О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2018 Дупница
Номер Година Град
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
10.01. 2018
на Година
закрито Михаил Малчев
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 680 2017
дело № по описа за година.
Производството се развива по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е
по подадена молба от адв. А.Р., процесуален представител на ответника, в която е обективирано искане за изменение на
постановеното по гр.д. №680/2017г. решение
от 14.11.2017г. в частта по отношение на съдебно-деловодните разноски, като бъдат
увеличени присъдените на ответника разноски в производство за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответника по
молбата (ищец в исковото производство) е депозиран писмен отговор, с който
оспорва това искане.
Съдът, като съобрази, че е сезиран от активно
легитимирано лице в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК намира молбата за
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Съдът споделя
виждането, че съгласно даденото в чл.80 ГПК
/изм. - ДВ, бр.100 от 2010г./ разрешение, страната, която е поискала присъждане
на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция, в противен случай тя няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските. Във връзка с това съдът
проверява единствено посочените в списъка разноски дали са били направени или
не, с оглед изискването на чл.78 ГПК за действително направените разходи. На
присъждане подлежат само действително направени, т.е. заплатени разноски (Решение
№ 1844/09.10.57 г. по гр.д. № 6327/57 г., на II г.о на ВС.; Опр. №
649/19.06.2007 г. по гр.д. № 718/2006 г., на I г.о. на ВКС). В този смисъл е т.2 и т.9 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК. В разглеждания случай от ответника
е представен списък на разноските по реда на чл.80 ГПК и доказателства, че е
заплатено на адвокатското дружество, към което се числи и адв. Р., сумата от
3840 лв. за адвокатска защита в производството. Посеченият размер за заплатено
адвокатско възнаграждение е прекомерно завишен съобразно фактическото и правно
естество на делото, поради което съдът го е намалил до минимален такъв съгласно
чл.7, ал.2, т.4 вр. с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от
По изложените съображения съдът намира, че не са
налице визираните в разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предпоставки за изменение
на постановеното решение в частта му за разноските, поради което направеното в
този смисъл искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба от адв. А.Р., процесуален представител на ответника, в която е обективирано искане за изменение на постановеното по гр.д. №680/2017г. решение от 14.11.2017г. в частта по отношение на съдебно-деловодните разноски, като бъдат увеличени присъдените на ответника разноски в производство за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред КОС в едноседмичен срок от връчването му в препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: