№ 147
гр. Горна О., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101940 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от
ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84
от ЗЗД.
Ищецът С. М. С.(чрез адв.Ж.Д.) твърди в исковата си молба, че на 15.04.2021г. около
15h10min. в гр.Г.О., на пл.„Г.Измирлиев“№5, водачът К.А.А. при управление на лек автомобил
„Фолксваген голф“ с рег.№****, приближавайки пешеходна пътека сигнализирана с пътен знак и
пътна маркировка, не пропуска стъпилия пешеходец С. М. С., като го удря и реализира ПТП .
Вследствие на настъпилото ПТП била причинена телесна повреда на С. М. С.. ПТП било
документирано с Констативен протокол№62/15.04.2021г. за ПТП с пострадали лица. Срещу
виновния за процесното ПТП водач на лек автомобил било образувано ДП№221/15.04.2021г. за
престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“ предл.II ввр. чл.342 ал.1 от НК. С постановление от 23.07.2021г.
за прекратяване на ДП на прокурор във ВТРП т.о. Г.О. е прекратено ДП№221/2021г. Твърди се, че
при така описаното ПТП ищецът претърпял увреждания на здравето, изразяващи се в мозъчно
сътресение без открита вътрешно-черепна травма, разкъсно-контузна рана на окосмената част на
главата между 3 и 4 см., хематом на околните тъкани, множество травми по тялото и крайниците,
изразяващи се в натъртвания. След настъпването на пътния инцидент С. М. С. бил откаран и
постъпил за лечение и наблюдение в Неврохирургично отделение към МОБАЛ„Д-р
Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново за времето от 15.04.2021г. до 19.04.2021г., за което е издадена
Епикриза с окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма". Наред с
физическите травми ищецът преживял и душевни такива(често сънувал кошмари и до момента
избягвал да излиза и да се придвижва по улиците , изпитвайки страх да не бъде ударен отново; не
можел да спи; често си припомнял случилото се и изпитвал постоянна тревога). За претърпените
от увреждания на физическото и психическото здраве, представляващи неимуществени вреди,
ищецът счита, че следва да бъде обезщетен от застрахователя по застраховка „Гражданска
1
отговорност" на автомобилистите на виновния за причиненото ПТП водач на лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с per.№****, а именно ответника - ЗK”Лев Инс”АД, който издал
застрахователна полица№BG/22/121001021723, валидна до 09.04.2022г. На 26.04.2021г. била
депозирана до ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, но ЗK”Лев Инс”АД към настоящия момент не бил изплатил обезщетение,
въпреки че са изминали повече от пет месеца от момента на депозирането и независимо, че в КЗ
било предвидено задължението на застрахователя да определи и изплати или мотивирано да
откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Съгласно КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, вкл.: неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт, както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице. Счита,
че неимуществените вреди не могат да имат категорично стойностно изражение и не подлежат на
пряко аритметично изчисляване. Ноторно известно било, че претърпените болки и страдания
нямат материален единен еквивалент за пострадалия. Неимуществените вреди, настъпили от
непозволено увреждане, съществуват обективно, а от своя страна справедливостта е само критерий
за определяне на техния реален размер. По справедливост се определя не само размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, произлезли от непозволеното увреждане, а и естеството и
характерът на страданието, за които се присъжда такова обезщетение. Със заявения петитум в
исковата молба С. М. С. е посочил претенциите си за: сумата 7000.00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди(претърпени болки и страдания от страна на С. М. С.),
вследствие реализирано ПТП на 15.04.2021г. от К.А.А. – виновен водач на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с per.№****, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със ЗK”Лев Инс”АД, обективирана в полица BG/22/121001021723
със срок на валидност до 09.04.2022г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба – 18.10.2021г. до окончателното изплащане; сумата 311.14лв.,
представляваща лихва за забава за върху сумата 7000.00лв.(обезщетение за неимуществени вреди)
за периода: 12.05.2021г.(датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване на претенцията до
застрахователя)-18.10.2021г. Процесуалният представител на ищеца, моли, на основание чл.38 ал.2
от ЗА ввр. с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да му бъде
присъдено възнаграждение, съразмерно уважената част от иска. Прави възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество.
