Р Е Ш
Е Н И Е №
1 7 4 3
гр.
Пловдив, 12.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на четиринадесети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря СЛАВКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 5135/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 332796-F367527/13.04.2018г. на Зам. териториален директор
на ТД на НАП Пловдив, с което на „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Филипово“ № 9, ет.3, ап.5,
представлявано от М.Г.А., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
По съображения,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. С.И., моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна ТД
на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.А., моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При извършена
оперативна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив на 31.10.2017г. на обект
- магазин „Дидо“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Найден Геров“ № 17 и
стопанисван от „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД, проверяващите органи, сред които св. Д.П.К.
установили, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало нарушение на
същата, като не е изпълнило задължението си да отпечата в 7-дневен срок от
изтичането на м. февруари 2017г. месечен отчет от наличното в обекта фискално
устройство модел „Дейзи” с ИН на ФУ ДУ 271010 и ИН на ФП 36357914.
Съгласно чл.41 ал. 1 от
Наредба № Н - 18 / 13.12.2006г. на МФ в 7-дневен срок след изтичане на всеки
месец и година лицето по чл.3 от наредбата отпечатва съкратен отчет на
фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. В
конкретния случай за м. февруари 2017г. отчетът е следвало да се отпечата в
срок до 07.03.2017г. вкл. От представената
при проверката КДФО за текущата 2017г. било установено, че нямало отпечатан
съкратен отчет от фискална памет до 07.03.2017г. вкл.
Нарушението било
открито на 07.11.2017г. и документирано с ПИП сер. АА № 0301256/31.10.2017г.,
като било отбелязано, че същото не води до неотразяване на приходи.
Въз основа на резултатите
от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F367527/20.12.2017г. срещу „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД за нарушение на чл.41 ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
За извършеното нарушение
било издадено НП срещу „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.41 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2
вр. ал.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на св. Д.П.К. - актосъставител, както и
от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
Разпитана в съдебно
заседания св. К. потвърждава авторството
на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение свидетелят изяснява, че
на 31.10.2017г. е бил съставен протокол за проверката, извършена в обекта,
стопанисван от „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД, като с него е констатирана само и единствено
липсата на месечен отчет за м. февруари 2017г., който е трябвало да бъде
отпечатан до 07.03.2017г., като органите са дали възможност на жалбоподателя да
го потърси, тъй като той, въпреки липсата му в касовата книга, е можело все пак
да е бил изведен в изискуемия срок. Във връзка с предоставената възможност
дружеството-жалбоподател представило изискания месечен отчет на 07.11.2017г. и
едва когато проверяващите установили, че той е бил отпечатан на 31.10.2017г., а
не в изискуемия срок - до 07.03.2017г., актосъставителят К. счела, че е налице
нарушение.
Показанията на св. К.
съдът кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие
с приетите по делото писмени доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло
в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД като
нарушение на посочената разпоредба на чл.41 ал.1 от специалната Наредба № Н-18
на МФ. Посочената норма гласи, че лицето, което извършва продажби в търговски
обект в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година е длъжно да
отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за
съответния период.
Безспорно се установява, че „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД е извършвало търговска
дейност в обект – магазин „Дидо“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Найден Геров“
№ 17 с надлежно регистрирано фискално устройство „Дейзи” с ИН на ФУ ДУ 271010 и
ИН на ФП 36357914, чрез което да се отчита оборотът и да се издават касови
бележки. От доказателствата по преписката обаче и в частност от фискален бон №
001764 се установява, че от горепосоченото устройство не е бил изведен
месечният отчет за м. февруари 2017г. в срок до 07.03.2017г, а последният е бил
изведен едва на 31.10.2017г. след извършване на проверката от органите на ТД на
НАП Пловдив. Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо търговската дейност. Същото безспорно е лице по чл. 3 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Ето защо и е правилен изводът на съставителя на акта
и издателя на постановлението, че с поведението си, изразило се в бездействие,
„ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД е осъществило нарушение на посочената разпоредба на чл.41 ал.1
от Наредбата Н-18/13.12.2006г. на МФ. Доколкото се касае до нарушение,
осъществено от юридическо лице, в случая не се издирва въпросът за вината и с
факта на установеното бездействие в законовия седемдневен срок от изтичане на
периода, а именно до 07.03.2017г., е налице осъществяване състава на
нарушението.
Отговорността на „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД е ангажирана за неизпълнение на
задължението му по смисъла на чл.41 ал.1 от Наредбата Н-18/13.12.2006г. на МФ
за това, че не е отпечатало отчета за м. февруари 2017г. в 7-дневен срок от
изтичането на месеца, а именно в срок до 07.03.2017г. вкл. ПИП сер. АА №
0301256/31.10.2017г. е бил съставен за обективиране на резултатите от
проверката, извършена в стопанисвания от дружеството обект, в хода на която е
било установено, че в представената КДФО липсват отчети за месеците януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2017г. Тъй като обаче
на дружеството е била дадена възможност да представи липсващите в КДФО отчети,
включително и този за м. февруари 2017г., е прието, че нарушението е открито на
07.11.2017г., когато на проверяващите е бил представен отчетът за м. февруари
2017г., но отпечатан на 31.10.2017г., т.е. в деня на проверката, а не в
изискуемия срок - до 07.03.2017г., поради което е прието, че нарушението е
открито на 07.11.2017г., когато категорично същото е било установено.
Следва да се има предвид, че преценката относно това дали има допуснато
нарушение и дали то е съществено, се прави на базата на това дали
санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е извършило и за
какво бива санкционирано. Настоящият съдебен състав намира, че в случая
отговорът на този въпрос е положителен. Този извод се обосновава от доводите,
изложени в жалбата, възражението подадено в срока по чл.44 от ЗАНН, както и от
съображенията, изложени в проведеното съдебно заседание от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, в които не се съдържа дори
минимално неразбиране относно нарушението, което се твърди да е извършено и за
какво е санкциониран нарушителят, като в тази връзка съпоставянето на която и
да е от датите - на съставяне на протокола за проверка или на откриване на
нарушението с датата на съставяне на АУАН така или иначе сочи, че срокът по
чл.34 от ЗАНН не е изтекъл. Ето защо според настоящия съдебен състав наведените
в този смисъл възражения очевидно не се основават на действително неразбиране,
а единствено целят обосноваване на извод за отмяна на атакуваното НП на
формални основания.
Неоснователно е и възражението, че АУАН и НП са връчени на лице без
представителна власт. По административнонаказателната преписка фигурира
нотариално заверено пълномощно, съгласно което Д.И.А. е бил упълномощен да
представлява „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД пред ТД на НАП Пловдив. Същият е подписал и
получил копие от АУАН, а също е получил и копие от НП. В пълномощното изрично е
посочено, че пълномощникът има право да подава, подписва, предоставя и получава
всякакви заявления, актове ……. и всички други документи от процесния наказващ
орган, поради което следва да се приеме, че А. е разполагал с представителна
власт да подписва и да получава АУАН, както и да получава НП. Очевидно е, че
АУАН е достигнал и до собственика на „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД, тъй като същият е подал
възражение в законоустановения тридневен срок съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН, т.е.
упражнил е законното си право, което ЗАНН му предоставя в случай на съставен
АУАН. Също така, НП също е достигнало до търговеца, предвид срочно упражненото
право на жалба по настоящото дело. Т.е. правата и законните интереси на жалбоподателя
отново не са били ограничени от контролните органи.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, която ал.1 предвижда, че
на лице, което не издаде документ по чл.118 ал.1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. /ал.1/, а съгласно ал.2 извън случаите по ал.1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в нейния минимален размер от 500
лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП е в съответствие с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл.12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма чл.28 следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията
е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно
наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно
поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за
тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален
брой или стойност на вещите – предмет на нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез облагането с
данък върху добавената стойност, като в него както предвиденият контрол, така и
отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните
интереси на държавата, са чувствително
засилени. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в
състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат,
изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално
ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на контролната
дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат
на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл.185
ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл.93 т.9 от НК. Наред с горното следва да се отбележи и това, че отчетът за
м. февруари 2017г. е бил отпечатан няколко месеца след изтичане на изискуемия
срок, в рамките на който това е следвало да бъде направено и то с оглед
извършената от служителите на ТД на НАП Пловдив проверка в обекта.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 332796-F367527/13.04.2018г. на Зам. териториален
директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „ДАНМОБИЛЕ“ ЕООД, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Филипово“ № 9, ет.3,
ап.5, представлявано от М.Г.А., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв. за нарушение на чл.41 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.