Р Е
Ш Е Н
И Е
№ / 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
публично съдебно заседание на 27.11.2017г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар
: ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от председателя на състава
гр.
дело № 2155
по описа за 2017г.
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Жалбоподателят С.Х.М.,чрез
пълномощника –адвокат Т.Г., оспорва
решение № 3087 от 26.07.2017г., постановено по гр.д.№ 15566/ 2016г. на XVIIс., с което съдът е отхвърлил
предявените искове срещу Г.И.Я. и С.П.Я.,за солидарно заплащане на сумата
8769.01лв.- главница, и сумата 90.30лв.- обезщетение за забава върху главницата
за периода : 30.10.2016г.- 08.12.2016г., с които неоснователно са се обогатили
за негова сметка , спестявайки разходи за възстановяване на покрива на сградата
в първоначално състояние, след премахване на незаконно строителство в периода
2002-2008г., на основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Присъдени са съдебни
разноски по чл.78, ал. 3 ГПК.
Счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения , необосновано. Според жалбоподателя съдът е допуснал
противоречие в мотивите по съществен въпрос за спора- за вида на извършения
ремонт и направените разходи. Неправилни са изводите, че възстановяването на
покривната конструкция на сградата не представлява необходим ремонт, с оглед
запазването на имота. Относно законността на строителството неправилно се
позовал на КА № 1/ 16.01.2017г. на
община Варна и невлязла в сила заповед №
1795/ 2017г. на зам.кмета на община Варна, извън своята компетентност. По
същество поддържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се уважат изцяло предявените искове, и да се присъдят направените от
ищеца разноски по делото.
Въззиваемите страни- Г.И.Я.
и С.П.Я., чрез адвокат Ж.К., представят писмен отговор в срока по чл.263 ГПК.
Изразяват становище за неоснователност на жалбата по всички изложени
възражения. Претендират разноските, направени в настоящото производство.
Съдът, предвид становищата
на страните и доказателствата към делото, преценявани съобразно чл.269 от ГПК и
чл.235, ал.1 и 2 ГПК , констатира :
В
предмета на разглеждане са предявените от С.Х.М. срещу Г.И.Я. и С.П.Я. искове с
правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да
заплатят сумата 8769.01лв.- стойност на изграден покрив на жилищна сграда в
гр.Варна, ул.“М.„ № 22, с която неоснователно са се обогатили за негова сметка,
и сумата 90.30лв.- обезщетение за забавено плащане върху главницата, за периода
от 30.10.2016г. до 08.12.2016г.
Ищецът твърди и доказва с
нотариален акт № 163/07.09.2016г., че е собственик на първи етаж от жилищна
сграда на адрес- гр.Варна, район А.,
ул.“ М.„№ 22- обект с идентификатор № 10135.55.02.266.1.1., и идеална
.част от дворното място- ПИ № 10135.5502.266, в което е построена, придобит от
легитимирани страни- наследници на Н.И.Д., починал 2011г., съобразно правата на
наследодателя по нотариален акт № 134, том IX, рег.№ 15290/ 2002г. /с.34, 40 от
делото на районен съд /.
Собственици
в режим на съпружеска имуществена общност на втория етаж от жилищната
сграда и
идеална част от дворното място по договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а. № № 163/07.09.2016г., са съпрузите Г.И.Я. и С.П.Я..
Между
страните няма спор относно факта, че към датата на която е сключена сделката с
ищеца покривът на сградата е бил
премахнат, поради което е възложил неговото възстановяване и изграждане му в
състоянието съобразно одобрения проект от 1968г.- договор за изработка от
13.10.2016г. Строителството е извършено изцяло със средства на поръчителя –
обстоятелство, което ответниците не оспорват,
подкрепено с писмени доказателства / разписка, фактури/.
С
нотариална покана от 26.10.2016г. С.М. е уведомил Г.Я., че като собственик на
втория етаж от сградата, след премахване на незаконното строителство „
Пристройка и надстройка на сградата“, въз основа на заповед № РД- 14-287/ 19.06.2007г. ДНСК –
София , и влезли в сила съдебни решения: решение № 7238/ 2010г.по адм.д.№
16505/ 2009г. на ВАС, с което е потвърдено решение № 46/ 2009г. по адм.д.№
5217/ 2007г. на Административен съд - София-град, не е предприела действия по възстановяване
на покрива в състоянието, в което е бил преди извършеното незаконно строителство.
Вложил е собствени средства в изграждането на покрива, с които другият
собственик се е обогатил неоснователно за негова сметка. Определен е срок за
внасяне на сумата- стойност на извършените СМР, и посочена банкова сметка. ***.10.2016г. по
реда на чл. 44, ал.1 от ГПК , след запознаване на адресата със съдържанието на
документа.
Ответниците
изразяват становище за неоснователност на предявените искове- главен и
акцесорен. Противопоставят
възражение, за тях не е възникнало
задължение по възстановяване на покрива на сградата, когато след 2011г.
незаконното строителство / пристройка и надстройка/ са премахнати. Твърдят, че
по представените документи покривът не е ремонтиран, а наново изграден и
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ , извършен без издадено
разрешение за строеж в нарушение на
чл.148, ал.1 и 2 от ЗУТ. Като незаконен строеж подлежи на събаряне. Оспорват предявените искове по размер. В
допълнение на изложените аргументи посочват, че строителството не е съгласувано
с тях.
Разглеждащият
състав преценява всички доказателства относно незаконното строителство„
Пристройка и надстройка на съществуващата жилищна сграда“ изпълнено без
необходимите строителни книжа и без съгласието на всички съсобственици ,
коментирани в решението според съдържанието на приложените документи /
протоколи, заповеди и съдебни решения/,
като релевантни за спора, но без
да се позовава изрично на тях. По административно разпореждане това
строителство е премахнато от служители на РДНСК - протокол от 30.03.2011г.
Представеното
заключение на съдебно-техническата експертиза с вещо лице инж.Емилия Василева
дава отговор на поставените въпроси за извършеното строителство „покривна
конструкция“, начина на изпълнение , съответствия с одобрените проекти от
1968г., обособените два етажа. Заключението е прието без възражения от
страните, по същество се цени като
обективно и компетентно дадено във всичките му части, конкретно и за изводите
по б.А,т.1 / подточки 1-14 /, б.Б т.1.
На
основание чл. 235, ал.3 ГПК спорът следва да бъде решение и съобразно
настъпилите след предявяване на исковите претенции факти. Според констативен акт № 1/
01.06.2017г., издаден от Община Варна, изграденият покрив е незаконен строеж,
извършен без инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл.
137, ал.3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Въз основа на тези констатации е издадена
заповед № 1795/ 20.06.2017г. от зам.кмета на Община Варна , с която е наредено
премахване на незаконния строеж „ покривна конструкция“ на жилищна сграда в ПИ 10135.5502.266 , УПИ IX -344,кв.139 по плана на 27-ми м.р., ул.“
М. „№22, кв.А., гр.Варна. Според
изявленията на страните пред ВОС заповедта е обжалвана и в процедура на съдебно
разглеждане.
Събраните
данни обосновават изводи за неоснователност на предявените искове, съответни на
поставеното съдебно решение.
По
силата на придобитите вещни права страните имат качеството на собственици на
отделни етажи от жилищната сграда и съсобственици на дворното място. Всички
действия спрямо общите части на сградата следва да се осъществяват по правилата на чл. 30, ал.4 ЗС ,чл.31
ЗС и чл. 32 от ЗС. Изграждането на покрива от ищеца не е съгласувано с
останалите собственици, за извършеното строителство са уведомени след неговото
приключване с нотариална покана до Г.Я..
Правилно
е становището, че строителството на покрива / покривна конструкция/ не
представлява текущ ремонт по смисъла на §5 , т.43 от ДР на ЗУТ , а основен
ремонт според съдържанието на §5, т. 42 от ДР на ЗУТ, защото има за цел да
възстанови всички конструктивните елементи на общата част съгласно проектите на сградата от 1968г.
Изпълнението на това строителство обаче е в отклонение на предвижданията.
Според констатациите на СТЕ увеличава обема на покривната конструкция / с 60
см./ и наклона в посочените части, а отделни
СМР не са съобразени с нормативните изисквания , подкрепено от
приложения снимков материал.
Строителство при посочените параметри не е одобрено по реда и при
условията на чл. 152, ал.2 от ЗУТ. Констатациите от проверката го квалифицират
като незаконен строеж по смисъла на чл. 225 от ЗУТ. Установеното не води до
обективен извод, че изграденият със
средства на ищеца покрив , е законен строеж,
като основание на неговата претенция за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД.
С изложените
мотиви решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемите страни следва да се
присъдят разноски в размер на 702.40лв./ внесено адвокатско възнаграждение/,
съответно на представените доказателства и молбата по чл.80 от ГПК
На
основание чл. 271 ГПК съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3087 от 26.07.2017г., постановено
по гр.д.№ 15566/ 2016г. на XVIIс.
ОСЪЖДА
С.Х.М., ЕГН- **********, да заплати в полза на Г.И.Я.,
ЕГН- **********, и С.П. Я., ЕГН- **********,
сумата 702.40лв.- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.