№ 17030
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110123166 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск
от ищеца С. Д. Б. срещу ответника ДРУЖЕСТВО с искане да се признае за
установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи за имот, находящ се на
адрес: АДРЕС, инсталация **********, договорна сметка **********, сумата
в размер на 1421,21 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2022 г.
В исковата молба се посочва, че според извънсъдебни твърдения на
ответника ищцата е титуляр на партида за имот, находящ се на адрес: АДРЕС,
инсталация **********, договорна сметка **********, като от справка за
незаплатени задължения и получена покана от ответника, се установявало, че
същият претендира горепосочената искова сума, което обуславяло правния
интерес от водене на настоящото съдебно производство. Поддържа се, че
липсват облигационни отношения между страните и че исковата сума е
погасена по давност. Оспорва се доставянето на топлинна енергия до имота,
включително и на такава, отговаряща на българския държавен стандарт за
топлопреносната мрежа. Направено е искане за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба по чл. 131 от ГПК, с който ответникът оспорва предявената искова
1
претенция, считайки, че ищцата не е материално легитимирана да предяви
настоящия иск, тъй като върху процесния имот – ателие № 58-А, нахоящ се в
АДРЕС, с аб № 376229 и инсталация № **********, било учредено
пожизнено вещно право на ползване на лицето Д. П. Б.. Посочва се, че
ответникът е изпратил покани № Г-15622\16.07.2019 г., № П-6145\07.06.2021
г., № П-5656\22.05.2023 г. до титуляра на партидата относно откриване на
партида и дължимите суми. На 28.10.20.22 г. е изпратил покана до С. Д. Б. и Д.
П. Б., с която дружеството искало да установи дали има промяна относно
ползването на топлоснабдения имот. Всички издадени фактури, кредитни и
дебитни известия за процесния имот били издавани на името на Д. П. Б., като
сумите не са изплатени, вследствие на което ответникът е пристъпил към
събиране на дължимите суми по съдебен ред. Навеждат се твърдения, че на
07.06.2022 г. и 12.12.2023 г. дружеството е депозирало заявления за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. П. Б. (вещен ползвател)
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. и от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. Във
връзка с депозираните заявления са образувани ч.гр.д 30359/2022 г., по описа
на CPC, 113 състав и ч.гр.д. 68353/2023 г. по описа на СРС, 30 състав.
Ответникът не оспорва, че задължението в размер на 658,12 лева за периода
м.06.2019 г. - м.07.2019 г. е погасено по давност, но твърди, че възражението
следва да се направи от носителя на спорното материално право - Д. П. Б..
Посочва се, че етажната собственост в процесната сграда не е сключвала
договор за услуга за дялово разпределение и за имота не са изготвяни
изравнителни сметки. Сочи се, че ответникът не е дал повод за водене на
делото. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция. Направено е
искане за присъждане на сторените по делото разноски и възражение за
прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът извънсъдебно
претендира от ищеца заплащането на сумата в размер на 1421,21 лева –
задължения за цена на доставена топлинна енергия, като се посочва, че
2
ответникът търси сумите от ищцата, тъй като счита, че същата е титуляр на
партида с инсталация **********, договорна сметка **********, които се
водят за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС.
Видно от представената с исковата молба покана с изх.№ П-
11923/28.10.2022 г. от ответника до ищеца и трето лице за спора, ответникът е
поканил да бъде заплатена сумата в размер на 1421,21 лева, начислена за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС. Видно от съдържанието на
поканата, за посочения имот при топлофикационното дружество се води
инсталация с номер ********** и договорна сметка с номер **********. От
поканата на л. 42, макар и насочена срещу трето лице за спора, се установява
също, че посочените в исковата молба инсталация и договорна сметка се водят
за друг имот, различен от твърдения в исковата молба, а именно – ателие №
58А, находящо се в АДРЕС. По делото не се представят доказателства, че
ответникът е търсил исковата сума във връзка с консумирана енергия на
адрес: АДРЕС, както се твърди в исковата молба. От представените към
отговора на исковата молба фактури също се установява, че инсталация с
номер ********** не се води за исковия имот, а за ателие 58А, находящо се в
АДРЕС, различен от исковия недвижим имот и на който имот ишцата се явява
собственик, видно от Нотариален акт № 137, том III, рег. № 13926, дело №
488/2017 г. Следователно по делото не се доказва, че твърдяната като
претендирана от ищеца искова сума е била начислена за процесния имот като
цена за консумирана топлинна енергия и още повече- че тази сума е била
начислена на ищеца за този имот, за да бъде търсена от него, както се твърди в
исковата молба.
Тук следва да се отбележи, че съдът не счита, че става въпрос за
неточност в исковата молба касателно адреса на имота, доколкото в исковата
молба и уточнителната молба с вх. № 215124/01.07.2024 г. имотът е
константно и индивидуализиран само с този адрес. Съдът счита, че адресът на
топлоснабдения имот като индивидуализиаращ белег следва да бъде взет
предвид с примат, доколкото законодателят в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ свързва облигационната връзка между топлофикационното дружество и
собственика, респ. вещния ползвател, с оглед обекта на правото на
собственост, респ. на ограниченото вещно право, присъединен към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, а не с оглед титулярството
върху дадена инсталацията или договорната сметка, които имат само
3
техническо, респ. счетоводно значение. С определението си по чл. 140 от ГПК
съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си,
че ответникът претендира от него исковата сума за обекта с посочените в
исковата молба данни, но въпреки това ищецът не е провел пълно и главно
доказване на твърденията си. В същите указания, съдът е посочил, че ищецът
не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът е открил партида на
името на ищеца. Видно от представените по делото фактури към исковата
молба, партидата за процесната инсталация и договорна сметка се водят на
името на друго лице и за друг имот.
Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция е допустима,
доколкото ищецът излага твърдения, че към момента на депозиране на
исковата молба спрямо него извънсъдебно се претендира от ответника
заплащането на една недължима сума, но претенцията се явява неоснователна.
Съдът намира, че процесуалната легитимация, на която се е позовал ищеца за
завеждане на настоящото дело, се обуславя от заявената от ищеца
принадлежност на спорното материално право – в случая от отричано от
ищеца право по предявения отрицателен установителен иск. Процесуалната
легитимация на двете страни в процеса следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение на ищеца в
исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по съществото на спора, който
съдът изследва с решението и който обосновава основателността, а не
допустимостта на иска. Принадлежността на материалното право в полза на
ищеца касае материалноправната, а не процесуалната, легитимация по иска
или неговата допустимост. В този смисъл, дори в хода на производството да се
установи, че такава материалнаоправна легитимация не е налице в полза на
ищеца, този факт не прави предявеният иск недопустим, защото
материалноправната легитимация е въпрос по съществото на спора. Искът,
предявен от материалноправно нелегитимиран ищец, е неоснователен, а не
недопустим. Проверката на посочената легитимация на ищеца става с
решението по спора, при постановяване на което съдът преценява, според
представените по делото доказателства дали ищецът е носител на твърдяното
от него субективно материално право, съответно дали ответникът отговаря по
спорното правоотношение, като заключението му е от значение за
основателността, съответно неоснователността на иска.
4
Предвид това, претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като
недоказана и неоснователна, като обсъждането на останалите доводи се явява
безпредметно, доколкото не би променило горепосочените изводи, явяващи се
самостоятелно основание за неоснователност на претенцията.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като се претендира такова в
размер на 150,00 лева. Същото обаче се присъжда в определения от съда
размер, който с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото
следва да бъде определен в минималния размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, и
съдебен адрес: АДРЕС, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че С. Д. Б., ЕГН **********, не дължи на ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, за имот, находящ се на адрес: АДРЕС, инсталация **********,
договорна сметка **********, сумата в размер на 1421,21 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.06.2019 г. до 30.09.2022 г.
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, и съдебен адрес:
АДРЕС, да заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на
100,00 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното исково
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5