№ 34
гр. Тетевен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100252 по описа за 2021 година
Ищец : ИВ. П. Н. от гр. С
Ответник:Р. В. Р. от гр. Тетевен
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от ИВ. П. Н. срещу Р.
В. Р., пред Р.С.С образувано е било гр.д. № 6698/2021г. ,139 с-в. С
определение № 20058486/04.03.2021г.в законна сила от 24.03.2021г. делото е
прекратено и е изпратено по подсъдност на Р.С.Тетевен ,образувано е
настоящото дело, тъй като видно от съдържанието на иска и отговора детето
пребивава към датата на подаване на иска на територията на гр. Тетевен .
В исковата си молба ищцата твърди ,че с ответника имали връзка от
2008 г., от която се родило малолетното им дете В.Р. Р Р., ЕГН: ххххххххххх,
родено 0ххххххххххх г. ,страните нямат сключен граждански брак.Живеели
тримата на адрес в ххххххххххх, в жилище, което е нейно лична собственост,
заедно с голямата и дъщеря - Ц. която е от предишна нейна връзка. От около
две години между страните започнали да възникват конфликти и ответникът
престана да живее с тях . Конфликтите се пораждали поради това, че я
заплашвал, че ще и вземе детето и повече никога няма да го види. На
31.01.2021 г. се породил конфликт, свързан с това кой да води детето на
детска градина. Голямата и дъщеря Цветелина учи и работи, като тя води
брат си на детска градина. На 01.02.2021г. ответникът взел детето сутринта и
го завел на градина. Около 15.00 часа на същата дата ищцата отишла да
1
прибере сина им . Ответникът Р.Р. паркира личния си автомобил зад нейния и
насилствено взел детето от задната седалка на колата. Качил го на
собствената си кола и потеглил. В последствие разбрала, че е завел детето в
гр. Тетевен и го е оставил при родителите си, които живеят на адрес - гр.
ххххххххххх Ответникът работел във фирма за пласмент на кока-кола в
Костинброд и няма възможност да се грижи за сина им . Обадила се
безуспешно неколко кратно на майката на ответника, за да и върнат детето.
Ответникът Р.Р. и звънял многократно по телефона и и се заканил, че ще и
вземе детето и повече няма да го види. Това той бил правил многократно.
Ищцата живеела в непрекъснат стрес - психически и емоционален. За нея
представата да не си види детето предизвиква неимоверен ужас. Твърди ,че
като родители на детето В.Р. Р Р. тя и ответникът не могат да постигнат
споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, поради което счита, че районният съд по
настоящия адрес на детето, следва да се произнесе относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, както и издръжката му, а
също и относно личните отношения на Р. В. Р. с детето, като определи режима
на личните им контакти. Твърди ,че ответникът не полага необходимите
грижи за детето им. Същият не живее при тях в жилището в гр. С, ж.к.
ххххххххххх, където е било постоянното местоживеене на детето. Твърди се
,че детето в апартамента в гр. С, ж.к. ххххххххххх имало самостоятелна
обзаведена стая за детето и възможност да бъдат удовлетворени и задоволени
физическите му и емоционални потребности. Предвид това смята, че
местоживеенето на детето следва да бъде жилището по нейното
местоживеене, където В.Р. е адресно регистриран. Счита ,че родителските
права следва да се предоставят на нея като майка . Твърди , че ответникът
няма необходимите качества и родителски капацитет да се грижи за сина им.
Смята, че като майка има моралните качества за упражнява родителските
права по отношение на малолетното ни дете. Отглеждането на В.Р. от
момента на раждането му и до момента е изключително нейна
грижа.Предлага режим на лични контакти .Претендира месечна издръжка за
детето В.Р. в размер на 250 лв. , считано от датата на предявяване на иска, до
настъпването на законна причина, даваща основание за изменяването й или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
В законово установеният срок е постъпил писмен отговор от ответника ,
в същия се твърди ,че счита , че така предявените искове са допустими, но
неоснователни, поради следното:В исковата молба , с която са предявени
посочените по-горе искове, се твърдят факти и обстоятелства, касаещи
отношението на двамата родители с детето В.Р. Р Р., грижите, които полагат
родителите към детето и начина, по който се грижат ,като се прави опит съдът
да приеме, че ищцата е онзи родител, който действително полага
необходимите грижи за детето, а той като баща и ответник, не прави това, Не
отрича,че ищцата ИВ. П. Н. е майка на В.Р. Р Р., а ответника негов баща. В
исковата молба , обаче се твърдели абсурдни обстоятелства за начина, по
който детето е заживяло в гр. Тетевен, където живее и до днес, в очевиден
опит, съдът да уважи исковата молба и да постановял, ищцата да бъде онази,
2
която да упражнява родителските права върху детето им, което счита, че с
оглед възрастта на детето, начина на отглеждане, привързаността му към
ответника и родителите му, средата, в която се отглежда в момента, няма да
бъдат въобще в интерес на детето В.Р. Р Р.. Твърди ,че детето В.Р. Р Р. е трето
дете на ищцата ИВ. П. Н.. Още с раждането на В.Р., ищцата отказвала да го
гледа, под предлог, че желае да работи и не искала да изостава изолирана от
социалния живот, поради което се съгласил, той да гледа детето, като
прекъснал трудовите си правоотношения и излязох в „отпуск по майчинство”,
в периода от 03 октомври 2016 год., до 09.02.2018год, През този период, той
се грижил и гледал детето В.Р.. Станал специалист по отглеждане на малко
дете - къпане, смяна на памперси и дрехи, готвене, преобличане, разходки и
всичко, посещение на консултации, бях негово придружител в болнично
заведение - частна клиника „Детско здраве" при заболяване. От м. февруари
на 2018 год. детето тръгнало в детска ясла в кв. „Люлин" 1,част, като
ответника го водил сутрин, като това продължило до прехвърлянето му в
детска градина №51 „Щ", кв, „Света троица" на гр. С. В този период също
имал възможност да се грижа за детето, тъй като от 11.04.2018 год. до
11.12.2018 год. - 8 месеца, ползвал обезщетение по чл.9 от КСО.На
10.06.2019 год. започнал работа, като от тази дата до 15.02 2020 год., само
ответника сутрин водел детето в градината и два пъти имал задължение, да го
вземам от там, което стриктно спазвал.Когато имал възможност, с детето
пътували до гр. Тетевен, като преди няколко години, дори били в Тетевен и с
майката, но по-късно, тя не желаела да пътува и той и сина му идвали при
баба му В.М. и дядо му В.Р. Маринов. При тези им идвания, детето се
привързало към баба си и дядо си, като между тях се изгради изключително
здрава емоционална връзка. Категорично твърди, че за 2020 год,, детето бе
гледано в гр. Тетевен в периода от 15,02.2020 год., до 17.01.2021год., като за
този период, майката не е идвала нито един път да го види. От 21.11.2020 год.
до 17.01.2021год, детето бе отново гледано в гр. Тетевен, в дома на
родителите на ответника . На 31.01.2021 год., действително имало разговор
ответника и ищцата , при който същата му заявила, че тя не може да води
детето на градина, а дъщеря й Ц. която е първородното й дете, няма да има
такава възможност, защото е студентка - работи и учи. На 01.02.2021 год.
сутринта, се разбрали, че той ще води детето на градина, както и ще го
прибира, като действително го завел. Около 16,00 часа отишъл да взема
детето, като там заварил майката. Отново между него и майката имало
разговор, при който тя го уведомила, че не желае да се занимава с детето,
защото й е трудно - става и отива в 04,00 часа на работа, а когато приключи,
трябва да се занимава с детето. Именно тогава й отговорил, че той ще се
грижи за детето, тръгнал си и действително се прибрал в гр. Тетевен.
