О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 2655

 

19.12.2019г., гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI -ти състав, в закрито заседание на 19.12.2019 г., в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                                          ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

                                                   

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело № 2848 по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба  на А.Т.Ч., ЕГН **********,  против  Определение  № 11052  от  04.10.2019г., постановено по  гр. д. №15689/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  XХII  гр.с., с което е  върната исковата молба с вх. № 62067 от 30.09.2019 г., подадена от А.Т.Ч., ЕГН ********** срещу К.П. – *** – гр. Пловдив, както и е прекратено производството по гр.д. № 15689/2019 г., XXII гр. състав по описа на ПРС, като недопустимо. В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение и се иска неговата отмяна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  неоснователна.

За да  върне  исковата  молба  и  прекрати  производството  по делото,  първоинстанционният  съд  се е позовал на разпоредбата на чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България, според която при осъществяването на съдебната власт магистратите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното от тях не съставлява умишлено престъпление от общ характер. Приел е, че посочената разпоредба регламентира функционалния имунитет на магистратите, който е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на имуществени искове срещу тях за действия и актове във връзка с длъжността им. С оглед на това и тъй като с предявения иск се претендира обезвреда на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени от ищеца от действията на ответника в качеството му на *** при изпълнение на служебните му задължения като *** по конкретно наказателно дело, районният съд е приел предявеният иск за недопустим.

 

  

 

Така  постановеното  определение  е  правилно. 

 Производството по гр. д. №15689/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  XХII  гр.с е образувано по искова молба oт А.Т.Ч. срещу К.П. – *** от *** – гр. Пловдив, с която се претендира осъждането на ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Предявеният иск се основава на твърденията, че на 05.07.2019 г. в открито съдебно заседание, проведено по ВНОХД № 75/2019 г. ответникът – в качеството си на ***, с цел да набеди ищеца в извършване на престъпление от общ характер, изрекъл лъжи, а именно: „В резултат на действия на Ч. спрямо друг лишен от свобода, този лишен от свобода почина. Експертизата по това дело казва, че липсва пряка следствена връзка между поведението на подсъдимия и смъртта, тъй като човекът бил болен и получил вторични усложнения, но факт е, че действията на Ч. са допринесли за този резултат.“  Търди се, че за посочения случай, ищецът бил съден и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК. Твърди се, че с посочените действия *** К.П. причинил на ищеца неимуществени вреди, които последният оценява на сумата в размер на  10 000 лева.

Имайки предвид основанието на предявения иск и предмета на търсената защита, първостепенният съд правилно е приел иска за недопустим. Последователна е съдебната практика на Върховен касационен съд, според която искове, заявени за вреди, произтекли от действия в рамките на правораздавателната компетентност на магистрати са недопустими поради липса на процесуална легитимация и съдът следва да прекрати делото, а не да разглежда спора по същество. Гражданската неотговорност по чл. 132, ал. 1 Конституция на РБ е абсолютна процесуална пречка за това. В този смисъл са Определения № 502 от 01.10.2009 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на IIIг. о., № 100 от 05.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2308/2008 г. II г. о., № 668 от 02.12.2009 г. по ч. гр. д. № 634/2009 г. III г. о., № 307 от 18.06.10 г. по ч. гр. д. № 324/2010 г. III г. о., № 348 от 06.06.2011 г. по ч. гр. д. № 433/10 г. на IV г. о., № 395 от 09.06.2014 г. по ч. гр. д. № 2319/2014 г., III г. о., ГК, постановени от ВКС, в съответствие с които е и даденото от първостепенния съд разрешение.  

Предвид  горното  съдът  намира,  че  обжалваното  определение  следва  да  се потвърди като правилно, а частната жалба да се остави без уважение.               

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение  № 11052  от  04.10.2019г., постановено по  гр. д. №15689/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  XХII  гр.с., с което е  върната исковата молба с вх. № 62067 от 30.09.2019 г., подадена от А.Т.Ч., ЕГН ********** срещу К.П. – *** от *** – гр. Пловдив, както и е прекратено производството по  по гр.д. № 15689/2019 г., XXII гр. състав по описа на ПРС, като недопустимо.

Определението подлежи  на  обжалване с  частна жалба  пред  Върховния  касационен  съд  при условията  на  чл.274, ал.3  от ГПК  в  1- седмичен срок  от  връчването  му  на  жалбоподателя. 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                   2.