен от размера на брутното трудово възнаграждение през последния пълен
работен месец преди уволнението. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последният пълен отработен
месец за ищцата е бил месец юли 2016г., за който й е било начислено брутно
трудово възнаграждение в размер на 728 лева. От справка с трудовата книжка на
ищцата, както и от справка за актуалното състояние на всички трудови договори в
НАП – ТД Варна, се установява, че в периода от 21.01.2017г. до 06.07.2017г. ищцата
не е била заета по трудово правоотношение с друг работодател. Въз основа
данните в таблица 1 към заключението на вещото лице и отговора на първия въпрос
(относно брутното трудово възнаграждение през последния пълен отработен месец)
съдът изчислява следващото се обезщетение за исковия период - от 21.01.2017г.
до 06.07.2017г., на сумата от 4021,33 лева. Искът е предявен в по-малък размер
– 4004 лева и като основателен и доказан, подлежи на уважаване в цялост, с
присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.03.2017г.
Възражението на
ответника за непредявяване на исковата молба в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ е неоснователно. Същата е изпратена по пощата. Съдебният служител е отразил
при постъпването й в съда, че данните от пощенското клеймо не са четливи.
Ищцата е представила разписка за предадена кореспондентска пратка в Пощенска
станция – П. на дата 06.03.2017г. с отразен баркод № 0054NQI – същият е и този, посочен на пощенския плик.
Пощенското клеймо на плика съдържа данни за постъпване в станцията в град Д. на
07.03.2017г. и изпращане от град П. на 06.03.2017г. Следователно, по правилото
на чл. 60, ал. 3 вр. чл. 62, ал. 2 от ГПК, молбата е подадена на дата
06.03.2017г. – в последния ден от двумесечния срок, считано от 06.01.2017г.
С оглед всичко
изложено, исковете подлежат на уважаване.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените от нея разноски - платено
адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева, съразмерно на уважените искове, като се отчете и
прекратяването на производството по делото поради изменение – намаление, на
оценяемия иск, а именно сумата от 741,45 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. 1
от Наредба № 1/09.07.2004г. при хипотеза на самостоятелно предявени искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ /за отмяна на уволнение и възстановяване на
предишната работа/ се дължи за една инстанция адвокатско възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, а според предл. последно на тази
разпоредба при трудови дела с определен интерес възнаграждението се определя по
реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 от КТ не са предявени самостоятелно, а са обективно съединени с иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, който е с определен материален интерес. По аргумент от
предложения първо и последно на цитираната разпоредба следва, че ако исковете
за отмяна на уволнение и за възстановяване на предишната работа не са предявени
самостоятелно, а са съединени с иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за
трите обективно съединени иска дължимото адвокатско възнаграждение е едно общо
и се определя на база материалния интерес по третия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ. Така за трите иска се следва едно общо адвокатско възнаграждение. При
цена на третия иск от 4536,20 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата се
дължи възнаграждение в размер на 547,53 лева, а с ДДС – 657,03 лева.
Изплатеното възнаграждение от 840 лева надвишава минималното такова със 182,96
лева и, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалната
активност на представителя по делото, не може да бъде определено като
прекомерно. Затова на присъждане в полза на ищцата подлежи сумата от 741,45
лева.
На осн. чл. 83, ал.
1, т. 1 и чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съдебната
власт по сметката на Районен съд - Добрич държавна такса в размер на 260,16 лева
/по 50 лева за двата неоценяеми иска, съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 160,16 лева по оценяемия иск,
съгласно чл. 1 от същата Тарифа/, както и разноски в размер на 160,51 лева
/116,38 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-медицинска експертиза и
44,13 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза/.
По гореизложените
съображения, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, дисциплинарното уволнение на
Н.И.Г. ЕГН ********** ***, извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. чл.
190, ал. 1, т. 4, чл. 187, т. 8 и чл. 43, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от ЗМВР със
заповед № 357з-34/06.01.2017г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Д.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Н.И.Г. ЕГН ********** ***, на заеманата
от нея преди уволнението длъжност „***” в група „****“ на сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, Областна дирекция на МВР – Добрич,
ЕИК *********, град Д., ул. „***“ № ***, да заплати на Н.И.Г. ЕГН ********** ***,
обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода
от 21.01.2017г. до 06.07.2017г. в размер на 4004 лева, ведно със законната
лихва от 06.03.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Д., ЕИК *********, град Д., ул. „***“ № ***, да заплати на Н.И.Г.
ЕГН ********** ***, адвокатско възнаграждение в размер на 741,45 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Д., ЕИК *********, град Д., ул. „****“ № ***, да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на Добричкия районен съд държавна такса в размер на
260,16 лева /по 50 лева за двата неоценяеми иска, съгласно чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 160,16 лева по
оценяемия иск, съгласно чл. 1 от същата Тарифа/, както и разноски в размер на
160,51 лева /116,38 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-медицинска
експертиза и 44,13 лева възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от
датата на обявяването му – 07.11.2017г., на основание чл. 315, ал. 2 от КТ.
На страните да се връчи
препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :