Р Е Ш Е Н И Е
Номер378 28.10.2019г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание, в следния
състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря……….., като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№664 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.437
ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.7 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се постановление за
разноски от 05.07.2017г. на Държавен
съдебен изпълнител /ДСИ/ при Районен съд гр.Велинград по изпълнително дело
№20165210400068, в частта с която в тежест на длъжника по изпълнението ТП „ДГС Алабак“ с ЕИК
2016195800160 е възложено заплащането на
дължима в полза на Районен съд –гр.Велинград държавна такса по чл.53 от
Тарифата за ДТССГПК в размер на 579.98лв с включен ДДС, и заплатения хонорар на
пълномощника на взискателя адв.М. в размер на 550лв.
В жалбата си с вх.№4 от 12.07.2017г. и в допълнително уточняващо заявление от
20.07.2017г. длъжникът по изпълнението ТП ДГС „Алабак“-гр.Велинград чрез
пълномощника си юрисконсулт В., се поддържа, че образуваното срещу
жалбоподателя длъжник изпълнително производство е било спряно по искане на
взискателя ЕТ“А.Е.“ без да са извършвани
действия по събиране на вземането, като длъжникът е превел по личната
сметка на ЕТ дължимата сума от 5241.47лв
на 02.11. 2016г. след устно споразумение между
управителя на ДГС инж.Г., гл. счетоводител Е.С. и юрисконсулта В. за
плащането й в началото на м.ноември и че към този момент /момента на плащането/
стопанството не е получавало Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ на паричния
си дълга към ЕТ. И дори не е било уведомявано за образуваното и спряно
изпълнително дело, поради което се поддържа, че срокът по чл.53 от Тарифата не
е пропуснат. Предвид изложеното се поддържа, че ПДИ е получена след фактическото плащане на задължението. По
отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се поддържа, че
взискателят не е имал претенции за възстановяване на адвокатското
възнаграждение от 550лв за което е подадено официално заявление от управителя
на ЕТ. Предвид изложено се поддържа, че стопанството не дължи таксата по чл.53
от Тарифата и адвокатско възнаграждение, като моли в тази част постановлението
за разноски да се отмени. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК са
постъпили писмени възражения от взискателя ЕТ“А.-А.Е.“, в които се
поддържа, че изпълнителното дело е
образувано в резултат на бездействието на длъжника, в каквато връзка са
заплатени и адвокатско възнаграждение за договорено процесуално
представителство в размер на 550лв. По отношение срока за доброволно изпълнение
се поддържа, че предвид издаденото от съда изпълнително основание-заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по аргумент на разпоредбата на чл.428 ал.1 , изр.
ІІ-ро и ІІІ-то от ГПК, нов срок на длъжника за доброволно изпълнение не се дава
от ДСИ, поради което таксата по чл.53 от Тарифата е дължима в случая от
последния. По отношение на заявлението на взискателя, че няма претенции за суми
се поддържа, че същото е неотносимо към предмета на спора тъй като то не е
подадено по надлежния процесуален ред с изрично заявление на ищеца до ДСИ, че
не желае събирането на суми за разноски.
В мотивите си към обжалваните изпълнителни
действия ДСИ при Велинградски районен
съд поддържа, че изпълнителното дело е
образувано на 28.10.2016г. като е разпоредено на длъжника да се връчи
уведомление поради това, че не се дава нов срок за доброволно изпълнение; че на
31.10.2016г. взискателят е поискал
спиране на изпълнението, а на 19.06.2017г. е поискал неговото възобновяване и
че на 04.07.2017г. е представено от длъжника платежен документ,
че дългът на взискателя е изплатен по банковата
му сметка на 02.11.2016г. Излагат се доводи, че след като плащането на дълга е
извършено след започване на изпълнителното производство, то таксата по чл.53 от
Тарифата се дължи от длъжника тъй като плащането не е извършено в срока за
доброволно изпълнение в хипотеза на чл.428 ал.1 от ГПК. По отношение на
прилагането на разпоредбата на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК се подържа, че е предвидената възможност за освобождаване на длъжника
от разноски по изпълнението в случая на прекратяване на производството по реда
на чл.433 от ГПК,като правилото въвежда изключение-че то не се прилага, когато
изпълнителното производство е прекратено
поради плащане, направено след започване на принудителното изпълнение. Затова в
случая длъжникът дължи разноски и за адвокатското възнаграждение за образуване
и водене на изпълнителното дело. Моли да се потвърди обжалваното постановление
за разноски.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе
взе в предвид следното:
Изпълнително дело №20165210400068 по
описа на Държавен съдебен изпълнител при Велинградски районен съд, е образувано
на 28.10. 2016г. с Разпореждане на ДСИ
по искане на взискателя ЕТ ”А.-А.Е.”, ЕИК-*********, със седалище с.К, ул.”С”
№, общ.Велинград, обл.Пазарджик, чрез пълномощника си адв.С.М. и против
длъжника ТП ДГС ”Алабак”-гр.Велинград за принудително събиране на парично
вземане за следните суми:-5240.50лв главница по издаден изпълнителен лист;
законна лихва върху главницата, считано от 29.07.2015г.; 24лв за образуване на
изпълнителното дело; 550лв за адвокатски хонорар и такса по чл.53 от Тарифата
за държавни такси събирана от съдилищата по ГПК, (последната не е неопределена по
размер към този момент от ДСИ). Разпоредено е още, на длъжника да се изпрати
уведомление 1С с копие от ИЛ на длъжника, както и до ТД на НАП по чл.191 от ДОПК за длъжника и съобщение до взискателя да посочи банкова сметка ***ето сума. Видно от данните, съдържащи се в
приложения към заявлението на взискателя до ДСИ изпълнителен лист, същият е
издаден на 07.10.2016г. под №919 от Велинградски районен съд в резултат на
констатацията на заповедния съд, че заповед за изпълнение №283 от 30.07.2015г.
