РЕШЕНИЕ
№ 1553
гр. Пловдив, 19.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХХVІІ състав, в публично
съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря П.Д. и с участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Касабов административно дело № 3420 по описа на
съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.156 и следв. от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на "Захарен комбинат -
Пловдив" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „България“ № 117, представлявано от П.Г.С.– изпълнителен
директор, против ревизионен акт № Р-29002918007186-091-001/11.07.2019 г.,
издаден от Ц. Г. Б.– главен инспектор по приходите в НАП – София, Големи
данъкоплатци и осигурители /ГДО/, възложил ревизията, и К.И. Ш.– П.– главен
инспектор по приходите при НАП - София, ГДО, ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 1646 от 30.09.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - София, в част с която на ревизираното лице
са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в общ
размер на 2 820 000 лв. и лихви в размер на 1 627 281,37 лв., по непризнат
данъчен кредит за данъчни периоди м.09.2013 г. и м.10.2013 г., по фактури №
**********/24.09.2013 г. и № 00000000001/30.10.2013 г., издадени от
доставчиците „Гео Дим Груп“ ЕООД и „Автоимпорт строй“
ЕООД.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт
и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ревизията е възложена при наличие
на влязъл в сила РА № Р-29-1400077-091-01/07.01.2015 г. за същите данъчни
периоди, без да са налице основанията по чл.133, ал.2 от ДОПК. В тази връзка се
поддържа, че соченото от административния орган фактическо основание - писмо от
специализираната прокуратура вх. № 11-02-227/25.10.2018 г. и приложените към
него 4 бр. протоколи от разпити, не обосновава наличие на никоя от лимитативно
изброените в чл.133, ал.2 от ДОПК хипотези. Поддържа се, че отразените факти в
протоколите за разпити са изцяло неотносими и нямат никакво значение за
установяване на задълженията на ревизираното лице в проценсия
период, тъй като не съдържат нови обстоятелства, които да не са могли да бъдат
известни на органите по приходите. Сочи се, че производството за изменение на
влязъл в сила РА не може да се използва за преодоляван на пропуски на органите
по приходите по установяване на факти при извършване на първоначалната ревизия.
В тази насока се отбелязва и съдебна практика, отразена в Решение № 13800 от
16.12.2015 г. по адм. д. № 145307/2014 г. на ВАС; Решение № 374 от 13.01.2005 г. по адм. д. № 4361/2004 г. на ВАС. Твърди се също, че
оспореният РА е незаконосъобразен и
необоснован, тъй като е издаден в противоречие със събраните в хода на
ревизията писмени доказателства. Поддържа се, че са представени всички
документи, удостоверяващи правото на упражняване на данъчен кредит. Претендира
се присъждане на съдебни разноски.
3. Директорът на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. София при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.,
е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Иска се присъждане на съответно юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив,
счита оспорването за неоснователно, а РА за законосъобразен и обоснован, поради
което предлага жалбата да бъде оставена без уважение.
ІІ. За допустимостта:
5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това
срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. София резултат и подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
6. Специализираната прокуратура при Прокуратура на
Република България с писмо вх. № 11-02-227/25.10.2018 г. /л. 946/ е представила
на изпълнителния директор на НАП – София 4 бр. протоколи за разпит на свидетели
по ДП № 128/2018 г. по описа на СО-СП /л.947 – л. 956/, имащи отношение към
реалността на доставките, декларирани от „Захарен комбинат Пловдив“ АД в
периода 2013 г. – 2014 г. за преценка от необходимостта за предприемане на
действия по компетентност.
Видно от съдържанието на протоколите, на 28.02.2017г. и 10.03.2017 г. в
производства пред Специализирания наказателен съд, са разпитани лицата: Г.Д.Г.
– представляващ „Гео дим груп“ ЕООД, Е.Б.К.–
представляващ „Триада 777“ ЕООД, М.И.М. – представляващ „Автоимпорт строй“ ЕООД и Р.Л.М..
От показанията на Г.и К.се установява, че и двамата се малоимотни лица, които
под давление на Р.Л.М. са се съгласили на тяхно име да бъдат създадени/препродадени дружествата „Гео дим груп“
ЕООД и „Триада 777“ ЕООД, първото от които - доставчик на ревизираното лице в
процесния периода, а второто – сочено като подизпълнител. Г.е заявил, че през
юни 2013 г. са му регистрирали дружеството „Гео Дим
Груп“ ЕООД с цел да бъде подписан договор за строителство със Захарния
завод - гр. Пловдив за изграждане на 15
къщички в района на Слънчев бряг в Ориндж каунти. В
тази връзка подписал и договори с 24 - ма работници, както и анекс към договора
за строителство година по – късно. Подписвал ордери, които не били попълнени.
Не е теглил суми. Не знае какви търговски отношения е развивала фирмата. Не знае кои са
основните доставчици и клиенти на търговското дружество, както и характера на
доставките. Лично не е водил никаква кореспонденция с доставчици и получатели
на доставки на дружеството. Не знае за чия сметка и с какви превозни средства е
доставяна стока и на кого. Не знае дали дружеството разполага с производствени
мощности, наети складове, както и дълготрайни и краткотрайни материални активи.
Е.Б.К.също е завил, че през 2013 г. поради лошо финансово положение се
съгласил лицето Р.да му регистрира фирма „Триада 777“ ЕООД, за което щял да
получи 500 лв. С регистрираното дружество не е извършвал никаква дейност,
подписвал фактури и пълномощни дадени му от Р.и М./М./.
В показанията си по протокола от 10.03.2017 г. Р.Л.М.е потвърдил, че е водил Г.и Е., защото са
били финансово зле при М./М./, която е счетоводител,
която познавал от Р.от гр. Видин, която била шефка на М.. При всяко водене на
лицата Г.и Е. са му заплащали по 100 лв. за бензин.
Според показанията на М.И.М. през зимата на 2013 г. един негов познат на
име П.от с. Дъбован му предложил да придобие фирма "Автоимпорт
строй" ЕООД, с която П.да работи срещу заплащане. Той нямал намерение да работи
с тази фирма. П.го завел в гр. София при нотариус, където е подписвал и
подпечатвал предварително подготвени документи. След известно време П.отново го
е завел в гр. София при друг нотариус, където подписал пълномощно, с което му
предоставил възможност да работи с регистрираната фирма. Един - два пъти е
подписвал някакви документи - фактури или трудови договори, не е прочел какво
точно. Известно му е, че дружеството има за предмет на дейност строителство, но
не знае кои са му клиенти и доставчици, не знае дали тази фирма има работници и
кой е счетоводителят й. Не е подавал СД по ЗДДС и не е извършвал банкови
разплащания. Не знае къде е седалището на фирмата и офисът й.
7. По данните от протоколите за разпит органите по
приходите са приели, че целта
на извършените операции по регистрация и прехвърляне на посочените
търговски дружества е била да се отчетат привидни сделки, документирани като
аванси за облагаеми доставки, за които на „Захарен комбинат Пловдив“ АД е
признато право на приспадане на данъчен кредит в периода 2013 г. – 2014 г. В тази връзка директорът
на дирекция „Контрол“ при НАП - ЦУ е изготвил доклад вх. № 11-02-227#1/05.11.2018 г. до
заместник изпълнителния директор на НАП, с който го е сезирал за наличието на
основания за изменения на задълженията на ревизираното лице по реда на чл.133,
ал.2 от ДОПК и необходимостта да се прецени възможността за възлагане на
ревизия по реда на чл.134 от ДОПК.
8. Издадено е решение №
8/22.11.2018 г. на директора на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ –
София, с което е допуснато възлагане на ревизия за изменения на данъчни
задължения на „Захарен комбинат Пловдив“ АД по
влязъл в сила РА № Р-29-14000777-091-01/07.01.2015 г. за
данъчни периоди м.09. и м.10.2013 г. Като фактически основания за издаване
на решението административният орган е посочил обстоятелствата, отразени в доклад вх. № 11-02-227#1/05.11.2018 г. по
чл.134, ал.1 ДОПК на орган по приходите при ЦУ на НАП, писмо вх. №
23-00-14358/13.11.2018г. на ЦУ на НАП и писмо вх. № 11-02-227/25.10.2018 г. от Специализираната
прокуратура, ведно с протоколи от разпит на свидетели. Съобразени са също констатациите
от първата ревизия на „Захарен комбинат Пловдив“ АД, обективирана в РД №
Р-29-1400077-092-01/08.12.2014 г. /л.238/, в частност обстоятелството, че „Захарен
комбинат Пловдив“ АД е декларирал в дневниците си за покупки и справка –
декларацията по ЗДДС:
1) Доставка по фактура № **********/24.09.2013 г., издадена от „Гео дим груп“ ЕООД, с ДО – 13 500 000.00 лв. и ДДС в размер на 2
700 000 лв., за авансово плащане по договор за СМР от 24.09.2013 г. с предмет:
изпълнение на груб строеж на жилищни групи от затворен тип, еднофамилни къщи –
общо 11 на брой, по разрешение за строеж № 83/12.11.2009 г., издадено от
главния архитект на общ. Несебър.
2) Доставка по фактура № 00000000001/30.10.2013 г.,
издадена от „Автоимпорт строй“ ЕООД, с ДО 600 000.00
лв. и ДДС 120 000.00 лв., за авансово плащане по договор за СМР от 25.10.2013 г. с предмет: преустройство на складови
помещения и производствен цех на територията на завода за захар, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „България“ № 117.
Относно доставката от „Гео дим груп“ ЕООД, са съобразени дадените от
управителят на „Захарен комбинат Пловдив“ АД писмени обяснения, съгласно които след
направени проучвания, множество разговори и преговори с различни строителни
фирми, е било избрано дружеството „Гео-Дим Груп" ЕООД с управител Г.Д.Г.,
който предложил най-добра офертна комбинация относно
цени и срок за изпълнение на договор за строителство на жилищни еднофамилни
къщи върху терен от около 50 дка, собственост на РЛ, находящ се в община
Несебър. Строителните работи по договора не били осъществени, тъй като преди
започването им било поставено изискване от община Несебър инвеститорът да
залеси терен с брой дървета, съответстващ на броя дървета, които ще бъдат
отсечени пи извършването на строителството. Този терен следвало да бъде посочен
от общ. Несебър, но към датата на предоставяне на писмените обяснения, такъв
терен все още не бил посочен. Доставката от „Автоимпорт
строй“ ЕООД също не била осъществена, тъй като към по вина на
дружеството-възложител не били осигурен достъп до обектите, предмет на
уговорените СМР.
След извършена проверка в кадастрално-информационната система е установено,
че към настоящия момент ПИ с идентификатор 11538.15.179, общ. Несебър, гр.
Свети Влас (имотът предмет на инвестицията по договор за СМР от 24.09.2013 г) е
незастроен.
При проверка в ПП VAT 14 е установено, че доставчикът „Гео дим груп“ ЕООД е ползвал данъчен кредит през м.09.2013 г.,
основно по доставки от „Триада 777“ ЕООД с ЕИК *********, на стойност 2 662 100
лв., по четири броя фактури на обща стойност с ДДС 15 972 600 лв., а за платеният
аванс, на „Захарен комбинат Пловдив“ АД е възстановен данъчен кредит в размер
на 2 700 000 лв.
Освен фактурите за аванси, няма включени в дневниците за покупки на
„Захарен комбинат Пловдив“ АД последващи фактури, дебитни или кредитни известия
от „Гео дим груп“ ЕООД и „Автоимпорт
строй“ ЕООД. Към настоящия момент доставчиците са дерегистрирани
по ЗДДС.
При тази фактическа обстановка от правна страна директорът на ТД на НАП
„ГДО“ е приел, че изложените в писмото на Специализираната прокуратура и
протоколите към него обстоятелства, попадат в хипотезата на чл.133, ал.2, т.1,
б.“а“ от ДОПК, а именно: открити нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци
или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на
органа, издал ревизионния акт, до издаване на същия, когато актът не е бил
обжалван.
В решението подробно са анализирани и сроковете по чл.134, ал.3 от ДОПК, като
е прието, че до 14.10.2003 г. и 14.11.2013 г. ревизираното лице е следвало да
подаде декларациите по ЗДДС за данъчни периоди м.9 и м.10.2013 г., поради което
срокът за образуване на ревизионното производство по чл.109, ал.1 от ДОПК е започнал
да тече на 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г.
9. Със заповед № ГДО-206/22.11.2018 г. /л.942/ директорът
на ТД на НАП „ГДО“ е разпоредил на началник сектор „Ревизии и проверки“ – 2 към
отдел „Контрол“ да издаде заповед за възлагане на ревизия за изменения на
задълженията по ЗДДС на „Захарен комбинат Пловдив“ АД за данъчни периоди
01.09.2013 г. - 31.20.2013 г.
10. Настоящото ревизионно производство е сложено в ход
със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-29002918007186-020-001/23.11.2018
г. /л.30/, издадена от Ц. Г. Б.- началник сектор при ТД на НАП – Пловдив,
упълномощена със заповед № ГДО-76 от 23.04.2018 г. на директора на ТД на НАП
„ГДО“, за извършване на ревизия на „Захарен комбинат Пловдив“ АД, на основание
чл.134, ал.1 във връзка с чл.133 от ДОПК, с обхват задължения за данък върху
добавената стойност за периода 01.09.2013 г. – 31.10.2013 г. Срокът за извършване
на ревизията е определен на три месеца от датата на връчване на заповедта,
което е сторено на 27.11.2018г. по реда на чл.29, ал.4 във връзка с чл.30, ал.6
от ДОПК. Срокът на ревизионното производство е продължен до 27.04.2019 г. със
заповед за изменение на ЗВР № Р-29002918007186-020-002/25.02.2019 г. /л.27/.
В хода на тази административна процедура е съставен ревизионен доклад /РД/
№ Р-29002918007186-092-001/14.05.2019 г. /07.10.2011 г. /л. 33/, въз основа на
който, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали РА №
Р-29002918007186-091-001/11.07.2019 г. /л. 53/.
По жалба на „Захарен комбинат Пловдив“ АД е издадено решение № 1646 от
30.09.2019 г. /л. 13/ от Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - София, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден
оспореният в настоящото производство ревизионен акт.
11. Процедурата за изменение на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски е регламентирана на Глава VI, Раздел II от
ДОПК. Според чл. 133, ал. 2, т. 1, б. „б“ влязъл в сила ревизионен акт, който
не е бил обжалван, може да бъде изменен, когато се открият нови обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли
да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт.
Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или
искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието
за изменение и до изтичането на срока по чл. 109 /чл. 134, ал. 3 от ДОПК/.
Трайно установен в съдебната практика и правната теория е разбирането, че
използваната в ДОПК терминология "нови обстоятелства или нови писмени
обстоятелства, които са от съществено значение за установяването на
задълженията за данъци" е аналогично на употребените термини в
разпоредбите на чл. 99, ал.1, т. 2 от АПК, чл. 239, ал.1, т. 1 от АПК и чл.
303, ал.1 от ГПК. В този аспект под "нови обстоятелства" следва да се
разбират такива факти на действителността, които имат спрямо спорното
правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, които са нови
(новоузнати) - да не са били включени във фактическия
материал на ревизионното производство, но не новосъздадени - обективирани в действителността
след издаването на ревизионния акт. Няма пречка "новите писмени
доказателства" да бъдат - новооткрити или новосъздадени, стига да се
отнасят за факти, които са съществували до момента на издаването на ревизионния акт. Съществено условие за прилагане на
разпоредбата, когато изменението на задълженията се предприема от органа по
приходите, е тези нови обстоятелства или нови писмени доказателства да не са
могли да му бъдат известни до издаване на ревизионния акт. Граматическото и
логическото тълкуване на нормата сочи, че незнанието следва да е резултат на
обективна невъзможност новооткрити обстоятелства или нови доказателства да са
били известни на органа по приходите, издал ревизионния акт, а не да е
следствие на лошо водене на ревизионното производство. С други думи незнанието
на посочените обстоятелства, които са съществени за установяване на данъчните
задължения не може да се дължи на неизпълнение на задължението за служебно
събиране на доказателства. Доказването на предпоставките на това производство при оспорването на
ревизионния акт е в тежест на администрацията.
В случая, органите по приходите са възприели като нови обстоятелства
събраните в хода на ДП № 128/2018 г. по описа на СО-СП свидетелски показания на
лица, пряко ангажирани с дейността на дружествата доставчици, по чиито фактури
ревизираното лице е упражнило правото на данъчен кредит в процесния период.
Показанията са отразено в протоколи за разпит, които представляват
новосъздадени писмени доказателства. Спорният между страните въпрос е отразяват
ли тези протоколи факти, които са съществували към момента на издаването на РА
№ Р-29-14000777-091-01/07.01.2015 г. и които обективно не са могли да бъдат
известни на органите по приходите. Видно от съдържанието на административната
преписка и установените в РД № Р-29-1400077-092-01/08.12.2014 г. факти и
обстоятелства, органите по приходите са признали право на данъчно предимство на
„Захарен комбинат Пловдив“ АД за данъчни периоди м.09. и м.10.2013 г., като са се позовали на представените
от ревизираното лице писмени доказателства: справки – декларации по ЗДДС,
дневници за покупки, фактури, договори за строителство, първични счетоводни
документи, строителни книжа. Възприети за достоверни са и писмените обяснения
от управителя на „Захарен комбинат Пловдив“ АД, в които е заявено, че
авансовите плащания по фактури № **********/24.09.2013
г. и № 00000000001/30.10.2013 г. са извършени по доставки на строители услуги
от „Гео дим груп“ ЕООД и „Автоимпорт
строй“ ЕООД, които в хода на ревизията все още не са били изпълнени,
поради липсата на съдействие от община Несебър и пропуски от страна на
възложителя да представи строителни книжа, респ. да осигури достъп до обектите,
предмет на СМР.
