Решение по дело №134/2022 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 160

                                                 гр.Кюстендил, 11.07.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      ДЕСИСЛАВА  ТАБАКВА                   

при секретаря  Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 134 по описа за 2022год., за да сe произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил  обжалва решение № 36 от  24.02.2022г.  на  Районен съд - Кюстендил по АНД № 1102/2021год., с което е отменено Наказателно постановление № 21-1139-001043/14.07.2021г.   Жалбата съдържа доводи за допуснати нарушения на материалния закон – касационни  основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че  НП е издадено  при спазване на процесуалноправните норми  на ЗАНН, а  нарушението  е доказано.  Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на решение за потвърждаване  на наказателното  постановление.

Ответникът В.Т.Н. ***, чрез пълномощника си адв. И.А., изразява становище за неоснователност на  касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за оставянето му в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният  съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на  осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет  на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 21-1139-001043  от  14.07.2021год.,  издадено от  началника  на  Сектор  ПП при ОД на МВР-Кюстендил, с което на  В.Т.Н., за нарушение и на основание чл.638, ал.3  от  Кодекса за застраховането, е наложено  административно наказание „глоба“  в размер на 400,00лв.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за  това, че на 01.07.2021г., около 17,40ч.  в  гр. Кюстендил, по ПП І-6, км. 22+800, в посока от кв. „Изток“ към кв. „Въртешево“, управлява МПС – товарен автомобил  “Нисан кингкаб“ с рег. № КН0998ВТ– собственост на Л. К.а Н.,  за който  няма сключен  и  действащ  договор за   задължителна  застраховка  “Гражданска отговорност на автомобилистите”, с което е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

 За деянието е съставен АУАН № АА106860 от 06.07.2021г., който съдържа посочените  по-горе факти, относими към състава на административното нарушение,  а  към  делото  са  приложени:  застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“,  издадена  за процесното МПС  на 02.07.2021г., т.е. след деянието и  справка за нарушител с данни за  извършени от В.Т.Н. нарушения на ЗДвП и КЗ, във връзка с които са издадени НП и електронни фишове.

В производството пред РС  са  разпитани: актосъставителят М. Б.  който е  извършил  проверката  и  с показанията си потвърждава констатациите от същата и С. К., който е свидетелства за съставянето на АУАН.

При изложените доказателства, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспореното НП поради  допуснати съществени процесуални нарушения  по см. на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН при съставяне на АУАН. По съществото на спора, се приема, че деянието на нарушителя, макар и формално  да осъществява признаците на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, не е наказуемо, доколкото съставлява маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН.  Горните изводи  се обосновават с  липсата на извършени други нарушения на КЗ от нарушителя Н.; с  незабавно предприетите действия за отстраняване на нарушението  още на следващия ден и с  отсъствието на вредоносни последици от деянието.  По посочените правни доводи съдът е отменил НП и на осн. чл.63, ал.4 от ЗАНН е предупредил нарушителя.

Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е неправилно, поради което и на осн.чл.222, ал.1 от АПК  следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора с потвърждаване  на  оспореното  наказателно постановление. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на същото са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите  процесуалноправни  и материалноправни норми.  Осъществено е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Противно  на  приетото от районния съд, касационният състав, приема, че при съставянето на АУАН не  е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на издаденото НП.  От съдържанието на акта и от показанията на полицейските служители е видно, че актосъставителят - свид. М. Б. е присъствал при извършване и установяване на съставомерното деяние, а свид. С. К. е присъствал при съставяне на акта на 06.07.2021г., което е след датата на нарушението.  Последното обстоятелство във връзка с по-късното съставяне на АУАН не е процесуално нарушение, тъй като липса нормативно правило, което да го забранява. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел  при извършването на  деянието / вместо на двама свидетели/  не съответства на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, но не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга правото на защита на нарушителя.  Функцията на свидетелите  основно касае процеса на доказване на релевантните за конкретното деяние  обстоятелства, а в случая спор по същите липсва. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е нормативната разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която допуска възможност за съставяне на АУАН  изобщо при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на деянието, а в случая има един такъв свидетел. Следват изводи, че при издаване на НП е  проведено  административнонаказателно  производство, което не е засегнато от съществени пороци и е обезпечило участието и защитата на нарушителя.

            По съществото на спора, касационната инстанция счита за обосновани и правилни правните изводи в съдебния акт за доказаност на нарушението. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана в качеството му на водач на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.  От установената от районния съд фактическа обстановка по нарушението е видно, че за управлявания от нарушителя автомобил, няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на извършената проверка от контролните органи. Горното сочи на осъществено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за извършването на което е наложено предвиденото от законодателя  административно наказание. Издаденото НП е законосъобразно.

            Настоящият състав на касационната инстанция  счита решаващите правни изводи на районния съд за маловажност на административното нарушение, за необосновани от доказателствата и неправилни с оглед приложимия закон.  Деянието не разкрива белезите на маловажен случай по дефиницията на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Липсват доказателства за това, че същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид. Деянието е на просто извършване, поради което извън приложното поле е преценката за липсата или незначителността на вредните последици. От друга страна, обратно на приетото в оспореното решение, по делото са налице данни, че  деецът  е извършител на други подобни нарушения. От приложената справка за нарушител е видно,  че  срещу  В.Н., на 26.10.2020г.  е   издаден  електронен  фиш серия Г  № 22937 за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, с който на основание чл.638, ал.1, т.1  от КЗ му е наложена глоба в размер на 250,00лв., т.е.  дееца не за първи път  не съблюдава и не спазва  изискването за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“  във връзка с притежаването и при управлението на ППС. А  сключването  на договора за  застраховка в деня след установяване на административното нарушение е действие, предприето от  собственика  на автомобила, а не от нарушителя,  поради което  не може да са преценява като обстоятелство, обосноваващо по-ниска обществена опасност на същия.  В съвкупност горните констатации  изключват квалификацията на нарушението като маловажен случай и приложимостта на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, съотв. на правомощието на съда по чл.63, ал.4 от ЗАНН. Следват изводи за виновно извършено и надлежно  доказано  административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, каквито  законосъобразни констатации е направил АНО с издаденото НП. Дължимо е решение за отмяна на оспореното решение на районния съд и за постановяване на друго за потвърждаване на НП.

            Предвид изхода по делото, на ответника по касация не се следват деловодни разноски. Независимо от резултата от касационната проверка, присъдените разноски на нарушителя  във  въззивното производство с определение № 152/07.04.2022г. по АНД № 1102/2021г.,  му се дължат, доколкото горния съдебен акт  не е оспорен от касатора и е влязъл в сила.     

            Водим от изложеното и  на  осн.  чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

                                                      

  Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение № 36  от 24.02.2022г.  на  Районен съд - Кюстендил  по  АНД № 1102/2021год.  и  вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 21-1139-001043  от  14.07.2021год.,  издадено от  началника  на  Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, с което на  В.Т.Н.,***, на основание чл.638, ал.3  от  Кодекса за застраховането, е наложено  административно наказание „глоба“  в размер на 400,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            Председател:                                       Членове: 1.                                  2.