по ч.гр.д. №573/2015г., издадена от същия съд, е влязла в законна сила на
27.09. 2016г.
Установява се, че на 01.11.2016г. по искане
на взискателя –ЕТ, е спряно изпълнителното производство по делото на основание чл.432 т.2 от ГПК-по
искане на взискателя. Пак по искане на взискателя производството е възобновено с
Постановление на ДСИ на дата 20.06. 2017г. и е разпоредено да се изпрати
уведомление до длъжника за дълга му. Първото уведомление по изпълнителното делото,
връчено на длъжника е на дата 29.06.2017г. с посочване актуалния размер на
дълга му, включително размера на таксата по чл.53 от Тарифата от 612.73лв както
и натрупаната до момента законна лихва от 342.09лв, като общия размер на дълга
е от 6769.32лв. /уведомление №5148 от
20.06.2017г.-л.17/. В документа липсват данни за приспадане на евентуално
направени към този момент погашения от
длъжника. След получаването на уведомлението длъжникът ДГС”Алабак” е депозирал пред
ДСИ заявление №1838 от 04.07.2017г. към което прилага и платежен документ за
внесена по сметка на взискателя сума от
5241.47лв от 02.11.2016г., но не уточнява какво точно от задълженията си по
пера погасява с нея. Плащането не е оспорено от взискателя и е съобразено от
ДСИ, който в постановлението си за разноски от 05.07.2017г., предмет на
настоящата жалба, след като е отчел този факт и при съобразяване с разпоредбата
на чл.79 ал.1 от ГПК, е приел, че плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, поради което държавната такса по чл.53 от Тарифата,
която е в размер на 579.98лв с ДДС плюс
ДТ от 24лв с ДДС за образуване на
изпълнителното дело и хонорара на адв.С.М. от 550лв, се дължат от длъжника,
независимо от начина на плащане-директно по сметка на взискателя или по сметка
на ДСИ.Допълнено е още, че сумата е
платена 4/четири/ дни след образуване на изпълнителното дело на 28.10. 2016г.,
но че изпълнителното производство е образувано въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,поради което не може да се приложи
разпоредбата на чл.53 ал.2 от Тарифата поради това, че срокът за доброволно
изпълнение е изтекъл с влизане в сила на заповедта да изпълнение. Към жалбата
си длъжникът по изпълнението, е представил заявление от 12.07.2017г. от
взискателя ЕТ в което заявява, че е заплатил
адвокатския хонорар лично на адв.М. и няма претенции за възстановяването му от
страна на ДГС „Алабак”. Документът е съставен след издаване на обжалваното
постановление за разноски и преди връчването му на взискателя. Следва да се
отбележи, че изпълнението е спряно по
искане на взискателя на 06.07.2017г. като същото е възобновено също по искане
на ЕТ на 09.09.2019г. и е направено искане
до ДСИ за изготвяне на сметка за размера на дълга и такава е изготвена на дата
18.09.2019г. според която размера на дълга е от общо 1066.12лв и включва дължимите такси по образуване на изпълнителното
дело, адвокатския хонорар от 550лв, олихвяема сума от 6.31лв, лихва от 1.84лв и пропорционална такса от 483.97лв.
Жалбата
на длъжника по изпълнението е процесуално допустима, като подадена против подлежащ на обжалване акт да ДСИ-постановление
за разноските, в предвидения от закона едноседмичен срок от връчването на акта
на длъжника и от надлежна страна в изпълнителния процес, имаща процесуалното
право да атакува този акт на ДСИ /чл.435 ал.2 т.7 от ГПК/.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Установява
се, че изпълнителното производство по което длъжник е жалбоподателя ДГС
„Алабак” Велинград, е образувано от взискателя ЕТ въз основа на издаден в
негова полза изпълнителен лист. Изпълнителният лист от своя страна е издаден в
проведено и приключило заповедно производство по което е издадена заповед за
изпълнение, като в изпълнителният лист изрично е записано, че заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила на дата 27.09.2016г. Липсват данни
разпореждането за издаване на изпълнителен лист да е обжалвано с констатацията
в него, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Заповедното производство
е уредено така в новия ГПК, че позволява
издаването на два основни съдебни акта-заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК или на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Двата вида заповеди за изпълнение имат
различен процесуален път на развитие до влизането им в законна сила, съответно
имат различни правни последици. За да влезе в законна сила заповедта за
изпълнение, издадена по реда на чл.410 от ГПК, следва същата да бъде връчена на
страните в заповедното производство от съда. След като бъде връчена и на
длъжника по изпълнението, съгласно чл.411 ал.3 ГПК от заповедния съд, срещу
тази заповед може да се подаде
възражение от длъжника по реда на чл.414
от ГПК което възпрепятства влизането й в сила до момента до който влезе в
сила съдебното
решение за установяване на вземането.Влезе ли в сила съдебното решение заповедта за изпълнение също влиза в сила и
въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху
заповедта /чл.416 от ГПК/. Ако не се подаде в срок възражение от длъжника или то бъде оттеглено
заповедта също влиза в сила и настъпват същите правни последици-издаване на
изпълнителен лист. С връчването на заповедта за изпълнение от заповедния
съд на длъжника започва да тече едновременно не само срока за
подаване на възражение че не дължи изпълнение на вземането по заповедта, но и срока за доброволно
изпълнение на задължението посочено в заповедта.Поканата за доброволно изпълнение
на дълга от длъжника с указанията към него по влизането на заповедта в сила
представляват неразделна част от унифицираното в чл.412 ал.1 от ГПК съдържание на заповедта за
изпълнение /т.6, т.7 и т.9: нови т.8 и т.10, изм. ГПК ДВ бр.86/2017г./. Или за
да влезе в сила заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е необходимо да
изтекат всички предвидени срокове от връчването й по съдебен ред и окончателно
да са приключили всички процедури включително и обжалвания, предхождащи
влизането на заповедта в сила. Предвид на обстоятелството, че заповедта по
чл.410 от ГПК подлежи на връчване по съдебен ред, то срокът за доброволно изпълнение
на задължението реално ще изтече до влизането на заповедта в сила /чл.428 ал.1
изр.ІІ-ро от ГПК/, в резултат на което ако се изпълни в този срок изцяло или частично паричното задължение от длъжника,
то няма да има основание за издаване на изпълнителен лист /ИЛ/ срещу него тъй
като ще е налице плащане (съответно при частично плащане ИЛ ще се издаде за непогасената част). В тази
връзка длъжникът има право да подаде и възражение при изпълнение в срока за
доброволно изпълнение /чл.414а от ГПК нов/.
При издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, едновременно с нея и без последната да е влязла в
законна сила, се издава от заповедния
съд и изпълнителен лист по реда на чл.418 ал.1 от ГПК, като в тази хипотеза
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист се предават на
заявителя-кредитор без да са връчени преди това на длъжника, като след
образуване от взискателя на изпълнително производство, връчването на посочените
съдебни актове се извършва от съответния съдебен изпълнител, който изпраща
преписи от заповедта за незабавно изпълнение и от изпълнителния лист заедно с
Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ и
едва от момента на връчването на тези документи на длъжника, започва да тече
двуседмичния срок за доброволно изпълнение, тоест във втория случай, срокът за
доброволно изпълнение тече по време на висящността на вече образуваното
изпълнително производство за разлика от първата хипотеза.
В случая, е налице издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, №283 от 30.07.2015г. по ч.гр.д.№573/15г. на
РС-Велинград, връчена от заповедния съд на длъжника и влязла в законна на
27.09.2016г. дало основание на същия съд да издаде с разпореждане по чл.406
ал.1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист за паричното вземане на кредитора установено
със заповедта за изпълнение. Липсват данни разпореждането да е обжалвано по реда
на чл.407 от ГПК и да е отменено издаването на ИЛ.
Предвид изложеното налага се извода, че
е извършено значително, но все пак частично погасяване на дълга, който е и
лихвоносен предвид присъдената и законна лихва, станало реално обаче след
изтичането на крайния срок за доброволно изпълнение -след 27.09.2016г., поради
което длъжникът по изпълнението ДГС „Алабак”
-гр.Велинград следва да отговаря за всички разноски по изпълнението, в
това число и по отношение на таксата по чл.53 от Тарифата за ДТССГПК-дължима за
изпълнение на парично вземане върху събраната сума, поради неприложимост на
привилегията по ал.2 от същия член. Размерът на същата не е оспорен от
длъжника, но независимо от това, въззивният съд не намира основание да я
коригира, тъй като същата е изготвена коректно и отразява действителния размер
на задължението към посочената дата с включен ДДС.
Неоснователно е и възражението на
длъжника за недължимост на разноски в изпълнението за адвокатско
възнаграждение. Обстоятелството, че в заявление на взискателя е направено извънсъдебно изявление на дата
12.07.2017г., че не претендира разноски за адвокат не е достатъчно да породи
правен ефект, доколкото от една страна липсва изрично посочване процесната сума за какво е била формирана и
за какви отношения между страните се
отнася. Липсват данни изрично да е посочено, че се касае за вземане, дължимо именно по висящото
изпълнително дело №68 от 2016г. по описа
на ДСИ при РС-Велинград по аргумент и на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. От друга страна заявлението не е и нотариално заверено, този документ не е
депозиран пред съдебния изпълнител с изрично вменяване в негово задължение да
не събира адвокатското възнаграждение като разноски по изпълнението, а е
приложен към жалбата на длъжника до
Окръжен съд гр.Пазарджик и най-накрая, направено е по спряно към този момент
изпълнително производство. Освен това, след като на 04.09.2019г.
взискателят е бил уведомен от ДСИ за да
посочи дали е отпаднало основанието за
спиране на изпълнителното производство, получил ли е сумите от длъжника и дали
желае прекратяване или приключване на изпълнението, с изрична молба до ДСИ от
05.09.2019г. взискателят-ЕТ е посочил,
че иска да му бъде изготвена сметка на дълга, като в тази молба няма изрично
заявено от последния в дълга да не
включват разноските за заплатеното от него адвокатско възнаграждение от
550лв тъй като две години по-рано от него е заявено –на 12.07.2017г., че няма
претенции за възстановяване на тази сума. Фактът, че процесният документ от
2017г. не е бил изрично депозиран пред ДСИ, който събира вземането на ЕТ както
от длъжника така и от взискателя, както и факта на непосочване изрично пред ДСИ,
че този разход е вече недължим, а се иска справка за всички дължими разходи, навежда
на извод, че взискателят със свои
последващи действия се е отказал от първоначалната си позиция, че не претендира
тези разноски доколкото с извършеното първоначално плащане вземането в същност
не е било погасено напълно, както и поради бездействието на длъжника и
неплащането на остатъка за един продължителен период от време. За да произведе
своето правно действие това изявление /заявление/ от 12.07.2017г. е следвало незабавно
да бъде депозирано от длъжника след
нотариална заверка пред ДСИ и да поиска още към онзи момент прекратяване на
производството след като бъде изготвена справка за размера на задължението и
без включване на дълга за хонорара. Изчакването (бездействието) на близо 2г.
по-късно за установяване размера на дълга и то не по инициатива на длъжника, в
полза който е било издадено първоначално заявлението, е довело до това, че с последваща
молба взискателят фактически да ревизира позицията си относно дължимостта на
заплатения от него адвокатски хонорар.Нещо повече, след като му е била
изготвена справката за дълга с включен адвокатски хонорар по ИД връчена му на
24.09.2019г. няма изрично възражение от негова страна, че от дължимата от
длъжника сума следва да отпадне сумата за адвокатски хонорар поради опрощаване
на този дълг на длъжника или поради споразумение или заради нещо друго. Изричен
отказ на взискателя от събиране на направените от него разноски за адвокат пред
ДСИ няма депозиран. Че има промяна от
първоначалната позиция на взискателя по отношение дължимостта на адвокатския
хонорар, явно личи и от възраженията подадени по реда на чл.436 ал.3 от ГПК
срещу жалбата на длъжника, от 16.09.2019г. в смисъл, че се търси изпълнение и
на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, включително и за заплатения адвокатски хонорар.
Предвид
изложеното жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и се потвърди
обжалваното постановление за разноски в обжалваната му част.
Окръжният
съд не присъжда разноски в полза на ответника по въззивната жалба тъй като такива
нито са поискани нито са представени доказателства да са направени в процеса
нито има приложен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен
съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА постановление за
разноски от 05.07.2017г. на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд гр.Велинград по изпълнително дело
№20165210400068, в ЧАСТТА С КОЯТО в тежест на длъжника по изпълнението ТП „ДГС Алабак“ с ЕИК
2016195800160 е възложено заплащането на
дължима в полза на Районен съд –гр.Велинград държавна такса по чл.53 от
Тарифата за ДТССГПК в размер на 579.98лв с включен ДДС, а в полза на взискателя
ЕТ”А.-А.Е.” –ЕИК-*********, със седалище с.К ул.”С” №, община Велинград,
обл.Пазарджик и заплатения от него адвокатски хонорар на пълномощника си, адв.М.
в размер на 550лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове:
1. 2.