№ 338
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20211100512971 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20165418/29.07.2021г. по гр.д. № 23805 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 154-ти състав ЗАД А.Б.”АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* е осъдено да
заплати на П. В. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* на
основание на чл. 405 от КЗ и чл. 86 сумата от 2565,41лв., ведно със
законната лихва от 17.12.2019г., до изплащането й, представляващи дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по
претенция № 0300/19/505712; са основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
162,94лв. съдебни разноски, ЗАД А.Б.”АД е осъдено да заплати на адв. М. М.
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 300лв.;
като е отхвърлен като неоснователен иска за горницата над 2565,41лв. до
предявен размер от 10631,68лв. и П. В. В., ЕГН ********** е осъден да
заплати на състав ЗАД А.Б.”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от
ГПК съдебни разноски от 1054,59лв.
С Определение № 20222321/14.12.2021г. по гр.д. № 23805/2020г . по
описа на СРС е оставена без уважение молба на адв. М. като представител на
1
П. В. В., ЕГН ********** за изменение на решението в частта за разноски,
като му се присъди възнаграждение в по-голям размер съобразно Наредба №
1/2004г.
Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25132680/25.08.2021г. по регистъра на СРС от ищеца П. В. В., ЕГН
********** в частта, с която иск е отхвърлен. Изложил е съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че по
делото било установено валидно правоотношение между страните по
застраховка „Каско” за автомобил „БМВ”, че този автомобил бил увреден от
ПТ от 31.07.2019г. причинено от виновно противоправно поведение на водач
на „Ивеко”, нямало основание да се освободи застрахователя от отговорност,
поради което и той следвало да бъде осъден да му заплати процесната сума.
Тя съответствала на стойността на работи по отстраняване на вредите , които
били предна и задна част. П Общите условия не били подписани и приети от
него, поради което и не го обвързвали. Районният съд приел, че стойност на
вреда е 12 637,49лв., че платена сума е 9552, но вместо да присъди 3115,49лв.
присъдил 2565,41лв. което математически било неправилно. Неправилно
било съобразено допълнителното заключение по техническата експертизи, без
да се излагат мотиви за кредитирането му, това заключение в частта за
ремонта на алуминиевите части било абсурдно. Вредите били тези, които
били описани и при втория оглед, направен след разглобяването на
автомобила. Районният съд неоснователно не коментирал допълнително
представените неоспорени документи, сочещи че по указание на
застрахователя допълнително установените детайли са с отстранени дефекти
чрез подмяната им За ремонт на автомобила бил платил освен платеното му
от застрахователя още 10 631,68лв. и за цялата тази сума следвало да се
уважи иска му. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски.
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх.
№ 25002646/14.01.2022г. по регистъра на СРС от адв. М. - адвокат на ищеца
П. В. В.. Посочил е, че същото е неправилно. В случая присъдената сума била
2565,41лв. и така припадащото му се възнаграждение следвало да се определи
въз основа на таз сума, тоест същото следвало да е 409,58лв.
2
Въззиваемият-ответник по исковете ЗАД А.Б.”АД, ЕИК ******* е
оспорила жалбите. Посочила е, че решението и определението на СРС са
правилни. Посочил е, че водачът на застрахования автомобил възприел
своевременно товарния автомобил „Ивеко”, извършващ маневра, основното и
допълнително заключение по техническата експертиза сочели различен
механизъм, по делото не бил установен твърдения от ищеца механизъм на
настъпването на вредите. Водачът бил длъжен съобразно чл. 20 от ЗДв П да
съобрази скоростта си за движение с оглед на пътната обстановка,
неспазването на това изискване водело до значително повишаване на
предпоставките за ПТП. Полицата сочела, че застрахован е запознат и пирема
ОУ Разпоредбите на чл 16 вр. с чл. 16.4. от ОУ сочели, че вредите по гуми и
по джанти , които не функционалната им годност и не препятстват
ползването по предназначение са изключени от покритието. Съгласно чл. 9 от
специалните условия вр. с чл. 96 и чл. 97.2. от ОУ застрахован следвало да
получи писмено съгласие на застрахователя за да отремонтира вредите при
избрания от него сервиз., такова нямал дадено в случая. Претендиран размер
не бил доказан, своевременно бил оспорил представените допълнително
документи от сервиз на ЕТ”Х.С.”Събраните гласни доказателства
установявали, че преден ляв фар-блок е работел след ПТП и не следвало да се
съобразява цената му, посочена в допълнителното заключение по авто-
техническата експертиза. Разноските били определени правилно от СРС при
съобразяване на размер на уважената част от иска. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете - ЗАД”А.”
АД, ЕИК ******* е оспорил въззивната жалба. Посочило е, че решението в
тази част било правилно. Стойност на ремонта съгласно допълнителното
заключение била 12637,49лв., платена била 9522 и така неплатен остатък бил
2565,41лв.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2010004/11.06.2020г. на на П. В. В., ЕГН ********** срещу ЗАД А.Б.”АД,
ЕИК *******с с която е поискал от съда на основание на чл. 405 от КЗ и чл.
86 да осъди ответника да му заплати сумата от 10631,68 лв., ведно със
законната лихва от 17.12.2019г., до изплащането й, представляващи дължимо
3
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по
застрахован при ответника по застраховка „Каско” полица № 18-
0300/303/5003645 лек автомобил „БМВ 520 х Drive”, рег. № *******,
настъпили при ПТП от 31.07.2019г. по застрахователна щета №
0300/19/777/505712. Навел е твърдения, че собственика на автомобила към
20.10.2018г. бил „Л.К.С.Л.” ЕАД и той сключил с ответника договора за
имуществена застраховка , собствеността върху МПС била прехвърлена на
ищеца на 11.10.2019г. Този автомобил бил увреден при ПТП от 31.07.2019г.
от товарен автомобил „Ивеко” с ремарке извършващ маневра движение на
зад и включване във второкласен път ІІ-53, като му били нанесени видими
щети по предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява
врата, заден ляв калник, задна броня, тези вреди били констатирани от
ответника при направения оглед по образуваната щета, както и че е увредена
джанта, която следва да се боядиса . При повторния оглед след разглобяване
на автомобила били констатирани и вреди по ляв фар и по въздуховод предна
броня, те не подлежали на ремонт и следвало да се възстановят. Посочил е, че
сервиза отремонтиращ вредите уведомил застрахователя че има и други
увредени детайли, изплатил снимки на същите и застрахователят му указал
да подмени увредените детайли с нови. Така процесният автомобил бил
отремонтиран за 20 153,68лв., но застрахователят платил само 9552лв. и така
неплатена останала процесната сума. Претендирал е разноски. Процесуалният
му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2
от ЗАдв.
Ответникът ЗАД А.Б.”АД, ЕИК *******в предоставения му срок е
оспорил исковете. Навело е твърдения, че изплатил сумата от 9552лв. на
ищеца, не дължал плащане на други суми. Платеното обезщетение
отговаряло на стойността на вредите. Предишният собственик на автомобила
– Л.К.С.Л.” било дало съгласието си обезщетението да се плати на новия
собственик на автомобила. Не дължал обезщетението за вредите по лява
алуминиева джанта, защото тя била изключена от обезщетението съгласно
чл. 16.14 от ОУ. Полицата сочела, че застрахования е запоцнат и приема тези
ОУ. Нямало причинно-следствена връзка между вредите и процесното ПТП.
Водачът на БМВ допринесъл за настъпването им, защото се движел с
несъобразена с пътна обстановка и условия скорост. Претендирал размер не
съответствал на пазарна стойност на вредите . В хипотеза, в която
4
застраховател нямал сключен договор с официален сервиз за марката
автомобил, то се прилагали чл. 97.2 от ОУ. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете - ЗАД”А.”
АД, ЕИК *******бил застраховател по застраховка „ГО” на ремарке, а не на
товарен автомобил . Последният бил застрахован при Л.И.”АД и не можело
да се ангажира отговорността на ЗАД А.” АД. Оспорили е описания в
исковата молба механизъм на ПТП и причинно-следствена връзка между
вреди и този механизъм. Водач на Ивеко” бил поставен не по своя вина в
невъзможност да избегне ПТП. Размер на иск бил завишен.
