Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.Разград, 17 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен
съд в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на
прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
дело №147 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Г. от гр.Р.
против Решение №498/15.11.2019г., постановено по АНД №467/2019г. по описа на
Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №19-1075-000551/03.06.2019г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, с което на основание
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20, 00 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон.
В жалбата си твърди, че решението е необосновано и неправилно,
като постановено при допуснато
процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон, поради което следва
да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана, поради
което следва да се отхвърли. Претендира и за деловодни разноски.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.
Разградският административен съд, след като прецени
направените оплаквания, които съобрази с доводите и становището на страните и
анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок от лице, което има право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на
инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически
и правни съображения:
В хода на съдебното производство
са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите
от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на
тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от
настоящата инстанция. Същите сочат, че на 04.03.2019г. в 10, 10 часа в гр.Разград, по ул. „ Св. Св. Кирил и Методий“
служители в Сектор „ПП“, при изпълнение на възложените им служебните задължения
по контрол на автомобилното движение, установили, че лек автомобил „Фолксваген
Голф " с рег. № ** **** ** е паркиран на забранено за това място в нарушение на
поставен пътен знак В 27 „Забранени са престоят и паркирането“. С оглед на това
и на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП те издали фиш, който бил прикрепен на
предното стъкло на моторното превозно средство (МПС). Водачът на автомобила Х.
Г. оспорил фиша и срещу него бил съставен АУАН №0363194/05.03.2019г. при
условията и по реда на чл.186, ал.2 от ЗДвП, където е посочено, че в нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП той е паркирал описаното МПС на посоченото там място, при
наличието на пътен знак В 27 и без да съобрази поведението си с него. Отразените
в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното
НП на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложил на лицето наказание „глоба“
в размер на 20.00 лева. С решението си Разградският районен съд е потвърдил това НП като законосъобразно.
Изложените от него съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция.
Процесните АУАН и НП са съставени
в предвидените за това срокове, от надлежно оправомощени органи и при спазване
на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно
нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими
индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере
какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по
неговото оспорване. Приложени са и съответните законови разпоредби. От
доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му
административни нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
текста на чл.189, ал.2 съставеният АУАН ако е редовен от формална страна се
ползва от доказателствена сила до доказване на противното. С оглед на това, за
разлика от общите производства по оспорване на НП, в този случай, въз основа на
специалния закон, е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да
доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН.
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават отразените в
АУАН констатации. Напротив, те кореспондират изцяло на събраните в съдебното производство
гласни и писмени доказателства.
Основният спор в настоящето
производство е дали автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в зоната на
действие на поставения пътен знак В27. Съгласно правилото на чл.50, ал.1 от
ППЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30,
важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние,
указано с допълнителна табела Т2. В случая наказаният водач твърди, че след
пътния знак е налице кръстовище, и той е паркирал на място, където вече не
действа въведената с него забрана. Това твърдение се явява недоказано.
Според легалната дефиниция на §1,
т.8 от ДР на ЗДвП "Кръстовище"
е място, където два или повече пътя
се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Съгласно § 6, т. 1 от ДР
на ЗДвП "път" е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата законодателят изрично е
приравнил и улиците. Следователно, за да се приеме, че е налице кръстовище по
смисъла на закона трябва да има пресичане, разделяне или събиране на пътища или
улици. В случая това условие не е спазено. Представените схеми, скици и снимки
сочат, че няма пресичане на две улици, а е налице отбивка
за навлизане в крайпътна територия- гараж/паркинг, ползван от ОДМВР. Законодателят
разграничава тези две понятия, видно от разпоредбите на чл.37, ал.2 и чл.37,
ал.3 от ЗДвП.
С оглед на това правилно и
обосновано е прието както от наказващия орган, така и от въззивния съд, че касаторът е паркирал своето МПС на място, където е
действала въведената забрана с поставен пътен знак В27. С противоправното си
поведение той е извършил вмененото нарушение и законосъобразно е наказан на
основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така изложените
съображения съдът намира обжалваното решение за валидно, обосновано, правилно и
законосъобразно и същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените
в това съдебно производство разноски – юрисконсултско възнаграждение. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер от 100 лв., определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и съобразно нормата
на чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №498/15.11.2019г.,
постановено по АНД №467/2019г. по описа на Разградския районен съд.
ОСЪЖДА Х. Г.
Г. от гр.Р. да заплати на ОД на МВР-
Разград сумата от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2./п/