Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 445
Гр. Габрово, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски
районен съд в публично съдебно заседание на 11.12.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 559 по описа за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Закона за защита от дискриминация.
Образувано е по предявен иск от М.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** против ТП на НОИ - Габрово,
със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Николаевска № 17.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендраните права и възражения:
1. От страна
на ищеца:
Твърди, че е
човек с увреждане, удостоверено с решение на ТЕЛК № 3520 от 148 заседание от
2.09.2004 г., със 100% намалена трудоспособност и чужда помощ. В резултат на
това се придвижвал с помощно техническо средство - инвалидна рингова количка.
На 22.10.2019 г.
му се наложило да посети офиса на ТП на НОИ гр. Габрово,ул. Николаевска 17,за
да си извади удостоверение за сумата, която му се изплащала като пенсия, но тъй
като ответникът не подсигурил достъпна среда по смисъла на Наредба
№4/01.07.2009г., за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за
хората с увреждания, не успял да влезе, тъй като на главния вход имало три
стъпала с неработеща платформа за инвалидни колички. След като го пренесли през
тях с помощта на двама човека се оказало, че за да се качи по етажите до
офисите на НОИ имало още 10-12 стъпала, след които следвал асансьорът.
Посъветвали го да изчака във фоайето, тъй като нямало как да го качат и да
изпрати един негов приятел да отиде за нужните удостоверения. След около 10
мин. слязъл човек от офиса и му казал, че трябва да отиде до „ДСК Банка"
да заплати услугата изваждане на удостоверение. Наложило се пак да го пренесат
през стълбите на отиване и на връщане. След като неговият приятел се качил на
ново в офисите му донесъл две бележки, които вземал за удостоверения и си
тръгнал. След като се прибрал в къщи прочел бележките, оказало се, че това били
само документи за плащане. Обадил се в офиса на НОИ Габрово, от там му казали,
че ще му пратят самите удостоверения в офиса на НОИ Севлиево на 29.10.2019г. На
29.10.2019г. посетил офиса на НОИ Севлиево. Оказало се, че той е абсолютно
недостъпен за хора с инвалидни колички, намирал се на третия етаж и нямало
асансьор. Наложило се да чака на дъжда докато негов приятел се качи горе и
изчака на опашка да получи удостоверенията. След като му ги донесъл се оказало,
че и двете са с грешна информация - объркано му било името и сумата която
получава като пенсия. Позвънил в офиса в Габрово от където му се извинили и
казали, че ще пратят нови удостоверения след една седмица.
След тези свои
перипетии установил, че за хора в неговото положение с инвалидни и акумулаторни
колички, посещението на офисите на НОИ Габрово и Севлиево е напълно невъзможно.
С неизпълнението
на законовите разпоредби за осигуряване на достъпна среда ответникът го
дискриминирал по признак увреждане и засягал достойнството и правата му,
гарантирани от Конституцията на Република България, Закона за защита от
дискриминация и Закона за интеграция на хората с увреждания.
В случая било
налице поддържане на недостъпна архитектурна среда от страна на ответника,
който предоставял публична услуга - административни услуги. Поддържането на
такава среда представлявало противоправно деяние в нарушение на ЗЗДискр., в
пряко следствие от което претърпял неимуществени вреди под формата на душевни
страдания. Изразяващи се в дълбоко огорчение, емоционален стрес, силно нервно
напрежение, дискомфорт, чувство на малоценност, че е „втора ръка"' човек,
защото
не можел да получи безпрепятствен достъп до една публична услуга, а трябвало да
бъде носен или пък обслужван на улицата. Тези неимуществени вреди били
предизвикани от процесното бездействие на ответника да осигури достъпна
архитектурна среда, което противоправно бездействие продължавало от ситуирането
на двата офиса на НОИ на сегашните им адреси до настоящия момент и му
причинявало гореописаните душевни страдания, за които било справедливо да му
бъде присъдено обезщетение.
Искането на
ищеца е съдът:
1.
Да
установи, че спрямо него от страна на ответника била извършена дискриминация по
признак увреждане, както и че било налице нарушение, изразяващо се в неспазване
на законовите изисквания за осигуряване на достъпна среда, предвидени в Закона
за интеграция на хората с увреждания и Наредба №4/01.07.2009г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания
2.
Да
осъди ответника да преустанови нарушението и да предприеме необходимите
действия за осигуряване на достъп за хора с увреждания в офисите си на ТП на
НОИ Габрово и НОИ Севлиево;
3.
Да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 10000 лв. (десет хиляди ) лева.
2. От страна на ответника:
Оспорва иска като неоснователен.
