МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по АНД № 7613/2016
г. на ПРС, V н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу М.Б.Б. ЕГН: ********** с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършено престъпление по чл.343 ал. 1 б.“б“ пр.1-во, вр. чл. 342 ал.1
пр.3-то от НК и да му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК за това, че на 10.06.2015 год., в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис ІІІ
Обединител“ до кръстовището с ул. „Капитан Райчо“, в района на автобусна спирка
за пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници,
при управление на моторно превозно средство – автобус с марка „Мерцедес“, модел
0405 с рег № *** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 68 ал. 2 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз
на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасно качване и слизане на
пътниците“, чл.132 от ЗДвП - „При
превозване на пътници водачът е длъжен:
Т.2-
преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им
превозване и
Т.З-
да затваря вратите на автобуса, тролея или трамвая преди потеглянето и да не ги
отваря по време на движение4, като в качеството му на водач на пътно превозно
средство от редовните линии за обществен превоз на пътници не е изпълнил
задължението си да осигури безопасно слизане на пътника Е.Ж.П.. ЕГН: **********
и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Е.Ж.П., ЕГН: **********,
изразяваща се в травматично размачкване на долен десен крайник под коляното
-подбедрицата - което е наложило ампутация на ниво долна част на бедрото,
довело до загуба на крак.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага
обвиняемият да бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и му бъде наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 лева, както и да бъде постановено лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години.
Защитникът на подсъдимия адв. Й.Д. счита, че неговият
подзащитен не е извършил престъплението, тъй като не е действал виновно.
Доводите на защита се поддържат от обв. Б., който желае съдът да го оправдае.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемият М.Б.Б.
е роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият М.Б.Б. е правоспособен водач на моторно
превозно средство и притежава валидно издадено СУМПС № ***, категории ,.С, В,
ДЕ, СЕ, Д, АМ, ТКТ", валидно до 15.05.2020 г. Той живее в гр. *** и работел
като ***, към фирма ***. Обв. Б. осъществявал превоз на пътници по линия №20 на
градския транспорт на гр. Пловдив.
На 10.06.2015 г. обв. Б. изпълнявал служебните си
задължения за времето от 05.38 ч до 12.36 ч., като управлявал моторно превозно
средство - автобус марка „Мерцедес”, модел 0405 с peг .№ *** по установения
маршрут на автобусна линия №20, който започвал от първа спирка - новата сграда
на ПУ „Паисий Хилендарски" в посока кв. Коматево, където се намирала
последната спирка на маршрута, и обратно. По пътя обв. Б. качил в автобуса свид.
Д.А.М., който в този ден изпълнявал длъжността кондуктор в същата смяна като
обв. Б.. След това обв. Б. продължил да превозва пътници по маршрута.
Управляваният от него автобус с марка „Мерцедес”, модел 0405 с рег.№ *** бил
технически изправен видно от приложеното по делото Удостоверение за техническа
изправност на ППС с дата 30.05.2015 г., когато автобусът е преминал технически
преглед.
Свид. Е.Ж.П., на 85 години към онзи момент, живеела в ***.
Въпреки напредналата си възраст тя била в сравнително добро здравословно
състояние, живеела сама и се грижела сама за себе си. Тъй като свид. П. имала
проблем с очите си тя решила през месец октомври 2014 г. да си направи операция
в очна клиника „Тримонциум” гр. Пловдив. След операцията свид. П. се чувствала
добре и виждала без помощта на очила, но трябвало да посещава клиниката за
контролни прегледи. Така на 10.06.2015 г. свид. П. тръгнала с автобус от гр. Батак
към гр. Пловдив рано сутринта. Тя се движела нормално за възрастта си, като си
помагала с бастун, който носела със себе си, тъй като все пак била доста
възрастна. Малко преди 08,00 ч. автобусът пристигнал на автогара „Юг” в гр.
Пловдив и свид. П. се придвижила до спирка на градския транспорт намираща се
пред Централната ЖП гара, откъдето трябвало да се качи на автобус, който да я
откара до очна клиника „Тримонциум” на бул. „Цар Борис III Обединител” № 126.
По същото това време на спирката на Централна ЖП гара Пловдив, в посока от
запад на изток спрял автобус марка „Мерцедес”, модел 0405 с рег.№ *** с №20 на
градския транспорт на гр. Пловдив, управляван от обв. Б.. Свид. П. знаела, че
маршрутът на този автобус е подходящ да я отведе в близост до болницата, където
тя отивала, и се качила в него. Автобусът се придвижил до кръстовището на
Сточна гара, след което завил наляво по бул. „Цар Борис III Обединител” в
посока от юг на север.
Когато автобусът приближил спирката на
градския транспорт, намираща се на бул. „Цар Борис III Обединител” срещу хотел
„Тримонциум" П. се приготвила за слизане, като застанала пред задната
втора врата на автобуса и започнала да слиза, като задната втора врата на
автобуса била още отворена. Когато свид. П. била на долното стъпало на
автобуса, била преминала през вратата и стъпила с единия си крак на пътното
платно обв. Б., без да се увери, че всички пътници са слезли от автобуса, подал
команда за затваряне на вратите му, след което веднага потеглил. В този момент
тялото на свид. П. е било наполовина извън автобуса, но при затварянето на
вратата на автобуса същата затиснала левия й крак, тялото на пострадалата се
повлякло и тя паднала по гръб на земята, след което задната дясна гума на
автобуса преминала през десния й крак. В този момент намиращи се на спирката
граждани, виждайки случилото се, започнали да алармират водача на автобуса. В
същото време обв. Б. усетил прегазването на крака на свид. П., като чул
изхрущяване, при което веднага спрял автобуса. Той видял как граждани, намиращи
се на спирката му махат, отворил предната врата и слязъл, за да види какво се е
случило. Обв. Б. се приближил до пострадалата свид. П., уплашил се много,
помислил, че е прегазена, след което се върнал в автобуса и се обадил на
тел.112, за да уведоми за инцидента. После обв. Б. заедно със свид. М. и
другите намиращи се там граждани - пътниците в автобуса свид. Я.М.П.-И. и свид.
Л.А.В. оказали помощ на пострадалата П., като я изместили на тротоара. Лице с
неустановена самоличност пристегнало бедрото на увредения крак на свид. П. с
найлонова торба, за да се предотврати загубата на кръв, тъй като десния й крак
бил напълно премазан. Свид. П.М.Н., която по това време се намирала на
спирката, позвънила също на тел.112. На място пристигнал екип на спешна помощ,
който отвел пострадалата П. в болнично заведение, където й била оказана
необходимата медицинска помощ.
Пристигналия на място служител на
Сектор „Пътна полиция"-ОДМВР гр. Пловдив Н.Г.Т. изпробвал обв. Б. за
употреба на алкохол с техническо средство, но пробата му била отрицателна. От
страна на полицейския служител бил съставен Констативен протокол за ПТП.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се потвърждава от приложените по делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, справки от КАТ -
Пловдив, скици, справка за съдимост, характеристична справка, копия на
документи – трудов договор, длъжностна характеристика, КП за ПТП, справки за
нарушител по ЗДвП, епикризи,
график на автобусни линии за м.юни 2015г., документи за техническа изправност
на ППС, разпечатка с информация за движението на автобус на 10.06.2015г, пълномощни, удостоверение за раждане, копия
лични документи и застрахователна полица, съставените писмени доказателствени
средства - протокол за оглед
на местопроизшествието и фотоалбум към него, протокол за оглед на
ВД, протокол за доброволно предаване.
Фактите
се установяват и от приобщеното по делото веществено доказателство - диск със
запис от охранителна камера, заснела пътно-транспортното произшествие, предаден
с Протокол за доброволно предаване от 14.06.2015 г. от А.П.М. /л.58/. На това
ВД е извършен оглед, удостоверен с Протокол за оглед на веществено
доказателство от 11.07.2015 г. при спазване правилата на НПК.
Видно от заключението на назначената и извършена по
делото автотехническа експертиза от техническа гледна точка основна причина за
настъпилото произшествие е, че водачът на автобус „Мерцедес” обв. Б. е потеглил
по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. преди вратите на
автобуса да са били напълно затворени и когато пътничката Е.Ж.П. е слизала през
втората врата на автобуса. Водачът на автобуса е имал техническата възможност
да избегне настъпването на произшествието, ако бе отложил потеглянето на
автобуса до момента на пълно затваряне на вратите и отдалечаване на пътничката Е.Ж.П.
от дясната страна на автобуса.
Видно от назначената и извършена по
делото СМЕ №97/2015 г. на свид. Е.Ж.П., вследствие на пътно-транспортното
произшествие й е било причинено травматично размачкване на долен десен крайник
под коляното - подбедрицата - което е наложило ампутация па ниво долна част на
бедрото, представляващо загуба на крак, като посоченото травматично увреждане
обективира тежка телесна повреда по смисъла на НК.
Фактите, от значение по делото и тези, за разкриване
на обективната истина се извеждат от показанията на свидетелите Л.А.В., Е.Ж.П.,
Р.Д. П., Д.А.М., П.М.Н., дадени на досъдебното производство и ползвани от съда
съобразно нормата на чл.378 ал.2 от НПК. Всеки от тези свидетели е пресъздал по
делото фактите, така както ги е възприел и съобразно субективните си
възможности, като помежду им не се установиха противоречия и несъответствия.
Тъй като пред съда по искане на защитата бе разпитана за първи път свид.Д.Ц.А.,
това наложида се разпита и непосредствено пред съда свид. Я.М.П.-И., разпитвана
и в хода на разследването. Нейните показания се кредитират, дадени пред съда и
в една част, прочетени на осн.чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.2 пр.2 от НПК поради липса
на спомен, за това, че шофьорът на автобуса затворил вратите, след което
потеглил. Освен това тази свидетелка потвърди пред съда как е възприела
слизането на възрастната пострадала бавно и последна, след което настъпило
произшествието, за което присъстващите сигнализирали водача, развикали се
„спрете, спрете!“. Свид.И. е категорично, че докато пострадалата слизала, тъй
като се придвижвала бавно, през това време в автобуса се качвали други пътници,
включително две млади жени. На нейните показания противостоят тези на свид.А.,
която твърди пред съда, че се е качила последна в автобуса от задната врата и
не видяла да има повече слизащи. Обстоятелството, че А. не е възприела слизането на пострадалата в момента, в който свидетелката
се е качвала или малко след това, може да се дължи на редица фактори – предимно
субективни - логично е да не е възприела пострадалата че слиза, защото А. е
бързала и бягала в дъжда, за да хване автобуса, за което самата тя
свидетелства. Това обаче не означава, че пострадалата не е слизала в същия този
момент от автобуса, защото за тези й действия са налице както показанията на
свид.И., така на самата пострадала, така и на останалите посочени по-горе
свидетели, които са я възприели в следващия момент, когато е бил премазан крака
й и чули изхрущяването, възприето и от самия обвиняем, който веднага
преустановил движението на автобуса и после видял пострадалата да лежи до
задните гуми на превозното средство на спирката.
В горната насока следи от престъплението има и на
вещественото доказателство по делото, както се посочи по-горе – запис от
видеокамера на мястото на произшествието, на който е извършен оглед /л.51-57/.
На записа ясно и недвусмислено се вижда бавното слизане на възрастната жена в
черни дрехи с бастун, повличането й от автобуса, управляван от обвиняемия, на
който едното крило на вратата е затворено, а за другото пречи тялото й,
падането й на земята и впоследствие видяното от свидетелите и установеното от
СМЕ /л.49/ премазване на крака й.
Всичките доказателствени източници, събрани на
досъдебното производство, които се ползват и кредитират от съда, са били взети
предвид и при изготвянето на съдебно-автотехническата експертиза /л.32-46/,
чието заключението е обективно, компетентно изготвено и обосновано.
В обясненията си, дадени пред съда обв.Б. не отрича
настъпилото произшествие, но отрича да има вина за случилото се, заявява, че се
е убедил, че всички пътници са слезнали, затворил е вратите и е потеглил, след
което чул изхрущяване, възприел сигнализирането на гражданите, веднага спрял,
след което видял пострадалата да лежи под автобуса. Всъщност причината за
настъпилото автопроизшествие е именно обстоятелството, че обвиняемият, като водач
на автобуса по редовната линия №20 на процесното място и време не е възприел
слизащата възрастна жена, поради което е потеглил, веднага след като е затворил
вратите, а е бил длъжен и е могъл да
възприеме това нейно поведение. Именно поради това и на него му е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по
Т.е. неговото поведение, не прави деянието невиновно, както той смята.
Заеманата от него дръжност шофьор на автобус в градския транспорт му вменява
редица задължения, не само общите такива като водач на МПС и участник в
движението по пътищата, но и на водач, извършващ обществен превоз на пътници.
Същият е следвало да бъде внимателен към возещите се в автобуса пътници, слизащите
и качващите се такива, да се убеди по несъмнен начин за тяхната безопасност и
тогава да потегли, да е бил абсолютно сигурен, че всички пътници са слезнали и
всички да се качили. В случая предвид бавното слизане на пострадалата, всъщност
качващите се вече са били установени в автобуса и водачът Б. не се е убедил със
сигурност, че всички са слезнали, като е затворил вратата и веднага след това е
потеглил, довело до настъпване на тежката травма за П.. С тези свои действия не
е осигурил безопасното й слизане от автобуса и е настъпил противоправния
резултат, за което е налице причинно-следствена връзка. Обвиняемият е бил
длъжен да спази това свое задължение като водач на автобус, извършващ обществен
превоз на пътници, и е имал възможност за това, т.е. могъл е да възприеме
слизането й, защото никакви обективни фактори, дори и субективни, още по-малко
форсмажорни, са му пречели.
Предвид изложеното съдът счита,
че с действията си обв. М.Б. е нарушил правилото за движение по пътищата по чл.
68 ал.2 от Закона за движението по пътищата - „Водачът на пътно превозно средство от редовните линии
за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасно
качване и слизане на пътниците“.
Това правило Б. виновно е нарушил като водач на МПС от редовните
автобусни линии, вследствие на което по непредпазливост е причинил тежка
телесна повреда на пострадалата Е. П. – размачкване на подбедрицата, наложило
ампутация на на ниво долна част на бедрото, водело до загуба на крак.
Т.е. от обективна страна, а и от субективна обвиняемият е осъществил
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „б", предложение 1 вр. с
чл. 342, ал. 1 пр.3 от НК.
От обективна страна, на 10.06.2015
год., в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ до кръстовището с ул.
„Капитан Райчо“, в района на автобусна спирка за пътни превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници, при управление на моторно
превозно средство – автобус с марка „Мерцедес“, модел 0405 с рег № *** е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 68 ал. 2 от ЗДвП „Водачът на
пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е
длъжен да осигурява възможност за безопасно качване и слизане на пътниците“,
като водач на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на
пътници не е изпълнил задължението си да осигури безопасно слизане на пътника Е.Ж.П.,
ЕГН ********** и по непредпазливост й е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в
травматично размачкване на долен десен крайник под коляното – подбедрицата,
което е наложило ампутация на ниво долна част на бедрото, довело до загуба на крак.
От субективна страна деянието
е извършено по непредпазливост – при форма – небрежност - деецът не е
предвиждал настъпването на вредните последици и не ги е желаел, но е могъл и е
бил длъжен да ги предвиди и предотврати, за което се изложиха по-горе мотиви.
Това му задължение произтича и от предвидената в ЗДвП разпоредба на чл.68 ал.2 да спазва
правилата за движение като водач на ППС от редовните линии за обществен превоз
на пътници.
