МОТИВИ към решението по а.н.д. № 90 по
описа на Луковитския районен съд за 2017г. г.
С мотивирано постановление от 09.03.2017 г. Районна
прокуратура гр. Луковит е внесла по реда на чл. 375 от НПК предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия А.М.Д. *** и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпление по
чл.270, ал.1 от НК – за това, че: на 29.10.2016 год., около
17.50 ч., на ул. „Чайка" в с. Ъглен, обл.Ловеч, противозаконно попречил на
орган на властта - горските инспектори при СЗДП ТП ДГС - Лесидрен М.П.К. и Й.В.М.,
да изпълнят задълженията си във връзка с извършване на проверка на
транспортираната дървесина, задържане на предмета и средството на нарушението, запазване
па местопроизшествието и веществените доказателства до идване на органите на
МВР, като в разрез с устно издаденото му разпореждане стоварил на земята
превозваната в товарен автомобил марка „Ивеко Дейли" с ДК№ЕН 2207 КА,
дървесина, и избягал от мястото на проверката с моторното превозно средство.
В постановлението прокуратурата е приела, че е налице деяние по чл.270,
ал.1 от НК, но тъй като за това деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години или глоба от петстотин до две хиляди лева, Д. не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, с престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване, при което следва да се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Луковит подържа
предложението и моли същото да бъде уважено, като привлеченият бъде освободен
от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба
от 1000 лева.
Обвиняемият А.М.Д., редовно призован се явява лично в съдебно
заседание и с адв. П.К., който пледира
подзащитния му да бъде оправдан, тъй като не е доказано обвинението.
Обвиняемият не се признава за виновен, оспорва фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на постановлението на прокурора и моли да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
А.М.Д. - роден на *** ***,
ж.к.Победа, бл.13, вх.Б, ет.4, ап.10, българско гражданство, българин,
средно-специално образование, женен, едноличен собственик и управител на „А.“
ЕООД гр.Ч. б., неосъждан, ЕГН:**********.
Обв. А.М.Д. ***. Неговата майка, св. З. И. Д.
/л.47 от ДП/ притежавала товарен автомобил марка „Ивеко" модел „Дейли 35
8", с ДК№ ЕН 2207 КА /л.13/, който обаче не управлявала, а същият
обикновено се използвал от съпруга й. Обвиняемият също го ползвал, когато имал
необходимост.
Към процесната дата – 29.10.2016 г., св. М.П.К.
и св. Й.В.М. работели по трудово правоотношение на длъжност „горски надзирател“
при СЗДП ТП ДГС – Лесидрен. Видно от вложените по досъдебното производство два
броя трудови договори и длъжностни характеристики /л.27-33 от ДП/, в служебните
им задължения влизало да опазват поверените им горски територии от незаконни
ползвания и увреждания, да следят за спазване правилата за сеч, да проверяват
всички документи за сеч в горите, да задържат вещите предмет или средство на
нарушението, да сигнализират органите на МВР при установяването на данни за
извършване на престъпления във връзка с дейности по горите, да вземат решения
по въпросите на опазване, разкриването и залавянето на нарушители в горски
територии - държавна собственост и предоставени за управление в района, за
който отговарят, а именно района на ДГС - Лесидрен, в който попада и землището
на с. Ъглен.
Със заповед № 289/28.10.2016 г. (л. 15 от
делото) на директора на СЗДП ТП ДГС – Лесидрен било наредено св. М.К. и св. Й.М. да положат
труд извън установеното за тях работно време в почивни и празнични дни, а
именно: на 29.10.2016 г. (събота) - опазване на горските територии и контрол на
територията на ГСУ със служебен автомобил „Нива“ с ДК№ СА4244ХН.
В късния следобед на 29.10.2016 год. св. М.К., получил по телефона анонимен сигнал, че на
ул. „Чайка" в с. Ъглен непознато лице товари дърва в червен на цвят
товарен автомобил. Св. К. решил да се отзове на сигнала и да извърши проверка
на място, като за целта се обадил на своя колега, св. Й.М.. Двамата се
отправили със служебния автомобил към с.
Ъглен, където около 17.50 ч. на ул. „Чайка" наистина видели спрян товарен
автомобил марка „Ивеко" модел „Дейли 35 8", с ДК№ЕН 2207 КА, червен
на цвят. Товарната част на автомобила била покрита с черен полиетиленов
материал (найлон) и когато св. К. го повдигнал, видял, че вътре са натоварени
около 2 пр. куб. м. сурови дърва за огрев от цер, нарязани на секции от по 30 см.,
като дървата не били маркирани с КГМ. До товарния автомобил двамата служители
на ДГС - Лесидрен възприели едно непознато за тях лице, което се представило за
водач на автомобила. Поискали му документи за произход на дървата - превозен
билет, и документи за самоличност, при което лицето заявило, че няма документи
за дървата и няма да им представи никакви документи за самоличност. Тогава св. К.
решил, че се налага да се обади за съдействие в РУ МВР - Луковит, което и направил,
а на непознатото лице разпоредил да остане на място до пристигане на
полицейските служители. В разрез с така издаденото му разпореждане, водачът на
автомобила се качил в него, запалил двигателя, изсипал дървата на улицата с
думите „Дървата са си ваши, аз бус за даване нямам" и потеглил в посока
центъра на селото.
Свидетелите М. и К. уведомили по телефона
директора на СЗДП ТП ДГС - Лесидрен за ситуацията, но предвид съботния ден и
вечерното време не могла да се създаде организация за изземване на дървата.
Непосредствено след това св. К. поискал
съдействие от ОДЧ при РУ МВР - Луковит за установяване на собственика на
товарния автомобил. Дежурният в момента полицейски служител, св. С.Е.М. извършил справка в ИИС - КАТ, при което се
установило, че автомобилът е собственост на Звездица Илиева Димитрова от гр.
Червен бряг.
Св. К. се обадил по телефона на свой колега от
РДГ - Ловеч, св. Ц.Д.П.,***, и го попитал дали знае от кой се управлява
въпросното превозно средство, при което св. П. го информирал, че го управлява
синът на собственичката, А.Д.. В РУ МВР - Луковит била извършена допълнителна
справка за роднинските връзки на Звездица Илиева Димитрова, при което срещу
името на сина й, обвиняемия А.М.Д., свидетелите К. и М. видели снимка на
лицето, което на процесната дата не изпълнило дадените му от тях разпореждания,
осуетило довършването на проверката и напуснало мястото на произшествието с
превозното средство, послужило за извършване на нарушение по Закона за горите.
За случая
на 01.11.2016 г. св. М.К. съставил констативен протокол (л.18).
В хода на досъдебното производство били
извършени разпознавания на лице /л.65-72/, при което свидетелите К. и М.
категорично разпознали именно обвиняемия Д., като извършител на описаното по
горе деяние.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе от събраните писмени и гласни
доказателства - показанията на разпитаните в съдебното производство
свидетели Й.М., М.К., Ц.П., С.М. и П.К.,
кореспондиращи със събраните
в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно производство
писмени и гласни доказателства, преценени по реда на чл.378, ал.2 от НПК.
Показанията на посочените свидетели са логични, последователни,
непротиворечиви по същество помежду си, взаимно допълващи се и се подкрепят от
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от
съда фактическа обстановка, съдът намира за доказано престъплението по чл.270
ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от обвиняемия Д.. От
обективна страна на 29.10.2016 год., около 17.50 ч., на ул.
„Чайка" в с. Ъглен, обл.Ловеч, противозаконно попречил на орган на властта
- горските инспектори при СЗДП ТП ДГС - Лесидрен М.П.К. и Й.В.М., да изпълнят
задълженията си във връзка с извършване на проверка на транспортираната
дървесина, задържане на предмета и средството на нарушението,запазване па
местопроизшествието и веществените доказателства до идване на органите на МВР,
като в разрез с устно издаденото му разпореждане стоварил на земята
превозваната в товарен автомобил марка „Ивеко Дейли" с ДК№ЕН 2207 КА,
дървесина, и избягал от мястото на проверката с моторното превозно средство, а от субективна страна е осъществил деянието
умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите
общественоопасни последици и пряко ги е целял. Авторството на деянието, и
другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършването се доказват
по несъмнен начин от събраните доказателства.
По смисъла на чл.93 т.2 от НК св. М.К. и св. Й.М.
били орган на власт, доколкото били служители в орган на държавно управление и
били натоварени с упражняването на властнически функции.
Като не изпълнил разпорежданията на свидетелите
К. и М., а напротив - не представил документ за самоличност, не останал на
място, изсипал превозваните от него немаркирани дърва за огрев на земята,
напуснал мястото на нарушението и избягал в неизвестна посока, обвиняемият Д. е
попречил на органи на властта да изпълнят задълженията си, вменени им от Закона
за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и
произтичащи от длъжностните им характеристики, като на практика е осуетил
възможността да извършат проверка, да установят самоличността на нарушителя, да
съставят акт за установяване на административно нарушение, да запазят
местопроизшествието до идване на органите на МВР, да изземат необходимите
веществени доказателства, да изземат и задържат дървата заедно с автомобила,
послужил за извършеното нарушение.
По изложените съображения съдът призна
обвиняемия А.М.Д. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 270, ал.1 от НК.
Тъй като, видно от справката
за съдимост, към момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК, от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване, за извършеното умишлено престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева, съдът на основание чл.78а, ал. 1 от НК освободи обвиняемия от наказателна отговорност за
извършеното престъпление. Нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда
административно наказание „глоба” от
хиляда до пет хиляди лева. Съдът взе предвид смекчаващите вината обстоятелства
– добрите характеристични данни, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, и определи размера на административното наказание в минималния,
предвиден в закона размер – 1000 лв.
Така
определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на обвиняемия, както и за постигане на
генералната превенция.
По
изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: