Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №13 464 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД от “О.Ф.Б.” ЕАД срещу А.Щ.Б.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за стоков кредит №65666 от 28.11.2014г., сключен с „Б.***“ЕАД, вземането, по което е прехвърлено в полза на
ищеца с Договор за цесия от 22.06.2017г.:
сумата от 629.75 лева, представляваща неизплатена главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
-26.08.2019г. до окончателното й изплащане, сумата от 39.33 лева, представляваща
дължима договорна лихва за периода 20.08.2016г. -28.02.2017г. и сумата от 79.74
лева, представляваща наказателна надбавка за периода 20.08.2016г. до
28.02.2017г.
В исковата молба се излага,че
съгласно Договор за стоков кредит от
28.11.2014г., сключен с „Б.***“ ЕАД, на ответницата бил отпуснат кредит в
размер на 926 лева за закупуване на мобилен телефон с марка Samsung S5 с цена 1029 лева. Съгласно представената
фактура **********/28.11.2014г. при закупуването на продукта клиентът заплатил
в брой сумата от 103 лева, като остатъкът от продажната цена била заплатена от
отпуснатия стоков кредит. Кредитът следвало да се изплати за 27 месеца при
спазване на приложения погасителен план. Падежът на всяка една от вноските бил
20-то число на месеца при лихвен процент 38.71 %годишно или 0.1075 %на ден и
ГПР 46.43 %. Ищцовото дружество придобило вземането към ответницата с договор за цесия от
22.06.2017г., сключен с Б.***. За цесията ответницата била уведомена с писмо с
обратна разписка, от която било видно, че пратката се върнала като
непотърсена.
Твърди се, че крайният падеж на договора е настъпил на
28.02.2017г.
В срока по чл. 131 от ГПК
назначеният особен представител на ответницата А.Щ.Б.
е депозирал писмен отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на иска и оспорва същия.
Твърди се, че договорът е сключен при неравноправни клаузи и е нищожен
в тези части и не поражда валидни
правоотношения между страните. Сочи се, че отпуснатият заем представлява
предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
ответницата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Излага се, че процесният договор е сключен при Общи условия т.е. при
предварително определени от страна на ищеца договорно клаузи като самият
договор е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между
страните, от което следвало, че ответницата не е имала възможност да влияе
върху съдържанието му. Кредиторът се задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му
оскъпяване. Липсвала ясна разписана методика на формиране на годишния процент
на разходите по кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР/. Сочи се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
заложен е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия било
недопустимо. Тези съставни елементи в случая оставали неизвестни. Липсвало
индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит,
както и неконкретизирано формиран ГПР, които правели въпросните договорни
клаузи неравноправни и на основание чл.146,ал.1 ЗЗП същите били нищожни.
Посочено е, че принципът на добросъвестност
и справедливост изисквал
потребителят да заплати такса за реално ползване на определена услуга, а
не хипотетично ползване на такава.Налице била неравноправна клауза в договора,
с която потребителят се задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Отправя се искане за отхвърляне в цялост на исковата претенция.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Съгласно Договор за стоков кредит
№65666 от 28.11.2014г. „Б.***“ЕАД е предоставило на А.Щ.Н.стоков кредит в
размер на 1029 лева за закупуване на мобилен телефон Samsung S5.
Срокът за издължаване на кредита е 27 месеца от датата на усвояването.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца.
Предвидено е кредитът да се олихвява с
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е
38.71 % годишно или 0.1075 % на ден. ГПР по кредита е 46.43 %.
Представен е погасителен
план по кредита, както и ОУ за предоставяне на кредит на „Б.***“ ЕАД.
С Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 22.06.2017г. „Б.***”ЕАД
е продала на „О.Ф.” ЕАД вземания, посочени в Приемо-предавателен протокол.
Представен е Приемо-предавателния протокол към договора от 27.06.2017г., в
който е вписано вземане към А.Щ. Н.по договор от 28.11.2014г. с дължима главница 1009.92 лева, лихва в размер
на 635.34 лева и др.
Съгласно заключението на
вещото лице по изготвената по делото ССчЕ процесният кредит се установява
следното : въз основа на процесния договор е отпусната сума в размер на 826
лева като с тази сума е платено задължение на ответника към „Т.Б.“ АД на
28.11.2014г. с основание :“Авт. Усвояване на POS-кредит 65666-3054923“. Общата сума на
извършените плащания по процесния договор за кредит е в размер на 572.29 лева,
с които са погасени 290.66 лева за главница, 280.13 лева за лихва, 1.50 лева за
наказателна лихва. До падежна вноса с дата 20.03.2015г. начислените суми
съответстват на погасителния план.След
тази дата има закъснение с плащанията като в тази връзка задълженията за лихва
се различават с тези по погасителния план, като общият размер на месечната
вноска и лихвеният процент не е променян.
Размерът на непогасените задължения е както следва: 635.34 лева – главница, 350.39 лева- редовна
договорна лихва за периода 20.10.2015г. до 22.03.2017г.; 36.62 лева-
обезщетение за забава за периода 20.11.2015г. до 22.03.2017г. и 120 лева- такса
изискуемост.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Дефиницията за договор за банков кредит е
уредена от разпоредбата на чл. 430 ТЗ,
съобразно която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока, като се задължава да плаща лихва по кредита, уговорена
с банката.
Ответната страна не оспорва наличието на
кредитно правоотношение с „Б.***”ЕДА,
обективирано в Договор за стоков кредит от
28.11.2014г.
От събраните по делото
доказателства се установява, че по силата на договор за стоков кредит от 28.11.2014г. в
полза на ответницата е отпусната сумата от 1029 лева. Съобразно заключението на
вещото лице сумата от 926 лева е била преведена на „Т.Б.“ АД.
От заключението на вещото лице се
установява, че ответницата е извършвала плащания по кредита, с които са били
погасени 290.66 лева за главница, 280.13 лева за лихва, 1.50 лева за наказателна
лихва.
Ищецът е придобил вземането по кредита,
съгласно сключения с кредитора договор за цесия от 22.06.2017г. и Приемо-предавателен протокол
към договора от 27.06.2017г., в който е вземането е подробно индивидуализирано.
Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания,
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на
договора заемодателят е продал на ищеца
и вземането, което е имал към ответника
по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия е необходимо
постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на
съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие,
независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник.
Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху
валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу
възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането. Дори и да се приеме, че длъжникът не е получил уведомление преди датата на завеждане
на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до него с получаване на
исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и по отношение
на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като настъпил в хода
на процеса.
Съдът не споделя възражението на
ответната страна неравноправност и нищожност на договорните клаузи. Независимо,
че в самия договор липсва ясно разписано правило относно формирането на ГПР, то
в ОУ такива правила са конкретно посочени/ чл.6/. С оглед изложеното съдът намира, че е налице валиден потребителски договор за кредит и извършената валидно цесия в
полза на ищеца ОТП Факторинг, съобщена и проявила действието си спрямо длъжника
– кредитополучател.
Размерът на дължимата главница и договорната лихва, заявен от ищеца, съответства на изчисленията по ССчЕ, поради и което предявеният иск е основателен и следва да се уважи в цялост. По отношение на наказателната надбавка за забава съобразно установеното от вещото лице същата такова задължение не е начислявано, поради и което този следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК както
следва сумата от 134.03 лева заплатена за д.т., 223.38 лева за депозит за ССчЕ,
268.05 лева за заплатен депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 134.02 лева.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Щ.Б., ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК: ****
със седалище и адрес на управление *** ищеца следните суми, дължими по
Договор за стоков кредит №65666 от
28.11.2014г., сключен с „Б.***“ЕАД,
вземането, по което е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за цесия от
22.06.2017г.: сумата от 629.75/шестстотин двадесет и девет
лева и седемдесет и пет ст./ лева,
представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба -26.08.2019г. до окончателното й
изплащане, сумата от 39.33/тридесет и
девет лева и тридесет и три ст./ лева, представляваща дължима договорна
лихва за периода 20.08.2016г. -28.02.2017г., на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за осъждането на ответницата да
заплати сумата от 79.74 лева, представляваща наказателна надбавка за
периода 20.08.2016г. до 28.02.2017г.
ОСЪЖДА А.Щ.Б., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК: **** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 759.48/седемстотин
петдесет и девет лева и четиридесет и
осем ст./ лева, представляваща
реализирани разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: