РЕШЕНИЕ
№ 2411
Пазарджик, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СНЕЖАНА СТОЯНОВА |
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖАНА СТОЯНОВА административно дело № 20247150701023 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалбата на С. Г. Т. от град Батак чрез адв.И. К. от АК - Пазарджик против заповед за прилагане на ПАМ № 24-0367-000170 от 18.08.2024г., издадена от А. Д., младши автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ Велинград.
С обжалваната ЗППАМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с приложимия материален закон и в несъответствие с неговата цел, поради което моли ЗППАМ да бъде отменена.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ В. А. Д. не взема становище по спора.
Административен съд – Пазарджик, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема от фактическа и правна страна следното:
Със ЗППАМ № 24-0367-000170 от 18.08.2024г., издадена от А. Д., младши автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ Велинград, на жалбоподателя С. Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца за това, че на 18.08.2024 г., около 20,20 ч., в гр.Ракитово е управлявал лек автомобил Ауди С КУ 7 с рег.№ [рег. номер], собственост на Терра Лизинг АД, след употреба на наркотични вещества – кокаин, установена с техническо средство DRUGTEST 5000 с фабричен номер ARSE 0048 за употреба на наркотични вещества и техните аналози.
Оспорената заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ Велинград към ОДМВР гр. Пазарджик на 18.08.2024 г., в резултат на която е съставен АУАН № GA 1319021/18.08.2024 г.
Оспорването е допустимо - направено е от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, като разгледано по същество е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно производствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, какъвто е ответникът по силата на длъжността, която изпълнява. В този смисъл оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й.
Както вече се каза, принудителната административна мярка в процесния случай е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, която норма предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Елементите на очертания с тази правна норма фактически състав безспорно са налице – управление на МПС, в нарушение на материалното правило за поведение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози; употребата на наркотични вещества – кокаин е установена както с тест, така и с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване съгласно протокол за химикотоксикологична експертиза рег. № И – 3433/02.04.2025 г., извършена от химици от специализираната химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София по досъдебно производство № 367 ЗМ 461/2024 г. по описа на РУ- Велинград; противоправното деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който акт съобразно разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП има придадена материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации. Така при наличието на посочените обстоятелства се поражда правомощие за административния орган да наложи принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство".
Оспореният административен акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и е съобразен с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона.
По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена при правилно приложение на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като административният орган е изградил извода си за извършване на вмененото нарушение след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в изпълнение на разпоредбата на чл.35 от АПК и е издал оспорения индивидуален административен акт. Съответно жалбата срещу оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Разноски от ответника не са претендирани.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Г. Т. от град Батак, [ЕГН] против заповед за прилагане на ПАМ № 24-0367-000170 от 18.08.2024г., издадена от А. Д., младши автоконтрольор към ОДМВР-Пазарджик, РУ Велинград.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |