№ 438
гр. Горна Оряховица, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120100500 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че „Първа инвестиционна банка“ АД сключилa с
ответника М. Т. Х. договор за издаване на кредитна карта без депозит Visa класическа
№ 20РКО-А-4519/04.05.2006 г., по силата на който й предоставила кредит-овърдрафт
по картова разплащателна сметка в размер 2 000 лв. с възможност за нареждане на
плащания чрез кредитна карта. С анекс от 08.11.2007 г. кредитният лимит бил
увеличен на 9 000 лв. и била получена кредитна карта със срок на валидност до месец
март 2009 г. След изтичане на срока й на валидност била получена нова кредитна карта
със срок на валидност до месец март 2012 г. Сочи се, че общите условия към
първоначалния договор предвиждали, че срокът за ползване на кредита съвпада със
срока на валидност на картата, като той се подновява служебно с издаване на нова
карта, а общите условия, действали при подписване на анекса предвиждали
автоматично удължаване на срока с нов едногодишен срок при липса на уведомление
от страните за прекратяване на договора, каквото не било постъпвало. Твърди, че с
предоставената на ответника кредитна карта били извършвани разплащания след
05.05.2008 г. – две години след сключване на договора. Твърди, че ответникът не
изпълнявал задълженията си за погасяване на овърдрафта след 08.04.2013 г., което
1
съгласно договорните условия давало право на банката да обяви целия ползван
овърдрафт в предсрочно изискуем след писмено уведомление до кредитополучателя в
срок, определен от банката. Такова уведомление било изпратено до ответника чрез
ЧСИ Силвия Косева. То било получено по реда на чл.47 ГПК на 09.07.2020 г. и по реда
на чл.46 ГПК на 06.07.2020 г., но в предоставения петденевен срок задълженията не
били погасени. По тази причина банката обявила овърдрафта за предсрочно изискуем
от 06.08.2020 г. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено
съществуването на вземанията на ищеца по договора за издаване на кредитна карта без
депозит Visa класическа № 20РКО-А-4519/04.05.2006 г. за сумите 9 000 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане и 52,80 лв. –
разноски за връчване на покана чрез частен съдебен изпълнител, за които са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№ 15/24.08.2020 г. и изпълнителен лист № 3/24.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1237/2020 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
Във възражението по чл.414 ГПК и в отговора на исковата молба ответникът М.
Т. Х. възразява, че вземането е погасено по давност. Признава сключването на
посочените от ищеца договор за кредит и анекс към него, но твърди, че срокът за
погасяване на усвоения кредитен лимит е изтекъл на 04.05.2008 г., тъй като не е
продължаван по съгласие на страните, изразено писмено. Оспорва да е получавана
нова кредитна карта през 2009 г., валидна до 2012 г., както и да са извършвани
разплащания с нея. Признава, че след 08.04.2013 г. не са извършвани плащания по
кредита и че е получила поканата за доброволно изпълнение. Моли за постановяване на
решение, с което искът да бъде отхвърлен, както и да й бъдат присъдени сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
С протоколно определение от 02.07.2021 г. „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД бе
конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца, а на 24.09.2021 г., на
основание чл.222 ГПК бе постановено заместване на подпомаганата страна – ищецът
„Първа инвестиционна банка“ АД, от третото-лице помагач „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК да се признае за установено съществуването
на вземания по договор за потребителски кредит, за които е издадена заповед за
изпълнение. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
2
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: наличие на
действително правоотношение по сключен договор за потребителски кредит и анекс
към него с твърдяното съдържание; ползване на кредитния лимит; настъпване на
твърдените предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита –
преустановяване на плащанията от 08.04.2013 г., получаване на покана за погасяване
на задълженията в 5 дневен срок, изтичане на срока без те да са погасени, както и
размера на направените разноски за уведомяване на ответника. Осъществяването на
посочените материалноправни предпоставки е безспорно между страните, а
признанията на ответника, преценени по реда на чл.175 ГПК, се явяват подкрепени от
приетите доказателства. Договорът за издаване на кредитна карта без депозит Visa
класическа № 20РКО-А-4519/04.05.2006 г. установява, че „Първа инвестиционна
банка“ АД се задължила да предостави на ответника банков кредит овърдрафт в размер
на 2 000 лв., усвоим посредством безналични плащания на стоки или услуги и теглене
на пари в брой от терминално устройство АТМ или ПОС с кредитна карта Visa
класическа, която банката се задължила да предостави. Съгласно анекса към договора
от 08.11.2007 г. кредитният лимит е увеличен на 9 000 лв., във връзка с което на
ответника била предоставена и нова кредитна карта със срок на валидност до месец
март 2009 г. (протокол за получаване на международна револвираща карта с чип от
12.11.2007 г., съдържащ неоспореното по авторство изявление на ответника,
съставляващо признание за получаване на картата). Не се спори, че кредитният лимит
бил ползван от ответника (в тази връзка и извлеченията от кредитната сметка), нито че
от 08.04.2013 г. било преустановено плащането на задълженията по договора. Не се
спори още, а и писмените доказателства установяват получаване на покана изх.№ 294-
51/19.06.2020 г. за доброволно изпълнение на задълженията на ответника в срок от 5
дни, с предупреждение, че при неизпълнение, кредитът ще бъде осчетоводен като
предсрочно изискуем (удостовереното върху документа получаване на 06.07.2020 г. от
брата на ответника и уведомление изх.№ 11752/22.06.2020 г. на Частен съдебен
изпълнител № 809 – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново за
връчване на книжата по реда на чл.47 ГПК на 09.07.2020 г.). Съгласно преводно
нареждане от 20.07.2020 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, банката заплатила на
съдебния изпълнител такса за връчване на поканата от 52,80 лв.
Основното възражение на ответника в заповедното и в исковото производство
е, че вземането е погасено по давност, поради което спорът между страните е
концентриран върху въпросите за началото на теченето на срока на погасителната
давност и по-специално настъпил ли е крайният срок на ползване на кредита и изтекли
ли са повече от пет години от тази дата преди вземането да бъде съдебно предявено.
Съгласно чл.3 от договора за кредит, кредитната карта, чрез която кредитът се
ползва, се издава със срок на валидност 24 месеца, който е и краен срок за погасяване
3
на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора бъде продължен. За такова
продължаване на срока в договора не са уредени начин, предпоставки или условия. Не
може да бъде прието, че към този договор били приложими общите условия, сочени от
ищеца, доколкото съдържанието им не позволява да се определи какъв е периодът на
действието им в правоотношенията по договорите за издаване и ползване на кредитни
карти и дали включва момента на сключване на договора. Действително, в
хронологично най-ранните общи условия, в които се съдържа отбелязване на дата на
приемане, е удостоверено, че те изменят тези, приети с решение от 06.07.2004 г., но не
може обосновано да бъде прието, че те са именно твърдените от ищеца. При това
положение, приложението на тези условия към правоотношението може да бъде
установено само с удостоверително изявление на ответника, че се е съгласил с тяхното
действие, но такова липсва върху представеното копие и не може да бъде изведено
еднозначно от клаузата на чл.10 от договора, тъй като соченото наименование на
общите условия е различно – Общи условия за издаване на кредитна карта Visa
класическа. От всичко посочено е явно, че договорът бил сключен при общи условия,
но неустановяването на тяхното съдържание е основание съдът да приеме, че за
продължаването на срока на ползване на кредита, съвпадащ със срока на валидност на
кредитната карта – 24 месеца, било приложимо общото правило за последващо
постигане на съгласие за това в писмена форма.
Посоченото положение не се променя и с измененията на общите условия от
29.08.2006 г. и 27.03.2007 г., приложими за правоотношението съгласно общото
правило на чл.16, ал.3 ЗЗД при липса на насрещни оспорвания в тази връзка. Съгласно
идентичния по съдържание Раздел XVII на обсъжданите общи условия, срокът за
ползване на овърдрафта е съгласно договора и може да бъде продължен по взаимно
съгласие на страните с анекс след учредяване на договорените обезпечения, а банката
служебно подновява срока на валидност на кредитната карта, доколкото е продължен
срокът на овърдрафта, като издава нова карта. Посочените условия разграничават
срока за ползване на кредита и срока на валидност на картата, чрез която той се ползва,
като определят за водещ срокът на кредита, в зависимост от който се издава и
кредитната карта. При действието на посочените условия може да бъде прието, че с
изтичане на срока на валидност на кредитната карта (срокът на договора съгласно чл.3
от същия) и при липса на продължаването му по съгласие на страните, изразено
писмено, падежът на задължението е настъпил.
Преди изтичане на първоначалния срок на ползване на кредита, на 08.11.2007
г., страните сключили анекс за изменение (увеличение) на кредитния лимит. Анексът
съдържа декларация от ответника, че е запознат и приема спрямо правоотношението да
се прилагат измененията и допълненията на общите условия от 24.07.2007 г. Това
изявление съставлява приемане на общите условия, изключващо необходимост от
4
предоставяне на срока по чл.16, ал.3 ЗЗД. В тези общи условия и последващите им
изменения от 18.12.2007 г. и 17.06.2008 г. е уредено по идентичен начин, че срокът за
ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок
при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-
малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката е
уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на
текущия срок. Същите по съдържанието си са и клаузите на чл.19.1.1. от общите
условия от 01.02.2019 г. и от 24.04.2020 г. Без някоя от страните да е въвела твърдения,
че след 2008 г. и преди 2019 г. са действали общи условия с различно от обсъденото
съдържание и без да се черпят конкретни доводи от това, възражението на ответника в
писмената защита, че не може да се установи какъв е редът за продължаване на срока
на договора в посочения период, е неоснователно, защото единственият подчинен на
правилата на доказване възможен фактически извод е, че редът е бил същият.
С посоченото изменение на общите условия, от 24.07.2007 г. насетне е изменен
начинът за продължаване на срока на ползване на кредита, като е дерогирано общото
диспозитивно правило за постигане на съгласие между страните всеки път преди
изтичане на срока на договора и наместо него е уредено продължаване на срока при
липса на уведомление за прекратяване на договора. Посоченото не противоречи на
чл.6, ал.4 ЗПК (отм.), действал към момента на сключване на договора и анекса, защото
предпоставките за продължаване на срока на договора, са уредени писмено.
Служебната проверка по чл.7, ал.3 ГПК не установи клаузата да е нищожна поради
неравноправност, в т.ч. и в хипотезата на чл.143, ал.2, т.9 ЗЗП. Срокът, в който
потребителят трябва да заяви прекратяването на договора – най-малко 60 дни преди
датата на изтичането му, не е прекалено отдалечен от тази дата, предвид общата
продължителност на срока, с който договорът се подновява – една година.
Действително, доказателствата за предоставяне на нова карта са непротивопоставими
на ответника, но неполучаването на кредитна карта не води до прекратяване на
договора (арг. от чл.36.4 от общите условия). Същото е важимо за оспореното от
ответника ползване на кредита след месец март 2009 г. Дори да се игнорират
извлеченията от сметката на ответника, сочещи, че той е продължил ползването на
кредита, както след изтичане на една година от сключване на анекса, така и след
изтичане на срока на валидност на картата, фактическото преустановяване на
ползването на кредита не е сред основанията за прекратяване на договора (арг. от
чл.36.1. и чл.36.2 от общите условия).
Така при липса на твърдения за отправени от страните уведомления за
прекратяване на договора, срокът му не е изтекъл нито с изтичане на две години от
сключването му, нито с изтичане на срока на валидност на предоставената с анекса
нова кредитна карта, нито в друг момент след тези дати. Безспорната между страните
5
липса на плащания след 08.04.2013 г. изпълнява предпоставката на чл.28, б.“а“ от
Общите условия – неизпълнение на задължение по договора или общите условия
повече от 5 работни дни след датата, на която е станало изискуемо, най-малко защото
такова е задължението за заплащане на минимална погасителна вноска, дължимо
ежемесечно (чл.18 от Общите условия). Съгласно чл.28 от Общите условия (идентично
уредено в Общите условия, в сила от 01.02.2019 г. и от 24.04.2020 г. – чл.13.1.1.) в тази
хипотеза банката има право да превърне кредита в предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до титуляря за срок, определен от банката. Не се спори, че такава покана
е получена на 06.07.2020 г. и на 09.07.2020 г., а даденият от банката срок е изтекъл към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, броен и от
двете дати. Между осъществяването на двете предпоставки за надлежно упражняване
на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60,
ал.2 ЗКИ според приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС – неизпълнение на договорните задължения за плащане и
уведомяване, че банката ще упражни правото, са изтекли повече от пет години. Макар
ответникът да не се позовава на изтичане на погасителна давност в този период, за
пълнота следва да бъде посочено, че падежът на задължението е настъпил след
осъществяване и на втората от кумулативно предвидените предпоставки. С оглед
съдържанието на правоотношението и начинът на ползване и погасяване на кредита,
предоставен като овърдрафт, за процесния договор не е приложимо разрешението, че
изискуемостта на отделни части от главницата настъпва в различни моменти съобразно
уговореното в погасителен план и давността за всяка част тече от датата падежа на
погасителната вноска (застъпено например в Решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. №
237/2019 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 147/10.03.2021 г. по т.д. № 2356/2019 г. на II
Т.О. на ВКС). Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че изискуемостта на
вземането за главница, представляваща отпуснатия кредитен лимит, е настъпила с
изтичането на дадения срок за доброволно плащане, както и че не са изтекли повече от
пет години от тази дата преди предявяването му в заповедното производство.
Съгласно чл.20 от общите условия от 24.07.2007 г., 18.12.2007 г. и 17.06.2008
г., идентичен с чл.10.3. от общите условия от 01.02.2019 г. и от 24.04.2020 г.,
кредитополучателят дължи заплащане, освен на главницата и на всички разноски.
Представени са доказателства банката да е сторила такива от 52,80 лв. – за уведомяване
на ответника чрез връчване на покана от съдебен изпълнител, поради което и тази сума
е дължима от ответника.
По изложените до тук съображения, вземанията на „Първа инвестиционна
банка“ АД от ответника за заплащане на главицата от 9 000 лв., съставляваща
кредитния лимит по договора за издаване на кредитна карта без депозит Visa
класическа № 20РКО-А-4519/04.05.2006 г. и анекс към него от 08.11.2007 г. и 52,80 лв.
6
– разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение, съществуват и исковете се
явяват основателни. В хода на производството процесните вземания бяха придобити от
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД (договор за цесия от 08.06.2021 г., за който ответникът
бе уведомен в съдебното заседание на 02.07.2021 г.). Приобретателят на спорното
право замени по реда на чл.222 ГПК ищеца, на когото бе привлечен да помага, поради
което съществуването на вземанията следва да бъде прието за установено по
отношение на новия кредитор, макар заповедта за изпълнение и изпълнителния лист да
са издадени в полза на банката (така и приетото в т.10б на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се
присъдят направените разноски в заповедното и в исковото производство. От негова
страна е направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в общ размер 231,06 лв. (181,06 лв. за държавна такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение), а в исковото производство – 181,06 лв. за
заплащане на държавна такса. Доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт,
дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената норма, следва да бъде
определен от съда, но не повече от максималния размер съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел
IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразявайки правната сложност
на спора, обусловена от договорните и нормативните изменения през
продължителното време на действие на договора (около 15 години), както и от
настъпилото в хода на производството правоприемство, и отчитайки цената на иска и
реално осъществената защита на предявените права, съдът определи дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 150 лв. Така общият размер на разноските,
направени от ищеца в исковото производство пред настоящата инстанция е 331,06 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК , че М. Т. Х., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г*************** дължи на
"ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 20064****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район Лозенец, ул.“Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от
Изпълнителния директор Л.К.Д., сумата от 9 000 лв. (девет хиляди лева),
представляваща неплатена главница по Договор за издаване на кредитна карта без
7
депозит Visa класическа № 20РКО-А-4519/04.05.2006 г. и Анекс от 08.11.2007 г. към
него, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.08.2020 г. до
изплащане на вземането и сумата от 52,80 лв. (петдесет и два лева и осемдесет
стотинки), представляваща непогасени разноски за връчване на покана чрез частен
съдебен изпълнител, за които са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 15/24.08.2020 г. и изпълнителен
лист № 3/24.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1237/2020 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
ОСЪЖДА М. Т. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.Г*************** да заплати на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
20064****, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Лозенец, ул.“Хенрик
Ибсен“ № 15, представлявано от Изпълнителния директор Л.К.Д. сумата от 231,06 лв.
(двеста тридесет и един лева и шест стотинки), представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 331,06 лв. (триста тридесет и един лева и шест стотинки),
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8