Категорично заявявал, че раздялата между него и ищцата ИВ. П. Н. е от дата
01.02.2021 год., а не от преди две години. Разделили се, не заради други
причини, а заради поведението й спрямо детето им , като много пъти му е
заявявала, че не може и не желае да се грижи за детето. Недоумявал, как 4
дни след раздялата им майката е решила, след като дори не били разговаряли
за това, кой за в бъдеще ще гледа детето, е завела дело в съда, като дори
3
според него не е налице и спор за това, кой да упражнява родителските
права, ищцата му е звъняла не за да се интересува, как е детето ни, а да го
уведоми, че ще го съди. Раздялата между страните е била именно поради
отношението на ищцата към детето В.Р. Р Р..Твърди ,че е притеснен от
факта, че В.Р. бил трето дете на И Категоричен бил , че той е бащата на В.Р.,
но не е баща на другите й две деца. Познавал детето Ц. като е помагал за
отглеждането и на това дете. За второто й дете обаче знаел, че се казва Ралица
Радостинова и Ибила отказала да го гледа, като в момента бабата й дядото по
бащина линия на това дете, го отглеждали . Това го притеснявало, че може да
се случи и с детето му В.Р., а тези му страхове се поддържали и от факта, че
през 2018 год., по необясними за него причини, ищцата ИВ. П. Н. настоявала,
детето да бъде прегледано, тъй като според нея било малоумно и
бавноразвиващо се. Той лично, не знаел, защо решила така, след като той е
постоянно с детето В.Р., но в крайна сметка, бил принуден да отиде на
преглед с детето и се установило, че има някакво забавяне, но било в
допустими граници. От тогава обаче и до днес майката Ипостоянно твърдяла
този факт, което била главната причина за конфликта им - тя го водила на
логопед, настоявала да бъде в специализирана група и какво ли не - неща, от
които детето им нямало нужда. То имало нужда от любов и грижи, а не да
бъде разкарвано нагоре-надолу. На базата на посоченото в настоящият
писмен отговор твърди, че са жалки твърденията на ищцата за това, че
поведението му /грижата ми за детето/ било проява и е провокирано от лично,
егоистични намерения, които сочели на недостатъчен родителски капацитет.
Нямал никакви намерения да отговарят на голословни нападки, целящи да
въведат съда в заблуждение, като се надявал, че съдът правилно ще прецени,
кой от родителите има родителски капацитет за отглеждане и възпитание на
детето им. В момента, детето посещавало детска градина в гр. Тетевен и
живее при него и родителите му В.Д.М. И В.Р. Р. Маринов на
административен адрес: гр. Тетевен - 5700, обл. Ловеч, ул. „Мария
Михайлова” N91, вх.А, ет.2, ап,4, което е тяхно собствено жилище като счита,
че това е естествената среда, в която В.Р. трябвало да бъде отглеждан и
възпитаван, като нямам никакво намерение да прекъсвам и контактите му с
негова майка. Работи, получава трудово възнаграждение 1 200.00 лв., като с
помощта на родителите си и с получавания доход безпроблемно може да
отглежда детето . Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да
отхвърлите предявените от ищцата искове , а да му предостави на него
упражняването на родителските права и издръжката .
Предявен иск с правно основание чл.127 ал.2 СК . Съгласно чл.127
ал.2 от СК ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му .Доказателствената тежест в
гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК,
като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си. Видно от
4
представеното удостоверение за раждане страните са родители на детето В.Р.
Р Р. , род. на 07.03.20216г., както и видно от НА с вх.№2909/2004,акт 97, т.
9,д. 2000/2004г. на С.в.-С ищцата притежава недвижим имот апартамент в гр.
С, ж.к.”Света Троица”,бл.350 ,ап.1 детето постоянен адрес в гр. С от
15.03.2016г. видно от представеното удостоверение и същото за 2020/2021г. е
било записано в ДГ №51,”Щ” . Видно от НА №131/1986г. на Р.С.Тетевен
родителите на ответника притежават апартамент в гр. Тетевен , било е
записано в ДГ „Н“ Тетевенвидно от сл. бележка идх.№55/02.03.2021г. и
понастоящем е променен настоящия адрес ,който е в гр. Тетевен от
01.03.2021г-удостоверение от дата 01.03.2021г. От представената справка от
„Б ”ООД-С ответника е бил в отпуск за отглеждане на дете до 2 години за
периода 03.10.2016г . до 09.02.2018г. По делото е иницирано по искане на
ищцовата страна производство по привременни мерки , като по същите съдът
се е произнесъл с определение съобразно което детето ще бъде при всеки от
родителите по един месец.
По делото са представени социални доклади от ДПС-Тетевен и ДПС
„Възраждане ”-С . Видно от приетите по делото социални доклади ,а именно :
ДПС –Тетевен ,към датата на изготвяне на доклада 18.02.2021г. детето се
отглеждало от бащата с помощта на бабата и дядото по бащина линия в
техния имот, битовите условия са добри и посещава детска градина .От
социалния доклад на ДПС „Възраждане ”-С се установява ,че детето е
посещавало детска градина в гр. С от фактическата раздяла на родителите
01.02.2021г./соц.доклад представен пред Р.С.С/ бащата е взел детето и трайно
е заживял в гр. Тетевен , майката има всички битови условия за отглеждане на
детето ,а по данни на майката към момента на изготвяне на доклада
23.02.2021г. детето контактува само с роднини по бащина линия, изготвен е и
доклад и след постановяване на привременните мерки ,констатирано е ,че
детето е при родителите на майката тъй като е трудово ангажирана.
От разпита на свидетелите в производството по привременни мерки
свидетелката В.Д.М. майка на ответника същата заявява ,че страните са
живели в гр. С идвали са с детето на гости , внучето е оставало при бабата за
известни периоди за да го гледа тя , след като започнало да ходи на детска
градина то боледувало и се наложила бабата да го гледа, същата го гледала и
по време на пандемията , когато детската градина в С била затворена .
Твърди ,че ищцата се обадила ,че бащата е взел детето и го водел в Тетевен и
да не ги приема ,но същата и отговорила ,че няма да ги остави на улицата , а
ищцата и отговорила ,че ще дойде с полиция.След това записала детето на
детска градина в Тетевен , твърди ,че майката не се обаждала.Твърди ,че
внучето и е казало ,че майка му не го искала ,че била лоша и счупила на
ответника стъклото /л.51/. Когато бащата взел детето да го води в С ,вечерта и
казало ,че не е видяло майка си и дали ще му се обади по телефона, но
свидетелката отговорила ,че не може да му каже/л.54/. От своя страна св. Л.В.
, която е старши учител в детската градина в Тетевен твърди ,че детето се
довежда и взема било от бабата било от бащата , същото е добре облечено и
чисто , контактно е играе с децата. Не личало липсата на майка , дори не
5
споменавало името и .Св. В.П. съседка на родителите на ответника
потвърждава ,че бащата се грижел за детето ,а майката не бил виждала от 3
години в Тетевен , както и не била чувала майката да говори с детето си по
телефона, детето се чувствало спокойно при бабата и дядото по бащина
линия.Св.Ц.А. дъщеря на ищцата потвърждава ,че до 3 годишна възраст
братчето и било гледано по-вече от бащата , тъй като майка и работила ,
ответника ползвал и отпуск по майчинство. След като детето започнало да
ходи на детска градина родителите му се разбрали един да го води , а другия
да го взема , така една година ,но след това имало проблеми с воденето на
братчето и на градина , ищцата и ответника се скарали и свидетелката се
намесила и започнала тя да го води на детска градина,тъй като започвала
работа от 9,30ч./л.74/, когато бащата нямал първи курс, а майка прибирала
братчето и от детската градина .Братчето и било падало от масата , когато
ответника го е гледал ,счупило се двете крачета и доколкото знае заради това
проговаря по бавно , било водено на логопед с оглед да му помогне и брат и
заявява ,че брат и е привързан към майка и .През 2020г. когато майка и бабата
по бащина линия се разберат детето е идвало за седмица две в Тетевен.
Майка и се чувствала зле ,плачела от както детето не е при нея , не се е
обаждала в Тетевен тъй като не била сигурна дали ще и вдигнат отсреща,
последния път когато се карали ищцата и ответника , същия и казал ,че ако му
вземат детето ще прегази ищцата и ще я накълца/л.78/. Твърди ,че по думите
на майка и ,бащата на братчето и буквално е взел детето от ръцете на майката
и го е отвел в друг град.
