Производството е по реда на чл.306, ал.3 от НПК. С определение № 8/28.02.2006 г., постановено по НЧПр № 109/2006 г., Кърджалийският районен съд е определил на Младен Асенов Илиев, от с.Жинзифово, общ. Кърджали, с ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Пазарджик, за осъжданията му с присъди, постановени по НОХД № 138/1995г. на РС - Севлиево, по НОХД №186/1995г. на РС - Момчилград и по НОХД № 151/2000г. на РС - Кърджали, едно общо наказание най-тежкото от тях, а именно, "лишаване от свобода" за срок 3 /три/ години, при първоначален "строг " режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.24 от НК е увеличил определеното общо най-тежко наказание - "лишаване от свобода" за срок от 3 години с 1 /една/ година. Със същото определение е постановен да бъдат изтърпени отделно наложените на Младен Асенов Илиев, наказания „лишаване от свобода" по НОХД № 49/1999 г. на РС – Харманли, НОХД №54/2000 г. на ОС - Кърджали и НОХД № 181/2004 г. на РС - Кърджали, т.к. не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, във вр. с чл.23 от НК. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода" към дата-28.02.2006г. Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят Младен Асенов Илиев, който го обжалва като незаконосъобразно. Моли да му бъде определено едно общо наказание. В съдебно заседание лично и чрез своя защитник поддържа жалбата си. Излагат се съображения за групиране на наказанията от първоинстанционния съд при неблагоприятен за молителя вариант. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали сочи, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение на Кърджалийския районен съд. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка на обжалваното определение на основание чл.313 ал.1 от НК, във вр. с чл.306, а.3 от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Младен Асенов Илиев е осъждан: 1. С присъда № 202/29.08.1995 г. по НОХД № 138/1995 г.по описа на РС - Севлиево, на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието за престъпления по чл.196, ал.1, т.1 и на 1 година лишаване от свобода за престъпление по чл.318 от НК, извършени на 31.12.1994 г., като на основание чл.23 от НК е било определено едно общо наказание в размер на 3 години. Присъдата е влязла в законна сила на 13.09.1995г.; 2. С присъда № 56/02.05.1996 г. по НОХД № 186/1995 г.по описа на РС -Момчилград на наказание "лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години, като е бил определен първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.т.З, във вр. счл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б."б", във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 07.12.1993г. Присъдата е влязла в сила на 17.05.1996г.; 3. С присъда № 47/30.06.1999 г. по НОХД № 49/1999 г. по описа на РС –Харманли на наказание "лишаване от свобода" за срок от 9 /девет/ месеца, за престъпление по чл.196,ал.1, чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29,ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 24.06.1999 г. Присъдата е влязла в законна сила на 08.07.1999 г. 4. С присъда № 21/13.07.2000г., постановена по НОХД № 54/2000 г.по описа на ОС – Кърджали на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието, както и на наказание „задължително заселване,, за срок от три години за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.58, б.”а”, във вр. с чл.18, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 22.06.1999 г.; на наказание лишаване от свобода за срок от две години за извършено на 22.06.1999 г.престъпление по чл.170, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и на наказание лишаÔане от свобода за срок от две години за извършено на 29.01.1999 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Присъдата е влязла в законна силана 04.06.2001 г.; 5. С присъда № 31/23.04.2002г., постановена по НОХД № 151/2002 г.по описа на РС - Кърджали, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29,ал.1, б.”а” от НК, извършено на 21.04.1994 г. на наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 22.05.2002 г.; 6. С определение от 21.07.2004 г., постановено по НОХД № 181/2004 г.по описа на РС-Кърджали, е одобрено споразумение по реда на чл.414з, във вр. с чл.414ж от НПК, с което Илиев е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието, за престъпление по чл.196,ал.1 т.2 във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.29,ал.1,б. "б" от НК, извършено на 31.01.1998 г.Определението е влязло в законна сила на 21.07.2004 г. По делото е представена като доказателство справка за правното положение на осъдения Младен Асенов Илиев изх. № 489/05 от 02.05.2006 г., от която се установява размерът на изтърпяната част от наказанията по описаните по-горе присъди. При тези данни обосновано и правилно Кърджалийският районен съд е определил едно общо наказание, а именно 3 години “лишаване от свобода”, при първоначален “строг” режим по отношение на жалбодателя Младен Асенов Илиев за осъжданията му с присъда по НОХД № 138/1995 г.по описа на РС – Севлиево, присъда по НОХД № 186/1995 г.по описа на РС –Момчилград и споразумение по НОХД № 151/2002 г. (неправилно посочено като НОХД № 151/2000 г., очевидно се касае за техническа грешка)по описа на РС – Кърджали, тъй като деянията по тези присъди, респ. споразумения, са извършени съответно на 31.12.1994 г., м. януари 1995 г., 07.12.1993 г. и 21.04.1994 г., т.е. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Посочените присъди са влезли в сила съответно на 13.09.1994 г., 17.05.1996 г. и 22.05.2002 г., поради което наказанията по тези присъди могат да се групират, както правилно е постановил и първоинстанционния съд. Така определеното общо наказание от 3 години “лишаване от свобода”, следва да бъде увеличено с 1 година на основание чл.24 от НК, тъй като в случая се касае за множество престъпления, извършени в един продължителен период от време, което показва наличието на определена нагласа у жалбодателя за извършване на противозаконни деяния. Затова с оглед изпълнението целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, обосновано и правилно Кърджалийският районен съд е увеличил определеното общо наказание с 1 година. По отношение на наказанията, наложени по НОХД № 49/1999 г. по описа на РС – Харманли, НОХД № 54/2000 г. по описа на ОС – Кърджали и НОХД № 181/2004 г. по описа на РС – Кърджали не са налице условия за определяне на едно общо наказание. Деянията по тези дела, представляващи опасен рецидив, са извършени съответно на 24.06.1999 г., 22.06.1999 г., 29.01.1999 г. и 31.01.1998 г., т.е. при действието на чл.26 от НК в редакцията му към ДВ,бр.62 от 05.08.1997 г., в сила от 08.08.1997 г., когато е налице забрана за определяне на общо наказание за престъпления, представляващи опасен рецидив. Ето защо тези наказания не могат да се кумулират помежду си и предвид разпоредбата на § 90 от ПР на ЗИДНК, обн. в ДВ, бр.92/2002 г., както правилно е приел и първоинстанционният съд. В този случай е следвало съдът да определи едно общо наказание, което представлява сбор от всички наказания. Въпреки това, постановеното от Кърджалийския районен съд отделно изтърпяване на наказанията по тези три присъди на практика води до същият резултат, а именно изтърпяването на едно общо наказание по тези три присъди в размер на 8 години и 3 месеца. Разбира се, наказанието по НОХД № 151/2002 г. по описа на РС – Кърджали може да бъде групирано с наказанието по НОХД № 181/2004 г. по описа РС – Кърджали, но тогава следва да бъде извършена кумулация между наказанието по НОХД № 138/1995 г. по описа на РС – Севлиево и наказанието по НОХД № 186/1995 г. по описа на РС – Момчилград, което групиране на наказанията е по-неблагоприятно за осъдения, както правилно е приел и Кърджалийският районен съд. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде потвърдено определение № 8/28.02.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по НЧПр № 109 по описа за 2006 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.306, ал.3, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8/28.02.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по НЧПр № 109 по описа за 2006 г. на същия съд. Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.
|