По делото са приети неоспорени от страните свидетелство за
регистрация, , договор за покупка на МПС, спецификация, съгласно които на
11.10.2019г. Л.К.С.Л.” ЕАД е продало на П. В. В. лек автомобил „БМВ 520 х
Drive”, рег. № ******* с първа регистрация 24.02.2017г.
Приета е неоспорена от страните застрахователна полица № 18-
0300/303/5003645, специални условия и допълнение към нея, съгласно които
на 03.102018г. Л.К.С.Л.”ЕАД и ЗАД А.Б.”АД са сключили договор за
застраховка „Пълно каско-валутна клауза” с право на ползване на официален
сервиз за марката за лек автомобил „БМВ 520 х Drive”, рег. № ******* за
застрахователна сума от 42900 евро за срок от 20.10.2018г. до 19.10.2019г. за
територията на Европа и азиатска част на Турция, като застрахованият е
заявил, че е запознат и приема Общите условия. Съгласно т.9 от Специалните
условия , ако застрахователят няма договор с официален сервиз на марката и
при желание на застрахования вреди се отстраняват в сервиз, то при частична
увреда се прилагат правилата на чл. 97.2 от ОУ
Приета е преписка по щета № 0300/19/777/505712 съгласно която на
31.07.2019г. водач на лек автомобил „БМВ 520 х Drive”, рег. № ******* е
уведомил ответника за настъпило ПТП с автомобила, като е посочил, че при
ПТП с друг автомобил бил увреден по облицовка на предна броня, преден
калник, лява броня облицовка, заден калник, задна лява врата, предна лява
врата, , като е поискал обезщетението за се плати по представените фактури,
на 31.07.2019г. застрахователят е огледал автомобила и е констатирал вредите
по облицовка на броня, по преден и заден калник с алуминиеви детайли,
облицовка на задна броня, предна лява и задна лява врата с алуминиеви
детайли, приел е че следва да се подменят с нови, установил е и че предна
5
лява алуминиева джанта е увредена, като е приел, че следва да се боядиса, а
застрахован е поискал втори оглед. С опис по щетата от 26.09.2019г. освен
посочените първоначално щети е установено, че има вреди и по фар-блок
комбинирани светлини преден ляв, държач –по облицовка броня задна лява;
държач ляв праг, основна предна решетка и те следва да бъдат подменени с
нови, но същевременно е прието че вредите по врата и калник следва да се
ремонтират, а не да се подменят с нови. С писмо от 19.08.2019г.
застрахователят е посочил, че увреждането по джантата не препятства
движението на МПС и съгласно чл. 16.14 от ОУ вреди по нея не подлежат на
обезщетяване и отпада от списъка на вредите, които ще бъдат обезщетени. На
16.12.2019г. ищецът е поискал преразглеждане на оценката от 9522лв., като е
поискал да му се плати 20153,68лв. по представените фактури и документи. С
писмо от 20.12.2019г. застрахователят е отказал да плати сума над 9522лв.
Представен е диск от застрахователя.
Приети са Общи условия по застраховка Автокаско, приети от
застрахователя на 17.07.2018г., съгласно чл. 16.14 от които не се изплаща
обезщетение за вреди по джанти и гуми, вкл. надраскване, изтриване и др-
подобни, когато уврежданията те нарушават функционалната им годност и не
препятства използването им по предназначение. Съгласно чл. 97.2 от ОУ при
частична увреда вредите се отстраняват от избран от застрахования сервиз,
но преди това застрахователят писмено определя лимита на цените, резервни
части, материали и труд, до които застрахователят би изплатил обезщетение .
Приети са калкулация изготвена от ЕТ „Х.С.” съгласно която стойност на
ремонт е 19826,68лв., тази стойност е при хипотеза, че всички увредени
детайли се подменят с нови, само алуминиевата джанта се боядиса.
