ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12080
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110159928 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
309234/01.11.2023 г., уточнена с молба с вх. № 364134/18.12.2023 г., от Л. Г.
К., ЕГН ********** от **********, и И. Г. К., ЕГН **********, от
***********, срещу Г. И. С., ЕГН ********** от ********** / предишно
обозначение на адреса - **********/, с която е предявен отрицателен
положителен установителен иск за собственост, с който да се признае, че
ответникът не е собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
******** с адрес на имота гр. София, район ********** с площ 1079 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39,
при съседи: *********.
В обстоятелствената част на исковата молба, ищците твърдят, че са
съсобственици на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
******** с адрес на имота гр. София, район ********** с площ 1079 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39.
Като придобивно основание посочват наследяване от майка им *********.
Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота е съсобствена между
нас и други наследници. В него има застроена двуетажна жилищна сграда, в
която апартамент №2 на втория етаж на жилищната сграда бил закупен на
5.08.1987г. от ответника, чрез договор за продажба сключен с общината.
Сочат, че съгласно този договор С. притежава единствено право на строеж
върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ. Въпреки това той е декларирал в ТД на НАП,
1
че е собственик на цялото място с данъчна оценка 20 893.90 лв.
Твърдят, че той оспорва тяхната собственост и иска да ползва цялото
място. Изпратили му нотариална покана на 25.07.2019г., с която го поканили
да ограничи ползването на имота в рамките на чл. 64 от ЗС, но промяна в
поведението му не последва.
Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски в производството. Към исковата молба са
представените следните писмени доказателства и доказателствени средства:
нот. акт № 153, том първи, рег. №2785, дело №141/23г. на нотариус ********,
удостоверение за данъчна оценка на Л. К., договор за продажба на държавен недвижим
имот, удостоверение за данъчна оценка на Г. С. и нотариална покана, Актуална данъчна
оценка, Скица на поземления имот, Удостоверение за наследници
Моли съда да задължи ответната страна да представи договор за
продажба на държавен недвижим имот от 05.08.1987г., на основание чл.190
ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.
Релевира възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на
правен интерес, тъй като ищците навеждат твърдения, че са собственици на
1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, което право ответникът твърди, че
никога не е отричал или нарушавал както по отношение на ищците, така и
спрямо техния наследодател - *********, майка на ищците, също и по
отношение на нейния наследодател- *******, Заявява, че признава правата на
ищците, не ги е оспорвал по никакъв начин и се съобразявал с тях.
Твърди, че ищците не са ползвали лично или чрез трети лица реално
притежаваната от тях 1/6 ид. част от първия етаж на къщата и 1/3 ид. част от
дворното място. В тази връзка посочва, че ищците не живеят в имота, техният
недвижим имот не е електроснабден и не е годен за обитаване, както и не са
посещавали дворното място и не са го ползвали. Релевира възражение, че
никога не е пречил и препятствал достъпа до дворното място, като същото е
оградено от ответника с цел запазване на имота, но портата е със свободен
достъп.
Признава, че през 2019 г. му е била връчена нотариална покана от
ищците, с която последните отправили искане до ответника да не ползва
терена и да не им пречи, въпреки че ищците са собственици само на 1/3 от
него. Поддържа, че не е ограничавал достъпа им, така и страните не са имали
спорове и неразбирателства по отношение на двора и неговото ползване,
поради което и на това основание за ищците липсва правен интерес от
предявяване на иска. Изразява становище, че никога не е имал претенции към
собствеността на ищците и техните наследодатели.
Твърди, че живее в апартамент № 2 в сградата в процесния поземлен
имот от своето рождение, като родителите му били настанени под наем в него
от общината. Апартамент № 2 на втория етаж на къщата бил закупен от
ответника от ***** РНС, а собствеността върху земята била установена и
2
разпределена между ***** РНС, ********* и още пет лица, като и трите
групи съсобственици имали по 1/3 ид. част, съобразно влязло в сила решение
за допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС.
Твърди, че след като закупил апартамента, започнал да владее и ползва
и двора, като с тогавашния наемател на апартамента на първия етаж,
настанена също от общината, ответникът имал договорка всеки от тях
двамата да ползва по половината от дворното място.
Въвежда възражение, че е придобил 1/2 от поземления имот имота въз
основа на давностно владение и е ползвал половината от него непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на повече от 20 години. Владението му не
било нарушено и от тогавашните петима собственици на ид. части и техните
наследници, така и от наследниците на **********, на които по реституция
през 1994 г. била възстановена собствеността върху 1/3 ид. част от дворното
място.
Твърди, че от 18.05.1998 г. до края на 2010 г., за период от над 10
години, е упражнявал непрекъснато и несмущавана фактическа власт върху
1/2 ид. част от процесния поземлен имот, като демонстрирал това владение за
себе си спрямо останалите съсобственици, с изключение на наследодателите
на ищците. Посочва, че останалите съсобственици живеят в близост до имота,
като те не са се протИ.поставяли по никакъв начин на установеното от него
владение.
Поради изложеното, поддържа 1/2 идеална част от процесния поземлен
имот е придобита по давност от ответника въз основа на осъществяваното
непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ответника в период от
повече от 10 години, което продължава и към момента.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
По доказателствените искания на ищците изразява следното становище:
Ответникът не възразява да се приемат като доказателства по делото
представените с исковата молба и допълнителната молба писмени документи.
Възразява по искането на ищците да бъде задължен ответникът на основание
чл. 183 от ГПК да представи оригинал на документ, който ищците представят
към исковата молба с довод, че този документ следва да се намира при
ищците в оригинал или в заверено копие, доколкото ищците го представят с
исковата молба.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1. Съдебно решение за допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС, 6 р., II уч.; 2.
Заповед № РД-57-1128/16.08.1994 г. на Столична голяма община; 3. Скица № ДБ-278 на
Кметство Княжево; 4. Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/13.02.2012 г.
на СО, Дирекция ПАМДТ, отдел МДТ *******.
Моли да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане един
свидетел за установяване на твърдените от ответника обстоятелства относно
ползването на процесния имот.
Моли да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане трима
3
свидетели за установяване на твърдените от ответника обстоятелства относно
осъществяваното владение по отношение на процесния имот.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищецът се представлява от адв. Е. Й., но пълномощното е валидно само
за СРС (л.17 от делото).
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
Данъчната оценка на имота е 47 462.20 лева, поради което дължимата
държавна такса е в размер на 1 % - 474.62 лева. Ищците са внесли държавна
такса в размер на 210.00 лева. Следва да внесат остатъка от внесената такса
210.00 лева до пълния размер 474.62 лева, а именно 264.62 лева. С молба с вх.
№ 5280/08.01.2024 г. ищците са внесли държавна такса.
По редовността и допустимостта на ИМ
Съдът е сезиран с искова молба, че ответникът не е собственик на целия
имот. С това решение ищците искат да открекат правото на ответника, че е
собственик на процесния имот. Същите се позовават на подадена от
ответника декларация по чл.14 ЗМДТ.
С разпореждане № 145572/20.11.2023 г. съдът е оставил без движение
исковата молба като конкретизира дали претенцията се отнася за целия имот
или идеална част от него. В указания срок, ищецът е уточнил, че иска съдът
да признае, че ответникът не притежава правото на собственост върху целия
имот, а не за идеална част. Така съдът достигна до извод, че ищците търсят
защита като отречат, че ответникът не е собственик изобщо на целия имот,
така както го е декларирал, а не само на идеална част.
В срока по 131 ГПК, ответникът не оспорва правото на собственост на
ищците. Признава техните права. Но прави възражение, че е придобил
правото на собственост за 1/2 идеална част от поземления имот.
Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на
ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Ответникът не оспорва правото на ищците, че са собственици на 1/3
идеална част от процесния имот, но твърди, че е собственик на 1/2 идеална
част от имота, въз основа на владение. Ищците не се позовават на фактическо
състояние или възможност да придобият права, ако отрекат правата на
ответника. Същите се позовава само на факта, че ответникът е подал
декларация по чл.14 ЗМДТ. Декларация по чл.14 ЗМДТ не установява
собственост. Следователно записаното в информационните масиви на
4
данъчните служби може да се коригира с нова декларация, дори подадена от
ответниците.
Съдът приема, че не е налице правен интерес за водене на делото не
само защото ответникът не оспорва правото на собственост, но и търсената
защита не съответства на изложените факти. Правото на собственост на
ищците е 1/3 идеална част, което по-малко от 1/2 идеална част. Наистина в
ОИМ ответникът твърди, че е собственик на повече идеални части. Но
изначало ищците искат да бъде признато, че ответникът не е собственик не на
целия имот като имот, а на правото на собственост на 1/1 от имота.
Уважаването на този иск ще установи, че ответникът не е собственик на
целия имот, а не, че не е собственик на част, която е по-голяма от неговата. С
оглед изложеното в ИМ, защитата, т.е. интересът ще бъде налице, ако се
предяви отрицателен установителен иск, че ответник не е собственик на
каквато и да е идеална част, дори и цяла част от имота, а не само на целия
имот или се предяви положителен установителен иск. Това е така, тъй като в
този случай, ако ищците отрекат правото на собственост на ответника върху
целия имот, те няма да отрекат правото ме на собственост евентуално върху
придобитата по давност част, но няма да могат и да противпоставят свои
права, тъй като същите имат 1/3 идеална част от имота. Тази част не може да
се протИ.постави на евентуалното уважаване на възражението на давност, тъй
като ще е по-малко от придобивната давност. Следователно не могат да
черпят права. Не може да се протИ.постави на уважения иск в цялата му част,
защото няма да черпят права, тъй като ищците отричат изключителното право
на собственост на ответника върху целия имот, а не на дробна част, от която
да черпят права и да се протИ.поставят.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е недопустимо, поради
липса на правен интерес, ето защо исковата молба следва да бъде върната и
производството следва да бъде прекратено, на основание чл.130 ГПК.
По разноските
На основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски, но
същият не представя списък, не претендира такива и не сочи доказателства за
тях, поради което не следва да му се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г., уточнена с молба с
вх. № 364134/18.12.2023 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 20231110159928 по описа за 2023 година на СРС , на основание
чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.130 вр.
5
чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6