№ 4616
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от В. В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело №
20241110157562 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
17.03.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия В. Александров гр. дело
№ 57562/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Д. С. Б. срещу В. С. Б., като се твърди, че страните били
съсобственици на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1003.45.1.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени
със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. ***********************, находящ се в сграда с идентификатор 68134.1003.45.1,
с предназначение: жилищна многофамилна сграда, разположена в имот с идентификатор
68134.1003.45, с предназначение на обекта: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива: 1, с площ от 75,31 кв. м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му мазе с площ от 7
кв. м., ведно с 2,32 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, върху което е построена, при съседи на обекта – имоти с идентификатори – на
1
същия етаж: 68134.1003.45.1.29, 68134.1003.45.1.41, под обекта 68134.1003.45.1.27, над
обекта: няма. Поддържа, че имота е придобит по силата на наследствено правоприемство.
Навежда доводи, че правата в съсобствеността между страните били равни – по 1/2 ид. част.
Излага съображения, че към настоящият момент имота се ползвал единствено от ответника,
доколкото ищцата живеела в КБ, поради което прави искане за привременна мярка по реда
на чл. 344, ал. 2 ГПК, като иска ответника да бъде осъден да заплаща обезщетение за
ползването на имота в размер на 600,00 лева, ведно със законната лихва от момента на
изпадането на отвентика в забава до окончателното плащане. Иска допускане извършването
на съдебна делба на имота, както и допускане на поисканата привременна мярка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
За да възникне притезателното право за ползване на вещта, респ. за заплащане на
определена парична сума в полза на един от съделителите до окончателното извършване на
делбата, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически
факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) вещта да не може да се
ползва от двамата съсобственици едновременно и 3) тя да се ползва лично или чрез друго
лице само от един от съсобствениците; 4) размер на средния пазарен наем на съсобствената
вещ.
Представен е Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55
ЗПИНМ № 185, том XL, нот. дело № 7985/1969 г., като се установява, че С В.ев Б. и НЛМ-Б.
са придобили правото на собственост върху следният недвижим имот, находящ се в гр.
********************.
Приложена е Схема № 15-948264/19.09.2024 г., касаеща процесния имот, като се
изяснява, че същият е самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1003.45.1.30 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
***********************, находящ се в сграда с идентификатор 68134.1003.45.1, с
предназначение: жилищна многофамилна сграда, разположена в имот с идентификатор
68134.1003.45, с предназначение на обекта: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива: 1, с площ от 75,31 кв. м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му мазе с площ от 7
кв. м., ведно с 2,32 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, върху което е построена, при съседи на обекта – имоти с идентификатори – на
същия етаж: 68134.1003.45.1.29, 68134.1003.45.1.41, под обекта 68134.1003.45.1.27, над
обекта: няма.
От Удостоверение за наследници изх. № 1662/10.09.2024 г. на С В.ев Б., като се
установява, че последният е починал на 15.01.2004 г., като е оставил за наследници по закон:
2
В. С. Б. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Д. С. Б. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и НЛ Б. (преживяла
съпруга – арг. чл. 9. ал. 1 ЗН, която е починала на 23.08.2021 г.).
Представено е Удостоверение за наследници изх. № 1662/10.09.2024 г. на НЛ Б., като
се установяа, че последната е починала на 23.08.2021 г., като е оставила за наследници по
закон В. С. Б. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Д. С. Б. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Удостоверението за наследници е официален документ относно вписванията в
регистрите за гражданско състояние (Определение № 37/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 977/2012
г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, Определение № 1423/30.12.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г., ГК, ІІІ г.о.
на ВКС). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, за издаване на удостоверение за
наследници се подава искане по образец, в което заявителят вписва известните му данни за
наследодателя и неговите наследници. За определяне на наследниците по закон обаче
длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо
– и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В удостоверението длъжностното
лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за
наследството, както и връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В производството
по делба удостоверението за наследници е документ, който удостоверява кръга на
наследниците. Необходимо е да се посочено, че без изричното оспорване на удостоверението
за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ верността на
съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали представени по
делото данни относно релевантните факти и обстоятелства. Това е необходимо и с оглед
характерната особеност на производството за делба, която би се оказала изцяло нищожна,
ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността. Тоест, ако законът
признава едно лице за наследник по закон на даден наследодател, това качество не се счита
отпаднало поради обстоятелството, че същото не е вписано в удостоверението за
наследници, издадено по заявление на друго лице. Като наследник то е легитимирано да
иска делба на съсобствен имот – така Решение № 100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г.,
ГК, І г.о. на ВКС; Определение № 42/29.01.2019 г. по гр. д. № 3690/2018 г. на ВКС, ГК, І
ГО.
Прието и неоспорено е заключението на СТЕ, като се установява, че средния пазарен
наем на процесният имот е в размер на 712,00 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК намира, че в
случая по отношение на предявеният иск за делба, са налице всички материални
предпоставки, за да последният да бъде уважен. От представените по делото писмени
доказателства (нотариален акт и удостоверение за наследници), безспорно се установява, че
наследодателите на страните в настоящото производство са били собственици на процесния
недвижим имот. Също така безспорно се установява и факта, че са налице наследствени
сукцесии (наследяване), поради от което между ищеца и ответника е възникнала
3
собственост при равни квоти.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да допусне извършването на
съдебна делба на процесния недвижим имот, при квоти от по 1/2 ид. ч. за ищеца и
ответника.
По отношение искането за допускане на привременна мярка, съдът счита, че първата
материална предпоставка – наличието на съсобственост с оглед гореизложеното безспорно
се установява.
На следващо място с оглед кредитираното заключение на СТЕ се установява и
средния пазарен наем на имота. Следователно спорът се концентрира върху ползването на
имота и възможността това да става съвместно.
С оглед заявеното от страните в о. с. з. от 27.01.2025 г., съдът намира, че между
същите не се спори, че ищцата не ползва процесния имот, като същата живее в Б. Нещо
повече, ответникът Б. е формирал и съдебно признание на факти, че именно той използва
целия имот, като същият не може да се отдава под наем, както и че в имота има негови
вещи. А съдебното признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданският процес, което преценено в съвкупност с
останалите доказателства по делото, води до изясняването на действителното фактическо и
правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Недоказано остава твърдението на ответника, че ищцата имала ключ от имота. Това
твърдение е направено в о. с. з. от 27.01.2025 г., но за него нито са сочени доказателства,
нито са събрани такива, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече самото твърдение на
ответника е в противоречие с казаното от него, като признание досежно ползването на
имота.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки по поисканата
привременна мярка, като ответника следва да бъде осъден да заплаща ежемесечно сумата от
356,00 лева на ищцата (съобразно идеалната й част) от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателното извършване на делбата, като за разликата до пълния
претендират размер от 600,00 лева, искането за привременна мярка следва да бъде
отхвърлено.
За пълнота трябва да се спомене, че по искането за присъждането на мораторна лихва
върху вземането за всеки месец при забава не следва да се разглежда, респ. съдът не дължи
произнасяне. Подобна мораторна лихва касае, евентуално бъдеща вреда, доколкото логиката
на мораторната лихва е да обезщети кредитора за неточното изпълнение в темпорален
аспект, но съдът не може да присъжда бъдещи вреди. В тази насока трябва да се спомене и
обстоятелството, че чл. 344, ал. 2 ГПК предвижда привременна мярка, а не искова
претенция, поради което законната лихва върху дължимите суми също не се дължи, като
произнасяне от съда, дори да е поискана, защото законната лихва е последица от
материалният правоувеличаващ ефект на исковата молба, респ. въведената със същата
претенция, а в процесният случай се касае за искане за привременна мярка, което може да
бъде изменено в рамките на производство (арг. чл. 344, ал. 3 ГПК) – при промяна на
обстоятелствата или отпадането на необходимостта от привеременната мярка. В този смисъл
по исковата претенция, съдът дължи произнасяне с решение, което формира СПН, докато
при процесната привременна мярка, съдът се произнася с определение, което не формира
СПН – в изложеният смисъл вж. Решение № 87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на
ВКС, II Г. О.
В правилото на чл. 355 ГПК е предвидено, че Страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1. По
4
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а.
При прилагането на чл. 78а, ал. 2 не се вземат предвид таксите, които се събират върху
стойността на дяловете. По делото не е налице хипотеза на обективно, кумулативно
съединяване на искове, чието разглеждане е допустимо в рамките на първата фаза на
делбата (производството по допускането на делбата), поради което разноски не следва да се
присъждат на нито една от страните. Въпросът за дължимите разноски следователно ще
следва да се разреши във фазата по извършването на делбата (т. нар. втора фаза на делбата).
В случая, съдът намира обаче, че разпоредбата на чл. 355 ГПК, следва да се тълкува в
смисъл, че обхваща и разноските сторени във връзка с привременна мярка по чл. 344, ал. 2
ГПК.
При това положение съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид уважената част от искането
за привременна мярка, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 178,00 лева, представляващи деловодни разноски за първоинстанционното
производство.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът констатира, че в т. 4
от представения по делото Договор за правна помощ (л. 5-6 в кориците на делото) е
посочено, че ищцата е заплатила на процесуалният си представител сумата от 800,00 лева –
адвокатско възнаграждение, като изрично е посочено по банков път. Според постановките на
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
„Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и
има характера на разписка.“. По делото подобни доказателства за плащането по банков път
не са ангажирани, поради което и съдът не следва да взема предвид, твърдяното плащане на
адвокатско възнаграждение, съобразено уважената част от искането за привременни мерки.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на основани чл. 34 ЗС на следният
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1003.45.1.30 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
***********************, находящ се в сграда с идентификатор 68134.1003.45.1, с
предназначение: жилищна многофамилна сграда, разположена в имот с идентификатор
68134.1003.45, с предназначение на обекта: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива: 1, с площ от 75,31 кв. м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му мазе с площ от 7
кв. м., ведно с 2,32 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, върху което е построена, при съседи на обекта – имоти с идентификатори – на
същия етаж: 68134.1003.45.1.29, 68134.1003.45.1.41, под обекта 68134.1003.45.1.27, над
обекта: няма, между Д. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****************** и В. С. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ******************, при следните квоти в
съсобствеността: 1/2 ид. ч. за Д. С. Б., ЕГН: ********** и 1/2 ид. ч. за В. С. Б., ЕГН:
**********.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК В. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****************** да заплаща на Д. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
******************, сумата от 356,00 лева месечно, представляващи обезщетение за
ползване на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1003.45.1.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени
със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. ***********************, находящ се в сграда с идентификатор 68134.1003.45.1,
с предназначение: жилищна многофамилна сграда, разположена в имот с идентификатор
68134.1003.45, с предназначение на обекта: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива: 1, с площ от 75,31 кв. м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащото му мазе с площ от 7
кв. м., ведно с 2,32 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, върху което е построена, при съседи на обекта – имоти с идентификатори – на
същия етаж: 68134.1003.45.1.29, 68134.1003.45.1.41, под обекта 68134.1003.45.1.27, над
обекта: няма, от влизането на решението по допускането на делбата до окончателното
извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането за привременната мярка за сумата над
356,00 лева до пълния претендиран размер от 600,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. Б., ЕГН: ********** да заплати на
Д. С. Б., ЕГН: **********, сумата от 178,00 лева, представляващи деловодни разноски за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО в частта за привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, имащо
характер на определение, може да се обжалва с въззивна частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата си част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6