Р Е Ш
Е Н И Е №
81
гр. С., 02.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията търг. д. №142 по
описа за 2019 година на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ –
С.С.Я., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез
пълномощника си адвокат С.Н. - К. от С.а. к. е предявил срещу З.” АД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП,
осъществило се на 10.12.2018год. около 18.25 часа по път I-6 в посока от гр.С. между микробус
„Форд Транзит" с рег. № СВ4214КС, управляван от А. М. С. и лек автомобил
„Ситроен Ксантия" с рег. № СА8341АН, управляван
от И.П.Т. по вина на първия водач, застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/02/117003236393
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 11.12.2017год. до 10.12.2018 год.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 10.12.2018 год., до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 10.12.2018 г. около 18:25 час пострадал тежко в резултат на
ПТП. Излага, че бил пътник в микробус „Форд Транзит" с рег. № СВ4214КС,
управляван от А. М. С.. Движели се по път I-6
в посока от гр.С., когато на км. 142+356 на кръстовище водачът А. М. не спрял
на знак Б-2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!"/ и
реализирал ПТП с лек автомобил „Ситроен Ксантия"
с рег. № СА8341АН, управляван от И.П.Т..
Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на
микробуса – А. М. С., който с действията си нарушил правилата за движение по
пътищата, като не спрял на знак Б-2 и не пропуснал движещия се по път с
предимство автомобил.
Ищецът поддържа, че от ПТП получил
изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на пателата, фрактура на носни кости, едем
и кръвонасядане на клепачите, разкъсно-контузна
рана на долен клепач в средна трета на клепача, субконюнктивна
хеморагия в темпорален квадрант и линейна разкъсно-контузна рана в областта на веждата. Сочи, че бил приет по спешност в У" ЕАД със
силни болки в носа, шията и дясно коляно. Имал оток и ограничени движения в
дясното коляно, както и следи от засъхнала кръв в двата общи носни хода. Ищецът твърди, че за дълъг период от време бил напълно
неподвижен и се налагало непрекъснато да приема обезболяващи. Имал нужда и от
чужда помощ в ежедневието.
Собственикът на микробус „ФОРД
Транзит" бил сключил задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника, със застрахователна полица № ВО/02/117003236393,
валидна от 11.12.2017 г. до 10.12.2018 г.
На 15.03.2019г. ищецът предявил пред „З.Б.И." АД писмена застрахователна претенция за заплащане на определено застрахователно обезщетение. Това не било направено от ответника.
Именно поради това ищецът – С.С.Я., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.Н. - К. от С. а.к. е предявил срещу З” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 10.12.2018 год. около 18.25 часа по път I-6 в посока от гр.С. между микробус „Форд Транзит" с рег. № СВ4214КС, управляван от А. М. С. и лек автомобил „Ситроен Ксантия" с рег. № СА8341АН, управляван от И.П.Т. по вина на първия водач, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/117003236393 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 11.12.2017год. до 10.12.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 10.12.2018 год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.”
АД, ЕИК . е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Ал.И., с който оспорва предявените искове по основание
и размер.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като бил без поставен обезопасителен колан.
Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е
представил отговор на допълнителната искова молба.
Софийският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения с исковата молба констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от 10.12.2018г., на РУП на МВР – Елин
Пелин е, че на 10.12.2018г. ищецът по делото е пострадал при ПТП.
Не е спорно по делото
обстоятелството, че ищецът е спазил процедурата по чл.380 от КЗ. Последното се
установява и от застрахователна претенция с вх. № ОК-167270 от 15.03.2019г. на
ответното дружество. На 02.04.2019г. с писмо до ищеца и неговия пълномощник,
ответникът е изискал във връзка с направената претенция, представянето на
влязъл в законна сила акт за приключване на образуваното наказателно
производство; АТЕ; СМЕ; Протокол за оглед на местопроизшествие, скица към него
и фотоалбум, както и медицински документи удостоверяващи получените от ищеца
травматични увреждания и продължителността на оздравителния му период.
По делото е допуснато, изслушано и прието заключение на
СМ експертиза. От приетото от съда като компетентно и обективно заключение на
в.л. д-р Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият С.С.Я.
е получил следните две групи травматични увреждания:
·
травматични
увреждания на костите – счупване на дясна колянна
капачка, което увреждане не налагало оперативна намеса и счупване на носните
кости, без данни за разместване;
·
мекотъканни увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане на клепача на дясното око, разкъсноконтузни рани в областта на веждата и на долния
клепач през мигления ръб, обработени хирургично,
кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка
слепоочно, травматичен оток на носа.
Вещото лице сочи, че в материалите по делото няма
данни за настъпили в хода на възстановителния процес усложнения, поради което
ищецът бил напълно възстановен. От друга страна уврежданията били от такова
естество, че усложнения не се очаквали. Разкъсноконтузните
рани на ищеца били обработени хирургично, а на колянната
капачка била приложена стегната превръзка за 45 дни по повод счупването й, като
ходенето следвало да се осъществява с две помощни средства, за да не се
натоварва крайника. Вещото лице установява още, че в резултат на получените увреждания на пострадалият
били причинени значителни болки и страдания, които по време на оздравителния
период били с най-голям интензитет, а с напредване на възстановителните процеси,
които били в рамките на 2 – 3 месеца болката намаляла до пълното й изчезване. Вещото лице
счита още, че ищецът е бил без поставен обезопасителен
колан по време на ПТП.
От заключението на допусната, изслушана и приета по
делото САТЕ се установява, че пътническият микробус „Форд Транзит" се
движил по общинския път, от град Е.към село С. и навлязъл в кръстовището,
образувано между общинския път и първокласен път № 6 със скорост, независимо,
че в протокола за оглед на местопроизшествие било описано, че в мястото
непосредствено преди кръстовището, този път бил сигнализиран с пътен знак
„Б2" -„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство". По този
начин микробусът осъществил удар с челната си дясна част в челната част на лек
автомобил „Ситроен Ксантия", който пътувал по
първокласния път в посока от гр. П.и в зоната на кръстовището, най-вероятно е
имал намерение да извърши маневра за ляв завой и да навлезе в общинския път в
посока към гр. Е.. Това показвало мястото, в което бил описан лекия автомобил
„Ситроен" и описаните в протокола за оглед „...Около автомобила се намират
множество начупени части... ".Т.е. лекият автомобил се установил в мястото
на удара, което показвало, че скоростта му към момента на удара била
сравнително ниска, докато пътническият микробус, след удара продължил
движението си в посока напред и леко в дясно и с челната си дясна част се
ударил в дънера на дърво, както било описано в протокола за оглед на
местопроизшествие, приложен по делото. Вещото лице сочи още, че към момента на
удара, скоростта на движение на микробус „Форд Транзит" е била по-висока
от скоростта на движение на лек автомобил „Ситроен Ксантия".
Установява се още от заключението на вещото лице, че на разстояние 2,40 м. в дясно
от десния ъгъл на кръстовището, от дясно на общинския път Е.- С. в посока към
с. С. имало стойка със знак „Стоп". На разстояние 100м. преди
кръстовището, в дясно на ПП6 по посока П. имало поставен знак „Забранено е
движението със скорост по-висока от 60".
В заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ е
направен и извод, че ПТП е могло да бъде предотвратено, ако водачът на микробус
„Форд Транзит" – А. М. С., движейки се по път без предимство, сигнализиран
в зоната на кръстовището с пътен знак „Б2" - „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство" е изпълнил разпорежданията на този пътен знак и е
пропуснал да премине през кръстовището движещият се по пътя с предимство лек
автомобил „Ситроен Ксантия". Вещото лице сочи
още, че седалката, на която е пътувал ищеца /без да има данни коя точно е тя/ е
била оборудвана фабрично с двуточков обезопасителен колан.
На въпроса поставен от пълномощника на ответника с
отговора на исковата молба, а именно: Бил ли е С.Я. с поставен предпазен колан?
Вещото лице отговаря по следния начин:
Излага, че по принцип двуточковите
обезопасителни колани, при правилното им поставяне
фиксират тялото на ползващия ги в кръста към облегалката на седалката и в тази
част при челен удар, тялото на пътника от кръста надолу може да се измести в
посока напред на не повече от 125 милиметра, в зависимост от скоростта на
превозното средство към момента на удара. Тялото на пътника от кръста нагоре
било по-подвижно и в зависимост от ръста на ползващият колана можело да се
придвижва в посока напред в кръг с радиус равен на разстоянието от мястото на
предпазния колан, до мястото на травмата. В този смисъл вещото лице прави
извод, че имайки предвид местата на получаване на травмите по тялото на Я., при
поставен двуточков предпазен колан, би могло да се
обяснят получените от него травми в областта на главата - тялото при удар в
челната част на автомобила, под действие на инерционните сили. В тази хипотеза
обаче, нямало как да се обясни счупването на дясната колянна
капачка на Я., тъй като при поставен предпазен колан, тялото от кръста надолу,
не можело да се придвижи напред, още по-малко при сравнително ниската скорост
на микробуса в момента на удара в дървото. Тази травма, при поставен обезопасителен колан можело да се получи при навлизане на
части от купето по време на удара в пътническия отсег,
което се получавало при съществени деформации и висока скорост - нещо което
липсвало при настоящия механизъм на извършване на ПТП. Т.е. от техническа
гледна точка, вещото лице поддържа, че към момента на ПТП, пострадалият С.Я. е
бил без поставен предпазен обезопасителен колан.
По делото са
събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Я. /съпруга на ищеца/
и Т.. От показанията на последния се установява механизма на ПТП описан от
вещото лице изготвило заключението по допусната САТЕ.
Свидетелката Я. установява,
че като видяла мъжа си за първи път след ПТП, той бил обезобразен. Сочи, че
около три месеца го гледала вкъщи на легло – с патерици, с шина на крака. Той
не можел да става, трябвало да го придружава до тоалетна, вътре да го съблича,
да го облича, зимно време ту му ставало горещо, ту му ставало студено, много
трудно преживял последиците от катастрофата. Изпитвал силни болки – по цели
вечери стенел. Вземал лекарства, използвал и лекарства за мазане, но болката си
оставала. Свидетелката поддържа, че съпругът й три месеца бил на легло, после
се придвижвал с патерицата, с една пръчка по-точно подпирал и то все около
къщата се движел. Около шест месеца не бил на работа. Сега все още носел наколенка на коляното си. Не можел да клекне, да стане, студът
също много му пречел, което възпрепятствало работата му. В момента не работел,
бил стресиран и изнервен. Не искал да пътува вечер с кола. Болките му продължавали и към момента и
редовно си приемал някакви хапчета.
Не се спори по делото, че е налице валидно
към датата на ПТП застрахователно правоотношение между ответника по настоящото
дело и собственика на МПС, микробус „Форд Транзит“ с рег. № СВ 4214 КС, участвало
в процесното ПТП и виновно за последното по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена със
застрахователна полица № BG/02/117003236393.
Това обстоятелство е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с
протоколно определение на съда от 26.11.2019г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението по назначената автотехническа експертиза, че причината за настъпването на описаното с и.м. ПТП са субективните действия на водачът на микробус „Форд Транзит" – А. М.С., който движейки се по път без предимство, сигнализиран в зоната на кръстовището с пътен знак „Б2" - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство" не е изпълнил разпорежданията на този пътен знак и не е пропуснал да премине през кръстовището движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Ситроен Ксантия". При преценката на заключението по допусната съдебно – автотехническа експертиза, съдът приема, че изводите на вещото лице досежно механизма на осъществяване на процесното ПТП, кореспондират със събраните писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и водят до извода, че единствено противоправните действия на водачът на микробус „Форд Транзит" – А. М. С.са довели до пътно-транспортното произшествие, при което на ищеца са били причинени описаните в заключението на СМЕ увреждания. Налице е установена по несъмнен начин причинна връзка между горните противоправни действия и вредата /причинени физически увреждания вследствие на ПТП/.
Ответникът при условията на пълно, главно доказване
установи направеното от него възражение за съпричиняване.
Видно от заключенията на допуснатите експертизи, е че по вероятно ищецът да е
бил без поставен обезопасителен колан, тъй като в
противен случай нямало да получи уврежданията на десния си долен крайник. Предвид
събраните по делото доказателства, че увреждането на коляното на десния долен
крайник на ищеца е утежнило в най-голяма степен състоянието му и му е причинило
най-много и интензивни болки и неудобства /показания на св. Янева/, както и
предвид факта, че ако беше с поставен обезопасителен
колан ищецът не би получил увреждането на коляното си, съдът намира, че съпричиняването на вредоносния резултат в случая следва да
се определи в размер на 50 %.
В
резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза са били причинени физическите увреждания,
констатирани от експертизата, както следва:
·
травматични
увреждания на костите – счупване на дясна колянна
капачка, което увреждане не налагало оперативна намеса и счупване на носните
кости, без данни за разместване;
·
мекотъканни увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане на клепача на дясното око, разкъсноконтузни рани в областта на веждата и на долния
клепач през мигления ръб, обработени хирургично,
кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка
слепоочно, травматичен оток на носа.
Установено бе, че увреждането на ищеца е пряк резултат от участието му в ПТП, причинено от водача на микробус „Форд Транзит" с рег. № СВ4214КС – А. М. С., както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия – във връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение
към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС -
участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Доказан по основание,
предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени
и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му
травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420
000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е
настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ.
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде
морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие –
2018г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни травматични увреждания, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените в настоящия случай
неимуществените вреди - болки и страдания, физически дискомфорт,
невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект за около
два – три месеца, поради затруднено движение на десния крак, както и
болезненост за период от около три месеца, както и до настоящия момент, но в
по-лека степен, е в размер на 25 000 лева. Така определеното
обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни
за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищеца. Така определеният
размер обаче на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищеца
следва да бъде редуцирано с приетият по-горе размер на съпричиняването
от негова страна на вредоносния резултат /50%/, поради което размерът на
обезщетението който следва да се присъди на ищеца е в размер на 12 500
лева.
С
оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 12 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното
ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.12.2018г. – датата на ПТП
/от този момент се претендира законна лихва, и това обстоятелство не е оспорено
от ответника, впрочем не е оспорен изцяло иска за присъждане на законна лихва
от страна на ответника/, до окончателното й заплащане, като следва да се отхвърли
предявеният иск за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.
По отношение на
държавните такси и разноските по делото:
Тъй като с определение от 28.06.2019г. ищеца с оглед
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна
такса в настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата
ДТ в размер на 500 лева /4 % от 12 500 лева/.
В хода на производството по делото ищецът е направил
разноски в общ размер на 500 лева – депозити за възнаграждения на в.л. по
назначените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертизи. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца, съразмерно
на уважената част от исковете, сумата от 125 лева, съставляваща разноски за
възнаграждение на вещи лица.
В
хода на производството по делото ответникът също е направил разноски за вещи
лица в размер на 300 лева общо. Същият, чрез процесуалния си представител адв.И. претендира направените съдебни разноски, включително
и адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева без ДДС. С оглед на това
обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца
следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 1012.50 лева, съставляваща
съдебни разноски, от които – 2250 лева с ДДС адвокатско възнаграждение и 225
лева - разноски за възнаграждение на вещи лица, съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Тъй
като, видно от представения с исковата молба договор за правна защита и
съдействие от 12.03.2019 год., сключен между ищеца и адвокат Н. от САК,
последната е оказала безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне
на възнаграждението е уважената част на иска /12 500 лева/. С оглед на горното
съдът определя горното възнаграждение в размер на 905.00 лева, която сума
ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З. ” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
С.С.Я., с
ЕГН **********, и адрес ***, сумата от 12 500
лева /дванадесет хиляди и петстотин лв./, съставляваща застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили
вследствие на ПТП, осъществило се на 10.12.2018год. около 18.25 часа по път I-6 в посока от гр.С. между микробус
„Форд Транзит" с рег. № СВ4214КС, управляван от А. М. С.и лек автомобил
„Ситроен Ксантия" с рег. № СА8341АН, управляван
от И.П.Т. по вина на първия водач, застрахован при ответника със
застрахователна полица № BG/02/117003236393
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 11.12.2017год. до 10.12.2018 год.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП - 10.12.2018 год., до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният главен иск за разликата до
пълния му предявен размер от 50 000 лева – искът за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК, З. ” АД, ЕИК . да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 500 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна
такса.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, З.” АД, ЕИК.да заплати на С.С.Я., с ЕГН **********, и адрес *** сумата от 125 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат
С.К.Н. - К. от С.а. к. сумата от 905.00 лева /деветстотин и пет/, съставляваща определено от съда по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, С.С.Я., с ЕГН **********, и адрес *** да заплати на З.” АД, ЕИК .общо сумата от 2475 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: