Решение по дело №3418/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 958
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20215330103418
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 958
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330103418 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 52 от ЗЗО
от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ***** ************ ******, чрез
пълномощника адв. Р.В. против Ю. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. В.“ № **.
В исковата молба се твърди, че на **** г., ответникът посетил УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив по спешност с оплаквания от ****, **** и *****. Тъй като
спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен
към стационарно болнично лечение в **** клиника по ****, с приемна диагноза „*** ****,
****“. Ответникът постъпил в клиниката на ***** г. в **** ч.
При приемане на пациента била съставена История на заболяването
№ ****/2018 г. Лечението се е осъществило и приключило с окончателна диагноза „П. и.“ по
КП № ***„К.“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков
договор за медицинска дейност от 2018 г. /НРД за МД 2018 г./ На пациента била изготвена
епикриза, в която били описани извършените диагностични и терапевтични процедури.
Същият бил изписан на 12.10.2018 г., при минимален болничен престой от два дни, съгласно
изискванията на КП. Твърди, че към момента на постъпване в лечебното заведение и в
периода на болничното му лечение ответникът бил неосигурен по смисъла на ЗЗО. Той не е
възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата и на
основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следва да заплати сам стойността на оказаната му
медицинска помощ по КП № ***, която се твърди да е в размер на сумата от 938 лева и е
определена към момента на хоспитализацията по „Ценоразпис на медицинската помощ и
услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД – гр. Пловдив. Твърди се на ***** г. лечебното заведение да е изпратило покана за
доброволно плащане на ответника, която била получена на ***** г., но плащане не
постъпило. В тази връзка ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410
1
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11046/2020 г. по описа на ПдРС, Х гр. с. и доколкото заповедта
била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 938 лева,
представляваща цена за предоставена медицинска помощ и услуги по време на болничния
престой на ответника, продължил през периода 09.10.2018 г. – 12.10.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.08.2020 г. до
окончателното погасяване. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от
пълномощника на ищеца- адв. В. в писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК, от особения представител на ответника е постъпил отговор на
исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Липсвали доказателства, че към
процесния период лечебното заведение било страна по НРД за медицински дейности с
НЗОК, както и че на ответника била оказана болнична помощ, включена в обхвата на
медицинската дейност при задължително здравно осигуряване, които се заплащат от НЗОК.
Липсвали доказателства и, че към процесния период на предоставяне на медицинска помощ,
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Твърди се, че съгласно чл. 86,
ал. 2, т. 6 от Закона за здравето пациента следва да бъде информиран за всички услуги и
цени в лечебното заведение, както и за задължението му по чл. 109, ал. 1 от ЗЗО за
заплащане на оказаната му мед. помощ /в т.см. е и Определение № 378/14.04.2016 г. по дело
№ 903/2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о./ Ищецът не се освобождава от отговорността си да
уведоми ответника, поставяйки Ценоразпис на общодостъпни място. Ищецът не бил
представил и доказателства за това, че е изпълнил в пълен обем алгоритъма на Клинична
пътека № ***. Моли исковете да се отхвърлят.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява следното:
Със Заповед № 5025/11.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. №11046/2020г. по описа на ПРС,10-ти гр. състав е разпоредено
ответника Ю.Д. П. да заплати на ищеца сумата от 938 лева, представляваща цената на
предоставената медицинска помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението-28.08.2020г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 25 лева.
Като писмени доказателства по делото са приобщени лист за преглед на пациент в
Спешно отделение, ведно с допълнителен лист, направление за хоспитализация, декларация
за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични
лечебни процедури от 23.08.2016г., Епикриза, Декларация за информирано съгласие за
извършване на хирургични интервенции, прилагане на обща анестезия, инвазивни и други
диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на
пациента или до временна промяна в съзнанието, фишове с резултати от Клинична
лаборатория -2 бр., фишове с резултати от образни изследвания- 2 броя,
електрокардиограма, , температурен лист, електронна справка за здравноосигурителен
статус- 2 бр., сметка за стойността на лечението, покана за доброволно плащане, ведно с
обратна разписка, копие на История за заболяването № *****/2018г., извлечение от
ценоразпис на лечебното заведение и писмо от ТД на НАП-Пловдив.
При анализа на доказателствената съвкупност, съдът намира от правна страна
следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
на 09.10.2018 г., ответникът е постъпил на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. П.
по спешност с оплаквания от болки, гадене и повръщане, като е приет в Първа клиника по
хирургия, с приемна диагноза „*****, *****“. При приемане на пациента е съставена
2
История на заболяването № ****/2018 г. Лечението се е осъществило и приключило с
окончателна диагноза „П.“ по КП № ****„К.", чиито изисквания са посочени в Приложение
№ 17 на Национален рамков договор за медицинска дейност от 2018 г. /НРД за МД 2018 г./
На пациента е изготвена епикриза, в която са описани извършените диагностични и
терапевтични процедури. Не е спорен и факта,че същият е изписан на ****** г.
Установява се от приложеното на л. 113 от делото Удостоверение от ТД на НАП – П.,
че ответника Ю. Д. П. е бил с прекъснати здравноосигурителни права през периода на
хоспитализацията му ***** г. до *****г.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена от
в. л. М. Б. се установява, че на **** г. ответника Ю.П. е постъпил по **** в СО при УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД гр. П. с оплаквания от постоянна **************, ***** и *****.
След извършено изследване на *** и **** и невъзможност да се преодолее това състояние,
същият е приет на лечение в **** **** по хирургия в 22.00 часа с диагноза „*****, ****“ по
КП № ***. Състоянието, в което се е намирал е спешно състояние и крие риск от
настъпването на множество усложнения, поради това се приема в **** клиника за
наблюдение и евентуално спешна хирургична операция.
Според в. л. са спазени всички изисквания за спешна хоспитализация по КП № ***
„******“. Приемането в хирургична клиника е било задължително за наблюдение и
извършването на евентуална хирургична операция.
След приемането на Ю.П. в **** **** по хирургия при УМБАЛ „Св. Георги ЕАД гр.
П. са извършени три основни диагностични процедури, както се изисква по КП № **** -
„К..“ Извършените процедури са ултразвук на ****, ***** на **** в **** положение и
***** изследвания.
Диагностично-лечебният алгоритъм според клинична пътека № *** е изпълнен –
минимален болничен престой от 2 дни, извършени са *** основни ***** процедури, а
именно: *** е прилаган антибиотик „Ц.“ и ***** вливане на **** ****, приемане на *****.
Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, като
компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
Ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за
медицинските дейности към процесния период, като на ответника безспорно е оказана
болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното
здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, които се
заплащат от НЗОК. Към периода на предоставяне на медицинска помощ –09.10.2018г. до
12.10.2018г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което на
основание чл. 52 от ЗЗО следва да заплати оказаната му медицинска помощ по цени на
съответното болнично заведение.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е издадена заповед за изпълнение. Вземането
за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/
2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с
изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен
размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства за реалното им извършване- държавна такса в размер на 25 лева, ДТ за
издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева и възнаграждение за особен представител в размер на
3
300 лева, както и ДТ в заповедното производство в размер на 25 лева,поради което
заплащането им следва да се възложи в тежест на ответника.

По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ю. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„В. В.“ № ** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от**************
********* сумата от 938 лева, представляваща цена за предоставена медицинска помощ и
услуги по време на болничния престой на ответника, продължил през периода 09.10.2018 г.
– 12.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.08.2020 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена Заповед №
5025/11.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№11046/2020г. по описа на ПРС,10-ти гр. състав.
ОСЪЖДА Ю. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. В.“ № ** да заплати на
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от **** ***** *** сумата от 510 лева
/петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които - държавна
такса в размер на 25 лева, ДТ за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лева, както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4