Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 18.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Венелин
Николаев
Съдебни заседатели: ........................
Членове:
при секретаря Иглика Игнатова
като разгледа докладваното от съдия Николаев н.а.х.д. №1583 по описа за 2018
год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №17-0938-003615/17.07.2017г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, на Б.И.Д. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания: на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 /двеста/ лв. и глоба в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за това, че на 07.07.2017г., в 15:30 часа в гр. Плевен, на път PVN 1144 в посока от с. Върбица към с. Буковлък, управлява лек автомобил “Ситроен Ксантия” с рег. № ***, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила, излиза вляво от пътното платно по посока на движение и пада в тревиста местност, с което допуска ПТП с материални щети; Водачът отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA 0152; Водачът е видимо в нетрезво състояние и лъха силно на алкохол; Издаден талон за медицинско изследване №***– нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
На основание Наредба №1з-2539 на МВР на Д. са му отнети общо 12 контролни точки.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Б.И.Д., който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Ответникът не изпраща представител в с.з. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание – потвърдено.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Акт за установяване на административно нарушение №3615 е съставен на 07.07.2017г. от М.П.Н. на длъжност младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“-КАТ към ОД на МВР-Плевен срещу Б.И.Д. ***, ЕГН **********, за това, че последният на 07.07.2017г., в 15:30 часа в гр. Плевен, на път PVN 1144 в посока от с. Върбица към с. Буковлък, управлява лек автомобил “Ситроен Ксантия” с рег. № ***, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила, излиза вляво от пътното платно по посока на движение и пада в тревиста местност, с което допуска ПТП с материални щети. Водачът отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA 0152. Водачът е видимо в нетрезво състояние и лъха силно на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване №***– с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят е записал в акта като възражение, че колата не е била в движение и че не я карал.
От показанията на актосъставителя и свидетел по делото М.П.Н. се установява, че работи като мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.
Заявява, че на посочената в акта дата са били на работа с колегата си С.Т.. Получили сигнал за настъпило ПТП между с. Върбица и с. Буковлък. Посочва, че посетили местопроизшествието и констатирали, че автомобилът се намирал извън пътното платно. Жалбоподателят им обяснил, че при движението е изгубил движението над автомобила е излязъл извън пътя. Посочва, че Д. силно лъхал на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние. Сочи, че жалбоподателят отказал да му бъде извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол, като направил няколко опита с Дрегера, но безуспешни. На същия бил издаден талон за медицинско изследване. За констатираните нарушения на жалбоподателя е бил съставен АУАН.
Съдът кредитира показанията на св. М.П.Н. като логични, последователни и в съответствие с приложените към административната преписка писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
По отношение нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП: Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
При извършване на нарушението свързано с несъобразена скорост е без значение с каква скорост се е движил водача и каква е причината за настъпване на ПТП, а от значение е единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка. Именно скоростта трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост реакцията на водача да предотврати евентуалното пътнотранспортно произшествие. В настоящия случай водачът не е предотвратил произшествието, което навежда на извода, че избраната от него скорост е била несъобразена с факторите, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП.
След като е допуснал ПТП, жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост, след като не е успял да овладее управлявания от него автомобил и е излязъл извън пътното платно. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост. Пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В тази връзка и видно от съставения АУАН, на управлявания от Д. автомобил, са нанесени незначителни материални щети.
Доказа се по несъмнен начин, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движението си с пътните условия.
Административнонаказващият орган правилно е определил санкция за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП:
Съдът не констатира допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на обжалваното НП по отношение на посоченото като второ нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева.
Служителите на
Сектор „Пътна полиция” гр. Плевен опитали да вземат проба за алкохол на водача Б.
Д. с техническо средство – Дрегер, но жалбоподателят отказал да извърши
качествена проба. Заради отказа на жалбоподателя да му се извърши качествена
проба за алкохол с техническо средство бил издаден талон за медицинско
изследване – в изпълнение на изискванията на действащата към онзи момент
Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства – на чл.2 ал.2,
вр. ал.1 от същата. Видно от приложения по делото талон за медицинско
изследване жалбоподателят е получил и
не е дал кръв за химическо изследване.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лева”.
Проверката за алкохол в кръвта се извършва по реда на НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В тази наредба са посочени способите за констатиране наличието или липсата на алкохол в кръвта – техническо средство и лабораторно изследване на кръвта.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят е отказал да даде качествена проба при извършената с техническо средство проверка за наличие на алкохол в издишвания въздух. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от цитираната Наредба № 30 в съставения акт за установяване на административно нарушение за констатиране на употребата на алкохол или друго упойващо вещество актосъставителят вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и видимото състояние на водача. Обясненията на водача за вида и количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество и времето на употребата им се вписва, когато той е предоставил тези данни. Препис от акта се връчва на водача по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Алинея втора уточнява, че при съставянето на акта за административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) попълва и талон за медицинско изследване (приложение № 1) в три екземпляра - първият екземпляр за водача, вторият се прилага към акта, а третият остава за отчет.
Съобразно чл. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. С лабораторно изследване се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество и когато водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство.
Предвид фактическия състав на чл.174 ал.3 от ЗДвП, отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол или друго упойващо средство е налице тогава, когато водача откаже да бъде тестван по един от двата възможни начина – технически или химически. Следователно, за да се докаже административното обвинение е необходимо, освен невалиден резултат или невъзможност да бъде изобщо отчетена проба с техническото средство, и да не е изпълнен издадения талон за медицинско изследване. Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че като водач на МПС жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол в издишания въздух и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, т.е. отказал е да бъде проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол. За това административно нарушение законосъобразно са му наложени кумулативно предвидените във фиксиран размер наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №17-0938-003615/17.07.2017г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Б.И.Д. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания: на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 /двеста/ лв. и глоба в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП за това, че на 07.07.2017г., в 15:30 часа в гр. Плевен, на път PVN 1144 в посока от с. Върбица към с. Буковлък, управлява лек автомобил “Ситроен Ксантия” с рег. № ***, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила, излиза вляво от пътното платно по посока на движение и пада в тревиста местност, с което допуска ПТП с материални щети; Водачът отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр.№ ARBA 0152; Водачът е видимо в нетрезво състояние и лъха силно на алкохол; Издаден талон за медицинско изследване №***– нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание Наредба №1з-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: