Решение по дело №1161/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 229
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20211720201161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Перник, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201161 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-000254 от
12.02.2021г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР Перник, с което на ЕВТ. АНДР. М., ЕГН ********** за извършени
нарушения на 14.01.2021г. на територията на общ. Перник, в района на км
28+900 на Автомагистрала Струма, при управление на лек автомобил „Киа
Спортидж” с рег. № *******, са наложени следните административни
наказания:
1. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2-ро от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.
100, ал.1, т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 179, ал.2,
пр.1-во от ЗДвП за нарушаване на чл.20, ал.2 от същия закон.
Жалбоподателят ЕВТ. АНДР. М., по изложени в жалбата доводи, моли
НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Лично и със своя
1
пълномощник – адв.А. М. от КАК, участва в хода на съдебното производство,
в което се релевират допълнителни възражения за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР Перник, сектор
„ПП” – редовно призован, не изпраща представител за съдебното
производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери обжалваното НП намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 14.01.2021г. жалбоподателят Е.А. М. управлявал личния си лек
автомобил „Киа Спортидж” с рег. № ******* по Автомагистрала Струма, с
посока на движение от гр. София към гр. Благоевград. Пътувал сам. Към
15:00 часа при км 28+900, намиращ се на територията на община Перник,
движейки се с несъобразена скорост с пътните условия – снеговалеж и мокра
пътна настилка, изгубил контрол над управляваното моторно превозно
средство (МПС), като излязъл в дясно извън пътното платно (по посока на
движението), преминал през отводнителния канал и презпазната ограда на
магистралата, блъскайки осем броя ботонни колове, които държали телената
мрежа, след което се преобърнал, претърпявайки пътнотранспортно
произшествие (ПТП) с материални щети. Водачът останал на място до
идването на полицейски екип, в чийто състав били свидетелите ВЛ. АС. ВЛ. и
ЕМ. ХР. К.–и двамата на длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП” към ОД
МВР Перник. Същите извършили оглед на мястото на ПТП и на участвалия в
него автомобил, като констатирали причинени материални щети по
автомобила, по осем бетонни колове и прилежащата към тях предпазна
мрежа, която била поставена успордено на платното за движение с цел
осигуряване на безопасността на движението и ограничаване на достъпа на
животни до него. Бил изготвен протокол за ПТП бл. № 1773156 от
14.01.2021г. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол, какъвто не бил
2
установен.
В хода на извършената проверка на документите на водача на
катастрофиралия автомобил, същият не представил контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС.
Контролните органи приели, че жалбоподателят е допуснал пътния
инцидент, тъй като е управлявал колата със скорост, която е била
несъобразена с пътните условияи интензивността на движението (снеговалеж
и мокра пътна настилка), поради което св. ВЛ. АС. ВЛ., в присъствието на
Е.М., поставил началото на административнонаказателното производство
срещу него, съставяйки му акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA, № 283539 от 14.01.2021г., в който посочил, че
водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. При предявяване на акта водачът не направил възражения
срещу констатациите.
Депозирал допълнителни писмени такива в срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН (с вх. № 115800-1046 от 22.01.2021г., пощ.кл. на плика от 18.01.2021г.),
в които изложил твърдения, че непочистения от снеговалежа пътен участък и
липсата на еластична ограда са причините, които са довели до пътния
инцидент, както и че контролният талон е бил приложен към свидетелството
му за правоуправление, поради което и контролните органи е следвало да
установят, че го е носил със себе си. Била извършена допълнителна проверка,
в хода на която не били установени различни обстоятелства, от тези, които
били изложени в АУАН.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН
административнонаказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията
по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на ЕВТ. АНДР. М. за нарушение на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му наложил административно наказание
глоба в размер на 10 лв (десет лева) и за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за
което на основание чл. 179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста лева).
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 15.06.2021г.
По доказателствата:
3
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства АУАН серия
GA, № 283539 от 14.01.2021г., протокол за ПТП бл. № 1773156 от
14.01.2021г., възражение по чл. 44, ал.1 от ЗАНН с вх. № 115800-1046 от
22.01.2021г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, които кореспондират със свидетелските показания на ВЛ.
АС. ВЛ. и ЕМ. ХР. К..
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и
приложената заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл.
47, ал.2 от ЗАНН, като е спазена процедурата за издаването му.
Актосъставителят ВЛ. АС. ВЛ. заема длъжността мл.автоконтрольор в
сектор „ПП” при ОД на МВР Перник и като такъв е овластен по силата на т.
1.2. от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на пътно превозно
средство водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към него. Безспорно е установено, с
оглед свидетелските показания на ВЛ. АС. ВЛ. и ЕМ. ХР. К., че
жалбоподателят не е носил контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС, тъй като не го е представил при извършената
документална проверка при констатиране на нарушението на 14.01.2021г.
Обосновани възражения срещу тази констатация М. не е направил при
съставянето на АУАН, тъй като го е подписал с изрично отбелязване, че няма
такива. При тези обстоятелства и с оглед доказателствената сила по смисъла
на чл. 189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН, настоящият състав приема, че
вмененото нарушение е действително извършено, поради което
законосъобразно и обосновано жалбоподателя е привлечен към
административнонаказателна отговорност за него.
Съдът намери за недоказано твърдението на жалбоподателя, че е
носил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, но
полицейските органи не са го намерили сред представените от него
4
документи за проверка, тъй като противоречи на свидетелските показания на
В.В. и Е.К. и на отразените факти и обстоятелства в редовно съставения
АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена. Отделно от това, дори и да
се приеме възражението на жалбоподателя, че е бил в емоционално
състояние, което е довело до ограничаване на възможността да възприеме в
пълнота извършената проверка от контролните органи, то следва да се
отбележи, че той сам се е поставил в това положение, в резултат на
неправомерните си действия при управлението на лекия автомобил, поради
което и не може да бъде прието като обстоятелство, оневиняващо
непредставянето на изискуемия се контролен талон.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-во от
ЗДвП се наказва с глоба в размер на 10 лева водач, който не носи
определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация. Това наказание е определено от закона в
абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно
наложена на Е.М., което има за последица потвърждаване на обжалванато НП
в тази му част.
По отношение на нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП:
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Цитираната норма изисква определено поведение, което следва
да имат водачите на пътни превозни средства с цел осигуряване
безопасността на движението. Всяка скорост, която не позволява на водача да
намали скоростта и да спре МПС създава опасност за движението и става
причина за осъществяване на ПТП е несъобразена скорост.
В конкретния случай административнонаказателната отговорност на
М. е ангажирана поради несъобразяване на избраната от него скорост с факта,
че е имало снеговалеж и пътната настилка е била мокра. Като водач на МПС
той е бил длъжен да съобрази скоростта си на движение, като с оглед на тези
5
условия да я намали до стойност, която да му позволи да избегне
настъпването на вредоносния резултат.
По смисъла на т.30 на §6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на
движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Жалбоподателят е причинил ПТП, тъй като както по управлявания от
него автомобил, така и по пътно съоръжение на пътя са били нанесени
материални щети. Протоколът за ПТП бл. № 1773156 от 14.01.2021г.,
представлява официален свидетелстващ документ, като при съставянето му
жалбоподателят не е оспорил фактическата обстановка, нито е навел
конкретни твърдения със съответно доказани факти, с които да разколебае
удостоверителната сила на констативния протокол. Съставеният на
14.01.2021г. АУАН серия GA, № 283539, въз основа на който е издадено
обжалваното НП е редовен, поради което той се ползва с доказателствена
тежест за отразените в него факти и обстоятелства, като същите не са оборени
с надлежно ангажирани доказателства. Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че установената фактическа теза в двата документа, която е
възпроизведена в НП е доказана. Тя се подкрепя и от показанията на
разпитаните свидетели, които са посетили ПТП. Същите установяват
причинната връзка между настъпилото произшествие и факторите, с които М.
е следвало да се съобрази, за да може да намали скоростта при необходимост
и да спре, така както изискват правилата за движение и съответно да избегне
вредоносния резултат. Очевидно е, че след като не е могъл да овладее
автомобила си при конкретните пътни условия, тъй като същият е излязъл от
пътното платно, преминал е през отводнителния канал и се е блъснал в
предпазната ограда на магистралата, т.е. жалбоподателят не е предотвратил
настъпването на произшествието, то същият се е движил със скорост, която не
е била съобразена. Последната макар и да не е установена, несъмнено не е
била такава, че да позволи М. да предотврати настъпването на транспортното
произшествие. В този смисъл съдът отбелязва, че избраната скорост на
движение от жалбоподателя може да не превишава максимално допустимата
скорост по чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП за конкретния участък, но въпреки това
да е несъобразена по смисъла на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради което и лишено
6
от основание е оплакването за съобразяване на скоростта на движение.
Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение, че
причина на настъпилото ПТП е непочистената от сняг пътна настилка, в
резултат на която автомобила на М. е поднесъл, тъй като самият водач е
посочил, че в процесния участък са се движили много други автомобил, но се
установи, че само неговата кола е катастрофирала. Нещо повече:
жалбоподателят е бил наясно, че се движи при снеговалеж и мокра пътна
настилка, поради което и като правоспособен водач е могъл и е бил длъжен да
предвиди, че при такава пътна обстановка има вероятност да настъпят
общественоопасни последици при управление с несъобразена скорост.
По отношение на акцентирането на факта, че в процесния участък не
е имало монтирана мантинела, съдът отбелязва, че това не променя
обстоятелството, че ПТП е настъпило при избрана от жалбоподателя скорост,
която е била несъобразена с пътната обстановка, предвид вмененото му от
закона задължение да спре пред всяко предвидимо препятствие, което може
да бъде хлъзгав или заледен участък, отломки и части върху пътното платно,
паднали клони и др.
Настоящият състав прие, че при описание на нарушението в АУАН и в
НП не е допуснато съществено процесуално нарушения, тъй като са изложени
съответните обстоятелства, обуславящи предявеното
административнонаказателно обвинение. Предвид заявеното с жалбата
възражение, че в резултат на настъпилото ПТП автомобилът не се е
преобърнал по таван, а на дясната си страна, за което е приложен и снимков
материал, следва да бъде отбелязано единствено, че това не представлява
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП, нито
изключва административнонаказателната отговорност на водача, тъй като
безспорно е доказано причиняване на ПТП с настъпили материални щети,
изразяващи се както в такива по автомобила, така и по предпазната ограда на
магистралата. В този смисъл хипотетичното предположение на
пълномощника на жалбоподателя, че друг участник в движението евентуално
е причинил уврежданията в лявата част на автомобила, управляван от М., е
голословно и недоказано, тъй като водачът не е съобщил такива обстоятелства
пред полицейските органи, посетили местопроизшествието, нито е направил
възражения по съставените в негово присъствие АУАН и протокол за ПТП, а
7
е навел такова твърдение едва с жалбата срещу издаденото НП. При това
положение е неоснователно възражението, че деянието е несъставомерно,
поради виновно поведение от друг участник, тъй като последното е
ирелевантно за процесния случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно е установено, че с
деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,
което правилно е било санкционирано съгласно чл. 179, ал.2,пр.1-во от същия
закон, който предвижда, че който поради несъобразена скорост причини ПТП
се наказва с глоба в размер на 200 лв, ако деянието не съставлява
престъпление. Размерът на наказанието е законово определен и не дава
възможност за друга негова индивидуализация.
Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът счете за законосъобразно НП и по
отношение на нарушението на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, поради което и същото
подлежи на потвърждаване.
По отношение на направеното в жалбата възражение относно
наличните контролни точки на жалбоподателят, съдът отбелязва, че
отнемането на контролни точки не е отделно административно наказание,
поради което и проверка за законосъобразността на отнети такива не се
осъществява по предвидение в ЗАНН ред. Тъй като отемането на контролни
точки е последица от влязло в сила НП за извършено нарушение, същото
настъпва по силата на закона, поради което отбелязването в НП на
контролните точки има удостоверителна функция.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1158-000254 от
12.02.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР
8
Перник, с което на ЕВТ. АНДР. М., ЕГН ********** за извършени нарушения
на 14.01.2021г. на територията на общ. Перник, в района на км 28+900 на
Автомагистрала Струма, при управление на лек автомобил „Киа Спортидж” с
рег. № *******, са наложени следните административни наказания:
1. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2-ро от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 100, ал.1,
т.1 от същия закон;
2. глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл. 179, ал.2,
пр.1-во от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.20, ал.2 от
същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9