ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.София, 21.01.2021г.
Апелативен Специализиран Наказателен съд , втори въззивен състав в закрито съдебно заседание на 20 януари през две хиляди и двадесета и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.А ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Росенова в.н.ч.д.№21/2021 г. по описа за 2021 г., намери за установено следното :
Производството е по реда на чл. 345 НПК.
Образувано е по частни жалби на защитниците на подс. Б.Л.П. и М.Г.В. против определение от 8.01.2021г., постановено по н.о.х.д.2885/2020г.,СНС,16 състав. С атакуваното определение, по реда на чл. 270 НПК , са оставени без уважение жалбите на подсъдимите за изменение на мерките за неотклонение от „задържане под стража„ в по – леки такива .
В частната жалба на подс.Б.П. са изложени съображения за необоснованост на съдебния акт.Това са доводите за разумност на срока ,през който се изпълнява най- тежката мярка за неотклонение и несъгласие с доводите за опасност да бъде извършено престъпление.Защитата намира ,че продължаването на МНО се явява прекомерно тежка и ограничава не само свободното придвижване на подс. П., но и правата му на гражданин.Посочва се ,че няма опасност от укриване и се предлага да бъде изменена мярката в по – лека от задържане под стража.
В частната жалба на подс.М.В. се навеждат доводи,без аргументи,за нарушение на чл.12 НПК и чл.31 ал.4 от Конституцията на Р.България,защото подсъдими с едни и същи обвинения имат наложени различни мерки за неотклонение.Оспорва се извода ,че обоснованото предположение за извършено престъпление не кореспондира с неясно формулираното обвинение.Твърди се ,че обвинението не е конкретизирано и е нарушен чл. 246 НПК.В подкрепа на своите доводи се позовава на решение № 82/25.04.2016 г., по н.д.281/2016 г ,трето отделение, на ВКС.
Апелативният специализиран наказателен съд като се запозна с доказателствата по делото, обжалвания съдебен акт и изложените доводи в частната жалба намери за установено следното : Въззивните жалби на подсъдимите са неоснователни.
В атакуваното определение първостепенния съд правилно е приел ,че делото се разглежда в разумни срокове, същото е с фактическа сложност и разпита на няколко свидетели не разколебава обоснованото подозрение за съпричастност на двамата подсъдими към престъпленията, за които имат обвинения.
По отношение на двамата подсъдими е определена мярка за неотклонение „задържане под стража „ на 1.12.2019 г. Правилно решаващия съд е посочил,че разумността на срока на задържане следва да бъде съобразен със стандартите въведени и в практиката на ЕКСПЧ.Това са ,както е посочено , освен тежестта на обвинението,фактическата и правна сложност на делото, и поведението на националните власти. Правилни са изводите, че делото е с фактическа и правна сложност тъй като по него участват десет подсъдими , от които половината имат по две обвинения.Делото е обемно по своето съдържание и предполага извършване на множество процесуално следствени действия за изясняване на обективната истина, като освен разпита на множеството явни свидетели, има и такива, с тайна самоличност , подлежат на проверка и ВД събрани със СРС. Правилен е извода на съда ,че делото се провежда ритмично и не може да се вменява бездействие от страна на националните власти.Обоснованото предположение за съпричасност на подсъдимите не е разколебано от разпита на свидетелите В. В.ов ,Н. Н. ,П. Л. ,Л. Г. ,Р. М. и Т.П.,защото съда има задължение да спазва изисквания за изясняване на обстоятелствата по делото всестранно ,пълно и обективно.Това изискване може да бъде постигнато след проверка на всички доказателства по делото .В началото на съдебното следствие обаче ,по реда на чл. 270 НПК , е достатъчно да направи обоснован извод за съпричастност на подсъдимите и наличие на обосновано предположение по подозрение за престъпленията ,за които подсъдимите са предадени на съд.Опасностите от извършване на престъпление или укриване, кумулативно с предположението следва да се оценяват с оглед предвидените предпоставки в чл. 56 ал.3 НПК за постигане на целите визирани в чл.57 НПК
Неоснователни са аргументите на подс.Б.П.,че изпълняваната мярка „задържане под стража” е прекомерно тежка. За подс. П., извън тежестта на обвиненията ,за които има повдигнато обвинение, а това са за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.1 вр.ал. НК и за престъпление по чл. 354 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 НК ,са налице данни за предходно осъждане.С влязло в сила споразумение на 20.02.2017 г ,по н.о.х.д 3264/2016 г.,по описа на СНС, е признал вината си за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр.чл. 213а ал.2 т.4 и ал.3т.2 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 НК и за престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК. За тези престъпления има наложено наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода”, изпълнението , на което е отложено за срок от три години.Тези данни сочат за висока степен на обществена опасност на личността на подс. П., каквато е тази на престъпленията , за които са му повдигнатите обвинения. Правата му на гражданин са ограничени , защото опасността от извършване на престъпление не е отпаднала.Една от предпоставките за законосъобразно задържане на лица заподозрени в извършване на престъпления, съгласно чл. 5 т.3 ЕКЗПСЧ, е опазване на обществения ред , освен опасност от укриване , намеса в хода на съдебното производство и предотвратяване на престъпление.
Неоснователна е жалбата и на подс. М.В.. Позоваването на нарушение на чл.12 НПК е некоректно, защото по делото няма данни да са нарушени процесуалните му права.Съдът е започнал делото при спазване принципа на равенство на страните и при участието на всички подсъдими по делото .Подс. В. е с най – тежката мярка за неотклонение по обосновано подозрение за участие в престъпление по чл. 321 ал.3 НК и то в качеството му на длъжностно лице. Подсъдимият е бил служител в сектор „охранителна полиция „ старши полицай, към С. Конкретната специфика на инкриминираното деяние на подс. В. обуславят опасността от извършване на престъпление и нейната актуалност към настоящия момент. Действително ,че по делото пред първата инстанция е представена заповед № 513 з – 12974 /4.-9.2020г. ,от която е видно ,че му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение„. Това обстоятелство не намалява опасността от извършване на престъпление. Не могат да се приемат като основателни възраженията на подсъдимия, с които се позовава на чл. 31 ал.4 от Коституцията на Р.България.В конкретния случай правата на обвиняемия са ограничени,за осъществяване на правосъдието.Позоваването на решение на ВКС - № 82 /25.04.2016 г ,по н.д. №281/2016 г. ,НК, трето наказателно отделение, е в съответствие с възраженията,които не са относими към предмета на настоящето производство.Съдът по законоустановения ред е приел ,че процесуалния акт на държавното обвинение съответства на изисквания на чл. 246 НПК.Доколкото се навеждат доводи за не прецизност на обвинителния акт,ако това създава пречки на подсъдимия да организира защитата си и това доведе до нарушаване правата му има възможност да обжалва съдебния акт на първата инстанция ,ако не е в негова полза, пред по – горе стоящите съдебни инстанции.Определението от 13.11.2019 г.по чл. 248 ал.1 т.3 НПК е проверено и потвърдено от въззивната инстанция и не подлежи повече на проверка от въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативен Специализиран Наказателен съд , 2 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 8.01.2021г.,постановено по н.о.х.д.2885/2020г., по описа на СНС, 16 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.