№ 6
гр. Гълъбово, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20225550200113 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0447-000226 от
12.07.2022г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара
Загора, РУ-Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на МВР, с което на Г. Х. Г. с ЕГН **********, на основание
чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца – за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева – за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си, жалбоподателят С.Н. излага съображения за
неправилност и незаконосъобразност на АУАН и НП и моли обжалваното
Наказателно постановление да бъде отменено. В с.з. изразява становище за
отмяна на НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. Писмено изразява становище,
чрез пълномощник, че НП е правилно и законосъобразно. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата
1
страна за адвокатско възнаграждение.
По делото бяха събрани писмени доказателства: АУАН №
488418/19.06.2022г., серия GA; Наказателно постановление №22-0447-
000226/12.07.2022г.; Справка за нарушител/ водач; Заповед № 8121з-
1632/02..12.2021г. относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят АУАН, да издават наказателни постановления, да
използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП и Писмено становище от
гл.юриск.Милен Алексиев, процесуален представител на Началник РУ
Гълъбово.
В качеството им на свидетели бяха разпитани лицата: Е. Б. Б. – съставил
АУАН и Р. С. Ш. – свидетел по АУАН.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна
На 19.06.2022г., св.Е.Б. и св.Р.Ш. – служители на РУ - Гълъбово
осъществявали контрол на автомобилния транспорт на територията на
Община Гълъбово. В около 21.36 часа, двамата полицейски служители спрели
за проверка, движещия се по Републикански път III-554, км.43, посока север-
юг, лек автомобил „Фолксваген голф”, с рег.№ ******, който бил управляван
от водача Г. Х. Г. с ЕГН **********. Полицейските служители установили,
че л.а. е собственост на С.А.А. с ЕГН **********, автомобила е със служебно
прекратена регистрация на 14.06.2022г. поради липса на застраховка
„Гражданска отговорност“, автомобила е без технически преглед, а водачът
не носи контролния талон към Свидетелството за управление на МПС.
Св.Е.Б. съставил АУАН серия GА с № 488418, в който отразил
констатираните нарушения на водача Г. Х. Г. с ЕГН **********: 1. управлява
лек автомобил „Фолксваген голф”, с рег.№ ******, който е със служебно
прекратена регистрация на 14.06.2022г. поради липса на ЗГО – нарушение по
2
чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП; 2. Не е представил автомобила на ГТП –
нарушение по чл.147, ал.1 и 3.Не носи контролния талон към СУМПС. За
последното нарушение на водача бил съставен фиш с № GТ118619.
Жалбоподателят Г.Геотргиев подписал съставения му АУАН и получил
препис от него. В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения по АУАН. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП №
22-0447-000226 от 12.07.2022г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част на което
Административно-наказващия орган /АНО/ е възприел изцяло описаната в
АУАН фактическа обстановка. АНО издал процесното НП, с което на Г. Х. Г.
с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца – за извършено нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева – за извършено нарушение по чл.147,
ал.1 от ЗДвП.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на
свидетели по делото – Е.Б. и Р.Ш., потвърдиха изцяло описаното в акта за
установяване на административно нарушение. Свидетелите бяха категорични,
че жалбоподателя Г.Г. е бил водач на лекия автомобил. Съдът кредитира с
доверие свидетелските им показания, тъй като те са изключително пълни,
взаимно допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират, както по
между си, така и с останалите доказателства по делото, поради което съдът им
дава вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата
се доказва по безспорен начин от и събраните по делото писмени
доказателства.
От правна страна
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено
атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена
в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира,
3
че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Административно-наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл.84 от ЗАНН във вр. чл.14, ал.2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Административно наказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било установено
нарушението) респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 -
месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни
4
срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя от формална страна.
За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на
административно наказание, Наказателното постановление следва да отговаря
на установени от закона задължителни реквизити – чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези
минимално необходими реквизити на съдържанието на Наказателно
постановление, са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на
законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на
защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и
липсата на някои от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на
правото на защита на жалбоподателя.
1.Относно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Видно от описаната и в АУАН и в НП фактическа обстановка, водачът
Г.Г. на 19.06.2022г. е управлявал „Фолксваген голф”, с рег.№ ******, който е
със служебно прекратена регистрация на 14.06.2022г. поради липса на ЗГО.
В разглеждания случай, обаче, Г.Г. е санкциониран на основание
чл.175, ал.1, т.1.пр.1 от ЗДвП, който законов текст гласи, „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:1.управлява моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места;“.
Неправилното посочване на санкционната разпоредба представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа
законните разпоредби, които са били нарушени. Съответните законови норми
се посочват цифрово и следва да съвпадат със словесното описание на
5
нарушението. Всяко разминаване между описаното нарушение и цифровото
описание на нарушените разпоредби води до невъзможност нарушителят да
разбере какво нарушение е извършил и да се защитава срещу него.
При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице
единство между описаното нарушение и посочената за нарушена правна
норма. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за
което точно нарушение е санкционирано – за това, което е описано в
мотивите на наказателното постановление или за това, което е посочено в
приетата за нарушена норма.
Това процесуално нарушение е самостоятелно и достатъчно основание
за отмяна на наказателното постановление, без да се разглежда въпроса дали
поведението на жалбоподателя запълва или не, от субективна страна
признаците на състава на административното нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП. Още повече, че не са представени доказателства изпълнение на
процедурата по уведомяване на собственика на автомобила за дерегистрация
по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, нито пък са налице данни водачът да е знаел
за служебно прекратената регистрация на автомобила - три дни преди
нарушението.
Поради гореизложеното, съдът намира, че в тази му част наказателното
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
2. Относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда задължителна
проверка за техническата изправност на МПС, съгласно утвърдена наредба.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.211 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, периодичните прегледи са задължителни за всички регистрирани в
Република България ППС без тези на поделенията на въоръжените сили,
мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга. Няма спор, че
автомобилът управляван от жалбоподателя Г.Г., е бил регистриран в
РБългария. Въпросното МПС не попада в изключенията, установени в чл. 2,
ал. 2 и 3 от Наредбата. Поради това, същото подлежи на задължителен
6
технически преглед, който съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредбата се извършва
всяка година преди изтичане на една година от предходния преглед. Тъй като
нито нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП , нито в Наредбата е изрично записано,
чие е задължението за представяне на МПС за годишен технически преглед,
то в случая това задължение следва да бъде изведено от санкционната норма
на чл. 181, т.1 от ЗДвП, която освен санкция съдържа в себе си и диспозиция.
Съгласно посочената норма се ангажира административно-наказателната
отговорност на собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед. Видно от АУАН и НП, автомобилът, който е управлявал
жалбоподателя Г.Г. е собственост на друго лице - С.А.А. с ЕГН **********.
По делото от страна на административно-наказващият орган, върху когото
лежи доказателствената тежест на са представени доказателства, че
жалбоподателят има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 181,
т.1 от ЗДвП. В този смисъл неправилно е ангажирана административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя, който не е нито собственик на
лекия автомобил, нито е длъжностно лице и няма задължението и не може да
носи отговорност за непредставяне на МПС за годишен технически преглед.
В този смисъл е и Решение № 434/26.11.2018г. на Административен
съд – Стара Загора по КАНД № 420/2018 г, в което е прието, че нормата на
чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не вменява конкретно задължение на определено лице,
а регламентира, че регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за
водач на МПС, на което не е собственик, да го представя на технически
преглед, съдът намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по
общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП. Внимателния прочит на текста
на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не дава отговор на въпроса чие е задължението да
предостави МПС на технически преглед, като сравнителното тълкуване на
тази диспозитивна правна норма със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП
навежда на извода, че задължението по чл. 147 ЗДвП е на собственика на
автомобила. Лицето, посочено като нарушител в акта и НП, не отговаря на
изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на МПС.
Поради гореизложеното, съдът намира, че и в тази му част
7
наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Относно разноските.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, не може да
бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Стара Загора.
Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че то бе
направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие и Анекс към него се установява, че е било договорено и изплатено
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Относно
възражението за прекомерност на разноските, направено от пълномощника на
ОД на МВР-Стара Загора с писменото становище по делото, следва да се
посочи, че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18, ал.2, вр. с
ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по административно-
наказателни производства, ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал. 2 върху стойността на
всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая, обаче е
приложима нормата не на чл.7, ал. 2, т.1 от Наредбата, а разпоредбата на
чл.18, ал.4 от Наредбата, тъй като е наложено и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“. В последната цитирана норма /изменена ДВ бр.88
от 2022г./ е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите
по ал.2 възнаграждението е 500 лева. В настоящия случай платеният от
жалбоподателят адвокатски хонорар е в размер на 500 лева. С оглед на това в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в претендирания
размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева, които ОД на МВР Стара
Загора следва да бъде осъдена да ги заплати.
8
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0447-000226 от
12.07.2022г. на Светослав Петров Боев – Началник РУ към ОДМВР-Стара
Загора, РУ-Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на МВР, с което на Г. Х. Г. с ЕГН **********, на основание
чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца – за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева – за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора да заплати на Г. Х. Г. с ЕГН
********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени
разноски - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/
дневен срок от съобщението му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
9