Р Е Ш ЕН И Е
№ 432
гр. Плевен, 09.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №369/2020г. по описа на Административен
съд Плевен за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл.211, вр. чл.203, ал.1, т.13, вр
.чл.194, ал.2, т.4, вр чл. 197, ал.1, т.6, вр. чл. 204, т.3, вр. чл. 231, вр
.чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
Производството по адм.д.№369/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от М.О.Г.,
чрез адв. Д.П., против Заповед №УРИ- 316з-948/20.03.2020г. на Директора на
ОДМВР- Плевен, въз основа на която, на жалбоподателя, е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР,
считано от датата на връчването на заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР, вр. т. 8, т. 11, т. 13, б. „г“, предл. първо и б. „е“, т. 15, т. 19,
т. 20, т. 42, т. 49, вр. т. 17, б. „а“ от ЕКПДСМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР. Твърди се, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна,
като издадена при нарушение на материалния закон и при нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че в мотивите на процесната заповед е
посочено, че на 18.12.2018г., ок. 16,30 часа, в с. Асеново, общ. Никопол, в
качеството му на длъжностно лице- полицейски орган, мл автоконтрольор I ст., в
група „Охранителна полиция“ РУ- Никопол, чрез изнудване е поискал и приел дар
10 евро, с левова равностойност 19,5 лв., която не му се следва, от лицето Р.К.К.-
водач на товарен автомобил „***“, за да не извърши действие по служба – да не
му състави АУАН. Посочва се, че по случая е образувано ДП №С270/2018г. по описа
на ОП-Плевен и с постановление от 17.09.2019г, жалбоподателя е привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, предл. 6, вр.
чл. 301, ал. 1, предл. 2 от НК. Твърди се, че във връзка със случая, със
заповед №316з-3828/03.11.2019г., е образувано дисциплинарно производство, като
резултатите от проверките са отразени в обобщена справка рег.№3391р-465/12.01.2020г.
и становище рег.№3391р-660/15.01.2020г. Твърди се, че в предходен момент, е
била издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание №УРИ316з-1423/18.04.2019г.
на Директора на ОДМВР-Плевен, въз основа на която на жалбоподателя е било
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, за срок от три
месеца, на основание чл. 194, ал.2, т.1, чл. 197, ал.1, т.2, чл. 199, ал.1, т.5
и чл.204, т.3 от ЗМВР, за същото нарушение и при същите обстоятелства. Посочва
се, че тази заповед е била предмет на адм. д. №619/2019г по описа на АдмС- Плевен,
с решението по което, жалбата е била отхвърлена; решението е влязло в сила.
Посочва, че по този начин, за същото нарушение му е наложено дисциплинарно
наказание, като е проведено второ дисциплинарно производство. Посочва се също,
че в мотивите на процесната заповед, са възпроизведени същите обстоятелства,
посочени като мотиви в предходната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, като в процесната е допълнено, че жалбоподателя е привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление от общ характер. Твърди се, че в оспорената
заповед не се съдържат конкретни данни за извършено нарушение на етичните
правила и норми, извън посочените от органите на досъдебното производство.
Заедно с това се оспорва изцяло изложената в процесната заповед фактическа
обстановка, и не е спирал за проверка посоченият товарен автомобил. Прави се възражение
за изтекла давност, по смисъла на чл. 195, ал.2 от ЗМВР., като се твърди, че
ДНО е имал възможността да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“, в срок
най- късно до 09.06.2019г. В заключение моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло оспорената Заповед №УРИ- 316з-948/20.03.2020г. на Директора на
ОДМВР- Плевен, като незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата, депозира писмено становище, с
което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Посочва, че оспорената
заповед е правилна и законосъобразна, и не страда от пороците, посочени от
жалбоподателя. Посочва, че към датата на с. з., е налице внесен обвинителен акт
срещу жалбоподателя и образуваното НОХД е насрочено за разглеждане в ос.з. на
03.07.2020г. посочва се също, че
възражението на жалбоподателя, свързано с предходно наложено дисциплинарно
наказание със заповед №УРИ316з-1423/18.04.2019г. на Директора на ОДМВР-Плевен,
тъй като същата касае различно нарушение, независимо, че касаят действия на
жалбоподателя от една и съща дата. Посочва се, че действието, за което е
наложено процесното ДН, е квалифицирано като престъпление от общ характер, за
което Г. е привлечен в качеството на обвиняем. Посочва се, че извършеното от
жалбоподателя съставлява тежко дисциплинарно нарушение, в противоречие с
ЕКПДСлМВР, за което му е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание.
Претендират се разноски- юрк. възнаграждение в минимален размер.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото се установява, че въз основа на Заповед №
УРИ- 316з-948/20.03.2020г. на Директора на ОДМВР- Плевен, на жалбоподателя
мл. инсп. М.О.Г.-мл. автоконтрольор I- ва ст. в група „Охранителна полиция“ към РУ- Никопол
ОД МВР- Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчването на
заповедта, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, вр. т. 8, т. 11, т. 13,
б. „г“ и б. „е“, т. 15, т. 9, т. 20, т. 42, т. 49, вр. т. 17, б. „а“ от
ЕКПДСМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР; заповедта е връчена на
23.03.2020г, 13,30 ч., лично на жалбоподателя. В обстоятелствената част на
оспорената заповед е посочено, че дисциплинарното производство против Г. е
образувано въз основа на заповед № 316з-3828/03.11.2019г. на Директора на ОД
МВР- Плевен, за изясняване на постъпили данни, за това, че на 18.12.2018г., в
ок. 16,20 часа, в с. Асеново, обл. Плевен, в качеството си на длъжностно лице-
полицейски орган - мл. автоконтрольор I- ва ст. в група „Охранителна полиция“
към РУ- Никопол ОД МВР- Плевен, чрез изнудване, посредством злоупотреба със
служебно положение- чрез заплашване, че ще бъде санкциониран за установено от
него техническа неизправност, неустановена по надлежния ред, и ще му бъде наложна
МАМ „временно спиране от движение“ на товарен автомобил, е поискал и приел в
дар сумата от 10 евро, в левова равностойност 19,56лв., която не му се следва,
от лицето Р.К.К.- водач на товарен автомобил „***“ с рег.№ *****, за да не
извърши действие по служба- да не състави АУАН на лицето. В заповедта е
посочено също, че осъщественото от Г. деяние, е квалифицирано от органите на
прокуратурата, като престъпление от общ характер, образувано е ДП № С-
270/2018г. по описа на ОП- Плевен, по което е привлечен в качеството на
обвиняем; спрямо него е взета МН „подписка“. Посочено е, че действията на Г. са
станали достояние на други служители на МВР, органите на прокуратурата и съда,
с което Г. е нарушил етичните принципи, посочени в Етичен кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ №8121з-348 от 25 юли 2014 г.,
както следва: т. 8, т. 11, т. 13 б. „г“ предл.първо и б. „е“, т. 15, т. 19, т. 20,
т. 42, т. 49 и е извършил корупционно поведение по смисъла на т.17 б. „а“ от
Етичния кодекс, а именно „искане или прие***е за себе си ... облага, за да ...
не бъде извършено действие по служба“. ДНО е приел, че описаното съставлява
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР –
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, за което на основание чл. 203, ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно за деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата, се предвижда налагане на ДН „Уволнение“. В
обстоятелствената част на процесната заповед е посочено също, че в обобщена
справка с рег.№ 3391р-465/12.01.2020г. и в становище с № 3391р-660/15.01.2020г.,
както и в становище с №316р-6224/19.02.2020г
е направен извод, че действията на мл.инсп. М. Д., са станали известни на
лицето, от което е искан неследващия се дар на служители на МВР, на следователи
и прокурори, във връзка с воденото НП. Уронен е престижът на службата, като се
е създало впечатление в обществеността, че полицаите получават неследващи им се
облаги, възползвайки се от служебното положение при извършване на контрол на
пътното движение. Посочено е също, че извършеното от жалбоподателя Г. е
квалифицирано от ДРО в обобщена справка № 3391р-465 от 12.01.2020 г. и
становище № 3391р-660 от 15.01.2020 г., като тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР. В обстоятелствената част на
процесната заповед е изложена подробно фактическата обстановка, при която е
извършено процесното нарушение; безспорно е прието, че към посочената дата- 18.12.2018г,
жалбоподателят е бил определен в екип за извършване на проверки на МПС и
водачите им, като след 11,50 ч,. са били на територията на с. Асеново. Описани
са и действия в хода на разследването по образуваното ДП № С-280/2018г по описа
на ОП- Плевен, в т.ч.,и обстоятелството, че при извършване на процесуално-
следствено действие, е установена банкнотата от 10 евро. В мотивите на
процесната заповед е посочено също, че
ДНО не е приел за установено, посоченото от ДРО, в становище с №
316р-6224/19.02.2020г. на Началника на сектор КАПОЧР, наличие на друго нарушен
на сл. дисциплина, по чл. 23 л.1, т.7, предл. второ от ЗМВР- „използване на
служебно положение налична облага“.
По делото се установява, че със Заповед
№УРИ-316з-3828/03.11.2019г.-л.43, по предложение № 305р-5568/01.11.2019г. по
описа на РУ – Никопол, на основание чл.207 ал.1 т.2 и ал.2 ЗМВР, е образувано
дисциплинарно производство срещу жалбоподателя мл. инсп. М.О.Г. – младши
автоконтрольор в група Охранителна полиция към РУ – Никопол, ОДМВР – Плевен.
Със същата е определен дисциплинарно разследващ орган с посочен състав и е
определен тримесечен срок за изготвяне на становище. Заповедта е връчена на Г.
лично на 06.11.2019г, в 13,30 часа. Копие от цитираното предложение е приложено
към административната преписка, възпроизведено в мотивите на заповедта за
образуване на дисциплинарно производство. Установява се, че на жалбоподателя е връчена
покана за запознаване със заповед за образуване на ДП и за даване на обяснения
№339-р-9594/05.11.2019г.,/л. 92/ връчена му на 06.11.2019г. със същата, на Г. е
даден срок до 08.11.2019г., да се яви, за да се запознае със съдържанието на
заповедта , както и да даде обяснения, в 7- мо дневен срок от запознаването, по
конкретно поставени въпроси. Изрично в поканата са му разяснени правата му, в
рамките на образуваното дисциплинарно производство. В отговор на поканата, от
страна на Г. е депозирано писмено обяснение с вх.рег.№ 3391р-9765 от 12.11.2019
г.
По делото, от страна на ДРО, е съставен протокол с
рег.№3391р-10001/19.11.2019г- /л. 141-142/, за приобщаване на материалите по
НОХД№ 826/2019г на ПлОС, към дисциплинарното производство, образувано въз
основа на цитираната по – горе заповед №УРИ-316з-3828/03.11.2019г.; протокола
съдържа опис на приобщените материали с № от 1 до 37 и находящи се в настоящето
дело на стр. 143-281. От същите се установява, че жалбоподателят Г., е
привлечен в качеството му на обвиняем с постановление по ДП № С-270 от 2018 г.
по описа на ОП – Плевен, за извършено от него престъпление по чл.302 т.1 предл.
6 във връзка с чл.301 ал.1 т.1 предл.2 НК.
По делото се установява, че с нарочно писмо от 21.11.2019г.
до началника на РУ Сандански, в рамките на образуваното дисциплинарно
производство, е постановено сне***е на писмено сведение от лицето Р.К.К., за
което в процесната заповед е посочено, че е дал неследващата се облага на
жалбоподателя. В отговор на изпратеното писмо до ДРО е изпратена докладна
записка, ведно с обяснения от лицето К..
По делото се установява, че въз основа на заповед №
УРИ 316з-4341 от 31.12.2018 г. за определяне на комисия за установяване
наличието и квалифициране на нарушение на служебната дисциплина и извършителите
им на директора на ОД на МВР – Плевен, във връзка с докладна записка №
316р-41947/19.12.2018г. е определена комисия в горния смисъл. По делото е
приложена справка за извършена проверка в изпълнение на посочената заповед с
рег.№316р-4877/14.02.2019г. Установява се, че въз основа на нова заповед №316з-998
от 21.03.2019 г., е изменена издадената заповед от 31.12.2018 г., като е
удължен срока за проверката до 01.04.2019 г. Към делото е приложена справка №316р-1125Л
от 09.04.2019 г. в изпълнение на посочената заповед за извършване на
допълнителна проверка.
По делото се установява, че от страна на ДРО, е
изготвена обобщена справка №3391р-465/12.01.2020г. /л.74/, във връзка с
проведеното дисциплинарно производство, съгласно Заповед №УРИ 316з-3828/03.11.2019г.,
с което е предложено, за виновно извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина, по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР – неспазване правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР и по чл.203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и
т. 13 ЗМВР – използване на служебното положение за лична облага и деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата, да бъде наложено дисциплинарно наказание на мл. инсп. М.Г.
„уволнение“ и на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР, служебното му правоотношение
да бъде прекратено. Съдът констатира, че
на Г. е връчена покана №3391р-576/14.01.2020г. за запознаване с обобщената
справка и за даване на допълнителни обяснения, като поканата, както и посочената
по-горе обобщена справка, са връчени на Г. на 14.01.2020 г.
По делото се установява, че в становище №
3391р-660/15.01.2020г., /л. 57/ изготвено от ДРО, до директора ОД на МВР, е
предложено, за извършено виновно тежко нарушение на служебната дисциплина, по
чл.194 л.2 т.4 ЗМВР – неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и по чл.203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и т. 13 ЗМВР –
използване на служебното положение за лична облага и деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата, да бъде наложено на М.Г., дисциплинарно наказание „уволнение“ и на
основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, служебното му правоотношение да бъде
прекратено. В становището е посочено, че в резултат на извършените процедури по
дисциплинарното производство, са изготвили обобщена справка, от 12.01.2020г.
прието е за безспорно, че на 18.12.2018г., Г. е проверявал автомобили и
водачите им на територията на с. Асеново, но е установено също, видно от
приобщените регистри на ОДЧ, че проверката на товарен автомобил ***, не е
докладвана. Посочено е,че е изискана и приобщена тахошайбата на автомобила, от
която се установява, че съобщеното време- ок. 16,32 часа, автомобила е бил в
покой. Посочено е, че е изискано и получено, на оптичен носител, обаждането на
лицето К., на тел. 112, осъществено на 18.12.2018г., в 16,32ч., ДРО е приел, че
обстоятелството, че на посочената дата и час, товарен автомобил *** с рег.№ *****,
е бил спрян за проверка от екип Г. Г. и жалбоподателя М.Г., за установено,
съобразно събраните в рамките на образуваното дисциплинарно производство
доказателства, вкл. и от показанията на Г., разпитан като свидетел по ДП.
Видно от приложеното по делото становище №316р-6224/19.02.2020
г. на началник сектор КАПОЧР при ОД на МВР –л. 38, за квалификация на ДН,
съдържаща се в обобщената справка и
становището се установява, че посоченото в тях нарушение по чл. 203, ал.1, т. 7,
предл. 2 от ЗМВР, не следва да бъде възприе***о като установено по надлежния
ред.
По делото се установява, че с покана за даване на
писмени обяснения рег.№316р-6712/24.02.2020г., връчена на Г. на 26.02.2020г. в
13,50 часа, същият е поканен да даде писмени обяснения в тридневен срок от
връчването за обстоятелствата, станали на 18.12.2018г., с конкретно поставени
седем въпроса. В поканата е посочено, че Г. следва да даде своите писмени
обяснения, след като се запознае с материалите от проведеното дисциплинарно
производство и становище №316р-624/19.02.2020 г. на началник сектор КАПОЧР при
ОД на МВР – Плевен. По делото се установява, че от страна на Г., са депозирани
писмени обяснения –л.23. в същите се
оспорва изложената в обобщената справка фактическа обстановка, като се
твърди, че не спирал за проверка посоченият товарен
автомобил.
По делото се установява, видно от приложената кадрова
справка на жалбоподателя мл.инсп. М.О.Г., че същият, считано от 06.02.2017г., е
назначен на зае***ата от него към датата на уволнението длъжност мл.
автоконтрольор I- ва ст. в група „Охранителна полиция“ към РУ- Никопол ОД МВР-
Плевен. Посочено е, че същият е награждаван два пъти с писмена похвала и веднъж
е наказван с дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, за срок от три
месеца.
По делото се установява също, видно от приложения
протокол от 15.08.2018г. /л. 105/, че жалбоподателят Г. е декларирал, че е
запознат със следните вътрешноведомствени нормативни актове на МВР: 1. МЗ
№8121з-821 от 13 юли 2018г. относно допълнение на Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и 2. Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. Видно от
представения протокол на л.106 се установява, че Г. е запознат и с останалите
вътрешноведомствени нормативни актове на МВР и на ОД на МВР – Плевен по списък
от 1 до 52.
По делото като част от административната преписка са
приобщени писмени доказателства, касаещи организацията на работата на РУ
Никопол за месец декември 2018 г., находящи се на л.111 до л.122 включително. Същите
доказателства са представени допълнително на л.172 до л.182 от делото.
Видно от приложеното производство по адм дело
№619/2019г. се установява, че с влязло в сила решение №645/14.11.2019г., е
отхвърлена жалбата на М.О.Г., против Заповед №УРИ 316з-1423/18.04.2019г. на
директора на ОД на МВР – Плевен, с която му е наложено наказание, на основание
чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204 т.3 ЗМВР –
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, за срок от три месеца.
Наказанието на Г. е наложено за това, че като автоконтрольор в група „Охранителна
полиция“ към РУ – Никопол, на 18.12.2018 г. от 16,00ч до 16,30 часа в близост до село Асеново, община Никопол,
като член на състава на подвижен пост, извършил проверка на товарен автомобил ***
с рег.№ ***** и на водача му, като след извършена проверка не е докладвал в ОДЧ
при РУ – Никопол, което съставлява нарушение по чл.53, ал. 1, т. 1 от
Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Съдът намира, че процесната заповед Заповед №УРИ-316з-948/20.03.2020г.
на Директора на ОДМВР- Плевен, е правилна и законосъобразна, издадена от
компетентен по смисъла на чл. 204, т.3 от ЗМВР, орган, при спазване на
материалния закони и процесулните правила.
Съдът намира, съобразно събраните по делото
доказателства, че от страна на ДНО, е осъществена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ на жалбоподателя М.Г., съобразно
изискванията на ЗМВР и Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи. В случая, както бе установено от фактическа страна, дисциплинарното
производство е започнало с нарочна заповед за образуването му, по реда на чл.
205, ал.1 от ЗМВР, с която е определен и състава на дисциплинарно- разследващия
орган, надлежно връчена на жалбоподателя. Установява се, че заповедта за
образувано на дисциплинарно производство е издадена въз основа на предложение
по образец, по реда на чл. 31 от Инструкцията. Съдът приема, също, че
издадената заповед Заповед №УРИ-316з-3828/03.11.2019г. за образуване на
дисциплинарното производство, отговаря на изискванията на чл. 34, ал.2 от Инструкцията,
съобразно който, в същата се посочват постъпилите данни, извършителят,
дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, дисциплинарно- разследващият
орган, на когото се възлага разследването, срокът за извършване на
разследването и правата на държавния служител, срещу когото е образувано
дисциплинарното производство. Съдът приема, че указаният в заповедта тримесечен
срок за изготвяне на становище е инструктивен, и не касае законосъобразността
на проведеното дисциплинарно производство. Едва с ДВ бр. 60/2020г., в сила от
07.07.2020г, е въведена нова ал.6 на чл. 205 от ЗМВР, която предвижда 4 месечен
срок за приключване на образуваното дисциплинарно производство, който
еднократно може да бъде удължаван с два месеца. Към момента на образуване,
респ. на приключване на дисциплинарното производство, такава процесуална норма,
уреждаща сроковете за приключване, няма, а новата ал.6, има действие само за
напред.
Съдът приема също, съобразно събраните по делото
доказателства, че са изпълнени изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР, съобразно
която, дисциплинарно наказващият орган е длъжен, преди налагане на
дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини
той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Както бе посочено
по- горе, до жалбоподателя са връчени покана за запознаване със заповед за
образуване на ДП и за даване на обяснения №339-р-9594/05.11.2019г. и покана за
даване на писмени обяснения рег.№316р-6712/24.02.2020г., като същият се е
възползвал от правото си даде обяснения.
По делото се установява също и спазване на правилото по чл. 207, ал.7 от ЗМВР,
като за резултатите от разследването, дисциплинарно разследващият орган е
изготвил обобщена справка, като съобразно изложеното в изготвената обобщена
справка, съдът приема, че същата съдържа изискуемите по чл. 50 от Инструкцията
реквизити. На жалбоподателя Г., съобразно изискването на чл. 51 от
Инструкцията, е връчена покана №3391р-576/14.01.2020г. за запознаване със
същата и за даване на допълнителни обяснения.
Съдът намира за установено също, че процесната заповед
е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими, съгласно
чл. 210, ал.1 от ЗМВР, реквизити– извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая, с процесната заповед, на
М.Г. е наложено най- тежкото предвидено в ЗМВР дисциплинарно наказание
„уволнение“, и му е прекратено служебното правоотношение, за извършено от
него деяние, несъвместимо с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата- чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Изрично в мотивите на обжалваната
заповед, от страна на ДНО е посочено и кои конкретни разпоредби от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, към който препраща
посочената норма на ЗМВР, са нарушени от страна на Г., както следва: по т. 8
„чрез спазването на правилата на поведение,
заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител, се допринася за
изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР“, по т. 11 „етичните правила в този кодекс са приложими спрямо
държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно
време“, по т. 13, б. „г“, предл. първо: „дейността на държавните служители се
осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение- лоялност – поведение, насочено към утвърждаване и
подобряване на авторитета и доброто име на институцията“ и б. „е“: „почтеност –
морално и благоприлично/пристойно поведение, основано на етичните правила за
поведение, при взе***е на решения или упражняване на правомощия, като не приема
материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не му се
следват и могат да поставят под съмнение неговата независимост и
безпристрастност“, по т. 15: „държавният служител съобразява законността на
действията, които възнамерява да предприеме“, по т. 19: „държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява“, т. 20: „държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си“, т. 42 : „Държавният служител
е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с
цел лично облагодетелстване или с друга користна цел“, т. 49, вр. т. 17, б. „а“
от ЕКПДСМВР: „държавният служител не участва в корупционни прояви“, като е
извръшил корупционно поведение по смисъла на . 17, б. „а“, съобразно която,
корупционно поведение, съставлява искане или прие***е за себе си или за другиго
на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба“.
Съдът намира, че от страна на ДНО са изложени подробни и ясни мотиви, изцяло
покриващи изискванията на чл. 210, ал.1 от ЗМВР. Съдът приема, че поведението на жалбоподателя, така както е описано в
заповедта за налагане на ДН, както и в приложените обобщена справка и
становище, представлява нарушение на описаните етични правила за поведение и
обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност по посоченият текст от
ЗМВР. Съдът намира, че извършването на описаното от страна на ДНО в процесната
заповед, нарушение на етичните правила за поведение, е правилно установено,
като резултат от задълбочена и обективна проверка от страна на ДРО. Описаното поведение
на жалбоподателя е виновно, тежко нарушение на етичните правила, дълбоко
укоримо морално и правилно оценено като такова от дисциплинарно – наказващия
орган. Обосновано и законосъобразно, след оценка на всички относими факти и
обстоятелства и при наличие на законовите предпоставки за това, е наложено
най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Съдът намира също, че
изложеното от страна на жалбоподателя възражение, с което се оспорва изцяло
възприетата от ДНО фактическа обстановка, е част от неговата защита, същите не
са подкрепени с никакви доказателства. В тази връзка, съдът намира, че
обстоятелството, че в нарочната за това книга при РУ- Никопол, за вписване на
спрените за проверка автомобили, няма отразено такова вписване- за спрян за
проверка товарен автомобил ***, /описан по- горе/, също не може да доведе до извод, различен от
изложения от ДНО. Непопълването на нарочната книга от страна на М.Г., е било
възприето като нарушение по чл.53, ал. 1, т. 1 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение, за което същият е наказан с влязла в сила
заповед за налагане на ДН УРИ
316з-1423/18.04.2019г, предмет на проверка по приложеното адм. дело №619/2019г.
В този смисъл, съдът счита, от собственото си противоправно поведение, жалбоподателят
Г., да може да черпи права. В тази връзка, като неоснователно следва да се
приеме и възражението на жалбоподателя, че същото нарушение, му е наложено вече
дисциплинарно наказание, като настоящето дисциплинарно производство, се явява
второ поред. Както бе посочено, с влязлата в сила заповед за налагане на
дисциплинарно наказание УРИ 316з-1423/18.04.2019г., е ангажирана
дисциплинарната му отговорност за нарушение по чл.53, ал. 1, т. 1 от Инструкция
№ 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение и настоящето дисциплинарно производство, не се
явява повторно, в нарушение на принципа non bis in idem.
Съдът намира също за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, свързани с образуваното наказателно производство и твърденията,
изложени в представената по делото писмена защита, за нарушение на
конституционното му право по чл. 31, ал.3 от КРБ. Съдът намира, че образуваното
наказателно производство е ирелевантно спрямо дисциплинарното, тъй като
деянието е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган, като нарушение на
Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР и наказанието е наложено по
ЗМВР за това нарушение. Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Г. не е
ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер, за каквото е
внесен обвинителен акт в съда, а за извършване на деяние, несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, по посочените
по-горе текстове, изразяващо се в искане и прие***е за себе си на дар, който не
му се следва, за да не извърши действие по служба- да не състави АУЕАН на водач
на МПС за установена техническа неизправност на спирачната система, каквато не
е установена по надлежния за това ред и да не наложи ПАМ „временно спиране от
движение на товарен автомобил“, станало достояние на други служители от МВР, на
органите на прокуратурата и на съда.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 195, ал.2 от ЗМВР, съобразно която, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Нормата на чл.
196,ал.1 от ЗМВР постановява, че дисциплинарното нарушение се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Поради това,в случая, процесното
ДН следва да се счита за открито, на 15.01.2020г, с постъпване на изготвеното становище
от ДРО, с №3391р-660/15.01.2020г., с което, по силата на чл. 207, ал.12 от ЗМВР, приключва дисциплинарното производство. Считано от тази дата, започва да
тече двумесечният срок за налагане на ДН. В случая, следва да бъде съобразена
нопмата на чл. 195, ал.3 от ЗМВР, съобразно която, сроковете по ал. 1 и 2 не
текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена
мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. По делото, като
част от адм. преписка е представено заявление от М.Г. за ползване на платен
годишен отпуск за 2020г, като същият му е разрешен за периода
06.03.2020-13.03.2020г- 6 работни дни, поради което, и срокът за налагане на ДН не е текъл през
този период. Процесната заповед е издадена на 20.03.2020г, поради което, същата
е издадена в законоустановеният за това срок и не се явява незаконосъобразна на
това основание.
Съдът намира също, че при определяне вида и размера на
наказанието не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като видът на
наказанието е определен в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съдът намира,
че процесната заповед се явява правилна и законосъобразна и в частта й, с която
е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя Г., на посоченото
основание –чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед за налагане на ДН № УРИ- 316з-948/20.03.2020г. на Директора
на ОДМВР- Плевен, е правилна и законосъобразна, и депозираната против нея жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
Следва в полза
на ответника да бъдат присъдени сторените разноски, в размер на 100лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определени от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ депозираната от М.О.Г., ЕГН **********,***, жалба с
правно основание чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл.211 от ЗМВР, против
Заповед № УРИ- 316з-948/20.03.2020г. на Директора на ОДМВР- Плевен, въз основа
на която му Е НАЛОЖЕНО дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, вр. т. 8, т.
11, т. 13, б. „г“, предл. първо и б. „е“, т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 49, вр.
т. 17, б. „а“ от ЕКПДСМВР и Е ПРЕКРАТЕНО служебното му правоотношение в МВР,
считано от датата на връчването на заповедта- 25.03.2020г, на основание чл.
226, ал.1, т.8 от ЗМВР, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК
вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП, М.О.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на
МВР-Плевен, гр.Плевен , ул „Сан Стефано“ №3, сумата от 100лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, в
14- дневен срок от съобщението, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ: /п/