Ответникът ЗK”Лев Инс”АД(чрез чрез адв.М.Г.И. от САК) оспорва предявените искове
като неоснователни. По аргумент от чл.300 от ГПК, оспорва вината на сочения като виновен водач
на МПС К.А.А.. Отсъствали данни за реализирано престъпление или друго противоправно
виновно поведение, по причина на което да се е осъществило ПТП, вследствие на което ищецът да
е претърпял претендираните неимуществени и имуществени вреди. Оспорва и описания
механизъм на ПТП, както и че същият се бил осъществил единствено поради виновно поведение
и нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача Калоян Анастасов, както и
причинно-следствената връзка между описаните в исковата молба увреждания на здравето и
процесното ПТП. Липсвали конкретни данни за фактическата обстановка, при която се е
осъществило процесното произшествие, вкл. наличието на пешеходна пътека, регулирана с пътен
знак съгласно ЗДвП, наличието на друга хоризонтална или вертикална маркировка, светофарна
2
уредба и съответно причините за настъпването на транспортният инцидент не са изяснени. Следва
да се зачетял и фактът на прекратено ДП във връзка процесното ПТП, поради липса на извършено
престъпление. На 27.04.2021г. пред застрахователя била предявена претенция от ищеца, въз
основа на която е образувана щета№0000-1000-04-21-7265. С писмо с изх.№4391/13.05.21г.,
дружеството изискало допълнителни доказателства относно механизма на ПТП, които не били
предоставени от страна на ищеца. Дружеството не било постановило отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение и по тази причина не било дало повод за завеждане на дело. Оспорва
твърдението, че ищецът получил описаните в исковата молба травматични увреждания,
вследствие на процесния пътно-транспортен инцидент. Оспорва и твърдените психически травми,
изразяващи се в сънуване на кошмари и страх от излизане, които да не са отшумели и до момента.
Оспорва претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и по размер, като счита същата за
прекомерна, в завишен размер и неотговаряща на реално претърпените вреди и принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Прави изрично искане за намаляване на обезщетението на
основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, поради съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като ищецът-
пешеходец не бил изпълнил задълженията си по чл.113 ал.1 от ЗДвП, като навлязъл внезапно на
платното за движение на необозначено за пресичане място, без да се съобрази с приближаващия
автомобил и с това сам се е поставил в опасност да претърпи ПТП. Оспорва изцяло исковата
претенция за присъждане на мораторна лихва по претенциите за неимуществени и имуществени
вреди като неоснователна. Оспорва и момента, от който се дължала мораторна лихва(дружеството
изпаднало в забава три месеца след предявяването на претенцията по доброволен ред съгласно
чл.496 ал.1 от КЗ и след като претенцията била предявена на 15.04.2021г., дружеството изпаднало
в забава от 15.07.2021г. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа
и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема
за установено следното:
На 15.04.2021г. около 15h10min. в гр.Г.О., на пл.„Г.Измирлиев“№5, водачът К.А.А. при
управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№****, приближавайки пешеходна пътека
сигнализирана с пътен знак и пътна маркировка, не пропуска стъпилия пешеходец С. М. С., като
го удря и реализира ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП била причинена телесна повреда на С.
М. С., като С. получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение без открита
вътрешно-черепна травма, разкъсно-контузна рана на окосмената част на главата между 3 и 4 см.,
хематом на околните тъкани, множество травми по тялото и крайниците, изразяващи се в
натъртвания и др. Пострадалият е приет по спешност за лечение в Неврохирургично отделение на
МОБАЛ“Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново. За времето от 15.04.2021г. до 19.04.2021г. е била
издадена Епикриза с окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма“, като след подобряване на състоянието му е изписан за домашно лечение с обезболяващи
и общоукрепващи лекарства, както и компреси.
С Констативен протокол№62/15.04.2021г. за ПТП с пострадали лица било документирано
ПТП, като е посочено, че в резултат на ПТП е пострадал пешеходеца С. М. С. с данни за средна
телесна повреда – „комоцио церебре“ и настанен за лечение в НХО на МОБАЛ“Д-р
Ст.Черкезов“АД. Срещу виновния за процесното ПТП водач на лек автомобил било образувано
ДП№221/15.04.2021г. за престъпление по чл.343, ал.1 б.“б“ предл.II ввр. чл.342 ал.1 от НК. С
постановление от 23.07.2021г. за прекратяване на ДП на прокурор във ВТРП т.о. Г.О. е прекратено
ДП№221/2021г. в мотивите на постановлението е посочено, че според заключението на СМЕ се
3
установило, че на пострадалия С. е причинено мозъчно сътресение без открита вътрешно-черепна
травма, разкъсно-контузна рана на окосмената част на главата между 3см и 4см, хематом на
околните тъкани, множество травми по тялото и крайниците, изразяващи се в натъртвания, като на
пострадалия са причинени болка и страдание за срок между 15 и 25 дни. Не били установени
данни за състояние временно опасно за живота на пешеходеца.
От страна на ВПД Началник Сектор към ОДМВР В.Търново – РУМВР Г.О. било издадено
Наказателно постановление№21-0268-000912/16.08.2021г., с което на К.А.А., на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл.179 ал.2 ввр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00лв.
за виновно нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП - не пропуска преминаващите пешеходци и
предизвиква ПТП.
Към момента на ПТП(15.04.2021г.) за автомобила „Фолксваген голф“ имало валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗK”Лев
Инс”АД, обективирана в застрахователна полица№BG/22/121001021723, със срок на покритие:
09.04.2021г.-09.04.2022г.
По делото е приложена Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на С. М. С. по повод
възникнало ПТП на 15.04.2021г. Описвайки неимуществените вреди, С. е отправил претенция към
ЗK”Лев Инс”АД в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
виновния водач, за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, като
пряка и непосредствена последица от настъпилите при процесното ПТП травматични увреди, в
размер на 8000.00лв. Претенцията ведно с документите е получена от ЗK”Лев Инс”АД на
27.04.2021г.(известие за доставяне-обратна разписка).
С писмо с изх.№4391/13.05.2021г. застрахователят уведомява С. М. С.(чрез адв.Ж.Д. от
ХАК), че по депозираната претенция с вх.№5682/27.04.2021г. е образувана в дружеството
щета№0000-1000-04-21-7265 за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди на
С. М. С., вследствие на ПТП от 15.04.2021г., като с оглед представените по преписката документи
и до получаване на изискуемите такива, за ЗК„ЛЕВ ИНС“АД не било налице основание да се
уважи предявената претенция, предвид разпоредбите на чл.496 ал.2 от КЗ. Не се спори, че не е
постигнато споразумение и не е извършено плащане по така заявената претенция.
Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебна медицинска експертиза в
резултат претърпяно ПТП на 15.04.2021г. пострадалият С. М. С.(пешеходец) е бил ударен от лек
автомобил при пресичане на платното на пешеходна пътека и получил следните травматични
увреждания: -мозъчно сътресение без открита вътре-черепна травма; -разкъсно-контузна рана на
калварията оксципитално 3см/4см сатурирана; -хематом на околните тъкани; -множество травми и
натъртвания по тялото и крайниците без данни за фрактура на кости и луксация на стави; -
ограничен обем на движения в шийната област с придружаваща вратна регидност, получени след
претърпяното ПТП; -белези от охлузване на двата лакътя и заздравели вторично рани(към
момента на прегледа). Вещото лице не установява(към момента на прегледа) функционален
дефицит на пострадали части на тялото при процесното ПТП. Според вещото лице посочените
травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия
и описани в исковата молба - при удар от лек автомобил, които са основно в дясната страна на
тялото. След удара пострадалият паднал върху твърда тъпа повърхност - асфалт, при което
получава множество натъртвания, охлузвания и хематоми по тялото, крайниците и главата.
4
Автомобилът нанесъл травми с предната част на бронята и фара(травматичните увреждания са
вследствие от удар с твърд тъп предмет). Първоначално уврежданията са били по- изразени в
дясната половина на тялото. След лечението на пострадалия в неврохирургично отделение и
изписването му за домашно лечение, същият продължил използване на предписаните медикаменти
повече от 30 дни след изписването. До третия месец след претърпяното ПТП пострадалият е
провеждал периодично лечение с предписаните му медикаменти от ОПЛ и специалист
неврохирург. След третият месец използвал обезболяващи и общоукрепващи медикаменти,
симптоматично при проява на оплаквания свързани с претърпените травми. Според вещото лице
на пострадалия С. са причинени болки и страдания за срок между 20-30 дни. Нямало данни за
състояние временно опасно за живота. Не били установени някакви патологични тежки промени в
случая. При мозъчното сътресение, което е три степени, тук се касаело за първа-втора степен, но
без морфологични увреждания на мозъка доказани при изследването. Според вещото лице срокът
за пълното възстановяване е между 20 и 30 дни, като първоначално пострадалият е изпитвал болки
с изключително висок интензитет, които след десетия ден започнали да намаляват. Раните -
охлузвания по тялото и крайниците заздравели вторично, като било прилагано локално
всекидневно лечение между 35 и 45 дни. Към момента на прегледа ищецът съобщил за постоянна
напрегнатост при движение, като пешеходец и особено при пресичане на пътното платно. Налице
били данни за настъпващи паник-атаки, типични за пешеходци претърпели ПТП. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя
е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото
накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против
деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или
с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с
двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал
защита на накърнените му права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ.
Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако преди това ищецът е
предявил претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок; 2.отказал е
да плати; 3. предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му.
Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за допустимост на
иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл
нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ процедура,
предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от
КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за
5
допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е установено, че
преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът намира, че уреденото в
КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е
изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца
се открива възможност да предяви претенциите си пред съда. С оглед изложеното, предявените
искове са допустими.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно
събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране,
когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние(да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на
непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие
или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина). Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на
имущественото застраховане. В съответствие с правилото на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и
главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от
ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже
твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и
правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска
е необходимо доказване на следните предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и
лицето,отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия причинител по чл.45 от
ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност и
вина. В случая са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Поведението
на застрахования от ответника водач на МПС е довело до настъпване на ПТП. Механизмът,
времето и мястото на настъпване на ПТП се установява както от представените по делото писмени
доказателства, заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания. В резултат ПТП,
причинено по вина на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество, ищецът е получил посочените по-горе телесни увреждания, довели до
болки и страдания продължили близо месец, в случая са налице и постравматични усложнения,
неотшумели напълно и до момента. Поведението на причинителя на вредата е виновно. Според
чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на
непозволено увреждане.
Констативният протокол№62/15.04.2021г. за ПТП с пострадали лица, издаден от
6
длъжностно лице в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява
официален свидетелстващ документ(Решение№15/25.07.2014г. по т.дело№1506/2013г. ВКС). Като
такъв той се ползва, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от
него и пред него действия. Такава част от протокола за ПТП съставляват и описаните вреди по
отношение на „пешеходеца С. М. С. с данни за средна телесна повреда – „комоцио церебре“ и
настанен за лечение в НХО на МОБАЛ“Д-р Ст.Черкезов“АД“. С издаденото Наказателно
постановление№21-0268-000912/16.08.2021г.(наказателното постановление е влязло в сила), на
К.А.А. е наложено административно наказание „Глоба“, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.179
ал.2 ввр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП за виновно нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП - не пропуска
преминаващите пешеходци и предизвиква ПТП.
Безспорно се установява, че единствената причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на автомобила. Той е бил длъжен и е могъл да съобрази
поведението си на пътя с конкретните пътни условия, за да избегне опасност от настъпване на
ПТП. Съдът не намира противоправно и несъответстващо с изискванията на ЗДвП поведението на
пешеходеца С.. Същият е предприел пресичане на пътното платно с обозначена пешеходна пътека,
разрешаваща пресичането на обозначеното място. В същото време, водачът на автомобила е бил
длъжен и да се съобрази с възможностите за видимост, състоянието на пътното платно,
вертикалната и хоризонталната маркировка и да се движи със скорост, която да му позволи да спре
преди да се осъществи контакт. Тези му задължения произтичат от чл.6 т.1 от ЗДвП –
„участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка“ и чл.119 ал.1 от ЗДвП – „при
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. В
случая, водачът е допуснал нарушение на тези задължения и поради това е причинил ПТП. Вината
за това противоправно деяние е изцяло и само негова. Напълно неоснователни са наведените в
тази насока възражения на ответника, че пешеходецът също е могъл да предотврати ПТП, като
пропусне движещия се автомобил. Обстоятелството, че ударът е настъпил поради субективното
поведение на водача на лекия автомобил е отразено в изготвения от органите на пътната полиция
констативен протокол и признато от ответника, а нанесените на пострадалия ищец травматични
увреждания от удара и последиците от тях се доказаха от приетото по делото експертно
заключение, което съдът кредитира като обективно и обосновано. Ето защо съдът счита, че
застрахованият при ответника водач е единственият виновен за възникване на застрахователното
събитие и настъпването на вредоносните резултати, които са негова пряка и непосредствена
последица. Самото деяние е противоправно - в нарушение на ЗДвП. Предвид изложеното, съдът
намира за доказано, че: -застрахователно събитие се дължи на виновното поведение на водача на
застрахованото при ответника МПС; -получените травматични увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка от процесното ПТП; -същите са обусловили болки и страдания; -с оглед
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика на
увреждащото МПС, ответника-застраховател се задължил да отговаря за виновно причинени на
трети лица вреди. Тези изводи обуславят основателност на исковата претенция. Предвид това,
отговорността за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от ответното
7
дружество-застраховател
При преценка по чл.52 от ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и според
ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за
справедливост(Решение№99/08.10.2013г. по т.дело№44/2012г. - IIт.о. ВКС;
Решение№66/03.07.2012г. по т.дело№619/2011г. - IIт.о. ВКС), при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС№4/1968г., следва
да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност(Решение№93/23.06.2011г. по
т.дело№566/2010г. – IIт.о. ВКС; Решение№158/28.12.2011г. по т.дело№157/2011г. Iт.о. ВКС и др.),
за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив. В случая като
обстоятелства обосноваващи сравнително по-висок размер на обезщетението следва да се отчетат:
-наличието на няколко увреждания(-мозъчно сътресение без открита вътре-черепна травма; -
разкъсно-контузна рана на калварията оксципитално 3см/4см сатурирана; -хематом на околните
тъкани; -множество травми и натъртвания по тялото и крайниците без данни за фрактура на кости
и луксация на стави; -ограничен обем на движения в шийната област с придружаваща вратна
регидност, получени след претърпяното ПТП); -възстановителен период за описаните травматични
увреждания(рани и натъртвания по тялото и крайниците) около 30дни. При прегледа(извършен на
14.02.2022г.) пострадалият съобщил за постоянна напрегнатост при движение, като
пешеходец(особено при пресичане на пътното платно), а също и настъпващи паник-атаки.
Получените от ищeца травми в резултат на ПТП са нарушили начина му на живот. Като
съобразява така събраните доказателства съдът приема, че като справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди сумата 3500.00лв.
По делото не се установи допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на определеното
обезщетение е неоснователно и не следва да се уважава. Съобразно основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането
се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия
/т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди(Решение№169/28.02.2012г. по
т.дело№762/2010г. - IIт.о. ВКС; Решение№154/22.05.2012г. по т.дело№316/2011г. - IIт.о. ВКС).
В процесния случай ответникът навежда възражението си за съпричиняване единствено при
твърдения за предприето от ищеца-пешеходец внезапно пресичане на пътното платно, без да се
съобрази с приближаващия автомобил. Съгласно Тълкувателно решение от 22.12.2016г.
тълк.дело№2/2016г. - ОСНК ВКС, „Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При
преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
8
възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през
нея. При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича
със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място. Правото на пешеходеца при пресичане на
пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при
спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП”. Ако пешеходецът е нарушил правилата на
чл.113 и чл.114 от ЗДвП е налице съпричиняване. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; както и да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение. Съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1.да
навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена
видимост; 3.да извършват търговия и услуги на платното за движение. В ЗДвП не се поставя
изискване за начина, по който пешеходецът да пресича пътното платно на пешеходна пътека.
Такива съществуват само за водача. Поради това и в разпоредбата на чл.119 ал.5 от ЗДвП изрично
е възприето, че „при ПТП с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“,
когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие“. С тази норма законодателят е дал
изрично разрешение на въпроса за съпричиняването. Установено е допускането на нарушение от
страна на водача на ЗДвП на посочените разпоредби на закона, поради което и С. М. С. няма как
да бъде съпричинител на произшествието, независимо, дали е могъл да спре и да изчака…
Същевременно няма доказателства, които да сочат на друг източник на уврежданията, за да се
приеме, че друга е причината за тяхното настъпване. Поради тази причина, възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде оставено без уважение. В този
смисъл съдът приема, че дължимото обезщетение на ищцата за причинените и болки и страдания,
вследствие нанесеното и телесно увреждане е в размер на 3500.00лв. С оглед на това, съдът намира
предявеният иск с правно основание чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ за основателен и доказан до
размера от 3500.00лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 7000.00лв., същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител
на ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или срокът за
заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в случая не се спори,
че е получена от застрахователя. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно
чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно
изричната уредба, обаче дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения
по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово
установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва,
се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата(по
9
силата на КЗ) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното
обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия,
ограничаващи размера на претенцията за лихви: -тя да не надхвърля рамките на застрахователната
сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна). Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497 ввр. чл.496
от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни
лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от
застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно
чл.497 ал.3 ввр. чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се
присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на
застрахователя – 27.04.2021г. При разглеждане на иск по чл.432 от КЗ е ирелевантно как тази
законна лихва се разпределя като отговорност в отношенията между застрахования и
застрахователя. В случая обаче, доколкото лихвата е претендирана с исковата молба от
12.05.2021г.(датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване на претенцията до
застрахователя), с оглед диспозитивното начало именно от тази дата следва да се присъди
законната лихва върху сумата 3500.00лв.(присъденото обезщетение за неимуществени вреди),
считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.10.2021г. до окончателното и изплащане,
както и по реда на чл.162 от ГПК на сумата 155.56лв., представляваща компенсаторна лихва върху
сумата 3500.00лв. за периода: 12.05.2021г.(датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване
на претенцията до застрахователя)-18.10.2021г. Следва да бъде отхвърлен иска за присъждане на
компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода:
12.05.2021г.(датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване на претенцията до
застрахователя)-18.10.2021г. от 155.56лв. до пълния предявен размер от 311.14лв.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Осъществената от пълномощника-адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова
молба и процесуално представителство в едно съдебно заседание, като е поискано присъждане на
възнаграждение. В тази връзка и съгласно чл.7 ал.2 т.2 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.Ж.Д. от ХАК следва да бъде присъдена
сумата 490.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която да се заплати от ответното
дружество.
Ответникът претендира присъждането на разноските по делото, като представя списък по
чл.80 от ГПК(заплатени възнаграждение за вещо лице – 100.00лв. и адв.възнаграждение –
500.00лв.). В т.3 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при
произнасяне по възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
10
възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна
сложност на делото. Приложение намира цитираната Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения(с редакцията и преди ДВ бр.45/15.05.2020г. – до изм. и
доп. ДВ. бр.7/22.01.2019г., като съгласно чл.7 ал.7 ввр. ал.2 т.1 от същата наредба - в производства
за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 от
наредбата на базата на половината от стойностите на претендираните суми., като за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при
интерес от 5000.00лв. до 10000.00лв. – 580.00лв. + 5% за горницата над 5000.00лв. - чл.7 ал.2 т.3
от наредбата. В настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определено съгласно наредбата е 695.56лв. Осъществената от пълномощника(адвокат) на
ответника защита се изразява в изготвяне на отговор на искова молба и участие в едно съдебно
заседание и предвид че размерът на заявеното адв.възнаграждение е 500.00лв. не е
прекомерен(напротив, същият е под регламентирания минимум) и не следва да бъде намаляван по
смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. Обстоятелството, че на основание чл.83 ал.2 от ГПК, ищецът е
освободен от такси и разноски в случая е неотносимо, защото посочената разпоредба урежда
освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищеца в хода на
съдебното производство(ДТ, възнаграждения за вещи лица, разноски за явяване на свидетели и
др.). Дължимите в тези случаи разноски се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда -
чл.83 ал.3 от ГПК. От друга страна, в чл.78 от ГПК се урежда отговорността за разноски между
страните по делото и се въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на
направените разноски по производството с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Изрично е предвидена отговорност за разноски на осъдената страна спрямо бюджета, ако делото е
решено в полза на лице, освободено от разноски по производството - чл.78 ал.6 от ГПК.
Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 от
ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК налага извод, че законодателят не е изключил
лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на
разноските, направени от другата страна, независимо от наличието на предпоставките по чл.83
ал.2 от ГПК, като при отхвърляне на иска, ищецът може да бъде осъждан за разноски, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК(съразмерно на отхвърлените искове). По този начин, в полза на
ответното дружество следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 300.00лв.,
които да му бъдат заплатени от ищеца С..
При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 146.22лв., представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за
ДТССГПК, сумата 200.00лв., представляваща разноски(възнаграждение за вещо лице); сумата
5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.”С.ско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор М.С.Г., Изп.директор П.В.Д. и
11
Изп.директор С.Н.А. и Изп.директор В.В.И. – заедно от всеки двама от четиримата изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О.
ул.****: сумата 3500.00лв./три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди(претърпени болки и страдания от страна на С. М. С.), вследствие
реализирано ПТП на 15.04.2021г. от К.А.А. – виновен водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“
с per.№****, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена със ЗK”Лев Инс”АД, обективирана в полица BG/22/121001021723 със срок на валидност
до 09.04.2022г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба – 18.10.2021г. до окончателното изплащане; сумата 155.56лв./сто петдесет и пет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава за върху сумата 3500.00лв.
(обезщетение за неимуществени вреди) за периода: 12.05.2021г.-18.10.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на С. М. С. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, против ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София бул.”С.ско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор М.С.Г.,
Изп.директор П.В.Д. и Изп.директор С.Н.А. и Изп.директор В.В.И. – заедно от всеки двама от
четиримата изпълнителни директори, за обезщетение за неимуществени вреди(претърпени болки и
страдания от страна на С. М. С.), вследствие реализирано ПТП на 15.04.2021г. от К.А.А. – виновен
водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per.№****, който риск е покрит със застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗK”Лев Инс”АД, обективирана в
полица BG/22/121001021723 със срок на валидност до 09.04.2022г., в останалата част от 3500.00лв.
до пълния предявен размер от 7000.00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на С. М. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.****, против ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
гр.София бул.”С.ско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор М.С.Г., Изп.директор П.В.Д. и
Изп.директор С.Н.А. и Изп.директор В.В.И. – заедно от всеки двама от четиримата изпълнителни
директори, за компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за
периода: 12.05.2021г.(датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване на претенцията до
застрахователя)-18.10.2021г. от 155.56лв. до пълния предявен размер от 311.14лв.
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.”С.ско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор М.С.Г., Изп.директор П.В.Д. и
Изп.директор С.Н.А. и Изп.директор В.В.И. – заедно от всеки двама от четиримата изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Ж.Д. ДИМОВА от АК-Хасково, със служебен адрес:
гр.В.Търново ул.“В.Левски”№3 ет.I, сумата 490.00лв./четиристотин и деветдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.”С.ско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор М.С.Г., Изп.директор П.В.Д. и
Изп.директор С.Н.А. и Изп.директор В.В.И. – заедно от всеки двама от четиримата изпълнителни
директори, сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща направените разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.”С.ско шосе”№67-А, представлявано от Изп.директор М.С.Г., Изп.директор П.В.Д. и
Изп.директор С.Н.А. и Изп.директор В.В.И. – заедно от всеки двама от четиримата изпълнителни
12
директори, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата
146.22лв./сто и четиридесет и лева и двадесет и две стотинки/, представляваща ДТ върху
уважения иск по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата 200.00лв./двеста лева/, представляваща
разноски(възнаграждение за вещо лице), сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване
на съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
13