Съдът счита за неоснователно
възражението на защитата, че в случая вина за настъпилото ПТП няма обвиняемият Б.,
т.е. че е налице случайно деяние и че той е извършил всички действия, които се
изискват от него като водач на автобуса, но въпреки това ПТП настъпило. Както
се посочи по-горе, съдът изрази становището си относно извършеното престъпление
както от обективна, така и от субективна страна. Налице е причинно-следствена
връзка между поведението на обвиняемия – предприетото от него затваряне и
потегляне на автобуса в момент, в който пострадалата възрастна жена все още е
слизала от автобуса. Прочее единствено и само неговите действия са причината за
настъпилия общественоопасен резултат. Т.е. ПТП нямаше изобщо да настъпи, ако
обвиняемият бе осигурил безопасното слизане на пътничката П. в случая и не е
имало причина, която да му пречи да я възприеме. Обвиняемият твърди, че е
погледнал на външно странично огледало и се е уверил, че не е имало повече
слизащи е качващи се пътници, но това се опровергава от останалите
доказателства по делото, вкл. и огледа на ВД, показанията на пострадалата и на
свид.И., както и на тези, които се притекли на помощ веднага след инцидента.
Управляваното от Б. МПС е било оборудвано с необходимите съоръжения за добра
видимост към вътрешността на автобуса и по неговите външни страни, бил е в
техническа изправност. Именно към момента на затваряне на вратите П. всъщност
все още е слизала и тялото й е било наполовина навън. Тя не се е „втурнала“ да
излиза изведнъж и след като вратите са били затворени. Самата тя не е извършила
действия, водещи до някакво съпричиняване на престъпния резултат. Нормата на чл.15 от НК гласи, че не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. В настоящия казус не е налице случайно деяние, защото допуснатото от
обвиняемия нарушение по ЗДвП е довело до ПТП и е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици и Б.
не само е бил длъжен, но е и могъл да ги
предвиди в случая. В тази насока са постановени решения на ВКС напр.№ 408/02.11.2011г
по к.д.№ 2075/2011-ІІ НО, № 353 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1252/2013
г., III н. о., НК. За пълнота в случая, предвид безспорно установените
фактически положения в производството, не е налице нито т.нар „спасителна
маневра“, нито „случайно деяние“ по чл.15 от НК, съгласно постановките, развити
и в ТР 106/ 1983 на ОСНК на ВС.
Съдът обаче счита за основателно възражението на
защитата, че обвиняемият е изпълнил задължението си да затвори вратите преди
потеглянето на автобуса. Б. е затворил вратите и веднага е потеглил, като с
потеглянето е повлякъл пострадалата, тя паднала и автобусът преминал през
десния й крак. В тази връзка съдът приема дадените от него обяснения, че е
затворил вратите на автобуса и тогава потеглил, вкл. и относно това, че не е
възможно вратите на автобуса да се затворят само с отделни крила – ляво или
дясно, а се затварят едновременно. В случая обаче, те не са се затворили
едновременно, защото за затварянето на крилото на задната врата на автобуса за
слизащите пътници е пречело тялото на слизащата пътничка П.. Именно в тази
насока е и изложеното от нея в показанията й, че вратата като се затворила я
затиснала и ударила в левият й крак, за което се оплакала и на обвиняемия
впоследствие /за болка в левия крак/, тя увиснала във въздуха, паднала на
земята, след което усетила, че нещо силно минало през десния й крак /л.26 гръб
долу, ДП/.
При така установеното съдът счита, че обвиняемият не е
нарушил правилата на чл. 132 т.2 и т.3 от ЗДвП – „При превозване на пътници
водачът е длъжен: т.2 – преди потегляне
да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване и т. 3
– да затваря вратите на автобуса, тролея
или трамвая преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение“. В хода
на производството се установи, че Б. е затворил вратите на автобуса преди да
потегли / в тази насока са и показанията на свид.И., прочетени, тези на
пострадалата и обясненията на Б./. Освен това правилото на т.2 от чл.132 от ЗДвП се отнася за хипотезите, когато се превозват пътници, т.е. за тези, които
се намират в превозното средство от обществения транспорт и изискват спазване
на условия за безопасното им превозване. В случая пътничката П. вече е слизала
от автобуса и не се е намирала в него, за да бъде безопасно превозена до
съответна спирка по маршрута.
Поради изложеното следва с решението на съда
обвиняемият М.Б. да бъде ОПРАВДАН при извършване на престъплението да е нарушил
чл.132 т.2 и т.3 от Закона за движение по пътищата.
За извършеното от обвиняемия престъпление по чл.343
ал.1 б.Б пр.1 вр. чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до четири години.
Видно от приложената по делото справка за съдимост
обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК. От престъплението не са
настъпили съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че обв.Б. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лева.
При индивидуализация размера на така посоченото
наказание, Съдът отчита всички обстоятелства по делото – добрите
характеристични данни, семейното и имуществено състояние на обвиняемия – същият
е бил дълго време трудово ангажиран, в млада работоспособна възраст е /липсват
доказателства в противната насока/, няма други противообществени прояви. С
оглед на така изложеното съдът счита, че най-справедливо е да му се наложи
наказание глоба при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, като наказанието следва да е около средния размер /който е от
3000 лева/. Така, следва да му се наложи наказание ГЛОБА от 2800 лева, като
съдът отчете от една страна посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства,
свързани с личността на обвиняемия, а от друга – високата степен на обществена
опасност на деянието – осакатяването завинаги на беззащитна възрастна жена,
която просто се е опитвала, макар и по-бавно, да слезе безопасно от автобуса,
управляван от обвиняемия. Последният със своите действия е причинил ампутация
на десния й долен крайник на ниво подбедрица, което прави кракът й абсолютно
негоден за придвижване. По преценка на съда и с оглед чл.36 от НК намира, че именно това наказание
ще осъществи целите на наказателната
превенция пълноценно и се явява справедливо. Макар и административно наказание,
то се налага за извършено от дееца престъпление при наличие на
материалноправните предпоставки по чл.78а от НК, като същото следва да се
съобрази с целите по чл.36 от НК. За целта на наказанието и при решаване на
делото чл.379 от НПК не препраща към чл.12 от ЗАНН. Т.е. наказанието глоба по
глава 28 от НПК се индивидуализира по правилата на чл.54 от НК и чл.36 от НК.
С оглед нормата на чл. 78а ал.4 вр. с чл. 343г вр. с
чл. 37 т.7 от НК, съдът намира, че обвиняемият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на решението в сила. За да
вземе това решение съдът прецени, че Б. е наказван и за други нарушения по ЗДвП
по административен ред /л.83-84 ДП/, отчете и обществената опасност на
деянието, от една страна, а от друга прецени отдалечеността на престъплението
спрямо настоящия момент /извършено преди близо 2 години/. Така, това наказание
ще способства също за превантивния и превъзпитателен ефект, и е съответно на индивидуалната
превенция, и на генералната.
Съгласно Чл.
189 ал.1 и ал.3 от НПК съдът решава въпроса за разноските. Когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и
разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили
такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки
от тях трябва да заплати. Съгласно ал.4 когато подсъдимият бъде оправдан по
някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по
обвинението, по което е признат за виновен. В настоящото производство
обвиняемият е един и е признат за виновен в извършеното престъпление, за което
е предаден на съд, макар и само досежно една нарушена разпоредба от ЗДвП и в
случая не е частично или изцяло оправдан по отделни елементи от правната
квалификация на престъплението или за отделни деяния. Поради това следва да
заплати направените разноски в досъдебното производство. Последните са били
направени именно за установяване и доказване на обективната истина по делото
и касаят настоящото престъпление. Ето
защо на основание чл.189 ал.3 от НПК с оглед признаването на обвиняемия Б. за виновен, макар и по
административен ред, ще следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер на 278 /двеста седемдесет
и осем лева/ за проведените експертизи
на досъдебното производство по сметка на ОД МВР в полза на държавата.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС