Р
Е Ш Е Н И Е
№ …............ / 07.12.2020г., гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХIII-ти състав, в публично заседание,
проведено на 06.11.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2240 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищецът К.К.Г. ЕГН **********, срещу ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА
сума в размер на 392,26лв., претендирана
от ответното дружество по фактура №0290214089/05.02.2020г., начислена
като дължима за обект на потребление с абонатен № *****и
клиентски № *****.
Претендират
са направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от предявената искова претенция, навеждайки следните фактически
твърдения: На 27.07.2018г., вероятно по информация от
Енерго- Про Продажби А, ищецът сочи, че Енерго -Про Мрежи" АД са извършили
проверка на СТИ, на адреса, където е домът му. Според изнесеното от ищецът, той
има статут на потребител на ел.енергия, като е открита партида с клиетски №***** и абонатен №**********, по който се отчита потребената
от обекта ел.енергия. Настоява се, че
абсолютно невъзможно е ищецът да има за плащане сума в размер на 392.26 лева, извън тази, която е
заплатил текущо. Оспорва се да е правена проверка точно на СТИ, отчитащо
електроенергията в домът на ищеца. Счита се, че не са спазени правилата
за извършване на проверка на СТИ и проверката не е извършена в присъствие на
ищеца и на полицията присъствие. Не е
ясно защо корекцията
- служебни
начислената за заплащане електроенергия е за период от 27.02.2018 до 27.07.2018г. Оспорва се КП от 27. 07. 2018г. по форма и съдържание, тъй като твърди се от ищеца, че на
проверка на СТИ не е присъствал, нито е присъствал орган на полицията, като се
оспорва да е извършена в присъствие на двама свидетели. Оспорва се да липсват
врата и щит на таблото. Заявява се, че
ищецът не е манипулират СТИ, не е ползвал енергията, която е начислена
за периода
27.02.2018 до 27.07.2018г., на стойност от 392.26 лева. Ищецът сочи, че няма
възможност да следи показанията си и изобщо състоянието на СТИ, отчитащо ел. енергията в обекта му, тъй като не е
собственик на СТИ. Отговорност за СТИ носи само и единствено собственика, който
в случая е ответника. Твърди, че е невъзможно домакинството му да изгори ток за
три месеца на посочената стойност, още повече, че има
заплащана електроенергия на тази стойност. Ако във въпросния протокол от 27.07.2018г. е упомената видима намеса в
схемата на електромера, то ищеца счита, че следва да се уведомят органите на реда за установяване на извършителя на това
неправомерно въздействие. В конкретния случай
ищецът сочи, че не е била извършена проверка от компетентен орган, не е имало
издадено наказателно постановление, въз основа на което да се търси отговорност
в размер на процесната сума. Оспорва се от ищецът, да е
правена проверка в присъствието на двама свидетели, още повече тези упоменати в
КП. Оспорва се същите да са разбрали за какво става въпрос и да са присъствали
на проверката. Оспорва се
начина и методиката и основанието на фактура №********** 05. 02. 2020г., за
сумата от 392. 26 лева, по която е начислена сумата по посочената партида.
Същите са неправилни и незаконни. Всички начислени по партидата суми за
периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че
доставчикът на ел. енергия не е представил на ищеца конкретни данни за законно
монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за
измерване средства за търговско измерване на процесиния адрес
(СТИ)-електромери.
Сочи се, че липсва справка с начина и основанието на изчисление на
корекцията и е абсолютно неясно как е извършена. В настоящият случай, ответника
не е посочил нито едно законово основание, но въпреки това е начислил
едностранно процесната сума и е коригирал сметката на ищеца. Това нарушение,
спорез ищецът, е от естество, водещо до
неяснота за какво по точно е ангажирана имуществената отговорност на ищеца,
респективно ограничава правото на защита на нарушителя, както и възможността
съда да проведе ефективен съдебен контрол по същество -налице ли е извършено от
ищеца нарушение или не.
От друга
страна, се сочи, че в нормата на чл. 48, законодателя е дал право на операторът
па съответната мрежа да коригира сметки „...изчислява количеството електрическа
енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване
или неизмерване. до датата на монтажа на средството за търговско измерване или
до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 (деветдесет) дни..", само в случаите „При липса на средство за търговско
измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи,
че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън
допустимата...".
Сочи се от ищецът, че не са
представени и доказателства, че проверяваното и демонтирано СТИ на 27. 07.
2018г., е било монтирано с начални нулеви показания по всички твърдяни от
ответника тарифи. Проверяваното СТИ е с изтекъл срок на годност. Не са представени
доказателства за ежемесечно отчитане на показанията и проверка па СТИ и
издадени фактури съответно.
Ето защо,
ищецът счита, че процедурата е опорочена
и за ответника не е възникнало право да извърши корекция на сметката. В тази
връзка счита, че описаните по-горе изискания към констативния протокол имат за
цел да гарантират правата ни потребителите, като осуетят възможността за
последващо въздействие върху СТИ преди предаване ни същото на органи за
метрологичен надзор.
Сочи се
оат ищецът, че ползването единствено на пo-високата цена при коригирането на
сметката води до създаване на неравновесие в правата на страните по договора, а
именно обогатяване на доставчика, който е подавал енергия в двете тарифни зони
и която енергия е установена в количествено отношение, а претендира плащане по
по-високата цена. което от своя страна уврежда потребителя. Ето защо, счита, че
разпоредбата на ОУ на ДПЕЕЕМ, която се прилага по отношение на хипотезите на ОУ,
се явява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от 3311 и доколкото сьщата
не е уговорена индивидуално на основание чл.14 ал.1 от 331П , е нищожна.
Нищожността на посочената разпоредба на ОУ влече неправомерност на извършената
корекция на сметка, съответно до негодност на справката да установи вземане и полза
на ответника.
В
настоящият случай, ищецът счита, че е налице незакононосъобразно протичане па
корекционната процедура. Съгласно
заповед № А412/ 16.08.2004г. на Председателя на държавната Агенция по
метрология н Техн. надзор е определено на основание чл. 43 ал. 3 от 3акона за
Измервания кога следва да се извършват
последващи проверки на СТИ. «Енерго - Про Мрежи»АД се сочи, че е собственик на
ел. съоръженията и в частност на СТИ, поради което е длъжен да заявява
техническата им изправност и да ги заявява за технически проверки, а както бе
посочено по горе няма такива данни по делото. Веднъж овластен да осъществява такава дейност,
доставчикът на електроенергия е длъжен да полага тази грижа, която се очаква от
добрия търговец/ чл. 63 ал. 2 от ЗЗД/, за да гарантира качество и надлежен
отчет на изпълнението. Според горното и Общите Условия на „Енерго - Про
мрежи" АД и „Енерго - Про
Продажби" АД, дружествата са взаимно обвързани, както договорно така и
функционално помежду си, така и договорно с крайните потребители, тъй като
„Енерго - Про Продажби" АД е снабдител па ел. енергия, а „Енерго -Про
Мрежи" АД осъществява нейното пренасяне, чрез собствените си ел.
съоръжения. От тях, се насктоява от ищецът, че след като „Енерго- Про
Мрежи" АД не осъществява договорните си задължения да подържа в изправност
ел. съоръженията в частност СТИ и ги съхранява по предписания начин, потребителя не следва да отговаря за вреди на “Енерго
- Про Продажби" АД/ чл. 50 ЗЗД вреди от собствени вещи/.
Настоява се, че дори съдът
да приеме, че новите ОУ- я по отношение на ищеца са влезли в сила и станали но
силата на закона част от договора му е ответника и с третото лице „ Енерго -
11ро Мрежи" АД, ответникът не е доказал, че такова количество
електроенергия е реално доставено на ищеца и консумирано от него, поради което
същият не дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е
безспорно необходимо според ищецът, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на ОУ - я па договора за продажба и в
частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по
смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът, в случая ищеца дължи заплащане
па реално предоставена стока, а ищеца не е консумирал изисканият от пето ток за
заплащане па стойност 392. 26 лева. За същия период има заплащана
електроенергия и при добавяне на допълнително начислената корекция от 392. 26
лева се получават нереални сметки за електроенергия. Цитира се Решение №
108Е 07. 02. 2008 г., постановено по търг. д. 657/ 2007 г., което гласи,
че размяната на имуществени блага между
страните е основана на съществуваща помежду им облигационни връзка, то при
непълноти на специалната законова уредби, както е в разглеждания случай, приложение
намират общите правила на договорното право, които изключват наличието на
правна възможност да се черпят приви от собствена недобросъвестно
поведение". С решение № 165 / 19. 11. 2009 г постановено по т. дело № 103
по описа за 2009 г. на ВКС 2 ГО, и с решение № 104 / 05. 07 . 2010 г. по т.
дело № 885 / 2009 г. на 11 - ро ТО на ВКС, се сочи, че би следвало тази
противоречива практика по дела от подобен характер да бъде изоставена и
преодоляна. Последните две цитирани
решения, се сочи, че окончателно дават отрицателен отговор на наведени
твърдения от Енерго - Про за правомерност на корекционната процедура. В този
смисъл, се сочи, че е и решение № 26 / 04. 04. 201 1 г. постановено по т. дело
№ 427 по описа за 2010 г. на ВКС 2 ТО: както и решение № 29/ 15. 07 . 2011г.,
постановено по т. дело № 225 по описа за 2010 г. на ВКС 2 ТО.
Този е,
според ищецът, смисъла, вложен и в чл. 13 от Директива № 2006' 32'' ЕО от 5
април 2006 т. на Европейския парламент, съгласно който държавите членки
гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се изготвят от
енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и
фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реално енергийно
потребление и информацията е предоставена по ясен и разбираем начин. Със
сметките се осигурява необходимата информация, която да даде възможност на
крайния потребител да получи подробно описание на текущите енергийни разходи, така
че при желание да може да ги контролира. Към абонатът няма изискване за наличие на
технически познания и умения, нито пък па същия е разрешен друг достъп, освен
визуалния, до техническото средство, като често и това му право е нарушено. А
както се установява, визуалният контакт не е достатъчен за констатиране па
нарушение при измерването. Следователно споделяне на отговорността между
потребителя и дружеството е несъстоятелно.
При изложеното се сочи, че ответното
дружество към настоящия момент няма Общи условия и към днешна дата валидни
такива са формулировките предвидени в Общите условия на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ
МРЕЖИ" АД И „Е. ОН БЪЛЕАРИЯ ПРОДАЖБИ" АД, в които няма разпоредба,
която да препраща към чл.48 от ПРАВИЛА за измерване на количеството
електрическа енергия.
Моли се,
да се съобрази, че по см. на чл. 83, ал. 1. т. 6 от ЗЕ, като „краен
снабдител"' Енерго про АД може да
извърши едностранна корекция на сметките за минало време само при наличие на нормативно регламентирани правила, изготвени
като такива от единствено компетентния по см. на чл. 21 от 3Е орган - ДЕКВР.
Понастоящем
обаче чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ,
са отменени с решение № 1500 от 06. 02. 2017 г. по описа на ВАС,
постановено по адм. д.№ 2385/ 2016 г.. от 5 членен с- в. обн. ДВ, бр. 15/ 14.
02. 2017 г. От тук следва и извода, че
към тази дата липсват валидни ПИКЕЕ.
При
евентуално искане от ответната страна за разпит на нейн служител, извършвал проверката
на 27. 07. 201 г., се счита, че следва да се остави без уважение, доколкото
недопустимо е посочените обстоятелства да бъдат установявани с гласни
доказателства, събрани от служители на оператора.
При изложеното, се обосновава правният интерес от
предявената искова претенция.
Ответната страна „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище за допустимост на
исковата претенция, на за неоснователност и недоказаност на същата.
Сочи се, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на
отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на
„Енерго - Про Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на
стойност 392,26лв., конкретизирано по размер с фактура №**********/
05.11.2019г.. Процесната сума, се сочи, че представлява цената на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия за период от 27.02.2018г.
до 27.07.2018г. и се дължи от ищеца на основание чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Не се оспорва, че между страните по делото съществува
валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава се
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване на
адрес в гр.Варна, ул.“Хан Пресиян“, къща, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол. Сочи се, че разпоредбите на Общите
условия имат обвързваща сила между страните.
Страните по настоящия спор се
излага, че се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на
електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за
енергетиката. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети от ДКЕВР по т.З от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21,
ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север" АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Енерго - Про
Продажби" АД.
Общите условия на
„Електроразпределение Север " АД и „Енерго - Про Продажби" АД, според
изнесеното, са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете
енергийни предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие,
равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти: Общите условия са
съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21,
ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.).
Общите условия са действащи към датата на извършване на проверката на
средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ. Същите са публикувани,
съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен
всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество. Липсва допълнително
писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93,
ал.З от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от
изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора
на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. Приетите и одобрени по съответния
ред Общи условия са задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от
ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено съгласие.
Настоява се, че е налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа енергия. Страните по настоящото
дело са и страни по облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север" АД.
Ответното дружество изпълнява
поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено
и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в гр.Варна, ул."Хан Пресиян"
Къща.
Според изнесеното, на 13.07.2018г.
е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието на двама
свидетели - съседи на ищеца.
Посочено е, че „Електроразпределение
Север" АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството
е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а"
от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116,
ал. 6 от ЗЕ и има право да извършва технически проверки на място на
измервателната система и на средствата за търговско измерване. Съгласно ОУ на
ДПЕЕЕМ, на средствата за търговско измерване се извършват първоначална и
последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към
него. Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на
потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение
Север" АД изпълнява договорните си задължения добросъвестно, съобразно
изискването на чл.63 ЗЗД.
За извършената проверка, се сочи,
че е съставен Констативен протокол №1104758. Процесният електромер е
демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба № 507721 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за
техническа проверка отразява действителното фактическо положение, той е
съставен в съответствие със законовите изисквания и чл. 59 от ОУ на ДПЕЕЕМ и е
подписан от двама свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр. №
1114021666928347, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната
юридическа стойност.
Безспорно в имота на ищецът, се
настоява, че е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако
абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от отчетеното,
той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.
СТИ, според изнесеното, не
отговаря на техническите изисквания.
Констативният протокол на
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който
съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда
доказателствена сила.
На 28.01.2020г.,
„Електроразпределение Север" АД, съставя Справка за начисление на елктрическа
енергия относно Констативен протокол №1104758/13.07,2018г. за извършена
техническа проверка и конкретизира размера на оспореното вземане.
На 05.02.2020г., „Е.П." АД,
издава фактура № **********, с което е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, а именно 392,26лв.
На 05.02.2020г., Е.П." АД,
издава кредитно известие №**********, за сумата от 44,50 лв.
При липса на данни за техническа
неизправност на електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме,
според ответното дружество, че установеното след разчитането количество ел.
енергия е реално доставено и консумирано от абоната.
Начислена е сума, представляваща
стойност на доставена и употребена от ищеца електроенергия. Несъответствието в
измерването е установено едва при извършената техническа проверка, поради което
неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Това
количество електроенергия не представлява служебно начисление от страна на
електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е
отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на
показанията на електромера не е било фактурирано.
Доколкото в случая се касае за
реално потребена енергия, което е отчетено, но не е заплатено, то стойността на
енергията се дължи на основание общите разпоредби на гражданското
законодателство - чл. 183 и сл. от ЗЗД.
В този смисъл, се настоява, че е
и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о. Сочи се, че горепосоченото
разрешение, поради принципното му сходство, следва да намери приложение и в
настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ от 2013г., с изключение на чл.
48 - чл. 51, и липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за
преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради
неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа
енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено
софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Това
разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа
енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия
при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.
Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати
цената на продадената енергия.
Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по -
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.
Дори да липсва специална правна
уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 201Зг. и след отмяната им с решения на ВАС,
постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от обшия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Същевременно според константната практика на ВКС/решение №97 от 28.07.2015 г.
по т.д.№877/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по
гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, IVГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т.д. №
2014/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на
ВКС, IV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС, IV ГО и
др./ при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа
енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му
размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово
регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.
Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено
от потребителя, при
което не е
отчетена при електроразпределителното дружество част от
действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране
на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е
достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза
гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални
предварителни процедури за защита на потребителите като например тези,
съдържащи се в отм. чл. 47 - чл. 51 ПИКЕЕ от 201Зг. /в този смисъл решение по
гр. д. 2991/2018г. на ВКС, III ГО/."
Процесната сума, се настоява, че се
дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на електрическа
енергия, сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на
консумираната в обекта електрическа енергия. Процесната фактура е издадена след
остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Консумираното количество
електрическа енергия, се сочи, че е остойностено по цени за технологични
разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за
всяка тарифа. При това положение потребителят е поставен в по-привилегировано
положение, отколкото ако манипулацията не беше извършена и електроенергията
беше коректно отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа. В този смисъл,
извършената от ответното дружество корекция не представлява санкция, а цена на
доставена и консумирана електрическа енергия. Да се приеме обратното би довело
до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на
електрическа енергия. В горепосочения смисъл е и Решение № 1481/27.07.2015г.,
постановено по в. гр. д. № 1370/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна.
Настоява се, че неправомерното
вмешателство има за своя цел именно „укриване" на част от потребената от
абоната енергия.
С писма от „Електроразпределение
Север" АД и от „Енерго - Продажби" АД са приложени констативния
протокол от техническата проверка и фактурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 200.
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати цената на
вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на
електрическа енергия. Съобразно чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ и чл. 17,
т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./ , от които страните са обвързани, потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.
Предвид гореизложеното, се
отправя искане, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, да се
постанови решение по гражданско дело № 2240/2020 г., по описа на Районен съд -
гр.Варна, 33 с-в, с което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
Моли се за присъждане сторените в
производството съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение.
По
допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес от
реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба
фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице
спор досежно дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в
имота му. В този смисъл съдебният състав споделя виждането,
че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на извънсъдебен спор
между страните за дължимостта на процесната сума. По
тези съображения съдебният състав приема, че предявената искова претенция се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се оспорва факта на валидно сключения договор за продажба на
електрическа енергия при действащите публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия , обстоятелството , че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Варна,
ул.“Хан Пресиян“, къща, с
абонатен № *****и клиентски № *****, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
От
представения по делото Констативен протокол №1104758/13.07.2018г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север ” АД,
са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца ,
находящ се гр.Варна,
ул.“Хан Пресиян“, къща, с
абонатен № *****и клиентски № *****. При
проверката не са констатирани
показания на СТИ по отделни тарифи, като
в графа показания на електромера е отразено „неработещ бр.механизъм“. Отразено
е, че електромерът е демонтиран и подменен с нов електромер, като подмененият
електромер е посочено, че демонтрирания се поставя в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 507721 и се изпраща за проверка в БИМ. Констативният
протокол е съставен и подписан от двама служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД ,
както и от двама свидетели.
По делото не е
представен Констативен протокол от
метрологична експертиза на процесното средство за измерване на Регионален отдел
- Варна към Български институт по метрология, който да доказва твърденията,
изложени в отговора на исковата молба/л.17 от делото, в т.4 на отговора/, че
този КП се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
Видно от представена Справка от 28.01.2020г.,
„Електроразпределение Север“АД, е извършило корекция на сметката за ел.енергия
в процесния имот, на база аналогичен предходен период и и изчислени служебни
количества ел.енергия, като в тази
справка са визирани данните за клиента и номера на демонтирания електромер с КП№1104758/13.07.2018г. , без справката за корекция да е обоснована
със съставение КП на 13.07.2018г., както невярно се твърди в отговора по
делото, представен по реда на чл.131 от ГПК.
Представена е
актуална справка за потреблението на
ищеца през последните 12/24/36 месеца.
Представена е фактура № ********** от 05.02.2020г., издадена от „Е.П." АД, с получател ищеца за начисляване на сумата от 392,26лв.
от ответното дружество , представляваща незаплатена от ищеца потребена
електрическа енергия за процесния обект на потребление с клиентски номер ***** и абонатен номер *****за периода от 27.02.2018г.
до 27.07.2018г., в коята са отразени данни за консумирана дневна и нощна
енергия, различни от посочените в представена Справка от 28.01.2020г. на
„Електроразпределение Север“АД, изчислени на база аналогичен предходен период и
изчислени служебни количества ел.енергия.
Представено е и кредитно известие
№********** от 05.02.2020г., за сумата от 44,50 лв., издадено от„Е.П." АД, с получател ищеца, в която фигурира начислена
ел.енергия за дневна и нощна тарифа за подпериода от 14.07.2018г. до
27.07.2018г.
Видно от Уведомителни писма от „Електроразпределение
Север"АД/16.07.2018г./ и от „Енерго - Продажби" АД /06.02.2020г./, ищецът е уведомен за извършената проверка
на измервателната система на процесния обект на 13.07.2018г., както и за
съставения Констативен протокол от същата дата по ПИКЕЕ. С второто писмо ищецът
е уведомен за дължимост на процесната сума, като са му изпратени Кредитното
известие и фактурата от 05.02.2020г.
Приложена е обратна разписка за изпращане на уведомленията
до ищеца.
Представено е актуално
извлечение за фактури и плащания на ищеца
с клиентски № ***** , от което е видно, че процесната фактура не е заплатена от
ищеца .
Съгласно
заключението на вещото лице доц. д-р
инж. П.В., по проведената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, процесният електромер е от одобрен тип. Метрологичната му годност е до м.юли 2023г. В КП №1104758 от 13.07.2018г на ЕРП-Север, не
е констатирана намеса или промяна в схемата. Констатирано е следното „неработещ броячен
механъзим“, което спораз вещото лице не се явява доказателвство за неправомерно
вмешателство върху измервателната схема или средството за търговско измерване.
Това според експертът, може да се установи само от метрологична експертиза,
извършена от БИМ, каквато по делото няма представена. Предвид липсата на
представен Констативен протокол от БИМ към материалите по делото, вещото лице е
посочило, че не може да се даде отговор на поставен от ответното дружество
въпрос дали ел.енергия, натрупана в невизуализиран тарифа, е преминала пред
процесния електромер.
Изрично е
подчертано от вещото лице, че при липсата на КП за метрологична експертиза, не
може да бъде даден отговор на въпроса има ли налични показания в
невизуализирана тарифа на процесния електромер, доколкото доказателствена база
за оттовор може да бъдат само резултатите от софтуерно четене на
невизуализирана тарифа/Т3/, което се явява част от метрологичната експертиза на
БИМ, а по делото не е представен протокол за такава експертиза, извършена в
БИМ.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За
успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в
договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е
материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна, при установяване наличието на твърдяната
облигационноправна връзка от страна на ищеца, ответникът носи тежестта да
докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки,
а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е правилно е начислил на ищеца
посоченото в справката за
корекция количество електроенергия и че е
използвана правилната методика за корекция на сметката на абоната, както и неговия размер.
В процесния
случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на
продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена
процесната сума.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, по
делото е прито за безспорно и ненуждещо се от доказване, че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ на ответното дружеството, за описания в исковата молба
адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Хан
Пресиян“, къща, с
абонатен № *****и клиентски № *****.
Ответникът
по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да изчерпи всички
възможни основания за дължимост на сумата, е възразил, че сумата е начислена
служебно по едностранна корекция и представлява цена на реално доставена
еленергия за цитирания период.
Основният спорен
момент между страните по настоящия спор е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи
основание на доставчика на ел.енергия да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото
на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение
на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3
от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
По
силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по адм.д. №2385/2016, по описа
на Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I
колегия, са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник,
брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от
този акт.
След влизане в сила на решението по
горепосоченото дело на практика не съществува нормативна уредба, която да
регламентира отношенията като процесните. При липса на регламентация относно
стъпките, които следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира
правата и на потребителя, чрез установени правила при извършване на такива
проверки, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с
наличието единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия,
каквито разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на средството за
търговско измерване на ищеца/13.02.2018г./, е нямало регламентирана законова
процедура, по силата на която ответното дружество да извършва едностранна
корекция на количество ел. енергия.
Липсващата
нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни
корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества
енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в
други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по
доставка и продажба на електрическа енергия, е само тази воля на законодателя,
която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни
актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение
№200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. В този смисъл
съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите,
за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство
като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила.
Следва
да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила
се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия. След като
законодателят е признал правото на последните да установяват по облекчен ред
своите претенции по отношение на абонатите, енергийните предприятия не могат да
се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента
нормативна празнота в Правилата, в частта уреждаща реда за извършване на
едностранни корекции.
При
това положение, съдът намира, че с оглед
действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради
съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ,
които да съответстват на тази делегация,
нито операторът на
разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от корекционната
процедура, за която към датата на проверката е липсвал ред за извършване.
Следователно
правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз
основа на констатациите от проверката, извършена на 13.02.2018 г., следва да се
отрече изцяло.
Дори и
да се приеме, че след отмяната на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта относно разпоредбите от
чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са продължили да действат
разпоредбите на чл.48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт и че съществува
законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да
извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по неотменените
разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след преценка на
съвкупния доказателствен материал за незаконосъобразност на корекционната
процедура.
Съдът
намира,че от събрания по делото доказателствен материал не е доказано, че посоченото
в скрит регистър /скита тарифа/ на
процесното СТИ на обекта на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.“Хан
Пресиян“, къща, количество
електроенергия е реално доставено и потребено от абоната.
Вещото
лице е изготвило своето заключение относно аритметичните стойности на
изчислените от ответното дружество количества ел.енергия, само и единствено на
база на представена Справка от 28.01.2020г.,
„Електроразпределение Север“АД, съгласно която това дружество е извършило
корекция на сметката за ел.енергия в процесния имот, на база аналогичен
предходен период и изчислени служебни количества ел.енергия, като изчисленията по тази
справка не са базирани на основание съставение
КП на 13.07.2018г., както невярно се твърди в отговора по делото, представен по
реда на чл.131 от ГПК, нито на данни, добити след софтуерно прочитане на
паметта на отделните тарифи/вкл. и невизуализирани такива/ на демонтирания
електромер с КП№1104758/13.07.2018г.
Изрично е
подчертано от вещото лице по проведената по делото СТЕ, чието заключение съдът
кредитира като обективно дадено, ясно и обосновано, че при липсата на КП за
метрологична експертиза на БИМ, за
каквато експертиза по делото не е представен протокол/независимо от твърденията
в отговора по чл.131 ГПК за обратното/, не може да бъде даден отговор на
въпроса има ли налични показания в невизуализирана тарифа на процесния
електромер, доколкото доказателствена база за оттовор може да бъдат само резултатите
от софтуерно четене на невизуализирана тарифа:Т3/, което се явява част от
метрологичната експертиза .
Посочено е от вещото лице и това, че в приложения по
делото КП
№1104758 от 13.07.2018г на ЕРП-Север за извършена на процесния обект техническа
проверка, не е констатирана намеса или промяна в схемата, а само „неработещ
броячен механъзим“, което според вещото лице не се явява доказателвство за
неправомерно вмешателство върху измервателната схема или средството за
търговско измерване. Това според експертът, може да се установи само от
метрологична експертиза, извършена от БИМ, каквато по делото няма представена.
Предвид липсата на представен Констативен протокол от БИМ към материалите по
делото, поради което вещото лице е посочило, че не може да се даде отговор на
поставен от ответното дружество въпрос дали ел.енергия, натрупана в
невизуализиран тарифа, е преминала пред процесния електромер.
При изложеното, съдът достига до извод, че не са представени
никакви доказателства, от които да се установи какви са показанията на тарифите,
вкл.скити на процесния обект на потребление, към началото на процесния период -
13.02.2018г. Предвид на това не може да се направи категоричен извод , дали за
процесния период е отчитана ел.енергия в скрит регистър и в какъв размер,
поради което и не може да се направи обосновано заключение ,
че именно претендираното от ответното дружество количество ел.енергия , описано
във фактура № ********** от 05.02.2020г., издадена от „Е.П." АД, с получател ищеца,
както и описано в кредитно известие
№********** от 05.02.2020г., издадено от„Е.П." АД, с получател ищеца,
е било реално доставено за процесния период.
От
ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи и обоснован
извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено и потребено от абоната именно през процесния
период от 27.02.2018г. до 27.07.2018г. Не са представени и доказателства по какъв
начин е отчетено количеството ел.енергия по отделните периоди, обективирани в
справката от 28.01.2020г. В
доказателствения материал липсва представен Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване на Регионален отдел-гр.Варна
към Български институт по метрология, независимо от посочване на такъв в
отговора оп чл.131 от ГПК, в който съответно да са описани и посочени отчетени
количество ел.енергия в отделните регистри на процесното СТИ, както и показанията на дневната тарифа и
нощната тарифа. Няма данни за направено софтуерно четене на електромера за
преминала енергия на отделните му тарифи.
При
това положение съдът формира извод, че не е установено, че количеството ел.енергия,
начислена на ищеца през процесния период от 27.02.2018г. до 27.07.2018г. описано във фактура № ********** от 05.02.2020г., издадена от „Е.П." АД, с получател ищеца, както и описано в кредитно известие
№********** от 05.02.2020г., издадено от„Е.П." АД, с получател ищеца, е консумирано от
абоната за процесния период, предвид липсата на данни, добити
след софтуерно прочитане на паметта на
отделните тарифи/вкл. и невизуализирани такива/ на демонтирания електромер с КП№1104758/13.07.2018г. В тази насока съдебният състав базира
изводите си изцяло на проведената СТЕ по делото, съгласни
коята при липсата на КП за метрологична експертиза на БИМ, за каквато експертиза по делото не е
представен протокол, не може да бъде даден отговор на въпроса има ли налични
показания в невизуализирана тарифа на процесния електромер, доколкото доказателствена
база за оттовор може да бъдат само резултатите от софтуерно четене на
невизуализирана тарифа/Т3/, което се явява част от метрологичната експертиза.
Отделно
от това, не е представен документ, от който да се установи, дали процесният
електромер е бил с нулеви показания за съответните негови тарифи към датата на
извършване на проверката, поради което и не може да бъде обоснован категоричен
извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър, е действително потребена от абоната,
но неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. / В този смисъл
Решение от 29.05.2018г. , постановено по въззивно гражданско дело № 668/2018г.
по описа на Окръжен съд – Варна/.
Съдът
само за пълнота намира за необходимо да отрази, че не споделя твърдението на
процесуалният представител на ответната страна, изразено едва в хода на съдебно
заседания по делото, че последният подпериод по фактурата – за 14.07.2018г. до
27.07.2018г. касае извършен редовен отчет по монтирания електромер, след
отремонтиране на този, който е с неработещ броителен механизъм. Съдът намира,
че това твърдение се оправергава напълно от записването в представена Справка
от 28.01.020г. на „Електроразпределение Север“АД/л.30/, видно от която е точно
обратното, представено в табличен вид, че за посочения период се касае за
корекция и изчислени служебно количества ел.енергия.
Предвид
всицчко изложено, и с оглед предприетото от ищеца оспорване, съдът не може да
приеме за установено, че в невизуализирана тарифа на процесното СТИ, действително
е отчетено количеството енергия посочено в справката от 28.01.2020г., изготвена от „Електроразпределение Север“АД.
Вън от
горните хипотези допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само
при доказано виновно поведение /включително установено авторство/, установяване
периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия. Тези
предпоставки не са доказани.
Предвид изложеното
съдът намира, че ответникът не успя да докаже в настоящото производство, че е
осъществил надлежно начисляване на процесната сума , поради което исковата
претенция следва да бъде уважена.
По разноските:
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени
доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът намира,че следва
да бъдат присъдени направените от ищецът в настоящото производство разноски, за
които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на сумата от 357,00лв.,
от които 57,00лв. - държавна такса за образуване на производството и 300,00лв.
- изплатено адвокатско възнаграждение,
като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът
намира, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, още повече, че претендираното от ответното
дружество за процесуално представителство възнаграждение, е в същия размер
спрямо това на ищеца при еднаква фактическа и правна сложност на производството
по делото.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията
между ищецът К.К.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, от една страна и ответника „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от друга
страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата от 392,26лв., представляваща
начислена ел.енергия за периода от 27.02.2018г. до 27.07.2018г. за обект на потребление, находящ се на адрес: *****, с абонатен № *****и клиентски № *****, за която е издадена фактура
№**********/05.02.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Е.П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
357,00лв., представляваща сбор от
реализирани съдебно-деловодни
разноски, както следва: 57,00лв. -
държавна такса за образуване на производството и 300,00лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание
чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: