№ 150
гр. Кубрат, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20253320100331 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът М. Г. Б., ЕГН ********** от *** чрез адв. С. С. от АК – Разград
твърди, че в началото на месец юни 2024 г. посетил пощенския клон на
„Български пощи“ в гр. Кубрат, където получил писмо с подател ответното
дружество. От съдържанието на уведомителното писмо разбрал, че от негово
име на 04.04.2024 г. е сключен договор за кредит с „Кредирект“ ЕООД гр.
София под № 1049786 за сумата 1300 лв., който е с просрочено задължение в
размер на 561 лв.
Като твърди, че не дължи никакви суми на ответника, тъй като не е
кандидатствал за потребителски кредит, а някой е попълнил личните му
данни, за което подал жалба в Районно управление – Кубрат; че не е получавал
нито на каса, нито по сметка заемната сума по цитирания договор, нито е
давал съгласие посочената сума да бъде изплатена на трето лице, претендира
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. Г. Б. не
дължи на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1300.00 лева по
Договор за кредит № 1049786/04.04.2024 г., тъй като договорът е нищожен
като сключен при липса на съгласие. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
1
Ответникът „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.
5, представлявано от управител Н. П. П., в срока по чл. 131 от ГПК не
представя отговор. За насроченото на 15.07.2025 г. съдебно заседание чрез
пълномощник адв Х. М. от САК заявяват становище, че предвид
представените данни за образувана прокурорска преписка следва
производството по делото да бъде спряно. Алтернативно твърдят, че
претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като сключеният между страните
договор за кредит отговаря на всички изисквания на ЗПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по
реда на чл. 235 от ГПК във връзка с доводите и становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че ответното дружество е
изпратило на ищеца М. Г. Б. покана за изпълнение на просрочено задължение,
с която е уведомен, че има просрочено задължение в размер на 561 лева по
Договор за кредит № 1049786.
Поради това, че Б. не е заявявал, нито получавал кредит от „Кредирект“
ЕООД извършил справка в централния кредитен регистър и установил, че от
негово име и с неговите лични данни са били сключени договори за кредит с
различни кредитни институции, в това число и с ответното дружество. С оглед
на това сезирал Районно управление – Кубрат, образувана била прокурорска
преписка № 3156/2024 г. по описа на РП – Разград, изпратена по
компетентност на Софийска районна прокуратура видно от приложеното към
исковата молба Постановление от 20.11.2024 г. на прокурор от РП – Разград.
От съдържанието на цитираноно прокурорско постановление се
установява, че по повод сключени договори за кредит от името на М. Г. Б. от
„Изипей“ АД чрез 12 броя разписки са преведени различни суми на ищеца.
Изготвена по преписката графологична експертиза е установила, че подписите
положени за клиент не са изписани собственоръчно от М. Г. Б..
Съдът е изискал и ответното дружество е представило на хартиен
носител процесния Договор за кредит № 1049786 от 04.04.2024 г., по силата на
който „Кредирект“ ЕООД се задължило да предостави на М. Г. Б. сумата 1
300.00 лева, подлежаща на връщане заедно с възнаградителна лихва в размер
на 138.16 лева на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 359.54
2
лева, първата от които с падеж 06.05.2024 г. Не е представен по делото
погасителен план към цитирания договор за кредит.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът
приема за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, с който ищецът
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи
на ответника сума в размер на 1300 лева съгласно Договор за кредит №
1049786 от 04.04.2024 г. поради нищожност на същия.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният
договор за кредит е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му,
изразено от ищеца, посочен като клиент.
С разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗПФУР, императивно е въведена
забрана да се предоставя финансова услуга от разстояние на потребителя
срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна.
Такова изрично и предварително заявление на клиента – длъжник не е
представено и не е доказано от ответника, макар изрично в представения
договор се посочва, че сключването му се предхожда от заявление, подадено
от кредитоискателя.
Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан
с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване
изключително на средства за комуникация от разстояние – чл. 6 от ЗПФУР.
Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние по чл. 6 от ЗПФУР, в чл. 7 от същия закон е конкретизирано, че
страни по него са потребител и доставчик с оглед особеностите на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за
доказване на сключването и изпълнението на договора. В разпоредбата на чл.
18 от ЗПФУР се определя какви са обстоятелствата, относно които
доставчикът следва да представи доказателства, какви са специфичните
изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на чл. 143
– чл. 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по договора
следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация
на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12 от ЗПФУР и е получил съгласие
на потребителя за сключване на договора. Следователно за предоставените
финансови услуги от разстояние, за доказване сключването на договор за
3
кредит следва да бъдат представени и документите по чл. 18 от ЗПФУР.
По делото не са представени доказателства относно съгласието на
потребителя за сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи
преддоговорната информация или изявления, направени чрез електронна
поща по сключване на договора. При действието на чл. 18, ал. 1 и по аргумент
от чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР, съдът приема, че доставчикът не е представил
годни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на процесния
договор за кредит от страна на посочения в него клиент, а именно ищеца М. Г.
Б..
Доколкото изцяло в тежест на ответната страна бе да докаже наличието
на валидно облигационно отношение, не се представиха доказателства, че
отпуснатата сума по кредита реално е предоставена на ищеца – клиент,
заемател. От представеното Постановление от 20.11.2024 г. на прокурор от РП
– Разград за изпращане на преписка по подсъдност (л. 4) се установява, че в
рамките на извършеното разследване по жалба на ищеца, пр. преписка №
3156/2024 г. по описа на РП – Разград, е била изготвена графическа
експертиза, от заключението на която е установено, че в представените
разписки подписите-обекти в графи „клиент“ и „подпис“ не са изпълнени от
М. Г. Б..
По делото не се представиха доказателства, че ищецът е кандидатствал
за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията,
че е получил необходимите книжа на траен носител, че е усвоил сумата, че са
му изпращани някакви имейли и т. н. Всички представени от ответното
дружество документи са едностранно съставени, поради което и не могат да
бъдат противопоставени на ищеца, сочен и твърдян като клиент на ответника
– заемател.
Ответното дружество не установи пълно и главно в процеса фактите, за
които носи доказателствена тежест, поради което и исковата претенция следва
да се уважи, като основателна. В случая липсва валидно волеизявление на
ищеца, посочен в процесния договор като клиент, а по същество
кредитополучател. Материализираната в представения от ответника договор
за кредит сделка е недействителна и не е породила целения от ответника
ефект – да очаква изпълнение от ищеца на задължения, които последния не е
поемал, както и не се установява той самият да е получил изпълнение.
4
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът претендира разноски – адвокатски хонорар за оказаната му
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, който моли да
бъде заплатен на пълномощника му. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, което се
решава само на база писмени доказателства, както и предвид обстоятелството,
че делото приключи с провеждане само на едно съдебно заседание, съдът
приема, че на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минималните размери, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, а именно в размер на 430 лв.
Доколкото ищецът е бил освободен от внасяне на такса при образуване
на производството, то при този изход на делото следва да се осъди ответното
дружество да заплати по сметка на РС – Кубрат и следващата се държавна
такса в размер на 52 лева.
Така мотивиран, Кубратският районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М. Г. Б., ЕГН
********** от *** не дължи на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от управител Н. П. П., сумата от 1 300.00
лева, по Договор за кредит № 1049786 от 04.04.2024 г.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
представлявано от управител Н. П. П. да заплати на адвокат С. С. от АК –
Разград, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата 430.00
лева (четиристотин и тридесет лева, нула ст.) – представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищеца.
5
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
представлявано от управител Н. П. П. да заплати по сметка на РС – Кубрат
сумата 52.00 лева (петдесет и два лева, нула ст.) – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6