Сградата, в
която се помещавало ТП на НОИ - Габрово
била построена в периода 1988 г. - 1995 г. Сградата била четириетажна,
проектирана като „Сграда на ДСК и аптечен комплекс" от колектив с Главен
проектант арх. Бонев със съответните части, приета от ЕС с протокол №8 от
30.04.1986 г. и одобрен проект от 24.06.1986 г. Част от нея - четвърти, а
по-късно и трети етажи, с подход от към ул. „Николаевска", били закупени
от Национален осигурителен институт (НОИ) в периода 2000 г. - 2004 г.
Във връзка с
подадена жалба до Комисията за защита от дискриминация относно липсата на
осигурен достъп на хора с увреждания до сградата на Управлението (тогава РУ
„СО" - Габрово) и съставен протокол, били предприети действия за осигуряване
на достъпна среда. През 2008 г. били предприети мероприятия по привеждане на
архитектурната среда в съответствие с изискванията. Закупена и монтирана била
стълбищна платформа за хора с увреждания, осигуряваща достъп от към ул.
„Николаевска" до сградата на Управлението. Извършен бил текущ ремонт на
входа на сградата от към ул. „Николаевска" за демонтаж и подмяна на
съществуващите 2 броя входни врати, с подходяща по размер, изцяло отваряема
входна решетка, преместване на съоръжения и преустройство на входното
пространство. Монтирана била алуминиева летяща врата с две независими крила,
улесняваща ползването й.
През 2016 г.
след обследване бил изготвен технически паспорт на сградата, в който се
констатирало изпълнението на изискванията на действащите нормативи за
осигуряване на достъпна среда на входа на сградата. Същата година бил извършен
текущ ремонт в ТП на НОИ - Габрово, в рамките на който във фоайето на сградата
било изградено и оборудвано гише за обслужване на клиенти, съобразено с
изискванията за достъпност.
НОИ, в т.ч. ТП
на НОИ - Габрово осигурявало възможността да се заявяват и ползват услуги не
само лично, но и чрез пълномощник, а голяма част от тях се предоставят и по
електронен път. В т.ч. било издаването на Удостоверение за месечен размер на
получаваната сума от пенсия и Удостоверение за получен доход от пенсия, които
можели да бъдат заявени както от пенсионера, така и от упълномощено лице, на
гише в ТП или по електронен път. За издаването на удостоверението се заплащала
такса на място в касата на Поделението или по банков път, в случаите на
електронна услуга. Получаването на удостоверението било на място в Поделението,
чрез пощенски оператор на посочен адрес, от куриер с наложен платеж на посочен
адрес или по електронен път.
Ищецът бил пенсионер
от 1998 г., като въз основа на ЕР № 2539 от засед. 229 от 30.12.1998 г. на ТЕЛК
Общи заболявания при МБАЛ - Габрово му била отпусната лична пенсия по
инвалидност и добавка за чужда помощ. С последващо ЕР от 2004 г. бил
преосвидетелстван пожизнено. Безспорно ищецът бил лице с двигателно физическо
увреждане, със 100% трайно намалена работоспособност и чужда помощ.
Заболяването му било от такова естество, че срокът на чуждата помощ бил
пожизнен. За ищеца единствената възможност за придвижване била чрез помощно
техническо средство - инвалидна рингова количка и чужда помощ. В качеството на
пенсионер, до настоящия момент му били предоставяни от ТП на НОИ - Габрово
административни услуги. Видно от пенсионната преписка на лицето, всички негови
заявления, искания и молби били разглеждани по установения ред. В този смисъл
на г-н М. многократно били предоставяни административни услуги от НОИ.
В конкретния
случай ищецът избрал да посети ТП на НОИ - Габрово за да му бъдат издадени две
удостоверения (Обр. УП-8) Удостоверение за получен доход от пенсия и добавка за
м. юли 2019 г. и м. септември 2019 г. Като лице със 100 % увреждане с чужда
помощ бил с придружител. Дежурен служител от сектор „Пенсионно обслужване"
към отдел „Пенсии" слязъл във фоайето за да обслужи лицето. Заявленията от
името на ищеца били попълнени с помощта на придружаващия го, а таксата била
заплатена на касата в ТП на НОИ - Габрово от същото лице. След заплащането й
придружителят напуснал поделението без да вземе изготвените документи. Това довело
до необходимостта удостоверенията да бъдат изпратени на заявителя, като по
изрична уговорка със служителя и по искане на лицето това станало в офис в гр.
Севлиево.
В случая
неоснователно се твърдяло, че била налице дискриминация спрямо ответника, тъй
като от изложеното по-горе било видно, че сградата е проектирана и построена
през 80-те и 90-те години на XX в., като в годините на експлоатация от ТП на
НОИ – Габрово били направени значителни преустройства и ремонти, с оглед
изграждане на достъпна архитектурна среда за всички клиенти на Поделението.
Поради това категорично не било налице поддържане на архитектурна среда, която
затруднявала достъпа на лица с увреждания. Редът за предоставяне на различни
услуги в системата на НОИ бил подробно регламентиран, като същите се
реализирали при равни условия и не било налице неравно третиране на някои от
клиентите на института, вкл. на ТП на НОИ - Габрово.
Всичко това
обуславяло неоснователност на исковата претенция.
Алтернативно,
ако съдът счетял искът за основателен, размерът на исковата претенция бил
недоказан и прекомерен с оглед конкретните обстоятелства. Лицето било ползвало
многократно услуги на НОИ, като били предоставени и алтернативни възможности за
получаването им. При еднократното си посещение ищецът бил обслужен изцяло в
сградата на поделението, съобразно установените правила за издаване на
необходимите удостоверения. В този смисъл претендираното обезщетение от 10 000
лева значително надхвърляло търпените последици, предвид интензитета и
продължителността на субективните преживявания на ищеца.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна
намира следното:
1. Правна квалификация:
От страна на
ищеца са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 71 ал. 1 т. 1, т. 2 и
т. 3 от ЗЗДискр.
2. Обстоятелствата, имащи значение за исковете:
-
обстоятелствата обуславящи неравенство в третирането на ищеца;
- видът и
интензитета на претърпените от него имуществени вреди;
- причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
3. От фактическа страна:
Ищецът е 100% инвалид с чужда помощ. Придвижва
се с инвалидна количка и придружител И.С.Д. – свидетел по делото.
Не е предмет на спор, че на посочената в
исковата молба дата 22.10.2019 г. на ищеца се наложило да посети ТП на НОИ в
гр. Габрово, което се намира в сграда на
адрес: гр. Габрово, на ул. Николаевска 17.
Видно от
показанията на свидетеля И.С.Д., за да
се влезе във фоайето следвало да се изкачат от тротоара три стъпала, които не
можели да бъдат преодолени с инвалидна количка. За изкачването до фоайето имало платформа,
която не работела.
До фоайето
ищецът бил пренесен от портиера на ТП на НОИ и неговия придружител И.Д..
Във фоайето
имало оформено гише за ослужване на инвалиди, намиращо се до помещението на
охраната. След обаждане по телефона във фоайето слязла служителка на НОИ –
свидетелката Х.В.Б.-М., която обслужила ищеца.
4. Правни изводи:
Възможността за защита по съдебен ред на признатите със Закона за защита от дискриминация
/ЗЗДискр/ права е предвидена в разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от
същия, съгласно текста на която, лицето, чийто права са били накърнени с
действия, респ. бездействия предвидени в закона, може да иска ограничилият
правата му да бъде осъден да възстанови предишното положение, като отстрани
нарушението; да се въздържа от извършване на нарушението за в бъдеще; да
заплати обезщетение за причинените му вреди. При последната възможност за
упражняване правото на иск, субсидиарно се прилагат правилата, предвидени в
разпоредбите, уреждащи деликта в чл. 45 и сл. ЗЗД, доколкото се касае за причинено непозволено уреждане при
гражданската отговорност на всеки правен субект да не извършва противоправни
действия, водещи до причиняване вреди на другиго. С оглед правосубектността на
ответника - юридическо лице, касае се за ангажиране отговорността му в
субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД,
доколкото действията, респ. действията, съставляващи актът на дискриминация, се
осъществяват от лица, на които е възложил определена работа, включително и по
пригодяване на сградата на обекта в съответствие с нуждите на потребителите,
включително и по отношение на тези със специални потребности, предвид избягване
на неблагоприятното им третиране.
За пригодяване според нуждите на
лицата с увреждания на сградите и инфраструктурните елементи, водещи до достъп
до тях са уредени изрични правила, спазването на които осигуряват свободното
придвижване и преодоляване ограничения за ползването им и от лица със специални
потребности. В чл. 5 от
ЗЗДискр изрично е предвидено, че неспазването на тези правила, в
това число изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до публични места, се счита за дискриминация.
В случая, твърденията на ищеца
относно липсата на достъп на лица с увреждания до офиса на ТП на НОИ -
стопанисван от ответника, попадат в обсега на предвидената в посочената по-горе
материалноправна разпоредба, установяваща акта на дискриминация. по критерия
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания
Безспорен е по делото фактът относно
необходимостта от придвижване на ищеца с инвалидна количка при обслужване
нуждите му, тъй като е инвалид първа група с чужда помощ и е в невъзможност за
придвижване на крака, дори с чужда помощ.
При неработещата
платформа за ищеца е било невъзможно попадането във фоайето на НОИ, тъй като
количката не е можела да изкачи трите стъпала. Това е могло да стане само с
помощта на второ лице, което заедно с придружителя пренесли количката. Това положение съдът определя като акт на
дискриминация, съгласно предвиденото в чл. 5 ЗЗДискр.
по критерия поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания, тъй като архитектурната среда в областта на обекта не е била
пригодена за осигуряване достъпа на лица с увреждания.
Относно
обслужването на ищеца, съдът не намира при същото да е осъществен акт на
дискриминация по отношение на него. От страна на ответника е изградено
гише във фоайето за обслужване на хората с увреждания, ищецът е обслужен във
фоайето от служител на НОИ веднага след влизането му. Това, че служителят на
НОИ при обслужването му не е стоял непосредствено на гишето, както твърди
ищецът, а пред него, само е улеснило ищеца и му е дало възможност
непосредствено да контактува със служителя.
От събраните по делото доказателства не се установиха конкретни вреди,
които ищецът да е претърпял вследствие акта на дискриминация от страна ответника,
но доколкото това са общоизвестни и житейски логично възникващи при дадени
обстоятелства факти, съдът приема същите за установени. В тази връзка, съдът
приема, че ищецът е търпял неудобство при посещението си на конкретната
дата в ТП на НОИ Габрово. Създаденото
затруднение и неудобство се е явило пречка ищецът да се чувства като пълноценен
правен субект, с равни възможности на придвижване и достъп до публични места.
Логично е това да се е отразило и на емоционалното му и психично състояние, формирайки
чувство на неравноправие и негодувание срещу това.
Налице е пряка причинно-следствена
връзка между акта на бездействие на ответното дружество да осигури условията за
достъп до офиса си на лицата с увреждания и специални потребности и
претърпените от ищеца вследствие на това неимуществени вреди, с оглед
осъществения срещу него акт на дискриминация, поставящ го в неравностойно
положение спрямо останалите субекти.
Размерът на обезщетението за
причинените неимуществени вреди съдът определя по справедливост, в приложение
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
като следва да отчете интензитета и продължителността на субективните
преживявания на ищеца. Става дума за единичен случай, а не за системно търпяни
вреди, при който недостатъкът в архитектурната среда е преодолян веднага след
подхождането на ищеца към поделението на НОИ със съдействието именно на
служител на ответника, който се намира по принцип на входа на поделението –
портиера на сградата, т.е. не се е налагало специално да бъде търсено лице, с
помощта на което придружителят на ищеца да пренесе количката му във фоайето.
Следва да бъде отчетено също така, че вдигането на количката на ищеца на ръце и
пренасянето върху нея не е необичайно за него действие, съответно не е
необичаен акт сам по себе си създаващ психически дискомфорт, тъй като по същият
начин той бива поставян в лек автомобил при предвижването му с такъв.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира предявения иск за
присъждане на обезщетение за основателен до размера от 1200 лв., до който
размер следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 10000 лв.
Предвид установения дискриминационен
акт на неблагоприятно третиране на ищеца, основателна се явява и исковата му
претенция по чл. 71, ал.
1, т. 2 ЗЗДискр, като ответникът бъде задължен да преустанови и да
се въздържа за в бъдеще от нарушението, възприето по-горе в мотивите.
ІІІ. Относно
претенциите за разноски и задълженията за държавни такси.
Ищецът и
ответникът не претендират разноски.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху двата неоценяеми иска
по 30 лева и 50 лева по оценяемия с оглед уважената част или държавни такси в общ
размер на 110 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1,
във вр. чл. 4 и чл. 5 от Закона за защита на дискриминацията, по иск на М.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** против ТП на НОИ -
Габрово, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. Николаевска № 17, че по отношение на ищеца М.Н.М., с ЕГН **********, ответникът е извършил на 22.10.2019 г. акт на дискриминация въз
основа на признак "увреждане", като е поддържал недостъпна
архитектурна среда на входа на сградата на ТП на НОИ – Габрово, находяща се на
адрес: гр. Габрово, ул. Николаевска № 17.
ОСЪЖДА, на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на
дискриминацията
ТП на НОИ - Габрово, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. Николаевска № 17, да преустанови и да се въздържа в
бъдеще от нарушението, посочено в установителния диспозитив на решението,
спрямо ищеца М.Н.М.,
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на
дискриминацията
ТП на НОИ - Габрово, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. Николаевска № 17 да ЗАПЛАТИ на М.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1200 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на неблагоприятното му третиране с осъществен на
22.10.2019
г. акт на дискриминация въз основа на признак
"увреждане", като е поддържал недостъпна архитектурна среда на входа
на сградата на ТП
на НОИ – Габрово,
находяща се на адрес: гр. Габрово, ул. Николаевска № 17, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 10000 лв.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Габрово, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. Николаевска № 17 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово, държавни такси върху трите иска в общ размер на 110,00 лева /сто и десет
лева и 00 ст./, на основание чл. 71 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: