Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 10.09.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, Пети
състав в открито съдебно заседание проведено на първи септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 1537/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗКИР, във вр. с § 8 от ПЗР на АПК.
Образувано е по жалба на Ц.В.В., ЕГН **********,***,
против изричен отказ на Началника на СГКК – Варна да извърши административна
услуга „Издаване на скица” по заявление с рег. № 01-500587-05.11.2019 г. за поземлени
имоти с идентификатори 10135.2522.**; ***** и ***** по КККР на гр. Варна. С
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на постановения отказ, като е
направено искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна с депозирано писмено
становище оспорва жалбата. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя, в
случай, че същото е над минималните размери. Иска се от съдът да отхвърли
жалбата.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление рег. № 01-500587-05.11.2019г. жалбоподателят
е поискал извършването на административна услуга – издаване на скици за ПИ с
идентификатори 10135.2522.**; ***** и ***** по КККР на гр. Варна. При извършена
справка на 06.07.2020г. в СГКК гр.Варна, жалбоподателят е установил, че върху
депозирано от него възражение рег. № 02-621-03.07.2020г. е поставена резолюция
„мълчалив отказ и архив“. На 07.07.2020г. жалбоподателят е депозирал писмено
възражение срещу действията на Началника на СГКК гр. Варна, заведено под №
02-637-07.07.2020г. При извършена справка на 13.07.2020г. е бил уведомен от
служител на СГКК гр. Варна, че възражението е било архивирано, поради което
няма да получи писмен отговор.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
жалбата, становищата на страните и представената и приета от съда
административна преписка.
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване и от лице
притежаващо активна легитимация да го оспори. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
При извършената преценка за съответствие с приложимия
материален закон, отказът е незаконосъобразен по следните съображения:
Издаването на скица представлява административна
услуга по смисъла на §1, т. 2 от Закона за администрацията (ЗА). Според § 8 от ПЗР на АПК уредените в Кодекса производства за издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и
при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е
предвидено друго. В настоящия случай производството е по реда на ЗКИР – чл.55,
където не е предвиден специален ред за оспорване, следователно приложими са
общите разпоредби на АПК.
В случая административният орган е бил сезиран с
искане за извършване на административна услуга - издаване на скици, които имат
само удостоверяващо действие за факти с правно значение, а именно - описване на
местонахождение, площ, граници и др. Следователно процесният отказ представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.
Според разпоредбата на чл.55, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър в компетентността на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър е да извършва при поискване услуги с данни от
кадастралната карта и кадастралните регистри, като предоставя официални
документи и справки в електронна форма и/или в писмен и графичен вид. Според
чл. 55, ал.2 от същия закон официалните документи са скици, схеми,
скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните
регистри, удостоверения и копия от данни и материали.
Изричният отказ е постановен в нарушение на
материалния закон.
В скицата на практика се отразяват обективни
технически данни. Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ не предвижда
изискване спрямо лицата, които могат да получат такава услуга, да притежават
вещни права върху съответната кадастрална единица. Скицата, по смисъла на
чл.31, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР, е извадка от КК в подходящ мащаб, следователно, отразява
актуалното състояние на имота към момента на издаването й, съгласно заснемането
му в КК, но не удостоверява вещното право на собственост. Органът е длъжен да
извърши тази услуга, като отбележи всички данни и относими факти и
обстоятелства върху документа, но не може да откаже издаването му.
Неоснователен се явява изложеният от ответника довод относно неизвършването на
исканата от жалбоподателя услуга, а именно позоваването за наличието на спор за
материално право. Извън компетентността на административния орган е да
преценява наличието или липсата на предпоставките за признаване правото на
собственост. Дори административният орган да разполага с данни за конкуренция
на права върху имота /имотите/, той е длъжен да издаде искания удостоверителен
документ. След като не се е съобразил с посочените по-горе изисквания Началника
на СГКК гр. Варна е постановил отказ, който се явява незаконосъобразен, като
постановен в противоречие с материалноправните разпоредби. По тези съображения
постановеният отказ следва да бъде отменен, а преписката - върната на ответника
за извършване на административната услуга във връзка
със заявление с рег. 01-500587-05.11.2019г. от
Ц.В.В., ЕГН: ********** за издаване на скици за имоти с идентификатори 10135.2522.**; ***** и ***** по КККР
на гр. Варна, като на основание чл.174 от АПК, съдът
ще определи седемдневен срок за издаване на скицата, считано от влизане в сила
на решението.
Предвид изхода на делото, основателно
и своевременно направено е искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на претендираните съдебни разноски. Предвид последвалото изменение
на разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 /в сила от 15.05.2020г./ от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, за дела по
Закона за кадастъра и имотния регистър, възнаграждението е 900 лева. С оглед
представения от жалбоподателя по делото Договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските, ответника следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 610.00 /шестстотин и десет/ лева, от които 10 лева –
заплатена държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.1 от АПК и чл. 173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, Пети
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изричен отказ на Началника на Служба
по геодезия, картография и кадастър гр. Варна да се произнесе по заявление вх.
№ 01-500587-05.11.2019г. на Ц.В.В., ЕГН**********.
ИЗПРАЩА административната преписка на Началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна за произнасяне по
направеното искане, съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за произнасяне по заявление на Ц.В.В.,
ЕГН**********, считано от влизане в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография
и кадастър гр. Варна да заплати на Ц.В.В., ЕГН**********, сумата от 610.00/шестстотин
и десет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