В хода на делото ищцата по реда на чл.176 от ГПК ищцата в с.з. е заявила
,че с ответника имат уговорка детето да е по 20 дни при единия и при другия ,
като в момента детето е при бабата по майчина линия за тия дни тъй като
нямало детска градина и докато се реши при кого ще живее синът и . Ищцата
не отрича ,че ответника се е грижил за детето докато е бил в отпуск за
отглеждането му , като тя също е помагала ,когато не е била на работа ,
страните са разделени от 01.02.2021г., като потвърждава ,че синът и има
забавяне в говора и самото развитие , ответника също е придружавал детето в
частна болница , а след това ищцата , като в момента не знае при какви
условия се отглеждало детето в Тетевен.
В хода на делото е разпитана отново св. В.М. майка на ответника , която
потвърждава ,че гледала внука си и същия искал да стои при нея , тъй като в
разговор по телефона той и споделил ,че искал да отиде при нея, нямало кой
да го гледа , ищцата ходела на полето и я чакали да се прибере , на 01.06 като
взела от градина внука си същия е попитал защо майка му не се обаждала
имал празник. Внука и посещавал детска градина имал приятели в
Тетевен,бащата се прибирал всяка вечер в къщи.
В съдебно заседание ищцата редовно призована за нея се явява адв. Ч.
от САК , ответника се явява и се представлява от адв.Ст. С. от ЛАК и
заявяват ,че желае да се даде ход на делото , както и да се приеме доклада по
чл.140 от ГПК обективиран в определение № 100/14.04.2021г.
6
Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и
становищата на страните по делото, като ги обсъди, съгласно чл.235
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, впечатлението от ссоциалния доклад на ДСП С –
Възраждане и Тетевен , дадено съгласно чл.21,т.15 от ЗЗДетето, приема
за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца навежда доводи, че страните живели на
съпружески начала и от съвместно съжителство е родено детето В.Р. Р Р.,
ЕГН: ххххххххххх на 0ххххххххххх видно от представеното удостоверения
за раждане дубликат изд. от Столична община 12-ти р.н Илинден на
25.08.2020г. въз основа на акт за раждане № ххххххххххх. Във времето когато
родителите на детето В.Р. живеели заедно,бащата е ползвал отпуск за гледане
на малко дете до 2 години за периода 03.10.2016г. до 09.02.2018г., като през
това време майката е работила , детето е гостувало при бабата и дядото в гр.
Тетевен , същите са се грижили за него , конфликт между страните възникнал
в един по-късен момент ,в който е имало проблем ,кой ще води синът им
сутрин на градина , като тази функция е поела дъщерята на ищцата Ц.А.,
която започва работа в 9 ,30 часа , за дните ,когато ответника няма първи
курс , а майката го е вземала от детската градина. Страните са се разделили
на 01.02.2021г. , когато ищцата отишла да вземе синът си от детската градина
,ответника взел детето от ищцата и го завел в град Тетевен , където за него
полагали грижи неговите родители и той , като и същия е променил адресната
регистрация на синът си . В град Тетевен детето посещава детска градина ,
като родителите на ответника правят всичко възможно за да му задоволява
нуждите . След като ответника на 01.02.2021г. е отвел детето в гр. Тетевен
ищцата почти веднага е подала иск в съда на дата 04.02.2021г. с вх.
№22002424 на Р.С.С .
Що се отнася до показанията на В.Д.М. майка на ответника , която
твърди ,че внучето и е казало ,че майка му не го искала ,че била лоша и
счупила на ответника стъклото, както и ,че внука и искал да стои при нея , тъй
като в разговор по телефона и споделил ,че искало да отиде при нея, нямало
кой да го гледа , ищцата ходела на полето и я чакали да се прибере , в тази им
част съдът преценява по реда на чл.172 ГПК с оглед нейната
заинтересованост от изхода на спора ,като майка на ответника, която помага
при отглеждане на внука си и явно е привързана към детето .
По предявеният иск с правна квалификация чл.127, ал.2 от СК.
Съобразно чл.127 ал.2 от СК ,ако родителите не постигнат споразумение по
ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който
се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му
.Настоящия случай се касае спор между родители, които не са сключили
официално граждански брак, а детето е родено от съвместното им
съжителство и впоследствие са се разделили , като в момента бащата живее
Тетевен и работи в „С” ООД –С на ненормиран работен ден и когато
7
графикът му налага да отсъства от дома грижите за детето поема бабата по
бащина линия , което е видно от социалния доклад на ДПС-Тетевен . По
делото е иницирано по искане на ищцовата страна производство по
привременни мерки , като по същите съдът се е произнесъл с определение
съобразно което детето е при всеки от родителите по един месец, но
родителите са се разбрали в тази насока ,като детето е за по 20 дни при
единия и при другия .
Предвид това следва да се определи местоживеенето на детето при един
от двамата родители , който родител в същото време ще е носител и на
родителските права.
Определянето на режима на личните отношения между родителите и
децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да
вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време.Принципно
родителските права се упражняват и от двамата родители, но в случай, че
живеят заедно. В конкретния казус безспорно се установи, че родителите на
детето В.Р. живеят в различни населени места , като за детето след
раздялата на родителите е полагала грижи бабата по бащина линия и бащата
когато му е възможно предвид графика му на работа , а след постановяване
на привременните мерки всеки от родителите за по един месец , но същите са
се разбрали и всеки от тях се грижи за детето по 20 дни в месеца .
При преценка на тези искове на първо място следва да се изхожда от
интереса на детето . Този принцип е залегнал в чл.3,т.1 и 3 и в чл.10 от
З.З.Детето прогласяващ правото на всяко дете на закрила за нормалното му
физическо, умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите
права и интереси. Решаващо значение при определяне предоставянето на
родителските права и местоживеенето на детето имат неговите интереси. В т.
II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е
загубила силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва
да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави
упражняването на родителските права. Това са възпитателските качества на
родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите
към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на
децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица,
социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на
живот. В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично е
подчертано, че за него „решаващо значение има цялата съвкупност от
интереси, но „от аспекта на всестранното развитие на личността“ /както
материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и
възпитание на детето/.
Съдът намира, че и двамата родители имат притежават необходимите
родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето за
неговото правилно отглеждане и възпитание.
8
Преценявайки тези обстоятелства в съвкупност и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, анализирани обстойно съдът счита, че
родителските права следва да бъдат предоставени на майката . Същата има
битови условия , работи , видно от представения график за работното и време
същото е от 7 до 16ч /справка л.122,102/, има голяма дъщеря , която сутрин
има възможност да води братчето си на детска градина .Детето е малко пет
годишно поради което следва да се предостави на грижите на майката и на
нея да се възложат родителските права , същата може да предостави на
детето си домашен уют и добри социално битови условия , поради което
съдът следва да присъди родителските права на майката и да определи
местоживеенето на детето В.Р. Р Р. ЕГН ххххххххххх ,род. на 0хххххххххххг.
на адреса на майката ИВ. П. Н. в гр. С ххххххххххх .Следва да бъде
определен режим на лични контакти на детето с бащата,като същия ще взема
синът си при себе си от дома на майката всяка първа и трета седмица от
месеца и той ще преспива в неговия дом от 18ч. в петък до 19ч. в неделя ,
когато бащата ще връща детето в дома на майката и половината от коледните
и новогодишни празници, както и един месец през лятото ,а именно м. юли
,когато майката не е в законово установен отпуск, а извън определения режим
бащата винаги може да се взема детето при себе си с изразено изрично
съгласие от майката . Съдът счита ,че така определеният режим на лични
контакти между бащата и детето, което е малко на възраст няма да прекъсне
връзката между тях и ще им даде възможност за едни пълноценни контакти
между баща и син .
От своя страна нормата на чл.127 ал.2 от СК изисква съдът да се
произнесе и по отношение на издръжката. Видно от материалите по
делото ,а именно социалния доклад на ДСП-Тетевен бащата получава трудово
възнаграждение от 1200лв. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество.
Конкретният размер на дължимата издръжка в случая следва да бъде
определен с оглед критериите, визирани в чл. 142 ал.2 от СК същата да се
определя нормативно ¼ от МРЗ, освен ако даването на издръжка в по – голям
размер не би представлявало особено затруднение за родителя.При
определянето на частта от цялостната издръжка, която следва да поеме всеки
от родителите, е необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да
дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото живее детето, следва
да се прибавят сумите за издръжка на същото, които би следвало да получава
под формата на семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж.
Постановление №5 от 1981 г. на Пленума на ВС, т . 2/. По делото няма данни
страните да са получавали семейни помощи за деца . Майката работи като
продавач, консултант в „ Б” ООД, не е представила документ за доход , а
само ,че е осигурена за всички социални рискове
Съдът като взе предвид и становището на Дирекция социално
подпомагане С,р-н Възраждане и Тетевен , писмените доказателства по
делото , както свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
9
,счита че месечно за детето В.Р. са необходими и достатъчни 200 лв. , като
издръжката е дължима от датата на постъпване на иска в съда 04.02.2021г. в
едно със законната лихва върху всяка една просрочена вноска,като за
разликата до пълния претендиран размер от 250 лв. отхвърля ,а именно за
50лв.
Правото на детето да получава издръжка от своя баща е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При
настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.При преценка на размерът на
евентуалната издръжка, която ответника следва да бъде осъден да заплаща на
малолетното си дете ,като следва да бъдат съобразени не само нуждите на
лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия я. В
настоящият случай настоящия състав счита ,че бащата има възможност да
заплаща издръжка в размер на 200 лв. , същата е около минимума на
нормативно определения,а и детето е подрастващо и нуждите му постоянно
се увеличават било то от дрехи , храна , посещение на детско заведение и др.
Изложеното, както и фактът, че минималният размер на дължимата издръжка
за едно дете към настоящия момент е в размер на 162,50 лв. месечно, арг. от
чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от ПМС № 331/26.11. 2020 г, обнародвано
ДВ бр.103 от 04.12.2020г за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната, която е в размер на 650 лв. от 01.01.2021г., води до извод,
че предявения иск е доказан по своето основание до размера от 200лв.При
настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
минимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя. Нуждите на малолетното дете се
преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и
храна, както и особените му потребности за конкретната възраст.На
основание чл. 146, ал. 1 от СК ответника дължи и обезщетение за забава, в
случай, че просрочи заплащането на отделните вноски в размер на законната
лихва.
Съдът намира, че така определената издръжка в посочения размер е
съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителите.
Следва да бъде постановено и предварително изпълнение на решението в
частта му за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК
и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, в тежест на ответника ще се възложи заплащането на държавните такси
по исковете за издръжка , както следва за издръжката по чл.143 ал.2 от ГПК-
4 на сто върху сбора на тригодишните платежи в размер на 288 лв. и 5.00
лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
10
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на детето В.Р. Р Р. ЕГН ххххххххххх на майката ИВ. П.
Н. с ЕГН ********** и определя местожителството на детето в гр.
С,ж.к.”Света Троица ”,бл.350,вх.А,ет.1 ,ап.1 .
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата Р. В. Р. с
ЕГН ********** от гр. Тххххххххххх с детето В.Р. Р Р. ЕГН ххххххххххх
,всяка първа и трета седмица от месеца, като бащата ще взема детето при
себе си от дома на майката и то ще преспива в неговия дом от 18ч в петък
до 19ч в неделя , когато бащата ще връща детето в дома на майката ,както и
половината от коледните и новогодишни празници и един месец през лятото
,а именно м. юли ,когато майката не е в законово установен отпуск, а извън
определения режим бащата винаги може да взема детето при себе си с
изразено изрично съгласие от майката.
ОСЪЖДА на основание чл.127 ал.2 1пр. последно във вр. с
чл.143,ал.2 от СК, Р. В. Р. с ЕГН ********** от гр. Тххххххххххх ДА
ЗАПЛАЩА на детето В.Р. Р Р. ЕГН ххххххххххх, чрез неговата майка и
законен представител ИВ. П. Н. с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 200/двеста /лв., считано от 04.02.2021г. г./датата на подаване на
исковата молба в Р.С.С /в едно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска , до настъпване на основания за нейното изменяване или
прекратяване, като до пълния претендиран размер от 200лв отхвърля ,а
именно за 50лв.
ОСЪЖДА Р. В. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка за
държавните такси на районен съд Тетевен сумата от 288 лв. представляваща
държавна такса по делото, съобразно размера на определената издръжка по
чл.143 ал.2 от СК , както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение
на решението в частта относно издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Ловеч в
двуседмичен срок от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
11