Приети са платежни нареждания съгласно които Х.И. е платил на
У.П.”ООД сумите, както следва: на 29.11.2019г. 9000лв; на 16.12.2019г.
1000лв; на 22.01.2020г. 7153,68лв. ; на 23.01.2020г. 3000лв. всички по
фактура № 174 от 18.10.2019г. със задължено лице – ищеца.
Приет е констативен протокол за ПТП носещ подпис за двама водачи,
съгласно който на 31.07.2019г. Р.М. като водач на Ивеко рег. № ******* с
ремарке с рег. № ******* при излизане от второкласен пън навлязъл в лента
за насрещно движение на пътя Лясковец-Драгижево и реализирал удар с
6
движещия се в тази лента автомобил „БМВ „ рег. № СВ *******, управляван
от Х.И..
Разпитан по делото св. Х.И. е заявил, че на 31.07.2019г. участвал в ПТП
при управление на автомобил „БМВ” рег. № *******, движел се от гр. Елена
към гр. Велико Търново и на края на с. Драгижево от път в ляво с халета,
сервизи излязъл бус с платформа при движение назад. Посочил е, че първо
навлязла платформата на пътя, свидетелят намалил и навлязъл в банкета на
пътя, но платформата го ожулила от цялата лява страна. Вредите били по
предна лява броня, ляв калник, лява предна и задна врати, заден ляв калник,
задна броня, левият фар се клател, но отвън нямало счупено и мислел че
работел. При предявяване на приетия по делото протокол е заявил, че той го е
попълнил. Вина за ПТП имал водач на товарен автомобил, защото излизал на
главен път н нарушение на правилата. Нямал ограничения на видимостта,
пътят бил двулентов в едната и в другата посока. Времето било слънчево,
нямало много движение, пред него нямало автомобили , не обърнал внимание
дали има отзад такива.
С прието основно заключение и допълнението към него по съдебно- авто-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото е посочило, че ПТП настъпило при движение на автомобил „БМВ” по
път ІІ-53, а пред него се движи товарния автомобил и той завивал наляво към
автосервиз. Възможен бил и механизъм, при който БМВ се движи по път ІІ-
53, а товарен автомобил Ивеко навлиза в този път с маневра за на заден ход ,
като първо навлиза платформата му. Вредите можело да настъпят по този
механизъм. Посочило е, че стойността за ремонта на вредите към дата на
ПТП е 13521,11лв. включително и за боядисване на джантата, при условие
че вреди по панел и врати се отстранят чрез подмяната им, но при
определянето на тази цена не са взети предвид вредите по фара по
допълнителния опис. Посочило, че алуминиевите детайли на практика не
могат да се отремонтират, а следва да се подменят с нови.
С прието пред СРС допълнително заключение по съдебно-
автотехническата експертиза вещото лице е посочило, че ако панел и врати се
ремонтират, а не се подменят с нови, но се добавят и вреди по фар и държачи,
не се включи боядисване на джанта, то тогава стойност на ремонт е
12637,49лв. с ДДС. Нямало данни за степен на увреждане на отделните
7
детайли и затова ползвал данните на застрахователя. Запознал се бил със
снимковия материал, представен му от застрахователя.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2019г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.
Правото на застрахователно обезщетение за имуществени вреди е
имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.
Обемът на застрахователната отговорност при имущественото
застраховане , каквото е застраховка „Автокаско” се определя по правилата
на КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са свободни да уговарят
както основания за носене на отговорност, така и основания за освобождаване
от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл. 396
от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при
8
пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната стойност. Застрахователната сума
при имущественото застраховане е максималният размер на отговорността на
застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от
застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната
сума е стойността на имуществото към момента на сключване на договора за
застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва да изплати
застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в размер
на реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на
застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер
към момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и
при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли
действителната стойност на вредите. Това е стойността срещу която може да
се закупи застрахованото имущество от същото качество при пълна увреда.
Възстановителната стойност е стойността, срещу която може имущество да се
възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за
транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н. При определяне на
действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не
се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата
застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие. При
частична увреда релевантна е възстановителната стойност на имуществото
към момента на настъпване на застрахователното събитие. (В този смисъл:
Решение от 30.01.2012г. н по т.д.№ 1069/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение
№ 109/14.1.2009г. по т.д.№ 870/2010г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І-во Т.О.; всички постановени по
реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема, че в конкретния случай по делото е установено, че на
31.07.2019г. е настъпило ПТП на път ІІ-53 в участък от Лясковец към
Драгижево, при което водач на товарен автомобил Ивеко рег. № ******* с
ремарке рег. № ******* е навлязъл на заден ход от страничен път на път ІІ-53
и е реализирал удар с движещия се по път ІІ-53 автомобил БМВ” рег. № СВ
9
*******, при което са нанесени вреди по предна лява броня, ляв калник, лява
предна и задна врати, заден ляв калник, задна броня, ляв фар. Тези
обстоятелства се установяват от събрани по делото гласни доказателства,
които съдът кредитира като неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства, от приетите по делото протокол за ПТП, описи по
застрахователната щета, заключението по съдебно-автотехническата
експертизи, които съдът кредитира като верни и задълбочени, резултат от
изводите на вещото лице. Не се установява водач на БМВ да е нарушил
правилата за движение по пътищата. Действително, разпитания по делото
свидетел е посочил, че фар мислел че работел защото не бил счупен,
независимо, че се клател. Доколкото при описа на щетите при повторния
оглед е констатирана вреда по този фар, като съобрази и че свидетелят е
посочил, че след ПТП фар се е клател, то съдът приема, че същият е бил
увреден при процесното ПТП, а показанията на свидетеля в частта, че е
работел и затова мислел че не е увреден са негов извод, който е опроверган от
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема, че 31.07.2019г. ЗАД А.Б.” АД е бил обвързан от валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Пълно каско”
за автомобил БМВ рег. № СВ ******* при застрахователна сума от 42900
евро. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото
застрахователна полица. В полицата е посочено, че застрахован е
собственикът на автомобила – „Л.К.С.Л.”АД, както и че застрахования е
приел Общите условия. По делото са представени Общи условия по полица
„Каско”, приети с Решение на застрахователя от 17.07.2018г., не се твърди, че
към този момент е имало други Общи условия, които да са част от процесното
правоотношение, част от него са и приетите по делото специални условия ,
поради което и съдът приема, че приетите по делото ОУ онези, които
застрахованият при подписването на полицата е приел. По делото се
установява че на 11.10.2019г. Л.К.С.Л.” е продало на ищеца автомобила БМВ
рег.- № СВ *******, поради което и съобразно чл. 413 от КЗ ищецът е
встъпил в правата и задълженията на застрахования по договора, срокът на
действие на който в случая е до 19.10.2019г. С отговора на исковата молба
ответникът по исковете признал, че Л.К.С.Л.”ЕАД се е съгласило
обезщетението да се изплати на новия собственик – ищеца П. В., поради
което и съдът приема, че ищецът има право да получи същото от ответника,
10
но и е обвързан от условията по договора за застраховка, при които той е
сключен.
При така възприето съдът приема, че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 16.14 от ОУ, съгласно която не се изплаща обезщетение за вреди по
джанти и гуми, вкл. надраскване, изтриване и др. подобни, когато
уврежданията не нарушават функционалната им годност и не препятства
използването им по предназначение. Приложима е и разпоредбата на чл. 97.2
от ОУ вр. с чл. 9 от специалните условия при частична увреда вредите се
отстраняват от избран от застрахования сервиз, но преди това
застрахователят писмено определя лимита на цените, резервни части,
материали и труд, до които застрахователят би изплатил обезщетение
Съдът приема за установено от приетите по делото заключения по
съдебно-автотехническата експретиза, че стойността на материали и труд за
отстраняването на претърпените при ПТП от 31.07.2019. вреди по лек
автомобил БВМ” е в размер на 12637,49лв. В тази цена не е включено
боядисването на алуминиевата джанта , като съобразно разпоредбата на чл.
16.14 от ОУ съдът приема, че тя не следва да се включва в застрахователното
обезщетение. В случая и в двата описа, а и в калкулацията на ІІІ-то лице , е
посочено че ремонта на вредите по джантата се отстраняват с боядисване.
Това обосновава извод, че самите вреди са били такива, които не нарушават
функционалната й годност и не препятства използването й по
предназначение. Действително, в първоначалния опис застрахователят е
приел тази вреда, но само 19 дни по-късно - с писмо от 19.08.2019г. ,
застрахователят е уведомил застрахования че няма да изплати обезщетение за
същата позовавайки се на ч. 16.14 от ОУ. Тази вреда не е включена и във
втория опис по застрахователната щета. При така възприето съдът приема, че
не следва да кредитира заключението по основната автотехническа
експертиза в частта за стойността на работи по отстраняването на вредите,
защото те включват боядисването на алуминиевата джанта. Съдът приема, че
не следва да кредитира стойността за отстраняване на вредите по основното
заключение и поради обстоятелството, че то не включва ремонта на фар на
автомобила за разлика от допълнителното заключение, което включва тази
вреда и което съдът приема, че следва да кредитира. Причинно-следствената
връзка между увреждането на фара и процесното ПТП е установена по
делото от приетия втори опис на щетите, направен от застрахователя и от
11
събраните по делото гласни доказателства, съображения за което съдът
изложи по-горе. Съдът приема, че не следва да кредитира основното
заключение в частта за стойността на вредите , а следва да кредитира
допълнителното такова и поради обстоятелството, че основното заключение е
изготвено по първоначалния опис на застрахователя, възприемайки, че
отстраняването на вредите по вратите и по панела следва да се извършат чрез
замяната им с нови, а не с ремонт, както е възприето в допълнителното
заключение, съобразило повторния опис на застрахователя. По делото не са
ангажирани доказателства, че тези детайли са били увредени до степен
непозволяваща ремонта им, а изискваща подмяната им. Вещото лице е
посочило, че за степента на увреждане е обосновало извода си по
представените от застрахователя документи, част от преписката по
застрахователната щета са снимките на уврежданията. Ищецът не е
ангажирал доказателства, че тези детайли са били увредени в по-голяма
степен от приетата от застрахователя. Събраните по делото гласни
доказателства не обосновават извод, че уврежданията по тези детайли не са
позволявали ремонта им, а се е налагало подмяната им. Свидетелят И. е
посочил, че вредите са били от „ ожулване по цялата лява страна”, което е в
подкрепа на извода че уврежданията не са били такива, че да не могат да се
отремонтират. При така събраните доказателства съдът приема, че следва да
кредитира заключението по допълнителната автотехническа експертиза ,
посочило стойността на ремонтните работи съобразно втория опис на
застрахователя при съобразяване и на степента на увреждане на детайлите,
възприет в него.
Не е установено по делото застрахователят да е дал съгласие за
отремонтиране на вредите от избран от ищеца сервиз и то чрез подмяна на
увредени детайли с нови. Доказателства за тези твърдения на ищеца не са
събрани по делото и доводите на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни. Представените от ищеца калкулация и платежни нареждания
не доказват тези обстоятелства. Неоснователни са оплакванията на
въззивника, обосновани с нарушения на съдопроизводствените правила от
СРС при произнасянето му по доказателствените искания и подробни
съображения за този извод въззивният съд е изложил в определението по
насрочване на делото , като не следва да се повтарят.
С оглед гореизложеното съдът приема, че пазарната стойност на
12
материали и труд за отстраняване на вредите по автомобила БМВ от
процесното ПТП е в размер на 12637,49лв.
По делото не се спори, че застрахователят е изплатил обезщетение в
размер на 9522лв. , поради което и иск съдът приема че е основателен за
сумата от 3115,49лв. неправилно районният съд е приел, че следва да уважи
иска до размера само от 2565,41лв.
При така възприето решението на СРС в частта, с която е отхвърили иска
за 550,08лв. следва да се отмени и иск за тази сума следва да се уважи ведно с
лихва от 17.12.2019г. В останалата част решението на СРС следва да се
потвърди.
По частната жалба
Жалбата е допустима, но неоснователна. В случая претенцията е за
адвокатско възнаграждение от адвокат, оказал безплатна правна помощ на
ищеца и възнаграждението се определя от съда. В случая приложимата
разпоредба на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. в редакцията й към
приключване на устните състезания пред СРС определя, че минималното
възнаграждение за адвокат при цена на иска от 10 631,68лв. е 848,95лв. От
сума не по-малка от този размер при съобразяване на уважената част от иска
е следвало да се определи от СРС възнаграждението на адвоката на ищеца.
Така минималното възнаграждение за адвоката на ищеца е било в размер на
204,85лв. Присъждайки 300лв. възнаграждение за адвоката районният съд не
е нарушил правилата на чл. 78 от ГПК и на чл. 7, ал.2 от наредба № 1/2004г. в
редакцията й, приложима към приключване на устните състезания пред СРС.
При така възприето съдът приема, че частната жалба е неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се разпредели между страните съобразно уважената маст от
исковете и така решението на СРС в частта в която в тежест на ищеца са
поставени разноски от 71,86лв. следва да се отмени.
За производство пред СРС на ищеца следва да се присъдят разноски от
още 34,91лв., а на адв. М. възнаграждение от още 64,28лв. Същото е
определено при съобразяване на сумата, която СРС е приел че е определяща
за възнаграждението на адв. М. защото частната жалба въззивният съд прие
за неоснователна.
13
За производство пред СГС на адв. М. следва да се присъди възнаграждение
в размер на 397,56лв. определено при съобразяване на изхода на делото,
минималните размери на адвокатските възнаграждения по приложимата към
приключване на устни състезания пред СГС разпоредба на чл. 7, ал.2 от
наредба № 1/2004г., както и че пред СГС делото не се отличава със сложност
над средната.
На въззивника следва да се присъдят разноски за държавна такса за
производство пред СГС в размер на 11лв.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски за възнаграждение за
адвокат в размер на 565,66лв. за производство пред СГС. Възражението на
въззивника за прекомерност на същото е неоснователно, защото същото не
надхвърля минималния размер по наредба №1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25002646/14.01.2022г.
ОТМЕНЯ Решение № 20165418/29.07.2021г. по гр.д. № 23805 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 154-ти състав в частта, с която е
отхвърлен иска на П. В. В., ЕГН ********** срещу ЗАД А.Б.”АД, ЕИК
******* за заплащане на основание на чл. 405 от КЗ и чл. 86 сумата от
550,08лв., ведно със законната лихва от 17.12.2019г., до изплащането й,
представляващи дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди по претенция № 0300/19/505712; както и в частта,
с която П. В. В., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗАД А.Б.”АД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 71,86лв. и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД А.Б.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* да заплати на П. В. В., ЕГН **********
с адрес: гр. София, ж.к. „******* на основание на чл. 405 от КЗ и чл. 86
сумата от 550,08лв., /петстотин и петдесет лева и 0,08лв/, ведно със законната
лихва от 17.12.2019г., до изплащането й, представляващи дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по
застрахован при ответника ЗАД А.Б.”АД по застраховка „Каско” полица №
14
18-0300/303/5003645 лек автомобил „БМВ 520 х Drive”, рег. № *******,
настълили при ПТП от 31.07.2019г. по застрахователна щета №
0300/19/777/505712; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо
45,91лв./четиридесет и пет лева и 0,91лв/, представляващи съдебни разноски
за производство пред СГС и СРС.
ОСЪЖДА ЗАД А.Б.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* да заплати на адв. М. М. М. ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. ******* ******* на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от общо
461,84лв. /четиристотин шестдесет и един лева и 0,84лв/, представляващи
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца П. В. в
производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „******* да
заплати на ЗАД А.Б.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
565,66лв., представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20165418/29.07.2021г. по гр.д. № 23805 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 154-ти състав в останалата
обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника по исковете - ЗАД”А.” АД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15