№ 50
гр. Сливен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Димитров
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20222200600183 по описа за 2022 година
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба на Д. В. Д. чрез повереника му адв. П. Н. срещу присъда
№2/12.01.2022г. постановена по НЧХД №527/2021 г. на Районен съд гр.
Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият ИВ. Д. ИВ. бил признат за
невиновен и е оправдан по повдигнатото от ч. тъжител Д. обвинение за
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
С присъдата съдът се е произнесъл и по разноските, като е осъдил ч.
тъжител да заплати на подс. И. сумата от 500 лв. адвокатски хонорар.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с присъдата на Сливенски
РС и се твърди, че тя е материално и процесуално незаконосъобразна,
доказателствено неподкрепена и необоснована. Иска се отмяната и и
постановяване на нова присъда, с която подс. И. да бъде признат за виновен и
да му бъде наложено съответно наказание. Алтернативно се иска присъдата
да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на СлРС.
В с. з. пред въззивната инстанция частният тъжител Д. лично и чрез
1
своя защитник поддържа жалбата на посочените в нея основания. Пледират,
че присъдата на РС Сливен е напълно лишена от кореспонденция с
доказателствата по делото и, че не била в интерес на правосъдието. Било
абсурдно при събраните множество доказателства, включително гласни и
писмени, да се поддържа и обосновава теза, която да оневинява подсъдимия.
От този контекст нямало как да бъдат изолирани показанията на единствения
пряк очевидец на инцидента, а именно свид. И. Т., както и показанията на
свид. Ц.Р., който бил видял частния тъжител няколко минути след инцидента.
Счита се, че не следва да бъдат изолирани показанията на дъщерята му - Н.
Д.а, която е видяла, както състоянието му, след инцидента, в рамките на не
повече от 30-40 минути след него и е полагала преки грижи за неговото
здравословно състояние. Твърди се, че съдът е следвало да съобрази и
неоспореното медицинско свидетелство, издадено от съдебния лекар Т. Ч.,
включително и приложеното по делото постановление на Районна
прокуратура, което е постановено по преписка, образувана по жалба на
ч.тъжител непосредствено след инцидента. При наличието на тези писмени и
гласни доказателства да се лансират показанията на двама свидетели, които
направили безуспешния опит да валидизират някакво алиби на подсъдимия за
това, че по същото време той е бил на язовира и е помагал при ваденето на
риба, било абсолютно безпочвено и безпредметно. Иска се настоящият съд
да постановите съдебен акт в поисканите две алтернативи, а именно да
отмени оправдателната присъда на РС Сливен и да постанови нова, с която да
осъди подсъдимия за извършеното от него деяние, предмет на частното
обвинение, да се уважат предявените граждански искове, респективно
гражданския иск за четирите леки телесни повреди, които подсъдимият е
причинил на тъжителя както и да се присъдят разноските по делото за двете
съдебни инстанции. Алтернативно се иска отмяната на обжалваната присъда,
а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенския
РС.
Подс. Д. лично и чрез своя защитник пледират, че присъдата на
първоинстанционния съд е правилна, материално и процесуално
законосъобразна, обоснована и подкрепена с всички доказателства по делото,
както писмени, така и гласни.
Твърдят, че по делото не са събрани безспорни и категорични
доказателства относно авторството на деянието, за което е ангажирана
2
отговорността на подс. Д.. Заявяват, че не споделят извода, че съдът е
действал избирателно по отношение на гласните доказателства по делото, а
именно свидетелските показания. Считат, че напълно основателно са
кредитирани показанията им, защото, ако се погледнели роднинските връзки
и отношенията между свидетелите от една страна и частния тъжител и между
свидетелите и подсъдимия, ставало ясно, че единствения свидетел, който
нямал никакво отношение към този случай, бил очевидеца Станимир С..
Свидетеля очевидец И. Т. се доказало, че е бившия съдружник на подсъдимия
ИВ. Д. ИВ., с който имали неуредени финансови отношения и че дължал
голяма сума пари на подсъдимия, което го правело заинтересован от изхода
на делото. Твърдят, че другите двама свидетели на частния тъжител били
косвени свидетели, пресъздавали показания, които им е казал той. Заявяват,
че не са оспорили съдебно медицинското удостоверение № 530 от 07.12.,
издадено от съдебен лекар Т. Ч., тъй като това е документ, който е издаден от
длъжностно лице. В този документ никъде не било посочено авторството на
деянието и кой точно е причинил описаните травми. Това било видно от
датата на свидетелството - 07.12. Било възможно е през двата дни тъжителят
да е получил и по друго време и на друго място тези установени при прегледа
наранявания.
В постановление за отказ на образуване на наказателно производство от
12.07.21г. на Районна прокуратура било посочено, че липсват всякакви данни,
от които да се направи предположение, че е извършено престъпление от общ
характер и че по време на проверката е установено, че И.Д. на въпросната
дата и час не е бил на същото място. Обстоятелството, че бил съставен
протокол за предупреждение на подс. Дечев било превантивна мярка, която
всеки служител на МВР бил длъжен да състави при условие, че имало жалба
от едно лице срещу друго. Предупредителният протокол не означавал, че той
е автор на деянието. Не случайно по тази преписка било изискано и
приложено удостоверение от отделението по психиатрия към МБАЛ Сливен,
от което било видно, че подс. Д. не се води на учет в отделението.
Искат от съда да потвърди присъда № 2 по
НЧХД № 527/21г. на РС Сливен, като законосъобразна, правилна и
обоснована.
Претендират разноски за тази инстанция.
3
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в жалбата, като изслуша явилите се страни в с.
з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314,
ал. 1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
Настоящата инстанция прие, че първоинстанционния съд правилно е
изяснил фактическата обстановка, като се е съобразил със събраните и
проверени по надлежния ред доказателства и доказателствени средства. В тях
е прието за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят Д. и подсъдимият И. се познавали добре помежду си като
дори преди време били в добри отношения. Познанството им било чрез свид.
И.Н.Т., с който подсъдимият отглеждал съвместно животни, а тъжителят бил
в добри приятелски взаимоотношения. Животните отглеждали в местност над
село Тополчане, където имали и фургон и пристройка до него. На 05.12.2020
г. тъжителят бил при своя приятел – свид. Т. във въпросната местност и след
обяд потеглил към дома си, управлявайки собствения си лек автомобил. По
пътя бил срещнат от свид. Р., с когато се познавали добре и които също
отглеждал животни в близост до местността, където се намирал и фургонът
използван от подсъдимия и свид. Т.. Свид. Р. отивал към Балкана, за да търси
част от животните си, които се изгубили. При срещата двамата спрели
автомобилите си и говорили известно време, като тъжителят споделил, че във
фургона е дошъл подсъдимият и го е ударил с тесла в рамото и кръста, както
и в последствие след като се качил в автомобила и с юмрук в лявата част на
лицето, както и с пистолет в китката. Тъжителят се прибрал в дома си, където
била и дъщеря му и на нея също споделил, че подсъдимият му е нанесъл
побой, като го е ударил с тесла в рамото и кръста, както и с пистолет по
ръката. На 07.12.2020 г. тъжителят посетил съдебен-лекар, който констатирал,
болки в областта на лявата половина на лицето, кръвонасядане в областта на
лявата поясна област с наличие на охлузване на кожата, както и болки в
областта на лявата половина на гърба над плешката. Установено е и охлузване
с размери около 2-3 см. в областта на външната повърхност на лявата китка
от към лъчевата кост, продължаващо в одраскване с дължина около 6-7 см..
Подс. И. е бълг. гражданин, със средно образование, разведен,
4
пенсионер, неосъждан
Тази фактическа обстановка първоинстанционият съд е приел за
установена въз основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства. Обосновано е мотивирал
становището си относно тези, които е кредитирал. В случая съдът кредитирал
показанията на почти всички свидетели. Двама от свидетелите съобщават за
инцидента от разказа на ч. тъжител, това са свид. Р. и дъщеря му свид. Д.а.
Факт е, че на 05.12. около 16 ч. частният тъжител се е срещнал в Балкана със
свид. Р.. Двамата са разговаряли. Р. го е огледал добре, защото обяснява, че
му се видял отчаян. Този свидетел не съобщава за видими травми по
тъжителя, а видно от СМУ по лицето му и по дясната ръка би следвало да има
видими белези, т.к. д-р Ч. в даденото заключение е констатирал охлузване и
одраскване на лявата китка. Частният тъжител е шофирал автомобила си и
лявата му ръка е видима от свид. Р., който би следвало да възприеме тези
белези, защото свидетелства, че са си отворили прозорците и са разговаряли.
Би следвало да види и зачервяването на долната му челюст от ляво, т.к.
когато се е прибрал свид. Д.а твърди, че е имало такова зачервяване. В случая
свид. Р. съобщава това, което му е казал ч. тъжител.
Спорен бил и моментът и относно самите наранявания, тъй като
медицинското удостоверение било издадено два дни след сочения от
тъжителя инцидент. Факт е, че прегледът пред лекаря е станал на 07.12, т.к.
05.12. бил почивен ден, а първият работен ден бил 07.12. Действително е
възможно и вероятно в този период от два дни тъжителят да е получил по
друго време, на друго място и от друго лице установените при прегледа
наранявания.
Първоинстанционният съд приел, че не може по един категоричен и
безпротиворечив начин да се установи какво точно се е случило. Това е
действително така. В казуса имаме две групи свидетелски показания, които са
коренно противоположни. Част от свидетелите в тези групи са в близки
отношения: свид. Д.а е дъщеря на частния тъжител, а свид. И. е зет на подс.
И.. Има и свидетели, които твърдят, че са очевидци - това са свид. Т. и свид.
С.. Свид. И. Т. съобщава, че автор на нараняванията на частния тъжител е
подс. И., а свид. С. съобщава нещо коренно различно - заявява, че подс. И. на
05.12. от обяд до около 17 ч. бил при него на язовира, където сортирали риба,
5
нещо повече, този свидетел съобщава, че освен подс. И. там са били и майка
му и едно „циганче“. Ако лъжесвидетелстваше едва ли би казал, че е имало и
други хора, т.к. правдивостта на показанията му много лесно биха се
проверили. Същото твърди и свид. И.. Той заявява, че на 05.12. около 17 ч.
тъстът му се обадил, че носи риба и след 18 ч. я донесъл в домът му, където я
изчистили и на следващия ден-Никулден я изяли.
От свидетелските показания, които са взаимно изключващи се
действително няма как да се установи къде е бил подс. И. по време на
деянието, а от тук и не може да се установи участвал ли е в деянието.
На следващо място в приобщеното към доказ. материал копие на
постановление за прекратяване на нак. производство на РП Сливен от
12.07.2021г. също е преразказано това, което са заявили същите свидетели и
по настоящия процес.
Правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени
материали и приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно
районният съд е направил правния извод, че не били събрани безспорни и
категорични доказателства, че подсъдимият е осъществил деянието за което е
обвинен от частния тъжител. Факт е, че присъдата не може да почива на
предположения, а обвинението следва да е доказано по несъмнен начин.
Съвсем законосъобразно и на основание събраните и проверени по надлежния
ред доказателства и док. средства, обвинението срещу подсъдимия по чл.130,
ал.1 от НК не е доказано по несъмнен и безпротиворечив начин, поради,
което първоинстанционния съд го признал за невиновен и го оправдал по
повдигнатото му обвинение.
С оглед изхода на процеса и постановяването на оправдателната
присъда, правилно съдът е отхвърлил предявения от Д. В. Д. против
подсъдимия ИВ. Д. ИВ. граждански иск за сумата 4 000 лв. за претърпените
от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на деянието до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
Предвид постановената присъда и в съответствие с правилата на НПК
СлРС е осъдил тъжителя Д. В. Д. да заплати на ИВ. Д. ИВ. направените
разноски за адв. възнаграждение, в размер на 500 лв.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
6
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на другата страна.
Предвид посоченото по настоящата инстанция прие, че присъдата на
Районен съд гр. Сливен, следва да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334, ал. 6 и чл. 338 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 2/12.01.22 г. постановена по
НЧХД№527/2021 г. на Районен съд гр. Сливен.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7