При разпита през 2017 г. на лицата: Г.Д.Г. – представляващ „Гео дим груп“ ЕООД,
Е.Б.К.– представляващ „Триада 777“ ЕООД, М.И.М. – представляващ „Автоимпорт строй“ ЕООД и Р.Л.М., е установено в
хода на независимо от ревизията съдебно производство, че създаването на
дружествата „Гео дим груп“ ЕООД и „Триада 777“ ЕООД,
респ. прехвърлянето на „Автоимпорт строй“ ЕООД, е
извършено непосредствено преди сключване на договорите за СМР от 24.09.2013 г.
и 25.10.2013 г. със „Захарен комбинат Пловдив“ АД. Механизмът на регистрация и
организация на тези дружества и критерият за подбор на техните собственици и управители
– малоимотни лица, в затруднено финансово положение, нямащи никакво отношение
към предмета им на дейност, сочат на недобросъвестни и нетипични за търговския
оборот практики. Лицата на които са регистрирани дружествата не са участвали
реално в търговските взаимоотношения с клиенти и не са им били известни основни
обстоятелства като: офиси, седалища, клиенти, търговски отношения, характер на
доставки, финансови операции, материална и техническа обезпеченост. Разгледани
съвкупно тези обстоятелства, съществуващи преди издаване на РА №
Р-29-14000777-091-01/07.01.2015 г., разкриват действия по формално създаване на
търговски дружества, с цел сключване на симулативни
сделки без субективно намерение да бъдат изпълнен. Преценени през призмата на новоузнатите обстоятелства по създаването и дейността на
посочените доставчици, обясненията на управителя на „Захарен комбинат Пловдив“
АД, дадени през 2015 г. пред органите по приходите, за извършени проучвания,
множество разговори и преговори с различни строителни фирми, разкриват лишен от
всякаква житейска и търговска логика краен резултат по сключване на договори за
СМР с дружества, за който не са били налице елементарни предпоставки,
гарантиращи реализиране на договорения резултат. В този смисъл, сключените от
„Захарен комбинат Пловдив“ АД и доставчиците - „Гео дим груп“
ЕООД и „Автоимпорт строй“ ЕООД, договор за СМР
разкрива преднамерена привидност, която обективно не е могла да бъде известна
на органите по приходите. Иначе казано целта на симулацията е постигнала своя
ефект като от обхвата на фактическия материал, установен в хода на ревизията,
са укрити факти и обстоятелства, които имат пряко отношение към
законосъобразното реализиране на данъчно предимство. При това положение се
явяват неоснователни възраженията на оспорващия, че в случая не са налице нови
обстоятелства, които обективно да не са могли да бъдат установени от органите
по приходите в хода на приключилата ревизия. Установяванията на
приходните органи за доставките по фактура № **********/24.09.2013 г. и №
00000000001/30.10.2013 г. са основани на кредитирането им като частни свидетелстващи
документ и даденото доверие на представените от ревизираното лице съпътстващи
документи, които са сочели на облигационно основание за извършеното авансово
плащане към доставчиците. В този аспект установеният след приключване на
ревизията отрицателн факт за нереалност на доставките
се явява нов по смисъла на чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Пропускът да се
установи симулативността на доставките не се дължи на
бездействието на администрацията, а на активните действия на ревизираното лице,
респ. укриването на неизгодни факти и обстоятелства, с цел неправомерно
постигане на данъчно предимство. За ревизиращия орган не съществува процесуално
задължение да извърши насрещни проверки на всички съконтрахенти
на ревизираното лице, респ. на всички заявени от ревизираното лице факти и
обстоятелства, за да носи тежестта от въвеждането му в заблуждение. Заложеният
в чл. 5 от ДОПК принцип на служебното начало цели установяване на обективната
истина, но същият не поставя пред органите по приходите императив да поставят
под съмнение и подлагат на диференциална проверка всяко представено от ревизираното
лице писмено доказателство. Приходната администрация в извънсъдебната фаза на
производството разполага с дискреция в избора на
доказателствени средства и способи за събиране и проверка на доказателства,
стига те да не са в противоречие на принципа на служебното начало (в този
смисъл Решение № 2717 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 9584/2013 г., I о.).
Съдържащите се в прокурорската преписка доказателства, релевантни за
признаване правото на данъчен кредит по процесните фактури, не са обсъждани от
страна на органите по приходите, тъй като същите са не са съществували към
момента на извършване на предходната ревизия. Фактът на приключването й с
влязъл в сила ревизионен акт налага съобразяването на тези доказателства чрез
допустимия процесуален способ – изменение на задължения за данъци. След като поведението на ревизираното лице е поставило
в невъзможност данъчните органи да узнаят правно значими факти за правилното
определяне на публичните му задължения при извършване на предходните ревизии, то
установените в последствие обстоятелства, отразени в процесуално допустими
доказателствени средства, се явяват нови по смисъла на правната норма и дават
нужната положителна процесуална предпоставка за законосъобразно иницииране на
производството по чл. 134 от ДОПК (в този смисъл Решение № 12726 от 3.10.2013
г. на ВАС по адм. д. № 1838/2013 г., VIII о.; Решение
№ 8434 от 08.07.2015 по адм. д. №8111/2014 на ВАС).
Основанието за изменение на задължението за данъци по влезлия в сила
ревизионен акт е установено извънпроцесуално. Същото представлява
условие за инициирането на производството за изменение. Териториалния директор
е уведомен за основанието по чл. 133, ал. 2 от ДОПК, като наличието му е
обективирано в доклад вх. № 11-02-227№1/05.11.2018 г. Директора на ТД на НАП е извършил дължимата
процесулана преценка за наличието на ново
обстоятелство като предпоставка за започване на изменителното
производство, с което са спазени изискванията на чл. 134, ал. 1, изр. 2 и чл.
134, ал. 4 от ДОПК. Въз основа на преценката за наличието на основание за
изменение, компетентният териториален директор е издал решение № 8/22.11.2018
г., с което законосъобразно е наредил извършването на нова ревизия. Основанието
за изменение на задължения за данъци по влезлия в сила ревизионен акт е установено
на 25.10.2018 г., а заповедта за възлагане на ревизията е издадена на
23.11.2018 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 134, ал. 3 от ДОПК, преди
изтичане на срока по чл. 109 от ДОПК - 31.12.2018 г., с което
са спазени и законоустановените срокове за стартиране на производството.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДПОК по
делото е представена Заповед № ГДО-76/23.04.2018 год. /л. 26/ на Директора на
ТД на НАП - ГДО.
В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на
ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени
чрез информационна система "Контрол" като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Документите са представен на цифров носител,
позволяващ справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към
датата на издаването им.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно
производство е възложено от материално компетентен административен орган, при
спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е
постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК органи на приходната администрация.
ІV. За фактите:
13. На „Захарен комбинат Пловдив“ АД е извършена предходна
ревизия за определяне на задълженията по ЗДДС за периода 01.11.2010 г. –
31.05.2014 г. За периода м.09.2013 г. на дружеството е признато право на
данъчен кредит в общо размер на 5 075 560, 37 лв., подлежащ на
възстановяване по реда на чл.92 ал.1 т.4 от ЗДДС във връзка с процедура по
приспадане/възстановяване на данъка, възникнал през данъчен период м.07.2013
г., който данък е ефективно възстановен на дружеството на 03.10.2013 г. с акт
за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1304336/30.10.2013
г. Актът е издаден след приключила проверка по прихващане и възстановяване на
данъка, извършена преди възлагане на ревизията по ЗДДС за периода 01.11.2010 г.
- 31.05.2014 г. За периода м.10.2013 г. е потвърдено, че дружеството дължи
деклариран ДДС за внасяне в размер на 2 541,38 лв. Ревизията е приключила
с РА № Р-29-1400077-091-01/07.01.2015 г., който не е обжалван и е влязъл в
сила.
В хода на предходната ревизия на „Захарен комбинат Пловдив“ АД, органите по
приходите са изследвали реалността на доставките по фактури №
**********/24.09.2013 г. и № 00000000001/30.10.2013 г. от „Гео дим груп“ ЕООД и „Автоимпорт строй“
ЕООД. Установено е, че фактури са издадени в съответствие с изискванията на
чл.25 ал.7 от ЗДДС и чл.113 ал.4 от с. з. във връзка с получени аванси от
„Захарен комбинат Пловдив“ АД, съгласно сключени с доставчиците договори за
СМР. При отправеното запитване до „Захарен комбинат Пловдив“ АД относно
установяване степента на завършеност на възложените дейности към момента на
извършване на ревизията, от ревизираното дружество е отговорено,
че СМР от „Гео дим груп“ ЕООД още не са започнали, като
причината за това е законово изискване, съгласно което инвеститорът „Захарен
комбинат Пловдив“ АД следва да залеси терен с брой дървета, съответстващ на
броя на дърветата, които ще бъдат отсечени при извършването на строителството
на къщичките, като този терен предстои да бъде посочен от общ. Несебър, но към
датата на предоставяне на писмените обяснения, такъв терен не е посочен. В
писмените обяснения на управителя на „Захарен комбинат Пловдив“ АД, дадени през
м.09.2014 г., е посочено още, че СМР
от „Автоимпорт
строй“ ЕООД също не са започнали, като вината за това е на самия възложител.
Същият с уведомително писмо от 27.01.2014 г. е информирал „Автоимпорт
строй“ ЕООД, че СМР е невъзможно да бъдат започнати, съответно да се извършат в
предвидените срокове, поради проблеми по складирането на готова продукция,
както и на производствени аварии. В тази връзка между страните бил подписан
анекс от 03.02.2014 г., с който било договорено, че крайният срок за извършване
на предвидените СМР е до 30.11.2014 г.
При тази фактическа обстановка с РА № Р-29-1400077-091-01/07.01.2015 г. е установено,
че за „Захарен комбинат Пловдив“ АД като получател по процесните две доставки,
на основание чл.68 ал.1 т.2 във връзка с чл.69 ал.1 от ЗДДС, е налице право на
приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2 820 000 лв.
14. Основният предмет на дейност на задълженото лице
през ревизирания период е производство и реализация на захар и захарни изделия,
както и строителство на хотелски комплекси и ваканционни селища. Не се спори,
че счетоводството на дружеството се осъществява в съответствие с изискванията
на ЗСч, както и прилагането на МСС и МСФО. С оспорения в настоящото производство
РА е установен резултат за ревизираните периоди – ДДС за възстановяване общо в
размер на 625 722,06 лв, при деклариран от
дружеството резултат – ДДС за възстановяване в общ размер на 5 073 003,43
лв. Разликата произтича от непризнато право на приспадане на данъчен кредит
общо в размер на 2 820 000 лв. и начислените лихви за забава за невнасяне на
задълженията в законоустановения за това срок в общ размер на 1 627 281,37
лв., които задължения се явяват предмет на спора.
В хода на настоящата ревизия, приходните органи са извършили проверка в
програмен продукт VAT 14, при която са установили, че „Гео дим груп“ ЕООД и „Автоимпорт строй“
ЕООД не са издавали на „Захарен комбинат Пловдив“ АД последващи фактури, освен
процесните такива, нито дебитни или кредитни известия, както и че двамата
доставчици са дерегистрирани по ЗДДС лица, считано от
20.02.2015 г. – за първото посочено дружество, и от 15.03.2016 г. – за второто.
Представителят на „Захарен комбинат
Пловдив“ АД е дал писмени обяснения, че до настоящия момент доставчикът „Гео
дим груп“ ЕООД не е извършил каквито и да било
дейности в ПИ, доколкото от общ. Несебър не било издадено разрешително за
отстраняване на всички налични в ПИ дървета, както и че от общ. Несебър все още
не е посочен терен, в който да бъдат засадени толкова дървета от същия вид,
колкото предстои да бъдат отсечени с цел извършване на СМР на обекта. Другата
изтъкната причина за неизпълнение на договора с „Гео дим груп“
ЕООД е спад на пазара на ваканционни жилища в периода след 2013 г. Посочено е
още, че „Захарен комбинат Пловдив“ АД няма намерение да прекрати договора за
СМР, а търси възможност за изпълнение му. Заявено е, че представените
разрешения за строеж № 83/12.11.2009 г. и № 84/13.11.2009 г. са презаверени на 08.11.2012 г. и са действащи към периода на
възлагане на СМР в ПИ в гр. Св. Влас и издаването на фактура №
**********/24.09.2013 г.
След извършена проверка е установено, че община Несебър е издала разрешение
за строеж №83/13.11.2009 г. за „Жилищна група от затворен тип с еднофамилни
къщи тип 2 Първи етап-шест броя къщи тип „2" с №А1, А2, A3,А4, А5 и А6 в
ПИ 11538.15.179, м. „Касада Саръгьолджук",
землище гр. Свети Влас и разрешение за строеж №84/13.11.2009 г. за: „Жилищна
група от затворен тип с еднофамилни къщи тип 2 : Втори етап-пет броя къщи тип
„2" с №А7, А8, A3, А9, А10 и All в ПИ
11538.15.179, м. „Касада Саръгьолджук",
землище гр. Свети Влас с възложител „Захарен Комбинат Пловдив" АД.
Разрешение за строеж № 83/13.11.2009 г. и разрешение за строеж №84/13.11.2009
г. са презаверени на 08.11.2012 г. и валидни до
08.11.2015 г. След тази дата няма подавани заявления за презаверяване
на разрешенията. От общината е посочено още, че няма издаден протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия в имота, ноходяш се в землището на гр. Св. Влас, както и че при
извършена физическа проверка на място, не е констатирано започнато на каквито и
да било строителни дейности. Към писмото са приложени разрешение №
03/04.05.2010 г. и № 04/05.05.2010 г., издадени от
общ. Несебър по заявления на „Захарен комбинат Пловдив“ АД, за отсичане на общо
40 дървета и 55 храста. Изрично е удостоверено, че в нормативната уредба на
общ. Несебър не е залагано задължение към гражданите и юридическите лица да
предоставят дървесна и храстова растителност и да извършват последващо
компенсаторно залесяване в други, посочен от общината терени.
По данни от Камарата на строителите в България „Гео дим груп“
ЕООД е било вписано в Централния професионален регистър на строителите на 07.11.2013
г. (т.е. непосредствено след сключване на договора за СМР за изграждане на
еднофамилните къщички) и е заличено на 16.10.2014 г. Доставчикът „Автоимпорт строй“ ЕООД е бил вписано в посочения регистър
на 16.01.2014 г. (също непосредствено след
сключване на договора за СМР) и е заличен на 08.10.2015 г.
Установено е също така, че към датата на сключване на договора за СМР
доставчикът „Гео дим груп“ ЕООД не е вписал публична
информация в браншовите регистри и не е имал назначени лица по трудови договори.
От страна на „Захарен комбинат Пловдив“ АД, в подкрепа на твърденията от
предходната ревизия, не са представени оферти от други строителни дружества.
След извършен анализ на всички банкови извлечения, налични по преписката,
подробно описани на стр. 19-21 от РД, е установено, че заплатените от „Захарен
комбинат Пловдив“ АД суми под формата на аванс към „Гео дим груп“
ЕООД са трансформирани в следващи аванси и последващи заемни средства, които
средства чрез верига от сделки са постъпили отново в „Захарен комбинат Пловдив“
АД. Обобщено е, че паричните средства, които е получило „Гео дим груп“ ЕООД, веднага са прехвърлени на „Триада 777“ ЕООД по фактури
за авансови плащания, като от своя страна „Триада 777“ ЕООД на 23.09.2013 г. е
сключило договор за предоставяне на за заем в полза на „Арном
В“ ЕООД, ЕИК ********* за сума в размер на 15420000 лв. Последното дружество
като краен резултат е прехвърлило заетите средства на „Захарен комбинат
Пловдив“ АД във връзка със сключен договор за цесия. Въз основа на установените
факти е прието, че паричните средства, послужили за разплащане по фактура №
**********/24.09.2013 г., към месец декември 2013 г. са се върнали обратно в
„Захарен комбинат Пловдив“ АД, поради което „Гео дим груп“
ЕООД не е разполагало с паричен ресурс за закупуване на материали, за наемане
на работници и машини за извършване на договореното строителство. Посочените
обстоятелства, отнесени към данните от разпита на Г.Г.–
представляващ „Гео дим груп“ ЕООД, са дали основание
на органите по приходите да формират извод, че участниците в сделката са
знаели, че СМР няма да бъдат извършени. Прието е, че изборът на въпросния
изпълнител от „Захарен комбинат Пловдив“ АД е единствено с цел злоупотреба с
ДДС.
Приходните органи не са кредитирали представените от ревизираното лице два
анекса за удължаване действието на договора за СМР с „Гео дим груп“ ЕООД до 2023 г., доколкото към датата на подписване
на първия анекс – 23.04.2015 г., доставчикът е дерегистриран
по ЗДДС и същият е заличен като строител от водения от КСБ централен
професионален регистър на строителите. Отчетено е също така, че „Гео дим груп“ ЕООД не е публикувало в АВ ГФО за 2014 г., 2015 и
2016 г., т.е. същото не е осъществявало дейност.
Като мотив за непризнаване на правото на данъчен кредит, ревизиращите
органи са изтъкнали и факта, че на „Гео дим груп“
ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди от м.07.2013 г. до
м.09.2013 г., приключила с РА № 2214-**********/08.07.2014 г., с който за
м.09.2013 г. на дружеството са установени задължения в общ размер на 2 745 783,00
лв., произлизащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит основно по
4 броя фактури, издадени от „Триада 777“ ЕООД в рамките на 4 дни – от
24.09.2013 г. до 27.09.2013 г., три от които с предмет: „аванси за СМР на единадесет
еднофамилни къщички в гр. Св. Влас, с възложител „Захарен комбинат Пловдив“. Установено
е също, че декларираният ДДС по фактурите от подизпълнителя „Триада 777“ ЕООД
не е внесен.
По тези съображения на основание на ревизираното лице е отказано право на
данъчен кредит за данъчен период м.09.2013 г. по фактура №
**********/24.09.2013 г., издадена от „Гео дим груп“
ЕООД в размер на 2 700 000 лв. и са определени лихви за забава в размер на 1558387,08
лева.
15. Според сключения между „Захарен комбинат Пловдив“
АД и „Автоимпорт строй“ ЕООД договора за СМР от
25.10.2013 г., изпълнителят се задължава да извърши описания в Приложение № 1
обем строителни дейности, като следва да отчита напредъка си веднъж месечно.
Дейностите в приложението са описани без индивидуализирани обекти, единични
цени и количества. Съгласно т. 24 от договора в тежест на изпълнителя е да
осигури цялата работна ръка, материали, строителни съоръжения и всичко друго,
което е необходимо за изпълнение на строителните дейности. По смисъла на т. 14
от договора, за работите, подлежащи на закриване, се съставя количествена
сметка, а когато е необходимо и протокол за изпитване, който е неразделна част
от протокола за скрити работи. Като ръководител на обекта от страна на
изпълнителя е посочен С.Х.Д., който следва да подписва актовете и протоколите,
съставяни по време на строителството. Договорът не съдържа клауза за участие на
подизпълнител на обекта.
Относно изпълнението на договора, изп. директор
на „Захарен комбинат Пловдив“ АД е представил обяснения, че към края на
м.10.2014 г. са приети извършените ремонтни дейности, съгласно договора и
анексите към него, без забележка. Приемането било осъществено след съгласуване
с назначения в „Захарен комбинат Пловдив“ „инвеститорски контрол“ – М.И.. Основните
места, на които са извършвани ремонтни дейности, са били складове за сурова
захар, склад за бяла захар и тръбопровод и канализация на неуточнена територия
от завода.
Ангажирана е заповед №28/30.10.2013
г. на изп. директор на „Захарен комбинат Пловдив“ АД,
с която е наредено на територията на завода в срок до 30.05.2014г. от 08:15ч. –
до 16:45ч. да бъдат допускани лица и техника по списък, представен от „Автоимпорт строй“ ЕООД за изпълнение на СМР по договор от
25.10.2013 г. Към заповедта е приложен списък, в който са включени лицата: С.Ц.С.,
Г.С.Г., З.И.Д., Б.М.А., Н.С.С.и Г.И.Г., както и
автомобил № ***.
Дадени са обяснения /л. 887/ и от инвеститорския контрол на възложителя - М.И., в които се твърди, че
използваната за изпълнение на СМР техника на обекта е била: бетоновози,
бетонпомпа, камиони, комбинирани багери с кофа, чук,
гребло. Ангажиментът за тази техника бил изцяло на „Автоимпорт
строй" ЕООД. Цените на машиносмените били
включени в цената на съответния вид СМР, за който са предназначени. Цялата тази
техника (поне в нейно присъствие) минавала през портала до бензиностанцията, за
да може да минава спокойно транспортната техника от склад сурова захар към
склад бяла захар. Най-напред било започнато с изпълнение на СМР-то, касаещо канал и водопровод. Успоредно с него стартирал
ремонт и изграждане на склад за сурова захар. Там трябвало да се съсредоточат
всички усилия, този склад да бъде извършен преди захарната кампания (по
нареждане на изп. директор - г-н С.). След това
строителната дейност се прехвърлила в останалите подобекти. Брой хора не може
да кажа с точност, нито на кой ден колко хора са били. Било задължение на
строителната фирма да прецени дали със собствени сили ще работи или ще
използват подизпълнители с цел спазване на сроковете.
В подкрепа на заявените обстоятелства е представен акт обр.19
от 27.10.2014 г., според който РЛ е приело от „Автоимпорт
строй“ ЕООД следните дейности:
1) на обект – склад „сурова захар“ – демонтаж на 1 260 кв. м. покрив;
изграждане на нова покривна метална конструкция, покрита с LT ламарина и на
армирана бетонова стена (35 м);
2) на обект – склад „бяла захар“ – разчистване на склад; доставка на скеле;
изграждане на съблекалня и тоалетен възел; частично почистване и заравняване на
терен около склада; хидроизолация на покрив; изграждане на естакада за
автомобили; изкъртване на стара мазилка и боя, грундиране на спукани стени,
гипсова шпакловка, подготовка с грунд за боя, боядисване по вътрешни помещения
и фасади (3 719 кв. м.); изкоп; полагане на армировка и бетониране на
фундаменти за изграждане на нов участък от ограда (470 м.);
3) на обект – „ремонт и подмяна на ВиК
инсталация“ – изкъртване на стара бетонова настилка; изкоп; депониране на земна
маса; полагане на пясъчна възглавница; доставка и монтаж на канализационни и полиетиленови тръби за водопровод; полагане на пясък върху
тръби; обратен насип на депонирана земна маса; валиране на основа върху земна
маса; полагане на полиетилен, армирана мрежа и
полагане на бетон за възстановяване на бетонова настилка (420 м.)
Приходните органи са извършили насрещна проверка на С.Д.– лицето, посочено
в договора за СМР от 25.10.2013 г. като представител на изпълнителя,
упълномощен да ръководи обекта и да подписва актове и протоколи, съставяни по
време на строителството. В отговор Д.е посочило, че през 2013 г. Л.Н. му предложил работа. Заедно
с още няколко лица - Л., А., Г., З.и др., работил в гр. Пловдив, бул. „България“ № 117, на
територията на „Захарен комбинат Пловдив" - гр. Пловдив. Извършвал
различни дейности като: мазилка, изкопни работи, бетониране, кофраж. Посочил е,
че не е запознат с процесния договор за СМР и не е подписвал актове и
протоколи. Няма представа колко и за чия сметка са били материалите.
Ревизиращите органи са констатирали, че посоченото лице е назначено по трудов
договор в „Автоимпорт строй“ ЕООД на 06.11.2013 г.
(след сключване на договора за СМР). При проверка в базата данни на НАП е
установено също, че С.Д.е син на Л.С.Д., която за периода от 25.04.2012 г. до
19.04.2017 г. е била в трудови правоотношения със „Захарен комбина Пловдив“ АД.
Предвид изложеното е формиран извод, че въпросното лице не е изпълнявало
функция на технически ръководител на обекта.
Във връзка с изпълнението на договорените СМР, от „Автоимпорт
строй“ ЕООД са представени договори с подизпълнители: ЕТ
„Кока трейд къмпани – К.К.“ по договор за СМР от 08.11.2013 г. и „Ауто
трейд импорт“ ЕООД по договор за СМР от 27.10.2013 г. Предметът на
договорите е извършване на работи по преустройство на цех „Захар“ и цех
„Захарно производство“ на територията на „Захарен комбинат Пловдив“ АД.
Приходните органи са извършили насрещна проверка на К.К.,
представляващ ЕТ „Кока трейд къмпани – К.К.“. В отговор проверяваното лице е посочило, че през 2013
– 2014 г. като ЕТ е извършвал СМР в захарния комбинат в гр. Пловдив,
по-конкретно на обекти: склад „сурова захар“, склад „бяла захар“ и подмяна на ВиК, за които е представил оферти, договори за СМР,
сключени със „Захарен комбинат Пловдив“ АД на 14.06.2013 г., 02.08.2013 г. и
05.09.2013 г. и 8 фактури с получател „Захарен комбинат Пловдив“ на стойност 21 976,49
лв. и ДДС в размер на 4 395,32 лв. Сочи, че е собственик на товарен
автомобил рег. № ***, използван за извършване на възложените му задачи. Посочени
са и данни за назначените липа на трудови договори в ЕТ - основно работници в
строителството. Проверяваното лице е завило, че освен това е извършвало СМР и
като подизпълнител на „Автоимпорт строй“ ЕООД. В тази
връзка проверяващите са констатирали, че дейностите, които е следвало да
извърши ЕТ в качеството му на подизпълнител, съвпадат с част от дейностите,
които същият е следвало да извърши на база сключените директни договори със
„Захарен комбинат Пловдив“ АД.
По отношение на притежаване на кадрова обезпеченост на другия подизпълнител
– „Ауто трейд импорт“ ЕООД е констатирано, че в дружеството никога не е имало
назначени лица на трудови договори, както и че не са подавани справки по реда
на чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на физически лица по извънтрудови
правоотношения.
Приходните органи са извършили посещение на стопанисвания от ревизираното
лице обект – Захарния комбинат в гр. Пловдив, при която с протокол № 1439913/20.02.2019 г. е установено,
че склад „сурова захар“ е полуразрушен с остатъци от бетонни стени, без покрив,
метални колони и врати. Във връзка с констатираната липса на покривна
конструкция, от ревизираното лице са представени: договор за продажба на
строителни материали от м.07.2018 г. и 3 фактури. Другият склад „бяла захар“
представлява част от масивна сграда, разделена на две помещения. В по-малкото
помещение се намира съблекалня и тоалетен възел, до които проверяващите не са
имали достъп, поради складирана стока; по стените и таваните има следи от
частично замазване и боядисване, но и олющена мазилка и петна от влага; има
изградена бетонна естакада към входа на склада; покривът е покрит с LT
ламарина.
От извършената насрещна проверка в общ. Пловдив е установено, че на
„Захарен комбина Пловдив“ АД не са издавани предписание за разрушаване на сгради/обекти
в стопанисваните от него поземлени имоти. Не са подавани и документи до „ВиК“ ЕООД във връзка с предстоящ ремонт на ВиК инсталация в завода.
На доставчика „Автоимпорт строй“ ЕООД е извършена
ревизия за данъчни периоди м.10.2013, м.11.2013 и м.01.2014 г., приключила с РА
№ Р-22221015000323-091-001 от 28.12.2015 г., с който реалността на доставката
по фактура № 00000000001/13.10.2013 г. към „Захарен комбинат Пловдив“ АД е
оспорена, определена е нулева данъчна основа по фактурата, а начисленият данък
е приет за дължим на основание чл.85 от ЗДДС.
Установено е, че доставчикът е новорегистрирано
дружество, създадено непосредствено преди сключване на договора за СМР със
„Захарен комбинат Пловдив“ АД - вписано в ТР на АВ на 17.10.2013 г. Към датата
на сключване на договора за СМР за дружеството-доставчик не е имало публична
информация в браншовите регистри, същото не е имало и наети лица по трудови
договори. От „Захарен комбинат Пловдив“ АД не са представени оферти от други
строителни дружества. Липсват проектни документи, график на работна сила,
разчет на материали и необходима техника. Неясно остава и за чия смета, респ.
от кого са предоставяни нужните материали и техника за извършване на строително
– монтажните дейности.
Извършен е анализ на всички банкови извлечения, налични по преписката, въз
основа на който е установено, че заплатените от „Захарен комбинат Пловдив“ АД
суми под формата на аванси към „Автоимпорт строй“
ЕООД са трансформирани в заемни средства, чрез поредица от сделки, като
паричните средства към 18.12.2013 г. са постъпили отново в „Захарен комбинат
Пловдив“ АД. Така на практика, наетите изпълнители/подизпълнители не са
разполагали с парични средства да закупят материали, с които да осъществят
поставените им задачи.
Предвид горното е формиран извод, че извършените СМР са в изпълнение на
договора, сключен директно между ЕТ „Кока трейд къмпани – К.К.“
и жалбоподателя, а не са във връзка със сключения договор между „Автоимпорт строй“ ЕООД и „Захарен комбинат Пловдив“ АД. Прието е, че изборът на „Автоимпорт строй“ ЕООД за изпълнител е фиктивен, единствено
с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит. В тази връзка е прието, че представляващите
ревизираното лице съзнателно са взели участие в привидни сделки. По изложените
съображения, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС на
ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен креди по фактура № 00000000001/13.10.2013
г. в размер на 120 000
лева и са определени лихви за забава в размер на 68894,29 лева.
16. За да потвърди РА, решаващият орган е възприел
изцяло мотивите на органите по приходите, като е обсъдил подробно нормативната
уредба, регулираща този вид данъчни отношения. Извършил е още веднъж анализ на
събраните доказателства и е изложил подробни доводи, както за липсата на
допуснати съществени нарушения във връзка с образуване на настоящото ревизионно
производство, така и за правилното определяне на допълнителните задължения на
дружеството. Крайният извод на решаващия орган е, че липсват доказателства за
извършени последващи доставки на услуги във връзка със заплатените авансови
плащания, поради което РА следва да бъде потвърден изцяло, като обоснован и
законосъобразен.
17. В хода на съдебното производство бяха изслушани и
приети без възражения от страните съдебно-счетоводна /ССчЕ/
и съдебно-техническа експертизи /СТЕ/, които съдът кредитира с доверие.
17.1. Въз основа на анализа на всички счетоводни
документи вещото лице - А.С., е описало подробно съставените счетоводни статии
по процесните фактури, издадени от „Гео дим груп“
ЕООД и „Автоимпорт строй“ ЕООД, както и всички
налични в счетоводството на „Захарен комбинат Пловдив“ АД първични документи,
свързани с процесните фактури. Констатациите на вещото лице са, че „Захарен комбинат Пловдив“ АД е извършило плащания в пълен
размер на стойността на процесните фактури, издадени от „Гео дим груп“ ЕООД и „Автоимпорт
строй“ ЕООД, като всички плащания са намерили счетоводно отражение в
регистрите на жалбоподателя. Експертът счита, че при извършено плащане от
жалбоподателя, неговите доставчици са били длъжни да издадат фактура и да
начислят ДДС. Крайният извод на вещото лице е, че при извършените проверки на
първичните счетоводни документи и тяхното отразяване в регистрите на „Захарен
комбинат Пловдив“ АД, експертизата не е открила несъответствия, погрешно или
подвеждащо съставени счетоводни документи, поради което заключава, че по
отношение на документите, свързани с процесните две сделки и отразени през
ревизираните периоди, са спазени основните изисквания при водене на
счетоводството от жалбоподателя – налице е редовно двустранно заведено
счетоводство при „Захарен комбинат Пловдив“ АД.
17.2. За изготвянето на СТЕ вещото лице - Я.Р., е
проучило всички материали, приложени по делото и е извършило оглед. Експертът е
посочил, че данните в протокол обр. 19 от 27.10.2014
г. не индивидуализират конкретните обекти, на които са изпълнени СМР. За да
извърши обвръзка между конкретни обекти на терена и
съдържанието на протокола, експертизата се позовава на обяснения от служители
на комбината. Относно обект „Склад Захар“ вещото лице е установило, че стените
и тавана му са боядисани отвътре и захабяването предполага изпълнение на ремонт
преди 5-6 години. Предположено е, че ремонт на тези помещения може да е
извършван през 2014 г. и той да представлява описаните в т.9 и т.10 от
протокола обр.19/27.10.2014 г. дейности. В източния
ъгъл на помещението, с по-малка височина от етажната, е отделено с гипсокартон помещение за санитарен възел - баня и съблекални,
видимо ново в сравнение с възрастта на останалата част от сградата. Банята не
се ползва и при огледа не можа да бъде отворена вратата й. Другото помещение -
за съблекални, не е довършено, а само преградено за обособяването му като
такова. Няма обзавеждане. Тези дейности могат да имат връзка с т.5 от протокол обр.19/27.10.2014г. Връзка има и с т. 4, но поради
естеството си - разчистване на склад и доставка на скеле, тези видове СМР не
могат да се установят с оглед към настоящия момент. От изток на сградата,
видимо по-нова от останалите сгради е изпълнената рампа за колички и
електрокари, която може да се обвърже с т.6 от протокола. Налице е и по – нова
от останалото строителство платформа – естакада, която кореспондира с т. 8 от
протокола. Поради естеството на скритите работи огледът на вещото лице не може да установи тяхното изпълнение. Видими са следи от прорязване на
ивица по дължината на пътя и последвало възстановяване на бетоновата настилка. Относно
хидроизолацията на покрива на обекта, описана в т.7 от протокол обр.19/27.10.2014 г., вещото лице отбелязва липсата на
квадратура.
За обект ”Покрит склад сурова захар“ вещото лице е констатирало единствени
местата на колоните, анкерирани в бетонови основи, но
цялата стоманена конструкция е демонтирана като материалите не се намират на
територията на комбината. По данни от служители на комбината, нова подпорна
стена е изливана между най – северната клетка на склада и сграда с иден.
56784.487.11 /т.2 от протокола/, а нова ограда /т. 11 от протокола/ е изпълнена
от изток на покрития склад.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че проекти няма, като предполага,
че всички ремонти са правени по указание на водещия строител. За тези текущи
ремонти е необходимо използването на минимална малогабаритна техника. Повечето
е ръчен труд, като само за армировъчните работи е необходим техник.
От приложената по делото скица с виза за проектиране и допълнително
представените документи от жалбоподателя, вещото лице е констатирало, че
последният е предприел действия по процедиране на инвестиционни проекти с цел
издаване на разрешение за строеж за обект: „Жилищна група от затворен тип с
четири еднофамилни къщи тип 2 А12-А15, жилищна група от затворен тип с шест
еднофамилни къщи тип 2 с номера А1-А6 и жилищна група от затворен тип с пет
еднофамилни къщи тип 2 с номера А7-А11 втори етап, находяща
се в ПИ 11538.15.169 и 11538.15.179 по плана на с. Елените, общ. Несебър“.
Експертът сочи, че инвестиционното намерение включва строителство в ПИ
11538.115.179, към настоящия момент включен в урбанизирана територия, НТП
„незастроен имот за курортно – рекреационен обект“.Строителните
книжа са изтекли, но вещото лице пояснява, че жалбоподателят прави усилия да
възстанови процедурата по ЗУТ с чисто нови проекти и издаване на разрешение за
строеж. Проектите са внесени в общ. Несебър и в съгласувателните
инстанции, а когато тези процедури свършат, ще се внесат и за строително
разрешение, като не може да се коментират
срокове за окончателното завършване на тези процедури.
18. По делото се събраха свидетелските показания на М.
Н. И. – заемаща длъжността инвеститорски
контрол по трудов договор в Захарен комбинат -Пловдив. Същата заявява, че знае за фирма „Автоимпорт Строй“ ЕООД от извършване на ремонтни дейности в
завода, които започнали през 2013 г., почти към края на годината. Прекратили
работа с тях, с анекс за известно време, и след това продължили да работят и до
края на 2014 г., когато „Автоимпорт Строй“ ЕООД
приключило работата. Основно работели в два цеха - за производство на захар и
за събиране на суровата захар. Извършвали ремонт на покривите на двата цеха.
Правили на цеха за производство на захар гипсокартон,
съблекални, тоалетни, шпакловки, боядисване; по фасадите - шкурене
на мазилки, грундиране, боядисване; покрив с хидроизолация; две рампи за двата
цеха и ремонт на покрив за сурова захар; подпорна стена и огради. Свидетелката
твърди, че проверявала преди стартирането на строително монтажните работи, след
което периодично, след приключване на някакъв вид ремонтна дейност. Идвала,
когато се обадел директорът, тъй като през тези години била на друг обект в
Созопол. Когато приключвали дейност, директорът й се обаждал, идвала,
проверявала количеството извършена работа и пак се връщала в Созопол. Твърди,
че не е подписвала никакви документи във връзка с цялата строителна дейност.
Тръгвала след 16:30 ч. - 17:00 ч. от Созопол. Когато пристигала в захарния
комбинат, вече било късно и нямало работници. Един единствен път е виждяла трима работници, които правили рампата. Не е
контактувала с представител на фирма „Автоимпорт
Строй“ ЕООД. Документите се съставяли за изпълнената работа - протоколи за окончателно
изпълнените СМР. Фирмата представяла протокола на директора. Ако количествата
съвпадат с нейните количества, директорът подписвал. Количествата, които е
давала се докладвали на лист хартия, като описвала: мазилка, събаряне на под,
грундиране. Измервала количество и записвала. След това описвала: направа на
рампа, канализация, водопровод. Предварителното задание за видове СМР го
направила съвместно с директора. В процеса на работа фирмата имала доста неща,
които трябвало да извърши, но впоследствие управлението на завода ги отказало.
Познава Л.С.Д. - счетоводител в завода. С.Х.Д.не го познава. Извършвала е 4-5
проверки на обекта и винаги е била след 17:00 часа. Видяла обекта в завършен
вид преди да се предаде. На тези проверки била с директора. Друго лице не е
извършвало инвеститорски контрол. Материалите не са били техни и не й е известно
да са представяни сертификати за качество.
19. В хода на съдебното производство към делото се
приобщиха: скица на ПИ от 03.06.2019 г., издадена от СГКК – Бургас; писмени
доказателства, по които е работила СТЕ (л.1458, т.4), както и представените в съдебно
заседание на 08.06.2020 г. доказателства от двете страни, отразяващи обсъден по
– горе факти и обстоятелства.
V. За правото:
20. При установената фактическа обстановка, не е
спорно, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи
(фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е
посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните строителни
услуги, по които лицето е получател. Не се спори, че фактурите са издадени от
регистрирани по ЗДДС към процесните периоди лица, плащанията по фактурите са
отразени редовно в счетоводството на жалбоподателя. Спорът в настоящото
производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т.е. обективирането им като проявени юридически факти, така като
се твърди от ревизираното лице.
21. Според приложимото в случая национално право, за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на
приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от
условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване
правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли
е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се
проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на
чл.71 от ЗДДС.
22. В посочения смисъл е и практиката на Съда на ЕС
/СЕС/, а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не
следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така
в т.13 на решението по дело С-342/87
Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено
в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан
във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително
дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени,
доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки
фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително
дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че за да се установи, че на
основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо
да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните
стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата
юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в
националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни
право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и
само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално
осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от
самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на
приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на
ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит
следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
В решение на СЕС по дело С-18/13
е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според
което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни
доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но
само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за
наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по
приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с
правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа
добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от
него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го
довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение №
С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба
срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават
на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи
следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се
установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на
доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ
/решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/.
Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и
персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на
услуга е индиция за несъществуваща доставка без да е
достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.
23. Тук
следва да се има предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с §2
от ДР ДОПК, т.е. лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да
докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените
предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на
данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че
отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013
г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и
коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са
достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на
изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В
тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка
една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в
спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
Както при доставката на стоки,
така и при доставката на услуги доказателствата за реалното осъществяване могат
да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за
осъществяване на доставката и такива, сочещи на прякото й реализиране.
Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки,
сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път;
отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка
602 „Разходи за външни услуги“, с/ка 4532
"Начислен данък за продажбите", с/ка 702
"Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури
за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо -
предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени
вещи; съответствие на вид и количество;
последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др.
Доказателства,
установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката са: фактът
на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика,
материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги
достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС
Без значение от кой вид са
доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани,
да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един
категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал
стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са
транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.
24. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДС,
доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Договорите за изработка са нормативно регламентирани в раздел в
чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите. По своят характер този
вид договори са консенсуални, двустранни и възмездни.
Тъй като законодателят не е предвидил форма за действителност на договора за
изработка, такъв би могъл да бъде сключен и в устна форма. Предмет на
облигационното правоотношение е постигането на определен резултат, за
изработването на готов продукт. Изпълнителят по този договор е самостоятелен и
независим от този, който му поръчва работата, сам организира изпълнението и
постигането на резултата. Мястото на изпълнение по принцип се определя от
изпълнителя, като работата се изпълнява поначало с материали и средства на
изпълнителя, но същите могат да бъдат предоставени от възложителя. Възложителят
е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждението
на изпълнителя. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му
се установява при приемането на работата.
Тоест,
за да се установи наличието на процесните доставки на услуги като позитивно
проявени факти, необходимо е да се установи конкретното, дали договореният
резултат е постигнат, кой е изпълнил работата и как е било организирано изпълнението,
къде е било мястото на изпълнението, приета ли е договорената работа и
изплатено ли е насрещно възнаграждение. Тези именно данни следва да бъдат
заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния
закон способи.
25. Как се съотнася горната фактическа и правна
установеност към конкретиката на настоящия казус?
25.1. Авансовото плащане, какъвто е предметът на фактура
№ **********/24.09.2013 г., издадена от доставчика „Гео дим груп“ ЕООД, е данъчно събитие във връзка с което за страните
по облагаема сделка възникват права и задължения, и по конкретно, задължението
за доставчика на услугата да начисли ДДС и съответстващото му право на
получателя по сделката да упражни правото си на данъчен кредит. Наличието на
данъчно събитие е във връзка със сключена облагаема сделка, но това не е
достатъчно за да се приеме реалност на изпълнението й. Данъчното събитие е
основание за упражняването на правото на данъчен кредит, което субективно
материално право законът свързва с получена стока или услуга от получателя по
облагаема доставка (арг. чл. 25 ал. 1 и ал. 2 вр. ал. 7
от ЗДДС), т.е. с реалното осъществяване на облагаемата сделка (така Решение №
6725 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12835/2008
г.). След като в случая е установено и не се спори, че сключеният договор за
СМР между „Захарен комбинат Пловдив“ АД
и „Гео дим груп“ ЕООД не е изпълнен, то
основателно е преценено от данъчните органи, че ревизираното лице е упражнил
право, което не е възникнало. Отделно доказателствата по делото сочат, че
изпълнението на договора е обективно невъзможно, тъй като строителните
разрешения са загубили правното си действие, а изпълнителят не притежава нужния
финансов, материален и технически ресурс да извърши доставката. Без значение за
реалността на доставката се явяват предприетите в последствие действия от РЛ за
издаване на нови строителни книжа. Същите са насочени към едно бъдещо несигурно
събитие, което е извън фактическия състав на неправомерно упражненото право на
данъчен кредит. В случая, наличието на
доказателства за изначална симулативна сделка
запълват фактическия състав, визиран по дело С-18/13 на СЕС, при което
съобразно смисъла на Директива 2006/112/ЕО на Съвета е налице правно основание
за дисквалифициране на заявеното от ревизираното лице данъчно предимство. Факта
на знанието у последното за наличието на данъчна измама се подкрепя от
доказателства, изхождащи както от страна на доставчика, така и от третите лица
– обществени организации, административни органи и структури. Въвеждането в
заблуждение на органите по приходите с дадените в предходната ревизия писмени
обяснения и установеният реверсивен цикъл на плащанията
по фактурираната доставка безспорно сочи и на участие на РЛ в данъчната измама,
доколкото търговецът не само не взел всички мерки, които могат разумно да се
изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция
не го довежда до участие в противоправния резултат, а
е способствал с действията си за постигането му. При това положение не се явява
в противоречие нито с националната, нито с европейката правна рамка, отказът на право
на данъчен кредит по издадената от
доставчика „Гео дим груп“ ЕООД фактура.
25.2. По отношение на доставката по фактура №
00000000001/13.10.2013 г. от „Автоимпорт строй“ ЕООД,
съдът намира, че са налице доказателства за възникнали облигационни отношения
по представения договори за СМР, ясен е и предметът на уговорения трудов
резултат. Представен е акт обр. 19 за приемане на
извършени строителни дейности, налице са и доказателства за плащане. Съдебно
техническата експертиза частично потвърждава, че на територията на захарния
комбинат са извършвани дейности, сходни с предмета на договора за строителство.
Въпреки това не бе доказана, нито се наведоха каквито и да е следи за кадровата
и материална обезпеченост на доставчика, респ. не се идентифицираха конкретни
физически лицата, които да са извършили физическата изява на услугите, респ. не
се установи връзката им с юридическото лице доставчик. Данните за сочените като
подизпълнители дружества също не кореспондират със заявения от ревизираното
лице механизъм на изпълнение на доставката. Невъзможно е да се разграничат
извършените от ЕТ „Кока трейд къмпани – К.К.“ на собствено облигационно основание дейности на територията
на завода от възложените на прекия изпълнител по договора за строителство. Това
респективно препятства отделяне на конкретния трудов резултата по процесната доставка. Лицето Д., което се сочи като ангажирано за представител на
изпълнителя, отрича да е било технически ръководител на обекта, нито да е
подписвало документация във връзка с извършеното строителство. Парадоксален е
фактът, че това лице дори не е посочено в списъка към заповедта за организация
на достъпа до строителните обекти, нито е известно на лицето, упражнявало
инвеститорски контрол от страна на възложителя. Д.е потвърдил единствено
обстоятелството, че на обекта са извършени отделни видове строително – монтажни
работи. Извън тези твърдения, за които съдът не намира пречка да бъдат ценени
като достоверни, не са налице доказателства, че пряко или чрез подизпълнител
именно „Автоимпорт строй“ ЕООД е извършило
установените на място ремонти, още по малко се доказва техният вид и обем, така
като са отразени в акта за приемането им.
Уклончиви и без нужното съдържание по релевантните факти се явяват и
показанията на свидетеля И., сочен като инвеститорски контрол на обекта.
Последната не е възприела лично текущия процес по изпълнението на договорените
обекти. Не е запозната със състава на работната сила, която е извършвала
дейността. Нито може да потвърди, че спорадично установените работници са били
ангажирани от доставчика. За подизпълнител въобще не се споменава. Не може да
посочи как, от кои лица и с какви материали е изпълнена услугата. Нетипично за
дейността по инвеститорски контрол се явява и твърдението, че за отчитане на
установените и изпълнени на обекта дейности не е съставяна и надлежно оформяна
текуща документация. Още повече, откроява се и противоречие между писмените
обяснения на свидетеля, дадени в хода на първата ревизия, и показанията,
събрани в хода на съдебното дирене. Първоначално И. е заявила, че за нуждите на
СМР в нейно присъствие през портала на завода е преминавала тежка строителна
техника - описана по вид и предназначение, а пред съда поддържа, че всички
проверки на обекта е правила късно през деня и в отсъствието на работници,
освен при едно от посещенията, когато трима души правили рампата. Отделно сочената техника - бетоновози, бетонпомпа, камиони,
комбинирани багери с кофа, чук, гребло, не фигурира в представения от
изпълнителя списък на работна ръка и оборудване. При това положение остава
открит въпросът имало ли въобще строителна техника на обекта, кой я е набавил и
кой я е управлявал, при условие, че по договора за СМР задължението за
осигуряването й тежи върху изпълнителя. Съдът намира, че регресията в
познавателните възприятия на свидетеля разколебават изяло сочения механизъм за
изпълнение на договорените СМР и реалността на доставката като факт, проявен в
обективната действителност.
Представеният акт обр. 19 от 27.10.2014 г. в
обхвата по т. 4, 5, 6, 7 и 8 не съдържа конкретни количества. Липсва и
индивидуализация на конкретните обекти, за които са отчетени извършените
дейности. Не са представени договорените протоколи за скрити работи,
количествени сметки и протоколи за изпитване. Няма данни за месечни отчети от
страна на изпълнителя, нито изрично уведомление за ползването на услугите на
подизпълнители. При това положение
макара двустранно подписан протоколът образец 19 се явява изолиран от съвкупния
доказателствен материал, който сочи на липсата на нужния материален,
технически, персонален и финансов ресурс за доставчика да изпълни строителната
услуга. В този аспект съдът го намира за негоден да удостовери приемането на
заявения от РЛ вид и обем на строителни дейности.
Констатираните от вещото лице по съдебно-техническата експертиза частично
извършени видими СМР не са достатъчни, за да се приеме, че е извършена
доставката на услуги, именно така като се твърди от РЛ. Още повече заключението на вещото лице се базира
на предположения и събрани данни от служители на комбината, които нито са индивидуализирани,
нито са заявени като свидетели в хода на съдебното дирене от страна на
жалбоподателя.
Реалността на доставките по чл. 9, ал.1 ЗДДС
винаги се свързва с действителното им извършване и е предпоставка за
законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит на основание чл. 68,
ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1,т. 1 във връзка с чл. 9, ал.1 и чл. 25, ал.2 ЗДДС.
Доказателствата за реалността следва да са безспорни, а не да почиват на
предположение.
Следва да се посочи, че макар и документално оформени
в счетоводството на РЛ, нереалните доставки не пораждат права както по
отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните
операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри,
следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от
тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат
в законовата норма на чл.4 ал.1 т.5 от Закона за счетоводството. Счетоводството
трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални
актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка
и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на
стопанските операции пред тяхната форма.
Законът при всички случаи, независимо, дали се
касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко,
доказателства за реалност на доставката, по начина, по който същата е
обективирана в съставените първични счетоводни документи, а след това и за
правилното й счетоводно отразяване.
В случая, доказателствата по делото сочат на ситуация, при която доставка е
осъществена, но в различен обем и не от издателя на фактурите, а от друг лице,
при което е възможно прикриване с измамна цел на действителния доставчик /в
този смисъл решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11 на СЕС/. Не може да
има съмнение, че ревизираното лице, при участието си в правоотношението по
договори за строителство, е било длъжно да положи необходимата грижа, за да се
увери че сделката, с която обосновава правото на приспадане, не е част от
измама. В случая, не само че такава грижа не е положена, а са налице и
доказателства, че РЛ преднамерено е участвало във фиктивна сделка с цел противоправно постигане на данъчно предимство. При това
положение да се допусне признаване на право на данъчен кредит, когато услугите
са извършени от неизвестни лица, а фактурите са издадени от неучаствало в
процеса на доставката юридическо лице, ще е изцяло в противоречие с принципите
на данъчното облагане.
25.3. С оглед установената фактическа и правна
обстановка настоящият състав намира, че органите по приходите законосъобразно
са отказали на РЛ правото на данъчен кредит по фактури № **********/24.09.2013 г. и №
00000000001/30.10.2013 г., издадени от „Гео дим груп“
ЕООД и „Автоимпорт строй“ ЕООД, и са определили
допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 2 820 000 лв. и лихви в размер
на 1 627 281,37 лв.
VI.За разноските:
26. Предвид изхода на делото на данъчна администрация се
дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска
защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал.
1, т. 6 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, те се констатират в размер на 22871,84 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Захарен комбинат - Пловдив" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 117, представлявано от П.Г.С.–
изпълнителен директор, против ревизионен акт №
Р-29002918007186-091-001/11.07.2019 г., издаден от Ц. Г. Б.– главен инспектор
по приходите в НАП – София, Големи данъкоплатци и осигурители /ГДО/, възложил
ревизията, и К.И. Ш.– П.– главен инспектор по приходите при НАП - София, ГДО,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1646 от 30.09.2019 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, в
част с която на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за данък
върху добавената стойност в общ размер на 2 820 000 лв. и лихви в размер на 1
627 281,37 лв., по непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м.09.2013 г. и
м.10.2013 г., по фактури № **********/24.09.2013 г. и № 00000000001/30.10.2013
г., издадени от доставчиците „Гео Дим Груп“ ЕООД и „Автоимпорт
строй“ ЕООД.
ОСЪЖДА "Захарен комбинат - Пловдив" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България“ №
117, представлявано от П.Г.С.– изпълнителен директор, да заплати на Национална агенция по приходите, сумата от 22871,84 лв. /двадесет и две хиляди осемстотин седемдесет и
един лева и осемдесет и четири стотинки/, представляващи
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: